Р Е Ш Е Н И Е № 261136
гр. Пловдив, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12566 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът
е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Е.А.К., ЕГН:**********,
с адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 1080,92 лв.- главница, представляваща неплатена сума за доставка на
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ****за
период от 01.03.2015г. до 10.10.2018г.,
ведно със законна лихва върху
посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер от 159,23 лв.- мораторна лихва
към главницата за периода от 29.02.2016г. до 31.03.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 7534 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство.
Ищецът
посочва, че за периода от 01.03.2015г. до 10.10.2018г. по партидата на ответника
има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД -
гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1080,92 лв .-главница, както и мораторна
лихва към главницата в размер от
159,23 лв.- мораторна лихва към главницата
за периода от 29.02.2016г. до 31.03.2019г. за обект на потребление, находящ се в****.
За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за
главници, подробно описани в исковата молба.
Съгласно
чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът има качеството
на потребител на ВиК услуги по смисъла
на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител с № ********** за
водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично
известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са
общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по
партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Длъжникът в заповедното производство и
ответник в настоящото е уведомен надлежно за издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, като е подал в срок възражение по чл.414 ГПК, което е
обусловило правния интерес от установяване на задълженията по заповедта.
С оглед изложеното се моли предявените искове
да бъдат уважени, като се претендират разноски.
Ответникът,
чрез адв. П.Х. в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Оспорва, че има сключен договор с
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД за услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода. Възразява да е уведомен и да е приел общите
условия. Твърди се, че ВиК партидата на водомери с номера *****
и ***** за претендирания в исковата молба период не са
заведени на името на ответника. Оспорва се, че за претендирания от ищеца период
водомер с №***** е отчитан за целия период по показанията си, както
и че ответникът за целта се е
подписвал,респективно негов представител. Оспорва се доказателствената стойност
на карнетите, като неподписани от ответника документи. Оспорват се като неверни и посочените
показания както и редовността на ежемесечното засичане на водомер №*****. Твърди се, че неправилно е начисляването на суми
за услуга предоставена от ВиК за водомер с №*****, тъй
като такъв не само че не е съществувал, но и достъп до вода в помещението, където
е следвало да се намира водомерът не е имало, поради прекъсване на ВиК
инсталацията в съответното помещение. Оспорва дължимостта на всички, посочени в
исковата молба суми. Ответникът твърди, че претендираните суми са осчетоводени
в нарушение на Закона за счетоводството и Закона за ДДС. Твърди,че посочените
услугите не са ползвани реално, понеже през претендирания период жилището в ***** се е ползвало от трети лица, извадени от имота чрез
съдебна процедура. Прави
възражение за погасяване по давност на всички претендирани три години назад суми, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК от ищеца – 15.05.2019
г.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и от правна страна:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се *****, както и, че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на общите условия. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, съответно, че са били налице предпоставките за извършване на
начисляване по реда на чл.23, ал.5 от ОУ.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Приети са като писмени
доказателства приложимите през процесния период общи условия.
От приетото по делото като писмено доказателство
становище от ръководител на отдел РКП към ищцовото дружество от 17.09.2018 г. се установява, че на
основание направена справка е разпоредено да бъде прехвърлена партидата в *****,
водомер № *****, ***** /процесен/, *****, **** /процесен/ на Г. А. В., А. А. У.,
И.Г. В., А. А. със задълженията до 17.10.2014 г. и на Е.К. със задълженията
след 17.10.2014 г. Становището е подписано от ръководител, инкасатор Т.Ч. и още
едно лице.
От приетата по делото като писмено доказателство справка
от СВ – Пловдив към Агенция по вписванията, се установява, че ответникът е
придобила имота чрез договор за дарение от 17.10.2014 г. и се е разпоредила с
него чрез покупко – продажба на 25.02.2019 г. От така изложеното следва, че за
периода от 17.10.2014 г. до 25.02.2019 г. ответникът е била собственик на
процесния недвижим имот т.е. за част от исковия период от 25.02.2019 г. до
31.03.2019 г. ответникът не е била собственик на имота, до който се сочи, че са
доставяни услуги от ищцовото дружество. За доказване на обстоятелството, че ответникът
е била собственик през периода от 17.10.2014 г. до 25.02.2019 г. са приети като
писмени доказателства и Нотариален акт за дарение от 17.10.2014 г. и Нотариален
акт за покупко – продажба от 25.02.2019 г.
Приети са като писмени доказателства, оспорени от
ответницата копия от карнет за водомер № ***** за периода от 07.12.2015 г. до 05.07.2019
г., като срещу лицето А. Н. М. е отразено, че същото е починало, като във
втория лист от карнета е отразено името на ответника, като и на трето лице С. С.
За периода от 07.12.2015 г. до 31.03.2019 г. са налице подписи, които се сочи,
че са на потребител срещу показанията от 05.02.2016 г., 09.03.2016 г.,
07.04.2016 г., 09.05.2016 г., 09.10.2018 г., 15.11.2018 г. На 07.12.2015 г.
водомерът се сочи, че пломбиран, като са
отразени показания 31. За периода от 07.12.2015 г. до 15.11.2018 г. са отразени
общо 432 куб. метра. По отношение на показанията на другия водомер **** е приет
като писмено доказателство карнет, в който е отразено името на А. М., както и
че липсва водомер, отразени са показания, като липсват подписи на
потребител. Отразено е името М. и
връчване на ПДП. В карнетите е отразено, че има глухоням човек. До подписа от
15.11.2018 г. е отразено името Д. К. (лист 16).
По отношение на отразеното в карнетите са събрани гласни
доказателства чрез разпит на допуснатите свидетели. От разпита на св. Д. К. П.
се установява, че в процесния имот е имало наематели, като ответникът не е
живяла в него. Притежавала го е от 2014 – 2015 г. до 2019 г. Посочва, че когато
придобила имота в него имало наематели, които били глухонеми и тя ги оставила
да живеят под наем. През годините много рядко наемателите плащали наем, но
ответникът от съжаление ги държала да живеят там, като им опрощавала наема. Към
края на 2018 г. знае, че ответникът завела дело, за да напусната апартамента. На
свидетелката е предявен карнет на л. 16 по делото, като тя потвърждава, че е
подписът за Д.К. срещу дата 15.11.2018 г. е нейн. Посочва, че инкасаторката се
свързала с домоуправителя, като казала, че трябва да се осигури достъп, за да
се засече водомерът. Тъй като ответникът не можела да отиде, то свидетелката
отишла в апартамента и осигурила достъп на инкасатора. Отворила апартамента. На
водомера в банята било констатирано, че няма промяна от последния път т.е. няма
показания. (видно от карнет на л. 14 срещу 15.11. 2018 г. не са отразени
показания, като същите са 432, а не както неправилно е било отразено на
06.11.2018 г. 442). Относно тоалетната свидетелката посочва, че установили, че
тръбата, която е за водата е отрязана и няма захранване на вода. Посочва
изрично, че освен водомера в банята, друг водомер в имота няма. Инкасаторката
помолила свидетелката да се подпише, че е присъствала при отваряне на
апартамента, поради и което на карнета има подпис на св. П.
Разпитана е като свидетел и Т.Ч., която в периода 2015 г.
-2018 г. е работила, като инкасатор във ВиК и е подписала и становището за
промяна на партидата. При разпита св. Ч. изрично посочва, че в района й е
попадал и апартамент № *** на ****. Посочва, че в апартамента на ответника
живеели глухонеми и винаги почти оставяли бележки, като сочи, че веднъж е
влизала и й се е подписал М.. Спомня си, че давала и покана за доброволно
плащане, тъй като се дължали много пари. Доколкото си спомня е връчвала покана
март 2018 г., като това обстоятелство е отразено в карнет на л. 13 от делото.
Посочва, че не помни докога наемателите са живели в апартамента. Тъй като двата
входа на **** и ****имали общ водомер и оставала много обща вода, св. Ч.
трябвала да влезе в тези апартаменти, като била уведомена, че наемателите са се
изнесли. Свидетелката посочва, че жилището било мизерно, като от батерията
течало, а били фактурирани и повече кубици, което се установява и от отразените
показания, които не са 442 куб. м., а 432 куб.м. Св. Ч. сочи, че е било видимо,
че не се живее в апартамента. Посочва, че единият водомер е бил със средни
показания, а този в банята е с отчетени показания. Относно водомерът в кухня и
тоалетна посочва, че е бил прекъснат и затапен, като са отчитали показанията на
този в банята. Св. Ч. не си спомня дали когато наемателите са били в имота е
имало вода в тоалетната, но е категорична, че не е имало водомер. Посочва, че
кухнята и тоалетната са били с един водомер, като се отчитало на средна
консумация, поради липсата му. Посочва, че в кухнята е имало вода и затова се е
отчитало на средна консумация. За тоалетната не е категорична дали при първото
й влизане е имало вода, като при влизането през 2018 г. посочва, че е било
затапено в тоалетната. Свидетелката при предявяване на карнетите посочва, че е
отчитала имота от юни 2017 г., като показанията й били оставяни от наемателите
на бележка на вратата. Имало голяма консумация за 2 човека, като свидетелката
установила, че има теч в банята. За теча се оплаквала и жената от долния
апартамент. Свиделката посочва, че в карнетите също е отразено, че има теч в
банята – през октомври 2018 г. Уточнява,
че водомер с № **** отчита количеството вода в банята, а водомер с №**** отчита количеството вода в кухнята и
тоалетната, като вторият водомер е по средна консумация, защото „няма
водомер“. През 2018 г. на 15.11., когато
Д. К. отворила апартамента се установило, че няма вода към кръг кухня и
тоалетна и водомерът е затапен.
Приложено е към настоящото производство гр.д. № 8631/2018
г. по описа на ПРС с предмет предявен от ответника против М.А.Н. иск с правно
основание чл.233, ал. 1 ЗЗД за връщане и предаване на ползването на процесния
имот. На 04.09.2018 г. е постигната спогодба между страните за връщане на
имота, предоставен под наем по силата на Договор за наем от 31.08.2017 г.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза – основно и
допълнително се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е открита
партида на клиент Е.К. за процесните водомери, като за периода от 01.03.2015 г.
до 10.10.2018 г. по партидата са начислени суми за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода по фактури, издадени на 21.09.2018 г. Отразено е
начисленото количество куб. метра за всеки месечен период и дължимата
стойност. Вещото лице е отразило и
цената на услугата за съответната година, както следва от 01.03.2015 г.- 1, 44
лв./куб.м.; от 01.06.2016 г.- 1.51 лв. /куб.м.; от 01.07.2017 г. – 1,78
лв./куб.м. и от 01.01.2018 г. – 1,83 лв./куб. м. Отразените цени са без включен
ДДС. Вещото лице установява, че за
периода от 01.03.2015 г. до 10.10.2018 г. неплатената сума по откритата партида
на ответника е в размер на 1080, 92 лв., а лихвата за забава за периода от
29.02.2016 г. до 31.03.2019 г. е 159, 23 лв. Установява се, че задълженията за
главница за питейна вода за периода от 16.05.2016 г. до
10.10.2018 г. са в общ размер от 814, 61 лв., а лихвата за забава на тази
главница за периода от 16.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е в размер от 93.62 лв. Вещото
лице посочва, че описаните в таблицата фактури са надлежно осчетоводени, като
са спазени изискванията на Закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от
ищцовото дружество към бюджета. Не се установяват плащания за периода от
01.03.2015 г. до 31.03.2019 г. Вещото лице посочва, че сумите по отделните
главници са изчислени съобразно с приложените копия на карнети и съобразно
утвърдените от КЕВР цени на ВиК ЕООД гр. Пловдив и действащи през периода м.
03.2015 г. – м. 03.2019 г. В съдебно
заседание вещото лице К. посочва, че независимо, че фактурите са издадени в по-
късен етап при промяна на партидата, то същите са издадени по съответния ред и
са осчетоводени. Сочи, че счетоводството не е водено редовно, тъй като е
следвало да се фактурира за периодите, за които се отнася фактурата. До 2018 г.
посочва, че на ответника не са издавани фактури, като от приетото по делото
допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
за периода от 01.03.2015 г. до 09.08.2018 г. по партидата, която е
префактурирана на ответника, но се е водила през този период на А. Н. М. са
начислени сумите за питейна вода и отвеждане на канална вода с фактури,
издавани през съответния месец на отчетения период. Тези фактури са префактурирани на 21.09.2018
г. на името на ответника.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че за част от исковия период до 25.02.2019 г. ответникът е била
собственик на имота, находящ се в ****. С оглед качеството й на собственик на
имота по силата на закона и общите условия, ответникът е имала качеството
потребител на ВиК услуги. В тази връзка съдът счита за неоснователни
възраженията за липса на писмен договор между страните. Условията и редът за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията
между експлоатационните предприятия „В и
К“ и отделните абонати в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1)
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, като в случая се
установява, че за голяма част от периода до 25.02.2019 г. ответникът е била
собственик на имота, поради и което съдът приема, че се установява качеството й
на потребител на ВиК услуги по смисъла на общите условия. За отговорността на
потребителя в качеството му на собственик към ищцовото дружество за доставяните
ВиК услуги е без значение соченото от него наличие на наемно правоотношение
през процесния период, доколкото липсват както твърдения, така и доказателство,
че е депозирана декларация пред ищцовото дружество в съответствие с разпоредбите
на общите условия. Без значение е и обстоятелството, че партидата се е водила
на друго лице, доколкото не може ответникът да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от общите условия при промяна
на собствеността или на правото на ползване новият и/или предишният собственик
или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30 дневен срок от
промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида,
като предоставят за справка документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собствено или на правото на ползване на имота.
Относно показанията на водомер № **** от приетата по
делото като писмено доказателство копие от карнет се установява, че за периода
от 12.2015 г. до 15.11.2018 г. са отразявани показания на водомера, като от
разпита на св. Ч. се установява, че е имало теч в банята и поради това
обстоятелство са отчитани показания значително по – големи по обем от
консумация съответстваща на живущите в апартамента двама човека. Видно от
отразеното обаче този теч е констатиран едва през 2018 г., когато е отчетена
разлика в показанията на водомера в размер на 34 куб.м. Отразени са завишени показания и през 2017 г.
в имота. Не става ясно обаче по – какъв начин са констатирани тези показания,
като липсват подписи на потребител.
Налице са подписи от потребител за начислена консумация за периода от
05.02.2016 г. до 09.05.2016 г. в общ размер от 36 куб. м., доколкото обаче ответникът
е направил своевременно възражение за погасяване по давност на исковата
претенция, то съдът установява, че към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК са
погасени по давност задълженията за периода от 01.03.2015 г. до 14.05.2016 г.
включително, в който период попадат и горепосочения. За останалата част от отразените в карнетите
показания липсват подписи. Не се установява кое лице се е подписало срещу
датата 09.10.2018 г., доколкото към този момент е влязла в сила спогодбата за
отстраняване от имота на наемателя М.Н.. Налице е подпис срещу датата
15.11.2018 г., който се установява, че е идентичен с този на Д. К. и се
потвърждава, че е подписан от нея от разпита на св. Ч.. Действително за периода
от последно положените подписи срещу показания до ноември 2018 г. липсват
подписи на потребител или представител, но доколкото св. Д. К. П. удостоверява,
че се е подписала на показанията срещу датата 15.11.2018 г., то съдът счита, че
следва да се приеме за установено, че за периода от декември 2015 г. до
15.11.2018 г. е доставено общо количество ВиК услуги, отчетени с водомер № ****.
Погасени по давност към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК са сумите, дължими
за отчетен период от 07.12.2015 г. до 14.05.2016 г. общо в размер на 100 куб. м., а останалите
задължения за периода от 15.05.2016 г. до 15.11.2018 г. в
общ размер от 332 куб. м. съдът счита за установени. Обстоятелството, че в
имота през този период е имало теч има значение за отговорността на наемателя
или съответно на собственика към трети лица, но не и за отговорността на
собственика в качеството му на потребител на ВиК услуги към ищцовото ВиК дружество.
На основание чл. 162 ГПК съдът изчислява чрез използване на отразените цени за
съответната година в приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, че за периода от 15.05.2016
г. до 15.11.2018 г. се дължи обща сума в размер от 555, 96 лв. ( 150х1,51
лв.;72х1, 78 лв. и 110х1, 83 лв. ). Върху така установеното главница съдът
счита, че следва да се уважи и претенцията за обезщетение за забава в размер от
87,06 лв. – сбор от обезщетения за
забава върху всяка от месечните главници за периода от 16.05.2019 г. до
31.03.2019 г.
Неоснователни съдът счита възраженията на ответника, че
не се установява доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
сочените количества. Обстоятелството, че е имало теч в банята също не следва да
се отразява на дължимостта на сумите за доставените услуги, доколкото
собственикът на апартамента отговаря за това същият да е в изрядно състояние и
в случай, че е констатиран теч в апартамента, то за отстраняването на същия
собственикът би могъл да търси отговорност от наемателя, но не и от ищцовото
дружество. Не се твърди, нито се установява да е констатирана неизправност на
водомера в банята, като същият е отчитал преминалото количество вода,
независимо дали това количество е ползвано от наемателите и/или собственика или
е изтекло, вследствие на неизрядност на тръбите в собствения на ответника имот
или съответно представляващи общи части в режим на етажна собственост.
Съдът счита, че не се установява дължимостта на сумата,
начислена за липсващия водомер № ****, като от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява нито да е спазена процедурата, съгласно
цитираната Наредба и общите условия за начисляване на доставено количество ВиК
услуги при липсващ водомер, нито действително да е доставяна вода в кухнята и
тоалетната. Не става ясно от коя дата е затапена водата в кухнята и тоалетната,
като св. Д. К. посочва, че инкасаторът я уведомила, че при влизане в имота за
тоалетната са ползвали вода от кофи. Св. Ч. не установява по категоричен начин,
че в кухнята към датата, към която тя е влизала в имота е имало вода в кухнята.
На основание гореизложеното за разликата над установената
като дължима от съда главница и обезщетение за забава за периода, за който
претенциите не са погасени по давност, исковата претенция следва да се
отхвърли, като недоказана. Вещото лице установява, че за периода три години
преди датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК т.е. за периода от 16.05.2016 г. до
10.10.2018 г. са в общ размер от 814, 61 лв., а лихвата за забава на тази главница
за периода от 16.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е в размер от 93.62 лв., поради и
което за разликата между тези суми и
установените от съда в размер на 555, 96
лв. главница и 87,06 лв.- лихва за тези периоди следва да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани. За разликата между установените от вещото лице размери и периоди
и претендираните такива исковите претенции следва да се отхвърлят като погасени
по давност.
Освен това след 15.11.2018 г. до датата, на която имотът
е прехвърлен не се установява да е имало консумация на вода, отчетена от
водомера в банята, удостоверена по съответния начин в приетите по делото
карнети. Последното отразяване преди исковия период е с отчет 432 куб. м.
Съдът счита за основателно и искането за присъждане на
законна лихва върху уважената главница, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото. Ищецът е представил
доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер на 25
лв. и в настоящото исково производство в размер на 75 лв. – държавна такса, 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15 лв. – депозит за свидетел и 250 лв.-
депозити по основна и допълнителна ССЕ. Общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и настоящото исково производство е в размер на 500 лв., от които,
съразмерно на уважената претенция следва да се присъди обща сума в размер от
259 лв. Ответникът претендира и представя доказателства за направени разноски в
размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, от което съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция следва да се присъди сумата от 145 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.К., ЕГН:**********,
с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 сумите, както следва: сумата
в размер на 555, 96 лв.- главница, представляваща неплатена сума за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *****
за период от 16.05.2016 г. до 10.10.2018г., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.05.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата в размер от 87,06
лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 16.05.2016г. до
31.03.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7534 по описа за 2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Е.А.К., ЕГН:**********, с адрес *** искове за признаване
на установено, че се дължат сумите, представляващи разлики
между претендирани и установените суми, както
и за за периодите, както следва: за сумата в размер на 524,96 лв.- главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в **** за период от 01.03.2015г. до 10.10.2018г. както и за
периода от 01.03.2015 г. до 16.05.2016 г.,
ведно със законна лихва върху посочената
сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер от 72,17 лв.-
мораторна лихва към главницата за периода от 16.05.2016г. до 31.03.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 7534 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.А.К., ЕГН:**********, с адрес *** сумата
от 145 лв. – разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Е.А.К., ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември”
№ 250 сумата от 259 лв. – разноски по
съразмерност
в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.