№ 4275
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110143004 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника М. С. М. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №20, находящ се в гр. //////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да
признае за установено, че М. С. М. му дължи-сумата от 620,91 лева–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 90,34 лева–лихва за
забава от 15.09.2017 год.–17.06.2020 год., сумата от 12,12 лева, представляваща такса
за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2017 год. до 30.04.2019 год. и
сумата от 2,53 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 год.-17.06.2020 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 25.06.2020 год. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на
сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-М. С. М., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
1
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай съдът
приема, че ответникът е съсобственик на 1/3 идеална част от процесния топлоснабден
имот респ. потребител на топлинна енергия, което се установява от Решение №134195
от 31.05.2017 год. по гр.д. №56797/2009 год. по описа на СРС, 69 с-в /влязло в законна
сила на 30.06.2017 год./, с което е прогласено за обезсилено по право, на основание чл.
349, ал.6 от ГПК, влязлото в сила решение от 25.07.2014 год. по гр.д. №56797/2009 год.
по описа на СРС, 69 с-в, в частта, с която по реда на 349, ал.2 от ГПК е поставен в дял
на Димитър С. М. процесния имот и последният е изнесен на публична продан.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
2
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща ТЕ отдадена от
сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект, а БГВ се начислява по показанията на
1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че за процесния период
радиаторите в имота са демонтирани и абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за
отопление на имот. Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е общо в
размер на 1862,74 лева. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
по делото е установена потребена топлоенергия за сградна инсталация и битова
гореща вода, която съдът, след съобразяване със съдебно-техническата експертиза и
притежаваните от М. С. М. идеални части от имота приема, че е в размер на 620,91
лева, до който претенцията следва да се уважи. Основателен е и иска за дължимата
такса за услугата дялово разпределение в размер на 12,12 лева
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
3
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и се
погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност.
Видно е, че ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 25.06.2020 год., от което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода
предхождащ месец 06.2020год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2016
год. до 30.04.2019 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода 01.05.2016 год.
до 25.06.2016 год., поради което възражението на ответника за този период и за сумата
от 38,28 лева /БГВ/ е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата
от 582,63 лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски съдът
намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 1024,16 лева, представляваща сторените разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
25,55 лева, представляващи разноските по гр.д. №26731/2020 год. по описа на СРС,
75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
//////////, със седалище и адрес на управление: гр. ///////// против М. С. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. //////////, чрез адв. П., че М. С. М. дължи на „ТС”
ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 582,63 лева /петстотин осемдесет и
два лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от 25.06.2019 год. до 30.04.2019 год. за топлоснабдяван
имот-апартамент №20, находящ се в гр. //////////, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 620,91 лева, за сумата от 38,28 лева и за периода от
4
01.05.2016 год. до 25.06.2019 год, като погасен по давност, и сумата от 12,12 лева
/дванадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2017 год. до м.04.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 25.06.2020 год. до окончателното плащане на
сумата, като отхвърля исковете за сумата от 90,34 лева /деветдесет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 год. до 17.06.2020 год. и
за сумата от 2,53 лева /два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща лихва за
забава въхру главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 год. до
17.06.2020 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 1024,16 лева /хиляда двадесет и четири лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 25,55 лева /двадесет и
пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д.
№26731/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5