РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 26.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1286
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ********** срещу Т.А.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***.
В исковата молба се
твърди, че на 06.10.2016г.
между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ******* с избрана абонаментна програма Нон стоп 24.99лв с
уговорен срок на действие 24 месеца с неограничени национални минути,
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и 36,01% Промо отстъпка от
месечния абонамент за 24 месеца.
Твърди се, че Д. не
изпълнява задълженията си по договора в общ
размер на 126,24 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 20.10.2016г. - 19.12.2016г.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в
следните фактури:
1.
фактура № **********/20.11.2016г. за отчетен
период 20.10.2016г. - 19.11.2016г.. срок за плащане - 05.12.2016г.. издадена за
сумата от 79,28 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги.
Фактурата
претендираме в размер от 74,12 лв., поради извършено частично плащане в размер
на 5,16 лв., което погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги
до размер 74,12 лв.
2.
фактура № **********/20.12.2016г. за отчетен
период 20.11.2016г. - 19.12.2016г. срок за плащане - 04.01.2017г., издадена за
сумата от 52.12 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги.
С оглед на гореизложеното на 22.04.2019г. „Теленор България“ ЕАД подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- гр. Варна срещу Т.А.Д., в което се претендират: главница в размер на 126,24 лв. (сто двадесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 6406/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Варна. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска се постановяване на
решение, с което да се установи в отношенията между страните, че ответникът по
делото дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 6406/2019г. на ВРС, както и
присъждане на разноски по исковото и заповедното производство и адвокатско
възнаграждение.
Иска се присъждане на
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че подадения иск е
допустим, но неоснователен.
Представените общи условия не
доказвали дължимост на плащанията.
Твърди, че от процесните фактури не се
установява дължимостта на претендираните от ищеца суми. Фактурите не доказвали
предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че представените приложения
„А“ към фактурите са едностранно съставени от ищеца, не са подписани от негов
представител, представляват частни диспозитивни документи и нямат обвързваща
съда материална доказателствена сила.
По делото липсват представени
приложения „Б“.
Липсвало доказателства дали процесния
договор е прекратен, дали ответника е извършвал последващи плащания по него.
Иска се отхвърляне на предявените
искове и произнасяне по разноските.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител в писмена молба поддържа предявените искове. Ответникът чрез
особения си представител моли за отхвърляне на предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства – Договор
за мобилни услуги; Заявка № *********; Приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 06.10.2016 г.; Фактура № **********/20.11.2016 г.;
Фактура № **********/20.12.2016 г.; Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги; Декларация съгласие
от 06.10.2016 г. се установява, че на
06.10.2016г.
между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ******* с избрана абонаментна програма
Нон стоп 24.99лв с уговорен срок на действие 24 месеца с неограничени
национални минути, стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и 36,01%
Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Договорът е сключен при
действието на общи условия.
От фактура № **********/20.11.2016г. се
установява, че на ответницата са начислени следните суми по процесния договор
за отчетен период 20.10.2016г. - 19.11.2016г. срок за плащане - 05.12.2016г. в
размер на 79,28 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги. Видно от приложението към фактурата на ответницата са предоставени
мобилни услуги като тя е провеждала мобилни разговори, ползвала е мобилен
интернет.
От фактура
№ **********/20.12.2016г. се установява, че на ответницата са начислени
следните суми по процесния договор за отчетен период 20.11.2016г. -
19.12.2016г. срок за плащане - 04.01.2017г., в размер на 52.12 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги. Видно от
приложението към фактурата на ответницата са предоставени мобилни услуги в
роуминг.
От ЧГД № 6406/2019 г. по описа на РС
Варна се установява, че по него е издадена заповед за изпълнение № 3387/25.04.2019г.
за следните суми в размер на 126.24
лева, неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги с предплатен
номер **********от 06.10.2016г. съгласно Фактура №
**********/20.11.2016 г. и Фактура № **********/20.12.2016 г. ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019
год. до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради
това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той
е сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 6406/2019г. по описа на ВРС.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между него
и ответника е сключен процесния договор, с описания предмет, цена и срок, че е
изпълнил задълженията си по него.
Ответникът няма
факти, за които да носи доказателствена тежест.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между страните по повод сключения
по между им на 06.10.2016г.
договор за мобилни услуги.
Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията
си по договора като е предоставил на ответника мобилни услуги предмет на
договора, за което са издадени Фактура № **********/20.11.2016 г. за
сума 79,28 лв., от която ищецът претендира 74,12 лв., поради извършено частично плащане
в размер на 5,16 лв. и Фактура № **********/20.12.2016 г. за
сумата от 52.12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги.
Ответникът
не твърди да е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил сумите по
горепосочените фактури.
Предвид
гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следа да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски по
делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: 25 лева – държавна такса
в исковото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, възнаграждение
на особен представител – 300 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 360 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Съобразно това на ищецът следа да се
присъдят разноски в размер на 385 лева по заповедното производство и в размер
на 685 лева в исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: ********** към
Т.А.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 3387/25.04.2019г. ЧГД № 6406/2019 г. по описа на РС
Варна за следните суми в размер на 126.24
лева, неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги с
предплатен номер **********от 06.10.2016г. съгласно Фактура №
**********/20.11.2016 г. и Фактура № **********/20.12.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.А.Д. с ЕГН **********, с адрес
***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: **********, сумата от
385 лева по заповедното производство по ЧГД
№ 6406/2019 г. по описа на РС Варна и в размер на 685 лева в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..