Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.07.2024год. Град
Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на дванадесети юни две хиляди и двадесет и четвърта година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Антония Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
гражданско дело № 35 описа на съда
за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Е.В.Х., **************, родена на *** г. в Т.,
******** адрес: гр. ************ чрез пълномощника си адвокат Т.И.П., БАК e-mail: ************; кантора и съдебен адрес:*** *********,
против „Кеник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Царево 8260, ул. "Самуил" № 7, представлявано
от Г.К.Г., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество на основание чл. 134 от ТЗ, да върне на ищеца направените
от него допълнителни парични вноски, внесени по сметките на ответното
дружество, както следва: на 26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на 05.05.2015 г. -5500,00
лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените
по делото разноски. В случай, че този иск бъде отхвърлен, се иска на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца същите
суми, внесени без основание по сметките на ответното дружество. Да осъди
ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, заплати на ищеца,
внесените без основание по сметките на ответното дружество суми, както следва:
на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г. – 250,00 лева; на 4.02.2015 г.
-1890,00 лева; на 05.05.2015 г. – 6832,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
С
исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът
е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и
доказателствата на ответника.
Ответника
е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на
исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим но неоснователен.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е съдружник в ответното дружество „КЕНИК“
ООД, ЕИК *********, като притежава 25 дяла с номинална стойност по 10 лева
всеки от капитала на дружеството. Излага, че за периода от 26.11.2014 г. до
13.10.2015 г. е внесла по сметка на ответното дружество сумите в размер на общо
на 26 112,51 лева, както следва: на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015
г. - 250 лева; на 26.01.2015 г. - 4350 лева; на 4.02.2015 г.-1890 лева; на
5.5.2015 г.-5500 лв.; на 5.5.2015 г.- 6832 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева.
Сочи се, че като основанието за внасяне на сумите по сметка на ответника е
записано „вноска от съдружник” и „вноска за строителство”. Ищцата твърди, че не
й е известно ответното дружество да е приемало решения за извършване на
допълнителни парични вноски от съдружниците, въпреки че парични средства са
внасяли и останалите съдружници. Твърди, че посочените по-горе суми са били за
заплащане на довършителните работи и въвеждане в експлоатация на собствената на
дружеството сграда с идентификатор ************ по ККР на град Ц., кв. В.. Сочи,
че тези суми са дадени в заем на ответното дружество, въпреки че договори за
заем не са били подписвани. Уговорките между съдружниците са били устни,
внесените от тях суми, в т. ч и от ищцата, са били осчетоводени от ответника
със задължение за връщане. Твърди се, че след 2017 година отношенията между
съдружниците се влошили и въпреки, че сградата е била довършена и е било
получено удостоверение за ползване, съдружникът с най- голям дял в дружеството
Д.Е. подал искане за прекратяване на „Кеник“ ООД на
основание чл. 155 т. 1 от ТЗ, по което е образувано т. дело №369/2018 г. по
описа на ОС- Бургас. По делото ищцата била конституирана като трето лице
помагач на страната на дружеството. Управителят на дружеството, ответник по
иска, заел позиция, подкрепяща искането на ищеца. По това дело на ищцата й
станал известен протокол на ОС от
29.7.2015 г. на което тя не е присъствала и не е била поканена, видно от който,
тя е била задължен на внесе „дялова вноска” в размер на 11663 лева. Тази сума
не е внесена, но с оглед съдържанието на този протокол, както и с оглед
основанието, записано във вносните бележки по-горе, ответното дружество е
приемало парични суми от съдружниците като допълнителни парични вноски. Сочи,
че на 27.5.2019 г. ответното дружество провело Общо събрание, на което ищцата
направила искане за връщане на внесените от нея суми в размер на 26 112,51
лева, в срок до 1.6.2019 г., тъй като предоставяне на сумите не е било
обвързано със срок за връщането им. Въпреки това обаче, до днес ответникът не й
е върнал посочената по-горе сума. Ищцата иска от съда, да осъди ответното
дружество на основание чл. 134 от ТЗ, да върне на ищеца направените от него
допълнителни парични вноски, внесени по сметките на ответното дружество, както
следва: на 26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на 05.05.2015 г. -5500,00 лева; на
13.10.2015 г. - 2732,80 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски. В случай, че този иск бъде отхвърлен, се иска на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца същите суми,
внесени без основание по сметките на ответното дружество. Да осъди ответното
дружество на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, заплати на ищеца, внесените
без основание по сметките на ответното дружество суми, както следва: на
26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г. – 250,00 лева; на 4.02.2015 г.
-1890,00 лева; на 05.05.2015 г. – 6832,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ангажира
доказателства. Претендира разноските по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КЕНИК“ ООД е депозирал писмен отговор, в
който счита предявения иск за недопустим, алтернативно за неоснователен.
В
с.з. ищецът, редовно уведомен, чрез представляващия го адвокат поддържа
исковата молба и моли същата да бъде уважена като основателна и доказана.
В
с.з. ответното дружество, редовно уведомено, се представлява от адвокат, който
оспорва исковите претенции по основание и размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намери за установено следното:
Предявени
са искове, при условията обективно евентуално съединяване, с основание в чл.
143 от ТЗ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с които се иска от съда, да върне на
ищеца направените от него допълнителни парични вноски, внесени по сметките на
ответното дружество, както следва: на 26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на 05.05.2015
г. -5500,00 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Да осъди
ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, заплати на ищеца,
внесените без основание по сметките на ответното дружество суми, както следва:
на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г. – 250,00 лева; на 4.02.2015
г. -1890,00 лева; на 05.05.2015 г. – 6832,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
По
делото не се спори между страните, а и от представените по делото документи се
установява, че ищцата е съдружник в ответното дружество „КЕНИК“ ООД, ЕИК
*********, като притежава 25 дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от
капитала на дружеството.
По
делото не се спори между страните, а и от заключението на в.л. З. по
назначената и приета СИЕ се установява, че в периода от 26.11.2014 г. до
13.10.2015 г. ищцата Е.Х. е внесла по сметка на ответното дружество сумите в
размер общо на 26 112,51 лева, както следва: на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева;
на 15.01.2015 г. - 250 лева; на 26.01.2015 г. - 4350 лева; на 4.02.2015 г.-1890
лева; на 5.5.2015 г. -5500 лв.; на 5.5.2015 г. - 6832 лева; на 13.10.2015 г. -
2732,80 лева.
По
делото е спорно между страните на какво основание процесните суми са били
внесени от ищеца в банковата сметка на дружеството.
От
приетото по делото заключение на в.л. по СИЕ се установява, че процесните суми
в размер общо на 26 112,51 лева, са били внесени от ищцата по банковата сметка
на дружеството и осчетоводени от
дружеството в Сметка 112 „допълнителни резерви“, в която сметка постъпват суми
от нетната отложена печалба на дружеството, както и от допълнителни парични
вноски на съдружниците. Дружеството е нямало печалба през процесните 2014 г. и
2015 г. видно от публикувания в ТР
баланс на дружеството.
От
приложения по делото Протокол от ОС на съдружниците на „КЕНИК” ООД от дата
27.05.2019 г. се установява, че ищцата е направила искане внесените от нея суми
в размер общо на 26 112,51 лева да й бъдат върнати в срок до 01.06.2019 г. тъй
като предоставянето на сумите не е било обвързано със срок.
По
делото не се спори между страните, че към настоящия момент процесните суми не
са върнати на ищцата.
При
това положение, за съда се налага извода, че е безспорно установено и доказано,
че в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на „КЕНИК” ООД,
ищцата Е.Х. е внесла по сметка на ответното дружество сумите както следва: на
26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на 05.05.2015 г. -5500,00 лева; на 13.10.2015 г.
- 2732,80 лева, представляващи допълнителни парични вноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 134 ал. 1 от ТЗ, по решение на общото събрание за покриване
на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да
бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок.
Според ал.3 на допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството,
за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви и за връщането на
допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага. Касае се за особена форма на
вътрешно финансиране на дружеството, която поражда допълнително имуществено
задължение за съдружника. След постъпването на сумата в касата на дружеството
възниква задължение за последното да я върне в установения срок, респ.
съдружникът става кредитор на
дружеството с вземане в размер на внесената сума. В разглеждания случай допълнителните парични
вноски Е.Х. внесени както следва: на 26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на
05.05.2015 г. -5500,00 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева е следвало да й
бъдат върнати в срок до 01.06.2019 г. По делото не е спорно между страните, че
към настоящия момент тези допълнителни парични вноски не са върнати на ищеца.
При
тези обстоятелства съдът намира, че от доказателствата по делото не се
установява, ответникът да е изпълнил задължението си по чл.134 ТЗ за връщане на
съдружника Е.Х. сумата в размер общо на 11663,00 лева, представляваща
допълнителни парични вноски, в изпълнение на решение на общото събрание на
съдружниците на „КЕНИК” ООД. Касае се за парично задължение, чието реално
изпълнение е винаги възможно /чл.79, ал.1, вр. чл.81, ал.2 ЗЗД/.
По тези съображения съдът намира, че
предявените обективно съединени искове за заплащане на основание чл.134 от ТЗ на
сумите внесени както следва: на 26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на 05.05.2015 г.
-5500,00 лева; на 13.10.2015 г. - 2732,80 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, са основателни и следва да
бъдат уважени.
Основателна
е и претенцията с основание в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответника да заплати на
ищеца, внесените без основание по сметките на ответното дружество суми, както
следва: на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г. – 250,00 лева; на
4.02.2015 Г.-1890 лева; на 5.5.2015 г.- 6832 лева, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. В Решение
№ 645 от 11.07.2000 г. по гр. д. № 1331/1999 г. на Върховен касационен съд , II
г.о. е прието, че решението на общото събрание е източникът на облигационно
задължение между дружеството и всеки отделен съдружник. „Ако извън задължението си за внасяне на дела
в капитала на дружеството и без решение на общото му събрание съдружник
предостави на дружеството парични средства или извърши с лични средства
плащания към трети лица за задължения на дружеството, дружеството по общите
правила на закона - неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без
пълномощие - дължи връщане на съдружника на паричните средства“. Настоящия
случай е именно такъв. Ответното дружество не е вземало решение за предоставяне
на допълнителни парични вноски от съдружниците, а тъй като ищцата е превела в
полза на дружеството свои лични средства, същите са платени при начална липса
на основание. Това важи както за преводите, в основанието на които е посочено
„вноска от съдружник”, така и на тези с основание „по договор за строеж”, тъй
като между страните подобен договор никога не е подписван. Ответното дружество
дължи връщане на тези суми, защото ги е получило при начална липса на
основание, което е налице винаги, когато преминават блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, като при нищожен акт, така и при пълна липса
на правоотношение, какъвто е конкретния случай, в тази хипотеза.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски по
настоящето дело в размер общо на 3299,5 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 134 от ТЗ, да върне на Е.В.Х.,
гражданство ****** родена на *** г. в **************, ***********, и съдебен
адрес:*** ***************, адвокат Т.И.П. направените от него допълнителни
парични вноски, внесени по сметките на ответното дружество, както следва: на
26.01.2015 г. – 4350,00 лева; на 05.05.2015 г. -5500,00 лева; на 13.10.2015 г.
- 2732,80 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба – 18.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
„КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, заплати
на Е.В.Х., гражданство *********, родена на *** г. в ****** адрес: гр. ***************,
и съдебен адрес:*** *****************, адвокат Т.И.П., внесените без основание
по сметките на ответното дружество суми, както следва: на 26.11.2014 г. -
4557,71 лева; на 15.01.2015 г. – 250,00 лева; на 4.02.2015 г. -1890,00 лева; на
05.05.2015 г. – 6832,00 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на исковата молба – 18.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260,
ул. "Самуил" № 7, представлявано от управителя Г.К.Г., да
заплати на Е.В.Х., гражданство ***********,
родена на *** г. в *********** адрес: гр. **************, и съдебен адрес:*** ************
адвокат Т.И.П., сумата в размер на 3299,50 лева, представляваща разноски по
настоящето дело.
Решението
подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: