Решение по дело №978/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1073
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20227180700978
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1073           Година  2022, 13.06.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 11.05.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

    ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 978 по описа за 2022 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ - Пловдив, срещу Решение №260056/06.12.2021г., постановено по АНД №70/2021г. по описа на Районен съд – Първомай, I състав, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №30/10.03.2020г., издадено от Директор на РИОСВ – гр.Пловдив, с което на Община Първомай на основание чл.200 ал.1, т.2 от Закона за водите/ЗВ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.48 ал.1, т.11 ЗВ.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Община Първомай, чрез юриск.Н., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водст­вото е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е НЕОС­НОВАТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №30/10.03.2020г., издадено от Директор на РИОСВ – гр.Пловдив, на Община Първомай на основание чл.200 ал.1, т.2 ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за това, че не изпълнява условията, заложени в издаденото му разрешително за заустване, а именно: не са осигурени технически изправни пречиствателни съоръжения, които ефективно да пречистват отпадъчните води с цел постигане на индивидуалните емисионни ограничения/ИЕО/, заложени в разрешителното за заустване; не е осигурила измерване на количеството зауствани отпадъчни води, след повреда на измервателното устройство; не е осигурила пробовземане и изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг и разрешителното за заустване. Установено е, че във връзка с изпълнение на годишния план за контролната дейност на РИОСВ – Пловдив за 2020г., на основание заповеди на Министъра на околната среда и водите №№РД-821/2012г. и РД-962/2020г. за провеждане на мониторинг на зауствани отпадъчни води в повърхностни водни обекти от утвърден списък, на 25.11.2020г. е извършена проверка на обект „Градска пречиствателна станция за отпадъчни води/ГПСОВ/ към канализационна система на град Първомай“ в  град Първомай, област Пловдив, стопанисвана от Община Първомай. Проверката е извършена съвместно с представител на Регионална лаборатория към ИАОС – Пловдив и в хода на същата е констатирано, че формираният смесен поток битово-фекални и производствени отпадъчни води от канализационната мрежа на град Първомай се отвеждат за пречистване в ГПСОВ – Първомай, след което заустват в повърхностен воден обект река Първомайско дере, поречие на река Марица, която е част от водно тяло с код BG3MA350R212 – „Река Марица от вливане на река Омуровска до вливане на река Сазлийка“, съгласно Разрешително за заустване №33140211/06.12.2016г. и Решение за изменението му №РР-3120/03.07.2017г., издадени от БДИБР, Пловдив. При проверката е установено, че Община Първомай в качеството си на ползвател на воден обект не е изпълнила условия в издадените разрешителни и по-конкретно т.2 от „Изисквания към пречиствателната станция/пречиствателни съоръжения“, а именно: Да се поддържат в технологична и експлоатационна изправност пречиствателните съоръжения; т.1 от „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“, а именно: да се осигури измерване на количеството зауствани отпадъчни води; т.3 от „Изисквания към пречиствателната станция/пречиствателни съоръжения“, а именно: да се осигури пробовземане и изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг и разрешителното за ползване на воден обект. Горното е прието, че представлява нарушение на чл.48 ал.1, т.11 ЗВ, което е извършено на 25.02.2020г. – датата на извършване на проверката и е констатирано с Протокол за проверка №0000969/25.11.2020г., подписан и връчен на представител на Община Първомай.

За да отмени оспореното НП, състав на районния съд е приел от една страна, че се установява по безспорен начин извършването на нарушението от Община Първомай, но от друга, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в посочване на различни дати, на които се сочи да е извършено нарушението, отделно от това, самото НП е с дата 10.03.2020г., при положение, че се твърди проверката да е извършена на 25.11.2020г., а нарушението извършено на 25.02.2020г. Мотивирано е в тази насока, че при грешно посочена дата на административното нарушение и при двукратно предходно санкциониране на същия субект за същото нарушение, неправилно посочената дата на постановлението, с което се ангажира административнонаказателната отговорност на Община Първомай, създава за нея особено затруднение да организира адекватна защита на правата си. В допълнение е посочено, че това от своя страна буди съмнение за нарушаване на принципа non bis in idem, доколкото на Община Първомай са издадени и други НП, като в процеса на тяхното обжалване е представен същият протокол от проверката от 25.11.2020г., в хода на която се сочи, че е установено процесното нарушение.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, нарушението се установява по безспорен начин, но е налице допуснато съществено по своя характер нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. Изводите на РС - Първомай се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление, са посочени в чл.57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защита правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В конкретния казус, в атакуваното НП липсва еднозначно посочена дата на извършване на нарушението, т.е. не става ясно дали то е извършено на 25.11.2020г. или на 25.02.2020г. Това от своя страна води до неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на датата на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание, още повече, че между страните не е спорно, че са извършвани и други проверки и издавани други НП със сходни дати. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда кога точно е извършено деянието, а горното води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, както правилно е приел и ПРС.

На следващо място следва да се посочи, че датата на издаване на постановлението е задължителен реквизит, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2 ЗАНН. Изискването за дата е абсолютно, но е и с определена цел, а не е просто в смисъл на неизменна величина. Датата в НП е необходима за формирането на изводи относно материалната компетентност на наказващия орган, относно спазването на давностните срокове по чл.84 ЗАНН вр. с чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.5 НК, спазването на преклузивните срокове по чл.34 ал.3 ЗАНН, за избягването на двукратното произнасяне на казващия орган по едно и също нарушение. От тук, датата е от значение и с оглед правото на защита на наказаното лице. Ако всичко изброено до тук несъмнено е установено и спазено, то неправилното посочване на датата на издаване на НП не би следвало да е процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна. С оглед на установеното по-горе обаче, а именно невъзможността да бъде определена точната дата на извършване на нарушението, неправилното посочване на датата на издаване на НП още повече препятства наказаното лице да разбере за кое точно нарушение/на коя дата е извършено/ е санкционирано, поради което и наведените в касационната жалба възражения в тази насока, са неоснователни.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият съдебен състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260056/06.12.2021г., постановено по АНД №70/2021г. по описа на Райо­нен съд – Първомай, I състав.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив с адрес град Пловдив, бул.“Марица“ №122 да заплати на Община Първомай с адрес град Първомай, ул.“Братя Миладинови-юг“ №50 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за тази съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.