Р Е Ш Е Н И Е
№ III-172, 03.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Р. Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия К.
Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия К.
Вълев в.гр.д.№ 501 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №3520 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 6711/2018 г. на Районен съд Бургас
се отхвърлени исковете на исковете на К.Я.Д., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
ул. „Х. Д.“ № *, ет. *, ап. **, за осъждане на „АПИ Груп” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 28, ет. 2, да
му заплати следните суми: 4134,82 лева – трудово възнаграждение за м. март 2017
год., и 525,94 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 10.04.2017-10.07.2018
год.; 3872,52 лева – трудово възнаграждение за м. април 2017 год., и 460,24
лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 10.05.2017-10.07.2018
год.; 739,30 лева – трудово възнаграждение за м. май 2017 год.; 138,90 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни от 2017 год.; 1214,57
лева – командировъчни пари за м. март 2017 год., 1056,15 лева – командировъчни
пари за м. април 2017 год., и 264,03 лева – командировъчни пари за м. май 2017
год., всички суми дължими на основание Трудов договор № 13/19.01.2017 год.,
прекратен от работодателя със заповед от
08.05.2017 год., ведно с обезщетение за забавено плащане на всяка от процесните
главници, начиная от подаване на исковата молба – 19.09.2018 год., до
окончателното им изплащане.
С
решението К.Я.Д. е осъден да заплати на „АПИ Груп” ООД сума в размер от 3041,13
лева, представляваща неотчетен остатък от получените 8057,83 лева –
командировъчни пари и служебен аванс за командироването му за работа в чужбина
през периода 01.02.-06.05.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 3041,13 лева, начиная от подаване на
насрещната искова молба – 15.11.2018 год., до окончателното ѝ изплащане,
както и деловодни разноски в размер от
822 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от К.Я.Д., с която се обжалва Решение №3520 от 12.12.2019 г.
по гр. д. № 6711/2018 г. на Районен съд Бургас като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че не са обсъдени представените от ищеца доказателства и
неоснователно не са уважени доказателствените му искания- да се разпита по реда
на чл. 176 от ГПК управителя на ответното дружество и да бъде поставена задача
към допуснатата графологична експертиза с каква химикалова паста е изписан
текста, изпълнен от ищеца в приложените по делото РКО, като същите тези
доказателствени искания са направени и пред въззивната инстанция. Претендират
се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от е постъпил отговор от „АПИ Груп“ ООД С отговора се
оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и бланкетна и се иска същата
да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския районен съд да бъде
потвърдено като правилно за законосъобразно. Изложени са съображения относно
процесуалното поведение на ищеца, довело да отлагане на делото. Оспорва се
твърдението във въззивната жалба, че не са обсъдени представените от ищеца
доказателства и неоснователно не са уважени доказателствените му искания.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд отразява липсата на доказване
на факти от страна на ищеца. Претендират се разноски.
С
определението по чл. 267 от ГПК доказателствените искания, направени от
жалбоподателя във въззивната жалба, са оставени без уважение, като е прието, че
не е налице изключението предвидено в чл. 266, ал. 1 от ГПК, а и същите
основателно не са уважени от първоинстанционния съд, доколкото са неотносими
към предмета на спора.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не се
представляват.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирани лица в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №3520 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 6711/2018 г. на Районен съд Бургас.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С
исковата молба ищецът К.Я.Д., ЕГН ********** е сезирал Районен съд-Бургас със
следните обективно съединени искови претенции срещу „АПИ Груп” ООД, ЕИК
*********: за заплащане на сумите от :
- 4134,82
лева – трудово възнаграждение за м. март 2017 г., 3872,52 лева – трудово възнаграждение
за м. април 2017 г., 739,30 лева – трудово възнаграждение за м. май 2017 г. –
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ
- 525,94
лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 10.04.2017-10.07.2018
год. и 460,24 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода
10.05.2017-10.07.2018 год.- иск с правно основание чл. 86, от ЗЗД
- 138,90
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни от 2017 г. –
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
-
1214,57 лева - командировъчни пари, за работата в
чужбина за м. март 2017 г., 1056,15 лева- командировъчни пари, за работата в чужбина за м. април 2017 г. и 264,03 лева-
командировъчни
пари, за работата в чужбина за м. май
2017 г. – иск с правно основание чл. 215, КТ, във вр. чл. 15 и сл., НСКСЧ,
предявен при условията на евентуалност с иска по чл. 128, т. 2 от КТ.
Предявен
е и насрещен иск от „АПИ Груп” ООД за сумата от 3041,13 лева, представляваща
неотчетен остатък от получената по служебни аванси сборна сума от 8057,83 лева
От
представения с исковата молба Трудов договор № 13/19.01.2017 г. / л. 8-9 от
делото на БРС/ е видно, че на 19.01.2017 г. между страните по делото е
възникнало трудово правоотношение с 6-месечен срок за изпитване в полза на
работодателя, по силата на което ищецът е назначен на длъжност „шофьор, товарен
автомобил“ с основно месечно възнаграждение в размер на 463 лева и допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит – 0.6 % за всяка година
стаж.
Видно
от заповед за прекратяване на трудов договор от 08.05.02017 г, трудовият
договор е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие.
От
приложените фишове за заплати/ л. 42-44 от делото на БРС/ се установява, че ответникът
е заплатил в брой на ищеца сумите 306,94
лева за месец февруари 2017 г., 361,11 лева за месец март 2017 г., 361,11 лева
за месец април 2017 г. и 138,90 лева за месец май 2017 г. Фишовете са подписани
от ищеца и видно от тях основното месечно възнаграждение е в размер на 463
лева.
Приложени
са заповеди за командироване на ищеца/ л. 5-53 от делото на БРС/, видно от
които същият е бил командирован за периодите 01.02.2017 г- 01.03.2017 г.,
02.03.2017 г.-29.03.2017 г.,30.03.2017 г. – 27.04.2017 г. и 28.04.2017 г. –
06.05.2017 г.
Приложени
са и в оригинал разходни касови ордери/ л. 89-93 от делото на БРС/, от които е
видно, че на ищеца са платени от страна на ответника следните суми: 1055
лева-служебен аванс за командировъчни, 1055 лева служебен аванс за
командировъчни, 615 евро – командировъчни и служебен аванс, 615 евро
командировъчни и служебен аванс и 630 евро командировъчни и служебен аванс. По
делото е допусната съдебно-графологична експертиза, която да установи
автентичността на почерка и подписите, положени от ищеца на горепосочените 5
бр. РКО. В изготвеното, прието и неоспорено от страните заключение / л. 114-128
от делото на БРС/ вещото лице Щерю
Николов- експерт криминалист, е установил, че подписите срещу „Получил сумата“
в горните 5 бр. РКО са положени от К.Я.Д., както и ,че ръкописните текстове с
изписани имена „К.Я.Д.“ са изписани от К.Я.Д..
По
делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице
Тонка Джалева. От заключението се установява, че съгласно представените по
делото и находящи се в счетоводството на ответника фишове за заплати, за
периода март-май 2017г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение както
следва:
-
За месец март 2017 г. при отработени 22 дни- 463 лева,
удръжки 101,89 лева и чиста сума за получаване 361,11 лева;
-
За месец април 2018 г. при отработени 18 дни- 463 лева,
удръжки 101,89 лева и чиста сума за получаване 361,11 лева;
-
За месец май 2017 г- 6 дни обезщетение по чл. 224 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск.
На
база на това, че според командировъчните заповеди ищецът е бил командирован за
95 дни, вещото лице е изчислило съгласно чл. 31, ал. 1 и Приложение №3 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, за длъжността на
ищеца се предвижда размер на дневните пари от 27 евро на ден или 2565 евро за
95 дни, чиято левова равностойност е 5016,70 лева.
Вещото
лице е извършило справка в счетоводството на ответното дружество, като сочи, че
от Хронологичната ведомост по сметка 4222/Подотчетни лица/ по партидата на К.Д. за периода 01.01.2017 г-31.12.2017 г. са
начислени 5016,70 лева за изплащане на ищеца. По дебита на сметката са отразени
платени суми в размер на 8 057,83 лева.
Посочено
е, че съгласно представените по делото платежни документи на ищеца са изплатени
сумите от 4 420 лева и 1860 евро или общо 8 057,83 лева, като
платените суми са отразени счетоводно по партидата на ищеца, а салото по
сметката на ответника е дебитно за сумата от 3041, 13 лева.
От
заключението на допусната и изслужена по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че процесните разходни касови ордери са въведени в счетоводния
софтуер с датите има на издаване, посочени в тях.
От
така изложената фактическа обстановка въззивният съд стига до идентични изводи
от правна страна с Районен съд – Бургас по предявените искове както следва:
По
делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, което е
прекратено, по факта на командироването на ищеца от ответника, спора е
единствено за размера и делимостта на твърдените от ищеца и ответника-ищец по
насрещния иск вземания
По иска по чл. 128, т. 2 от КТ:
С
доклада по делото/л. 95-96 от делото на БРС/ правилно първоинстанционният съд е
разпределил в тежест н ищеца да докаже сключването на трудов договор между
ищеца и ответника и размера на дължимите вземания.
Спорно
е по делото е бил размер на трудовото възнаграждение. Недоказано е твърдяното
от ищеца възнаграждение в размер 18 евроцентър за изминат километър. За това
твърдяно обстоятелство не са събрани никакви доказателства. Видно от
представения трудов договор, и 4 броя фишове за заплати брутното месечно
възнаграждение на ищеца е в размер от 463 лева, което е изплатено на ищеца за
всеки от трите процесни месеца. Ето защо така предявения иск е недоказан по
основание и размер.
По иска с правно основание чл. 215, КТ, във вр. чл. 15 и сл., НСКСЧ:
Същият иск предявен при условията
на евентуалност с иска по чл. 128, т. 2 от КТ. Поради отхвърлянето на главния
иск се е сбъднало процесуалното условия за разглеждане на евентуалния. Правилно
първоинстанционният съд се е позовал на представените командировъчни заповеди,
разходни касови ордери и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за да
приеме, че работодателят е начислил командировъчни пари от 5016,70 лева –, като
по дебита на сметката на работника са платени общо 8057,83 лева и с така
платената от ответника по-висока по размер сума са погасени задълженията на
ответника за командировъчни пари за командировките през процесния период,
поради което исковете са неоснователни.
По иска с правно основание чл. 224,
ал. 1, КТ.
Съобразно чл. 224, ал. 1 от КТ. при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск. Според текста на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят е признал дължимостта на посоченото парично
вземане на работника К.Д. – за неизползван платен годишен отпуск от 6 дни за
2017 год., възлизащо на 138,90 лева. Видно от приложения по делото фиш за
заплата за м. май 2017 год. /л. 42 от делото на БРС/, същата сума е заплатена
от работодателя на работника. ЕТо защо поради факта на плащането този иск също
следва да бъде отхърлен.
Поради отхвърлянето на предявените
от ищеца искове, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на лиха за
забава по чл. 86 от ЗЗД.
По насрещния иск:
Първоинстнционният съд правилно се
е позовал на експертното заключение по приетата СИЕ, според което работодателят е предал на К.Д. сума в общ
размер от 8057,83 лева – служебни аванси и командировъчни пари. Приел е, че автентичността
на подписите на ответника върху представените РКО за получаване на суми е
установена от вещо лице-графолог, а срещу верността на заключението му не е
проведено насрещно доказване.
Видно от изчисленията на вещото
лице и съгласно чл. 31, ал. 1 и Приложение №3 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, за длъжността на ищеца се предвижда
размер на дневните пари от 27 евро на ден или 2565 евро за 95 дни, чиято левова
равностойност е 5016,70 лева. Неотчетеният от работника Д. по реда на чл. 39,
НСКСЧ остатък възлиза на 3041,13 лева, т. е. след приключване на командировките
посочената сума е недължимо задържана от ответника по насрещната претенция.
Поради основателността на насрещния
иск, основателна се явява и претенцията за присъждане на лиха за забава по чл.
86 от ЗЗД.
По тези съображения въззивната жалба
се намира за неоснователна и тя следва да се остави без уважение. Като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответника по
въззивната жалба „АПИ Груп“ ООД и да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски в размер на 500 лева, съобразно представения списък.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3520 от 12.12.2019 г. по гр. д. №
6711/2018 г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА К.Я.Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Х. Д.“ № *, ет. *, ап. **, да заплати на
„АПИ Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 28, ет. 2, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
Председател:
Членове: