Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и сл. НПК. Образувано е по жалба на М. А. Б. гражданин на Р Турция против Определение № 152/10.07.2012г. постановено по ЧНД № 412 по описа на СвРС за 2012 г., с което е потвърдено Постановление на СвРП от 18.06.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 695/2011г. по описа на РУП Свищов. В жалбата по същество се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост. Сочи се, че районният съд се е задоволил с пресъздаване на констатациите от постановлението на прокуратурата, без да изложи от кои факти се установява малозначителността на деянието. Нещо повече, доколкото производството се води за извършени престъпления по чл. 309 НК и чл. 313 НК, се прави оплакване за неотносимост на изводите на съда за прекратяване на производството, поради липсата на вредни последици за търговското дружество. Такива обаче били настъпили лично за самия жалбоподател. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СвРП за продължаване на действията по разследването. Настоящият състав на ВТОС, след като се запозна с материалите по делото, частната жалба и атакуваното с нея определение на СвРС, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в указания от процесуалния закон седемдневен срок срещу подлежащ на инстанционна проверка първостепенен акт. От фактическа страна се установява следното: М. Б. е сезирал РП Свищов с данни за извършено престъпление от общ характер. След като е извършена проверка по реда на ЗСВ, прокурор при СвРП е преценил, че са налице достатъчно данни по чл. 211 ал. 1 НПК и законен повод по чл. 208 т. 1 НПК, поради което e образувал ДП срещу НИ за престъпление по чл. 309 НК и срещу Х. А. С. за престъпление по чл. 313 НК. След проведено разследване наблюдаващият прокурор е заключил, че извършеното от НИ и Сали се явява маловажен /малозначителен според редакцията на закона/ случай по чл. 9 ал. 2 НК, тъй като обществено опасните последици от него са незначителни и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратил производството по образуваното ДП. В съобразителната част на постановлението си, прокурорът все пак е отразил, че първите четири инкриминирани документа /протоколи от проведени общи събрания/ не носят подписа на Б., което е било известно на Сали. Въпреки това последният подал декларация по реда на чл. 13 ал. 4 ЗТР, че представените от него протоколи са истински. Б. е обжалвал въпросното постановление за прекратяване пред СвРС. С атакуваното определение районният съд е разгледал по същество жалбата и е потвърдил изцяло постановлението на СвРП като е възприел същите решаващи изводи за маловажност /малозначителност според редакцията на закона/ на случая по чл. 9 ал. 2 НК. При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи: При постановяване на атакуваното определение, районния съд неправилно и незаконосъобразно се е произнесъл по съществото на жалбата, тъй като последната е била депозирано от лице, което не притежава процесуалната легитимация да обжалва постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл. 309 НК и по чл. 313 НК. От разпоредбата на чл. 243 ал. 3 НПК е видно, че процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Подалият жалбата нито е обвиняем по смисъла на НПК, доколкото не е привлечен като такъв по реда на чл. 219 НПК за престъпление от общ характер, нито е пострадал респ. представляващ ощетено ЮЛ. За да бъде пострадал в наказателния процес, според разпоредбите на чл. 74 ал. 1 и ал. 2 НПК, лицето трябва да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление. Тези вреди, за да създадат процесуална правоспособност дадено лице да сезира съда с жалба, следва да бъдат неизменно следствие на престъпния резултат, който от своя страна винаги трябва да е включен от закона в състава на престъплението. Наред с това обекта на посегателство т.е. защитените от наказателния закон обществени отношения следва пряко да са свързани с правната сфера на определен субект /физическо или юридическо лице/. В настоящият случай ДП е образувано и водено за две отделни документни престъпления по чл. 309 НК и по чл. 313 НК. Обект на документните престъпление по гл. девета от особената част на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочена глава от наказателния закон се накърняват реда и правната сигурност на документооборота като се затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде конкретно физическо лице. Въпреки че наред с указания обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и други свързани с него обекти. Когато се касае до частен документ винаги са засегнати в известна степен, но в индиректен аспект, отделни права и интереси на организации и граждани. Това засягане обаче, не е пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а е обективно изменение върху действителността в резултат на деянието в широк смисъл. Този непряк и индиректен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 ал. 1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите относно документните престъпления. Ето защо Б. няма качеството на пострадал по смисъла на процесуалния закон от престъплението по чл. 309 НК и чл. 313 НК, тъй като не е претърпял никакви съставомерни вреди т.е. такива, които произхождат пряко и непосредствено от престъплението. Б. не може да се конституира като граждански ищец в хода на съдебното производство, а правата на пострадалия в досъдебната фаза на процеса са израз именно на възможността за обезпечаване упражняването на правата и интересите на съответното лице, които то би реализирало, ако впоследствие встъпи в съдебното производство в качеството на частен обвинител и на граждански ищец /за физическите лица/. В този смисъл, производството по чл.243 от НПК обезпечава интересите само на тези пострадали /физически лица/, които при предпоставките на чл. 76 и чл. 84 ал.1 от НПК могат да встъпят като частни обвинители и граждански ищци в наказателния процес / решение № 301 от 20.05.2003 г. по н.д. 87/2003 г. на ВКС, І н.о. и решение № 1081 от 21.02.2006 г. по н.д. 573/2005 г. на ВКС,ІІІ н.о./. Следователно доколкото Б. не може да се конституира в съдебната фаза на процеса като частен обвинител и граждански ищец, тъй като не е претърпял съставомерни имуществени вреди, както и неимуществени такива от разследваните престъпления по чл. 309 и по чл. 313 НК, то същият не е и процесуално легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 ал.3 от НПК в качеството на пострадал. В тази връзка следва да се има предвид, че конституционно право на прокурора е да образува или откаже да образуването на ДП респ. да прекрати образувано разследване или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. В случая наказателното производство е образувано и се води за документни престъпления и в тази насока съдът не може да дава указания на прокурора. Все пак, доколкото съдебните инстанции не следва да се произнасят по съществото на проблема т.е. по основателност на прокурорския акт, няма пречка по реда на чл. 243 ал. 9 НПК да се сигнализира горестоящият прокурор, който да извърши служебна проверка по случая. Предвид горните съображения, ВТОС счита, че обжалваното определение на СвРС следва да се отмени като неправилно, а жалба на Б. да се остави без разглеждане като процесуално недопусима. Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 7 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 152/10.07.2012г. постановено по ЧНД № 412 по описа на СвРС за 2012 г. като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. А. Б., като процесуално недопустима. ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |