РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110215773 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-4332-024417/13.10.2023 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на И Т Л са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.06.2023 г., около 10.20 часа, на
АМ „Тракия“, 0 +400 км с посока на движение от гр. Пловдив към бул.
„Цариградско шосе“, управлява лек автомобил „Инфинити QX 70“ с номер на
рама: JN1TCNS51U0580289 с рег. № , като автомобилът не е регистриран по
надлежния ред за територията на Република България.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице И Т Л, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че
НП е издадено от некомпетентно лице. На следващо място е изложено, че в
АУАН и НП не са описани обстоятелствата при извършване на нарушението,
а именно поставените на автомобила регистрационни табели от кого и кога са
били издадени, в коя държава, имат ли и какъв срок на валидност и т.н.
1
Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение,
доколкото е управлявал автомобил, който е бил с поставени регистрационни
табели на обозначените за това места. Релевирани са доводи за наличието на
маловажен случай. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
процесното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
През месец юни 2023 г. жалбоподателят Ивайло Тихомиров Лалев закупил
от друго лице във Федерална Република Германия лек автомобил марка
„Инфинити“, модел „QX 70“ с поставени на него временни немски табели №
със срок на валидност от 19.06.2023 г. до 23.06.2023 г. Веднага след като
закупил автомобила, И Т Л се отправил с него към Република България с
намерението да го регистрира и да му бъдат издадени български
регистрационни табели. На 20.06.2023 г. И Л влязъл с управлявания от него
автомобил на територията на Република България. На следващия ден –
21.06.2023 г., И Л се отправил към ОПП-СДВР с л.а. марка „Инфинити“ с рег.
2
№ , за да го регистрира. Около 10.20 часа на 21.06.2023 г. И Л бил спрян за
проверка от полицейски служители с управлявания от него автомобил на АМ
„Тракия“, 0+400 км с посока на движение от гр. Пловдив към бул.
„Цариградско шосе“. При извършената му проверка от служителите на ОПП-
СДВР, било установено, че поставените на автомобила временни немски
табели не са валидни за територията на Република България.
За констатираното нарушение, изразяващо се в управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България,
св. Е. съставил срещу И Т Л АУАН № 903599/21.06.2023 г. за извършено от
последния административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.
АУАН и съставените документи по време на проверката били изпратени на
СРП за преценка за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал. 2 НК, като била образувана прокурорска преписка №
37560/2023 г. по описа на СРП.
С Постановление от 02.10.2023 г. на прокурор от СРП на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК било отказано образуването на наказателно производство, като
било прието, че извършеното от И Л деяние представлява административно
нарушение по ЗДвП, поради което материалите по преписката били изпратени
на началника на ОПП-СДВР за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на последния.
Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр.
пр. № 37560/2023 г. по описа на СРП било издадено наказателно
постановление № 23-4332-024417/13.10.2023 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.
1 ЗДвП на И Т Л били наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
НП било връчено лично на И Л на 20.10.2023 г., който в
законоустановения 14-дневен срок (на 31.10.2023 г.) подал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Е.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния автомобил; справка от ОПП-СДВР; справка от ГДГП-МВР;
3
заверено копие от материалите по пр. пр. № 37560/2023 г. по описа на СРП и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните
работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел Е., от
които се установява, че е извършена проверка на управлявания от
жалбоподателя автомобил на описаните в НП дата и място, като е установено,
че същият е бил с временни регистрационни табели (№ ), издадени от ФРГ.
Съдът счита, че това обстоятелство не е спорно между страните.
Същевременно, от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че на
процесната дата 21.06.2023 г. в 14.32 часа л.а. „Инфинити“ е бил регистриран
в ОПП-СДВР от жалбоподателя, за което са му издадени регистрационни
табели №.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им – т. 2.1., вр. т.1.3.1. (относно актосъставителя) и т. 3.10
(относно наказващия орган) от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. В този смисъл съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от
некомпетентен орган, доколкото длъжностното лице, издало атакуваното НП,
е надлежно оправомощено по реда на чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
Съдът обаче счита, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 42,
4
ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП не е описано нарушението и
обстоятелствата при извършването му. В двата акта актосъставителят и
наказващият орган са посочили единствено, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил с поставени регистрационни табели № LDK
04093, като същият не бил регистриран по надлежния ред за територията на
Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП,
вменена като нарушена от жалбоподателя, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗДвП редът за
регистриране на МПС е регламентиран в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 1 от същата наредба е посочено, че моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган, като съгласно чл. 3, ал. 2 от
същия подзаконов нормативен акт, това правило се прилага и при
придобиване на собствеността на превозно средство извън Република
България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба, с
изключение на случаите при придобиване с цел продажба на нерегистрирани
в страната превозни средства от стопански субекти. В последния случай обаче
се касае за придобиване собствеността на МПС извън територията на
Република България, което не е било регистрирано съгласно
законодателството на държавата по придобиване, респ. се явява невалидна за
територията на Република България. С оглед на това, МПС, които имат
постоянна регистрация в съответна държава-членка на ЕС, могат да се
придвижват свободно на територията на Република България по пътищата,
отворени за обществено ползване. В контекста на гореизложеното, от
съдържанието на АУАН и НП изобщо не може да се разбере защо
актосъставителят и наказващият орган считат, че процесното МПС не е било
регистрирано по надлежния ред за територията на Република България. В този
смисъл, очевидно л.а. „Инфинити“ е имал поставени регистрационни табели
5
№ . В АУАН и НП обаче не е описано какви са тези табели с регистрационен
номер – от коя държава са издадени и са поставени на автомобила, дали
касаят постоянна регистрация на процесния автомобил в съответната
държава-членка или се касае за временни/транзитни табели. Ако се касае за
временни регистрационни табели, не е посочено какъв е бил срокът им на
валидност, респ. ако същите са били валидни към датата на извършване на
процесната проверка (21.06.2023 г.), защо същите не са били валидни за
територията на Република България. В тази връзка следва да се посочи, че в
материалите по пр. пр. № 37560/2023 г. по описа на СРП е приложен
документ, издаден от органите на ФРГ, от който е видно, че за процесния
автомобил са издадени временни регистрационни табели № LDK 04093 със
срок на валидност до 23.06.2023 г., поради което са били валидни към
момента на извършване на проверката на л.а. „Инфинити“ на 21.06.2023 г.
Обобщавайки всичко гореизложено, реално в АУАН и НП липсва каквато и
да е конкретика защо актосъставителят и наказващият орган считат, че
поставените регистрационни табели на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил не са били валидни за територията на Република България към
21.06.2023 г. Вместо това, в АУАН и НП единствено е обективиран правен
извод, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред за
територията на Република България. В този смисъл в съдържанието на АУАН
и НП следваше подробно да се опише какви са поставените на автомобила
регистрационни табели (в случая временни регистрационни табели на жълт
фон, издадени от ФРГ), за какъв период са били валидни (в случая до
23.06.2023 г.), както и защо актосъставителят и наказващият орган считат, че
същите не са били валидни за територията на Република България, поради
което и е обективиран извод, че управляваното МПС не е било регистрирано
по надлежния ред. Липсата на всяко едно от посочените обстоятелства при
фактическото описание на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение обуславя нарушаване на правото на защита на последния,
доколкото последният е поставен в невъзможност да разбере, както от
фактическа, така и от правна страна, вмененото му „административно
обвинение“, а именно защо въпреки поставените на автомобила му
регистрационни табели, валидни до 23.06.2023 г., издадени от държава-
членка на ЕС, същият е бил санкциониран за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Посочената непълнота на АУАН и
6
НП е в разрез с императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН и обуславя допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, накърняващо правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на това, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено
поради неправилно приложение на процесуалния закон.
Отделно от това, липсата на конкретика в АУАН и НП относно вида на
регистрацията на автомобила, както и причините, поради които наказващият
орган счита, че същата не е валидна за територията на Република България,
обуславя невъзможност съдът да провери законосъобразността на НП
относно правилното приложение на материалния закон.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна,
поради което атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски предвид основателността на подадената жалба. От приложения
на л. 54 от делото договор за правна защита и съдействие, заедно с фактура на
л. 55 от делото, е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Р. И. сумата от
600 лева (с включено ДДС) за осъщественото процесуално представителство
по делото. Същевременно, в съпроводителното писмо на СДВР, с което
преписката е изпратена на съда, е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Макар и в случая да
се касае за дело, което не е с фактическа и правна сложност, адвокатското
възнаграждение е заплатено в размер, близък до предвидения минимален
такъв в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в случая 480 лева с
вкл. ДДС). С оглед на това, съдът счита, че възражението за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, поради което СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
Ивайло Лалев сумата от 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-024417/13.10.2023 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на И Т Л са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И Т Л
с ЕГН ********** сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8