№ 40290
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20221110136104 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 75765 от 20.03.2023г., подадена от адв. Б. в качеството
й на процесуален представител на длъжника В. Д. П., с която е направено искане за
допълване на постановеното по делото определение от 28.02.2023г. в частта за разноските
чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв.) в размер на 360 лв.
Молителят твърди, че е представлявал длъжника в производството на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като в подаденото по делото възражение е направила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за производството. С определението от
28.02.2023г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение поради непредявяване на
иск за установяване на оспорените вземания в едномесечен срок от съобщението, но не е
присъдил поискания с възражението адвокатски хонорар, поради което е подадена молбата
за допълване по реда на чл. 248 ГПК.
Ответникът по молбата „**** е подал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2
ГПК, с който счита същата за неоснователна, а размерът на възнаграждението за завишен
предвид характера на извършеното действие и фактическата и правна сложност на делото.
Счита, че молбата следва да се остави без уважение.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване на
определението за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение (чл. 248, ал. 1
ГПК). Тъй като молбата касае допълване на постановеното определение в частта за
разноските представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за нейната допустимост.
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
С определението, чието изменение се иска, съдът е обезсилил издадената по делото
заповед за изпълнение от 18.07.2022г. поради непредявяване на установителен иск от
заявителя в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, като с оглед изхода на производството адвокатът,
1
осъществил безплатна правна помощ (което не е спорно по делото) има право на
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Установява се и че адв. Б.
е поискала своевременно, още с подаването на възражението да й се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. По отношение на неговия размер съдът
счита, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска защита
и за нея следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на
основание § 1 от ДР на същата възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се
изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице образец,
утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът чрез процесуалния си
представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй
като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на следващото
се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава неприложима
спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение,
чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от
материалния интерес. Тази уредба може да се отнесе само към заявителя, но не и към
защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, което следва от граматическото
тълкуване на разпоредбата, която говори за „защита в производство за издаване на заповед
за изпълнение“, относима към действията (издаване) на кредитора. Ето защо, при
определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се в полза на
адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на длъжника В. Д. П. по
заповедното дело, съдът съобрази конкретно извършеното от пълномощника процесуално
действие, изразяващо се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че
то следва да бъде определено в минимален размер от 50 лв., установен в разпоредбата на чл.
6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата (в редакцията й към
датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие ДВ, бр. 68 от 2020г.).
С оглед изложеното са налице основания за допълване на определението от
28.02.2023г. чрез присъждане на адв. Б. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 6, т. 5 НМРАВ
2
на сумата от 50 лв. – адвокатско възнаграждение. В останалата част молбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 7975 от 28.02.2023г.,
постановено по гр.д. № 36104/2022г. по описа на СРС, 145 състав, в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати
на адв. К. И. Б. от РАК, със служебен адрес: *** (офис-партер) на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. вр. чл. 6, т. 5 вр. § 1 от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната по делото безплатна правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от адв. Б., в
останалата й част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на „**** и адв. К. Б..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3