№ 4493
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110101296 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
5510/09.01.2023 г., с която з” АД, ЕИК ********* е предявило срещу Н. К. Д.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ за
сумата от 220,42 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 06.04.2021 г., в
гр. Враца, ж.к. Дъбника, на паркинг на бл. 6, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ВР4608СА –
Н. К. Д., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ищеца, който е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, с което си поведение виновно се отклонил от
проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /09.01.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че 06.04.2021 г., в гр. Враца, ж.к. Дъбника, на паркинг
на бл. 6, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №
ВР4608СА, управляван от Н. К. Д., който при движение на заден ход ударил
паркирания лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № ВР2850СС, собственост на
Христо Милетиев Ангелов. Посочва, че след реализиране на проишествието,
ответникът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
1
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата. Поддържа, че към датата на реализиране на горепосоченото ПТП,
„Гражданската отговорност“ на водачите, управляващи лек автомобил „Ауди
А4“ с рег. № ВР4608СА, включително и на ответника Н. К. Д., била
застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица №
BG/02/120003127424. Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца,
е образувана преписка по щета № **********, като са изготвени опис на
претенция и доклад по щета, въз основа на които било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 195,42 лева. Твърди, че съгласно
Протокол за ПТП № 1763999/14.04.2021 г. процесното ПТП е настъпило по
вина на ответника Д., който освен това напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата. Поддържа, че на Н. К. Д. е била изпратена регресна
покана за възстановяване на сумата от 220,42 лева, представляваща изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 195,42 лева и 25,00 лева
ликвидационни разноски.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а след неговото изтичане до
настоящия момент/, ответникът Н. К. Д. не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът Н. К.
Д. заявява, че не оспорва претенцията на ищеца и че на 19.01.2023 г. /датата
на която е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея/,
е извършил плащане на процесната сума по банковата сметка, посочена от
ищеца в исковата му молба. Представя се платежен документ, а именно
разписка от Изи Пей с № 0200017698512987 от 19.01.2023 г. за сумата от
223,72 лв., от които 220,42 лв.са преведени в полза на ЗД Бул Инс АД по
банкова сметка посочена в исковата молба, с основание гр.д №1296/2023 г. и
посочено ЕГН на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ.
2
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да
установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени,
от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че
към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е
заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че
делинквента след реализиране на процесното ПТП е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, с което си поведение виновно
се е отклонил от проверка за алкохол.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Предвид направеното от ответника, в проведеното по делото открито
съдебно заседание, изялвение, че не оспорва претенцията на ищеца, предмет
на предявения иск, съдът намира, че по делото са безспорни и ненуждаещи се
от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил паричните си задължения. От представеното
платежен документ, а именно разписка от Изи Пей с № 0200017698512987 се
установява по делото, че на 19.01.2023 г. ответникът е превел по по банковата
сметка, посочена от ищеца в исковата му молба, сумата от 220,42 лева в полза
на ЗД Бул Инс АД, с основание гр.д №1296/2023 г. и посочено ЕГН на
ответника, като извършеното плащане не се оспорва от насрещната страна. С
посочената сума, съдът намира, че ответникът е погасил задължението си за
главница. С оглед извършеното плащане в хода на процеса иска с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, следва да се отхвърли. На ищецът, следва да
се присъди законна лихва върху платената в хода на производството
главница, считано от 09.01.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в
съда/ до 18.01.2023 г. /доколкото в деня на извършване на плащането –
19.01.2023 г. – ответникът се е освободил от забавата си, предвид извършено
3
изпълнение на задължението/ в размер на 0,70 лева, изчислена по реда на чл.
162 ГПК, посредством използване на лихвен калкулатор на НАП за
изчисляване на законна лихва.
Спорно се явява обстоятелството дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото, респективно, дали разноските в производството, сторени
от ищеца, следва да бъдат възложени в негова тежест.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът
виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото
– в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако
обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се
приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа
на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е
отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил
задължението си. Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца
независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва
да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че
не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е
съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на
процеса.
В настоящия случай по делото е представена и приета като
доказателство регресна покана по щета № **********, отправена от
ищцовото дружество до ответника, в която се съдържа изявление, направено
от името на ищцовото дружество, с което ответникът се уведомява, че з“ АД е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 220,42 лева във връзка с
инцидент, реализиран на 06.04.2021 г., в гр. Враца, ж.к. Дъбника, на паркинг
на бл. 6, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил
4
„Ауди А4“ с рег. № ВР4608СА – Н. К. Д., при който са причинени вреди на
лек автомобил Опел Вектра, рег. № ВР2850СС. Видно от представените по
делото известия за доставяне регресната покана е изпратена на адрес: С.
Малорад, ул. Кестен № 14 и е получена от ответника на 01.06.2021 г. В
поканата е предоставен срок за изпълнение на задължението на ответника от
5 работни дни. Плащането на сумата, предмет на претенцията на ищцовото
дружество е извършено едва на 19.01.2023 г., повече от 18 месеца след
изтичане на срока, предоставен с процесната регресна покана.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за
сторените и претендирани от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство.
От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в
производството по гр.д. № 1296/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 50,00 лева и за юрисконсултско възнаграждени в настоящото
производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева. Представени са
и доказателства за претендираните разноски.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че разноските в
производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
от събраните по делото доказателства се установи, че същият е дал повод за
завеждане на делото и за предявяване на процесния иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца з” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ************, срещу Н. К. Д., ЕГН
**********, с адрес**********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
за сумата от 220,42 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 06.04.2021 г., в
гр. Враца, ж.к. Дъбника, на паркинг на бл. 6, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ВР4608СА –
Н. К. Д., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ищеца, който е напуснал мястото на настъпването на
5
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, с което си поведение виновно се отклонил от
проверка за алкохол, поради плащане на претендираната сума в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на з” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ************, сумата от 0,70 лева, представляваща законна
лихва върху платената в хода на производството главница, считано от
09.01.2023 г. до 18.01.2023 г.
ОСЪЖДА Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на з” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ************, сумата от 150,00 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по
гр.д. № 1296/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Сумите, присъдени с настоящото съдебно решение могат да бъдат
заплатени от ответника в полза на ищеца по посочена в исковата молба
банкова сметка: ************, BIC – STSABGSF, разкрита при Банка
ДСК АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6