РЕШЕНИЕ
№ 3125
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330103990 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Е. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
631,77 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № ******* г., сключен между
„Сити кеш“ ООД и Е. С. Д., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД на **** г. с Приложение №** към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от ****** г.; сумата 104,10 лева – обезщетение за забава за периода
05.08.2019 г. – 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – *****г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по частно гражданско дело № ****** г. по описа на Районен съд – П., ****** състав.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между „Сити кеш” ООД и
ответника Договор за паричен заем № *******г., по силата на който на ответника била
предоставена сумата от 700 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема,
отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Страните уговорили, че се дължи
и договорна лихва в размер на 179,20 лева, поради което общата стойност на плащанията по
заема била 879,20 лева, платима на 11 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 79,93 лева, с първа погасителна вноска на ***** г. и последна погасителна вноска
с падеж на плащане – ***** г. Съгласно общите условия, действащи по време на сключване
на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
дължал заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Погасителните вноски, които
заемателят се задължил да изплаща на заемодателя съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
1
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите общи условия, същият не може да бъде променян
едностранно от страна на заемодателя. Договорът за заем бил сключен при спазване
разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на
Приложение № ** от **** г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ****
г., с което са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „Сити кеш“ ООД, по
сключения с Е. С. Д. Договор за паричен заем № ******г. Ищецът бил надлежно
упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа, че до длъжника
е изпратено уведомление с известие за доставяне за станалата продажба на вземането от
името на „Сити кеш“ ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с уведомително
писмо изх. № ***** от дата ***** г. Сочи, че уведомлението е изпратено чрез Български
пощи на адреса, посочен от заемателя в договора, но видно от известието за доставяне,
писмото не било получено от длъжника. По изложените съображения прилага
уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на ответника. Предвид
изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. Прави възражение за прекомерност за
претендираните от ответната страна разноски, в случай че същите са над законоустановения
минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Излага подробни съображения, че договор за
паричен заем от ****** г. противоречи на разпоредбите на ЗПК, конкретно на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, т. 11, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, поради което счита, че е налице изначална
недействителност на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди,
че размерът на текстовата част на шрифта в договора за паричен заем, както и в общите
условия е по-малък от 12, което е нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Поддържа, че това води на самостоятелно основание до недействителност. Заявява, че в
процесния договор не е посочен срок, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. Счита,
че посочването единствено на погасителен план на вноски не може да се тълкува като срок
на договора. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК не е
посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Счита, че от договора
и погасителния план не може да се извлече информация за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Наред с
това сочи, че във всяка месечна вноска изначално била предвидена и неустойка при
непредставяне на обезпечение, т.е. още при подписване на договора за заем заемодателят е
предвидил, че изискванията за предоставяне на обезпечение са неизпълними. Твърди, че
неустойката представлява скрита лихва, която ако бъде включена в ГПР, последният ще
надхвърли пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че не може да се извлече
информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница,
лихва и такса за обслужване на кредита. В договора не се съдържала и информация съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Оспорва начисления лихвен процент, като твърди, че същият
е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното счита, че
на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, поради което следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като ответникът дължи връщане само на чистата
стойност на заемната сума, без лихви, неустойки и други разходи. Ответницата твърди, че
по процесния договор за заем е извършила плащания в общ размер на 1130 лева. Счита, че
тези плащания следва да бъдат отнесени към погасяване единствено на усвоената от нея
главница, без значение как е осчетоводена сумата и как е отнесена по пера от кредитора.
Сочи, че с направените плащания е погасила отпуснатата по заема сума в размер на 700
лева, като дори е надвнесла сума в размер на 430 лева. Позовава се на разпоредбата на чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Сочи, че сделки, сключени при нееквивалентност на
престациите, са нищожни. Твърди, че при недействителен договор за потребителски кредит,
изначално липсва правно основание, на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение и въз основа на което са предявени установителните искове. На следващо място
2
се излагат доводи, че ответницата не била надлежно уведомена за извършената цесия дори и
с връчването на препис от исковата молба с приложенията, поради което прехвърлянето на
вземането не е произвело действие спрямо нея. Оспорва обстоятелството, че е получавала
пощенска пратка от ищеца със съдържание „уведомление за цесия“. Оспорва, че именно
представеното с исковата молба уведомление за цесия е изпращано и получавано от
ответницата преди датата на връчване на исковата молба – ***** г. Заявява, че оспорва
истинността на предоставеното от ищеца уведомление за цесия. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на ищцовите претенции. Моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по частно гражданско дело № ***** г. по описа на Районен съд – П., ****състав.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепяне на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в
срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
Не се спори, че между СИТИ КЕШ ООД и ответника е възникнало облигационно
отношение по Договор за паричен заем № *******г.
С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от
следните обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем,
а именно: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
С клаузата на чл. 8 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на
3
задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на
сумата от 858.80 лв. на вноски.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен между “Сити
Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът
прехвърля на купувача всички вземания по договори за потребителски кредит, сключени в
съответствие с действащото законодателство, индивидуализирани в Приложение № *** към
договора.
По делото е представено Приложение № *** към договора, в което е посочено
вземането на цедента против ответника.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по
отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Следва да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо
от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до
длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр.
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата
съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между
първоначалния кредитор "Сити Кеш" ООД и длъжника – ответник договор за паричен заем,
по силата на който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 700 лв., а
заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва до 05.3.2020 г. – т.е. вземането е
станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да
4
намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
С доклада по делото съдът е указал на страните за задължението си да селди
служебно за неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с
Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о. , която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение
№ 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д.
№ 2022/2009 г., I г.о.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска.
По така изложените съображения следва да се приеме, че договорът отговаря на
изискванията за съдържание, установени в ЗПК.
Съдът обаче намира, че договорът за заем е частично недействителен – досежно
клаузата на чл. 8 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължението за учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
Договора вид.
В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това
задължение, която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение
е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
5
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои
от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на
неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с
оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до
този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй
като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора,
извън установения годишен процент на разходите. По изложените съображения
неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал.
4 ЗЗД, в тази си част договорът не е породил правно действие и искът за присъждане на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение следва да се отхвърли като
неоснователен.
Досежно задължението за заплащане на главница и договорна лихва, договорът за
заем е съобразен с изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което е
възникнало задължението за връщане на предоставената в заем сума.
Съдът намира, че кредита в размер на 700 лв. е усвоен от страна на ответника –
кредитополучател, в който смисъл е удостоверителното му изявление, обективирано в чл. 4,
ал. 1 от Договора, което изявление представлява признание на неизгоден за страната факт.
Договорът за кредит е подписан от ответната страна, като истинността, в частност
автентичността на този частен диспозитивен документ, не бе оспорена в сроковете по чл.
193 ГПК, поради което последният се ползва с формална доказателствена сила по смисъла
на чл. 180 ГПК и следва да се приеме, че обективираните в последния изявления изхождат от
лицето, сочено като техен автор.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно
изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достиганало.
Доколкото обаче съдът установи, че клаузата от договора за кредит, установяваща
6
задължение за заплащане на неустойка е нищожна, заплатените за погасяване на посоченото
задължение суми в размер от 858,80 лв. са заплатени без наличие на валидно правно
основание за това и подлежат на приспадане по реда на чл. 76 ЗЗД. Следователно с така
заплатената сума задължението е погасено изцяло и искът следва да се отхвърли.
В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е установено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. От изслушаната по делото и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за заем е
главницата в размер на сумата от 700 лева е изплатена изцяло от ответника.Всъщност
безспорно по делото е, че е върната на ищеца много по-голяма сума, а именно -1140 лева.
По така изложените съображения и на основание чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят
всички претендирани от страна на ищеца суми. В полза на ищеца не следва да се присъжда
и обезщетение за забава, доколкото дължимостта на задължението за връщане на чистата
стойност на договора за заем, произтича от закона, след като е установена нищожността на
правопораждащия го юридически факт. В този смисъл е и изричната норма на чл. 23 ЗПК,
установяваща, че длъжникът връща само чистата стойност по кредита, но не дължи
заплащане на лихва и други разходи по кредита.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски,
така и тези в заповедното производство по– арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска, като ответникът е доказал
разноски в размер на 360 лева за адвокатски хонорар, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Е. С.
Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 631,77 лева
– главница, дължима по Договор за паричен заем № ********г., сключен между „Сити кеш“
ООД и Е. С. Д., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД на ******г. с Приложение № *** към Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от **** г.; сумата 104,10 лева – обезщетение за забава за периода 05.08.2019 г. –
25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – ***** г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № ******г. по описа на Районен съд – П., ****** състав.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 3
7
ГПК да заплати на Е. С. Д., ЕГН ********** сумата от 360 лева – разноски за адв.хонорар в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8