№ 1532
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300503110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на З.Г. П.- К., ЕГН: **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Н.К., подадена против Определение от
17.09.2021г., постановено в съдебно заседание по гр.д.№ 14801/2020г. по
описа на ПРС, ХХII гр.с., с което производството е прекратено за
разликата от 125 лева до пълния предявен размер от 416, 16 лева, поради
оттегляне на иска и в частта на разноските по чл.78, ал.4 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания, че определението е
незаконосъобразно и необосновано с довода, че районният съд неправилно е
допуснал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, без да е дал указания и
без да е дал процесуална възможност на ищцата да конкретизира отделните
суми за главница, за лихви и за разноски и да изчисли с каква сума е била
намален размерът на предявения иск до разликата на 125 лева. Моли да се
отмени изцяло обжалваното определение и делото да се върне на районния
съд за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
Ответната страна по жалбата- „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД, не взема становище по нея.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на З.Г. П.-
К. против „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, с която е бил предявен
иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество заплащането на главница в размер на 288,87
лева за доставена питейна и отведена вода за периода от 22.09.2009г. до
31.07.2013 г.; 82, 29 лева мораторна лихва за забава за периода от 22.09.2009г.
до 31.07.2013 г., законна лихва за забава от 02.09.2013г до окончателното
изплащане и разноски в размер на 125 лева по ЧГД № 14112/2013 г. по описа
на ПРС, VII гр.с.
По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК ищцата е подала молба за допускане
изменение на предявения иск, която е поддържана в съдебно заседание от
адвокат П. с уточнението, че претенцията се намалява до размера на 125
лева, представляващи разноски по изп.лист, както и че се оттеглят исковете за
главницата и за обезщетението за забава по изп.лист.
С оглед на изложеното, районният съд е допуснал на осн.чл.214, ал.
ГПК изменение на размера на претенцията на ищцата на сумата от 125 лева,
представлящи разноски по изп.лист, както и е прекратил частично
производство за разликата от 125 лева до пълния предявен размер. Доколкото
ответната страна е претендирала разноските по чл.78, ал.4 ГПК, с
определението си районният съд е приел, че ответникът има право на
разноските, по които ще се произнесе с решението си.
Така постановеното определение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адвокат П., с права по
чл.34, ал.3 ГПК, изрично е уточнил, че претенцията се намалява до размера на
разноските по изпълнителния лист от 125 лева, при което и се оттегля за
главницата и за обезщетението за забава по изп.лист. При тези уточнения за
надлежното изменение на иска по чл.214 ГПК не се е следвало даването на
допълнителни указания, тъй като са били напълно ясни сумите, с които се
намалява претенцията, а именно тези за главницата и обезщетението за
забавата, по отношение на които е и оттеглена претенцията.
2
В резултат на предприетото изменение и доколкото претенцията
изрично е намалена до размера на разноските от 125 лева по изпълнителния
лист, а е оттеглена относно главницата и обезщетението забава, съдът е
десезиран за спора относно сумата над 125 лева до първоначално
претендираните с исковата молба.
С оглед на изложените в жалбата оплаквания са неоснователни,
включително и относно разноските, доколкото в обжалваното определение
такива не са били присъдени. Предвид това обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.09.2021г., постановено в съдебно
заседание по гр.д.№ 14801/2020г. по описа на ПРС, ХХII гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3