ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    №  1609

гр. Пловдив,  18.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                                                                                                                 

като разгледа частно касационно АНД № 1146 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Николай Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания  /ЗАНН/ вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на Д.Д., с ЕГН/ЛНЧ **********, чрез адвокат Т., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 1297/04.07.2022 г. Поддържа се, че съдът неправилно е присъдил по-малко съдебни разноски за адвокатска защита на ответника по касационната жалба. 

Касаторът не взима становище по допустимостта и основателността на искането.

Делото е образувано по касационна жалба предявена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, против Решение № 643 от 28.03.2022г. на Районен съд гр. Пловдив, II н.с., постановено по АНД № 980 по описа на съда за 2022 г., отменящо наказателно постановление (НП) № 22-1030-000248 от 24.01.2022г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив сектор „Пътна полиция“, с който на Д.Д., с ЕГН/ЛНЧ **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП.

Ответникът е претендирал 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел за основателно направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, поради което го е намалил на 150 лв. съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответстващо изцяло на фактическата и правна сложност на казуса и осъществената адвокатска защита.

Съгласно чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Процесното искане е подадено от страна с надлежна процесуална легитимация в указания от закона срок, поради което се явява ДОПУСТИМО.  По същество искането е ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 2, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда, че когато наложената имуществена санкция е до 1000 лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева.

По Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2022г. (лист 9) с адвокат Т.  от ответника по касационната жалба, сега молител, е заплатена в брой сумата от 400,00 лева.

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 300,00 лв.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТМЕНЯ разпореждане, с което делото е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2022 г.  

ИЗМЕНЯ Решение № 1297 от 04.07.2022 г.,постановено по касационно АНД №  1146  описа за 2022 год. на Административен съд Пловдив в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ №7, да заплати на Д.Д., с ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес ***, сумата от още 150 лева, съставляваща адвокатското възнаграждение за тази съдебна инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                                          

                                                                                           2.