Р
Е Ш Е Н И Е
№ 186/08.06.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на единадесети
май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
при участието на секретаря Веселина Сандева и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич ЗЛАТКО Т. разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 147 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на РЗИ - Добрич срещу решение
№ 260035/ 11.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1040/2020 г. по описа на
Районен съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление №
60/06.08.2020 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на В.Л.С. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, т.
5 от заповед № РД-01-353/22.06.2020 г. на МЗ и т. 6 от заповед №
РД-01-354/22.06.2020 г. на МЗ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност
на оспореното решение поради нарушение на материалния закон. Изразява се
несъгласие с изводите на районния съд относно правния характер на заповедите на
министъра на здравеопазването. Твърди се, че заповедите са общи, а не
нормативни административни актове и за тях липсва изискване за обнародване като
предпоставка за влизането им в сила, аргумент за което и законодателната
промяна на Закона за здравето, в чл.63, ал.11 от който изрично е прието, че
заповедите на министъра на здравеопазването са общи административни актове. Твърди
се, че процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на
чл.73, във вр. с чл.66, ал.1 от АПК, поради което те са породили своето правно
действие и въведената с тях противоепидемична мярка е била задължителна за
адресатите й. Счита се, че от изложените в акта и в наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация. Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушението е безспорно
установено от събраните по делото доказателства, поради което неправилно районният
съд е отменил наказателното постановление. По тези съображения се иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди
наказателното постановление. В пледоарията си по същество процесуалният
представител на касатора отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции в определен от съда размер.
Ответникът – В.Л.С., чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление на В.Л.С. е наложена
глоба в размер на 300 лева за това, че на 24.06.2020 г. като клиент на
Търговски център “***”, находящ се в град Добрич, ул. “***” № 5, не носи
защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, на закрито
обществено място. Административнонаказващият орган е приел, че с поведението си
С. е извършила нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във вр. с т. 5
от заповед № РД-01-353/22.06.2020 г. на МЗ и т. 6 от заповед №
РД-01-354/22.06.2020 г. на МЗ, в резултат на което я е санкционирал на основание
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).
В мотивите към обжалваното решение е посочено, че в хода на
съдебното производство не е установена различна фактическа обстановка от
описаната в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Конкретните обстоятелства
по извършване на нарушението са установени от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са кредитирани като логични, последователни и безпротиворечиви.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че посочените
като нарушени заповеди на министъра на здравеопазването са нормативни
административни актове, които не са били обнародвани в “Държавен вестник” и не
са породили своето правно действие, поради което не могат да служат за
въвеждане на права и задължения, нито за санкциониране на поведението на
гражданите при установено несъответствие с предписаните в тях правила. От друга
страна е приел, че ако заповедите на министъра на здравеопазването са общи
административни актове, то те не могат да попълват бланкетната норма на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ, защото такава норма може да бъде попълнена само с разпоредба от
нормативен характер, която въвежда задължително правило за поведение по
отношение на неограничен и неопределен кръг от субекти. Т.е. не може да се
посочва като нарушена разпоредба от общ административен акт, която да служи
като основание за налагане на административно наказание.
Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон.
Съгласно относимата за случая норма на чл.63, ал.4 от ЗЗ
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област.
Не е спорно, че посочените като нарушени в АУАН и НП заповеди
на министъра на здравеопазването са издадени на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ,
във вр. с решение на МС от 12.06.2020 г. за удължаване на срока на обявената
извънредна епидемична обстановка и с тях са въведени противоепидемични мерки на
територията на страната, в т.ч. и задължение за всички лица, които се намират в
закрити обществени места (в т.ч. лечебни заведения, аптеки, обществен транспорт,
търговски обекти, търговски центрове тип МОЛ и други), да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.) – т.5 от
първата заповед и т.6 от втората заповед.
Не се споделя становището на районния съд, че тези заповеди на министъра на здравеопазването имат характер
на нормативни административни актове, защото това противоречи на законовото им
дефинирането като общи административни актове съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ (обн.
в ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), както и на установената
съдебна практика на ВАС - определение № 8868 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
3626/2020 г., определение № 12735 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 10950/2020 г.,
определение № 4526 от 15.04.2020 г. по адм. д. № 3300/ 2020 г. и др. От съдържанието
и разпоредителната част на заповедите е видно, че те носят белезите на общи административни
актове, поради което за тях са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК и няма
изискване за обнародването им като предпоставка за влизането им в сила. Не е
спорно по делото, че процесните заповеди са обявени на интернет страницата на
МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл.72 и чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което са
породили своите правни последици и въведената с тях противоепидемична мярка за
носене на защитни маски е била задължителна за всички граждани, които са се
намирали в закрити обществени места по време на тяхното действие, в т.ч.
търговски обекти и търговски центрове, какъвто несъмнено е и търговският център,
в който е било заварено наказаното лице. С оглед на това и
с оглед на безспорно установената липса на поставена защитна маска или друго
средство (шал, шлем и др.), което да покрива носа и устата на С., правилно и
законосъобразно наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение на наложената
от министъра мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ от страна на жалбоподателката във
въззивното производство, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ.
Не се споделя и изводът на районния
съд, че заповедите на министъра на здравеопазването не могат да попълват нормата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, защото бланкетна законова норма може да бъде
попълнена само с разпоредба от нормативен характер. Посочената разпоредба (в действащата й редакция към датата
на извършване на нарушението, обн. в ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) е ясна и категорична и тя предвижда наказание глоба от 300 лева до 1000
лева за всеки, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. В случая става дума
именно за такава противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от ЗЗ, въведена с
процесните заповеди на министъра на здравеопазването, поради което неспазването
й осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ от
обективна и субективна страна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. След като законодателят е преценил, че
неизпълнението на посочената категория противоепидемични мерки и установените с
тях задължителни правила на поведение съставлява административно нарушение и е
определил съответното за него административно наказание, наказващият орган не е
имал друга възможност освен да издаде процесното наказателно
постановление.
Ето защо, като го е отменил, приемайки, че нормата на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ е практически неприложима, районният съд е постановил един
неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен на основание
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна,
делото следва да бъде решено по същество.
Обжалваното наказателно постановление е издадено при липса
на допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е безспорно установено
и правилно квалифицирано. Наложеното наказание е в предвидения от закона
минимален размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, поради
което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира,
че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН на касатора следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции в размер на общо 160 лева (по 80 лева за всяка съдебна
инстанция), определени по реда на чл.27е от НЗПП, във вр. чл.37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във вр. чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260035/11.02.2021 г., постановено по н.а.х.д.
№ 1040/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 60/06.08.2020 г. на
директора на РЗИ – Добрич, с което на В.Л.С. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, т.5 от заповед №
РД-01-353/22.06.2020 г. на МЗ и т.6 от заповед № РД-01-354/22.06.2020 г. на МЗ.
ОСЪЖДА В.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на РЗИ
– Добрич разноски в размер на 160 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: