Решение по дело №6054/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 639
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20192120106054
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                       Р Е Ш Е Н И Е

639                                        19.02.2020г.                                        гр.Бургас

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                           ХVІ –ти граждански състав

на пети декември                                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

 

при секретар Марина Димова,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

гражданско дело № 6054 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

      Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1309, гр.С, ул.” №  против П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с което се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 379,99 лева, представляваща размера на предоставената отстъпка за закупуването на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 (2016) Black, сумата от 93,42 лева – мораторна лихва за периода от 22.02.2017г. до 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска. Претендира разноски.

     Твърденията са, че ответникът в качеството си на служител на ищцовото дружество се е възползвал от правото си на отстъпка в размер на до 350 лева без ДДС, като е закупил устройство Samsung Galaxy J5 2016 за сумата от 316,66 лева без ДДС. Сделката е отразена във фактура 06487778887 от 10.01.2017г. Устройството му е предадено, за което е подписан приемо-предавателен протокол. Твърди се, че при назначаване на работа в А1, като социална придобивка, всеки служител има право на отстъпка за закупуване на устройство от компанията. Процесът е регламентиран в процедурата Устройства за служители. Съгласно чл. 2.8 от процедурата Устройства за служители, служител, чийто трудов договор се прекрати по време на първоначално поставения му изпитателен срок (с изключение на прекратяване на основания чл.325, ал.1, т.5 от КТ), възстановява реално използваната отстъпка за устройство с ДДС. П. е подписал изрична декларация, в която изразява съгласието си и се задължава при прекратяване на трудовия му договор да възстанови на работодателя сумата на предоставената отстъпка в срок до 30 дни от датата на прекратяване на договора. Между праводателя на А1 - Мобилтел и ответника П. е сключен трудов договор на 29.09.2016г. с клауза за изпитване в полза на работодателя за срок от шест месеца, до 29.03.2017г. Трудовият договор е прекратен на 23.01.2017г. със заповед № 87/23.01.2017г. Дължимата сума е в размер на стойността на предоставената отстъпка с ДДС или 379,99 лева. Обективирана е в издаденото дебитно известие ********** от 27.01.2017г. Сумата не е заплатена до изтичането на 30 дневния срок от прекратяването на трудовия договор, както и до настоящия момент.

    Исковете са с правно основание чл.79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

    В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва претенциите с подробни съображения. Счита, че от приложените към исковата молба документи не става ясно дали П.С.П. действително се е възползвал от отстъпка при закупено от него мобилно устройство, нито размера на отстъпката. В нито един от двата приложени протокола не е посочено, че цената се прихваща с направена отстъпка съгласно процедурата „Устройства за служители“. Доказателство за извършена заявка също не е представено към исковата молба. Сочи, че дори да е налице получена отстъпка същата е прихваната от последната изплатена сума на 01.02.2017г. и не се дължи. Оспорва претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на исковете.  

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и от представените доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на  трудов договор № 1939/29.09.2016г. с клауза за изпитване в полза на работодателя за срок от шест месеца, като същият е бил прекратен преди изтичането му на 01.02.2017г. със заповед № 87/23.01.2017г.

Видно от представените по делото процедури Устройства за служители“, определящи реда и условията за получаване на отстъпка за закупуване на устройства от служители на „А1 България” ЕАД, работодателят предоставя на служителите си сума под формата на отстъпка за закупуване на устройство от Мобилтел до размера на 350 лева без ДДС. Според т. 3.1. от процедурата „Устройства за служители“, служителите получават разполагаема отстъпка   при закупуване на конкретно устройство (телефон, таблет, лаптоп, аксесоар) в стойността на фактурата. Служителят получава заявеното устройство/аксесоар чрез куриер на посочения в заявката адрес с приемо-предавателен протокол, до 3 календарни дни, след датата на получаване на е-мейла за наличност на устройството/ аксесоара /т.4.4./. Устройството е собственост на служителя и се ползва със стандартни условия за подмяна на дефектирало устройство или гаранционна поддръжка в сервизната мрежа /т.5/. Съгласно т. 2.8. при прекратяване на трудовия договор на служител по време на първоначално поставения му изпитателен срок (с изключение на прекратяване на основания чл.325 ал.1 т.5 от КТ) и при вече използвана от него отстъпка за закупуване на устройство, служителят следва да възстанови сумата за отстъпка с ДДС като заплати издадено за целта дебитно известие. В противен случай, сумата на дебитното известие може да бъде удържана от последното трудово възнаграждение на служителя след попълване на декларация за удръжка. Ако сумата за получаване не е достатъчна за покриване на цялата сума за възстановяване, служителят следва да изплати остатъчната сума по банков път по сметката на Мобилтел или на каса в централата на компанията.

В съответствие с описаните правила е издадена фактура № 06487778887 от 10.01.2017г. на стойност 316,66 лева без ДДС за закупуване на устройство Samsung Galaxy J5 2016 от служител, като във фактурата е отразено ползване на отстъпка „Група 8“ на същата стойност – 316,66 лева, т.е. липсва доплащане на разлика по издадената фактура. Видно от приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 10.01.2017г. цената на закупения апарат Samsung Galaxy J5 2016 Black е 316,66 лева без ДДС. Описаното във фактурата устройство е получено от ответника на 12.01.2017г. с приемо-предавателен протокол. От П. е подписана и декларация, в която изразява съгласие в случай на прекратяване на трудовия му договор преди изтичане на клаузата за изпитване, работодателят да направи еднократна удръжка от месечното му трудово възнаграждение и други, произтичащи от действащото и/или прекратеното му трудово правоотношение плащания, в това число обезщетения, бонуси, комисионни и др., в размер на предоставената му отстъпка за закупуване на лично устройство на стойност 420 лева. В случай, че работодателят не е направил удръжката, независимо от причината, П. се задължава да възстанови на Мобилтел посочената сума на предоставена отстъпка в срок до 30 /тридесет/ дни от датата на прекратяване на трудовия договор по банковата сметка на Мобилтел ЕАД.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаване на делото, настоящият състав приема, че П. се е възползвал от отстъпка при закупено от него мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black в размер на 316,66 лева без ДДС, съгласно процедурата „Устройства за служители“. С оглед използваната от служителя отстъпка за закупуване на устройство и прекратяване на трудовия му договор по време на първоначално поставения му изпитателен срок е издадено дебитно известие ********** от 27.01.2017г. за дължимата сума в размер на стойността на предоставената отстъпка с ДДС, а именно 379,99 лева /т. 2.8./. Не се установяват твърденията на ответника, че  получена отстъпка е била прихваната от последната изплатена сума на служителя на 01.02.2017г. Няма данни служителят да е възстановил сумата за отстъпка с ДДС като е заплатил издадено за целта дебитно известие. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осъществено плащане на претендираната сума, а именно върху него лежи доказателствената тежест за установяване на този факт. Предвид изложеното се налага обоснован извод, че претендираното задължение за плащане е останало неизпълнено. Ищецът е провел надлежно доказване по отношение на основанието и размера на претендираната главница. По делото липсват данни за извършено плащане, с оглед на което се налага извода, че е дължима сумата от 379,99 лева, в какъвто размер е предявеният иск за главницата, който се явява основателен.                                

Следва да се присъди и законната лихва за забава върху неизплатената главница, от завеждане на иска до окончателното изплащане, като обезщетение за неточно във времето изпълнение на парично задължение.

Ответникът се е задължил да възстанови на ищеца посочената сума на предоставена отстъпка в срок до 30 /тридесет/ дни от датата на прекратяване на трудовия договор, т.е. в срок до 03.03.2017г., поради което за периода от 04.03.2017г. до датата на предявяване на исковата молба - 25.07.2019г. е дължима лихва върху главницата от 379,99 лева, която възлиза на 92,26 лева, като сумата е изчислена служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК. Изложеното обосновава извод за основателност на иска за лихва до размера на 92,26 лева. Искът е предявен за сумата от 93,42 лева, поради което над размера от 92,26 лева до претендирания размер от 93,42 лева и за периода от 22.02.2017г. до 03.03.2017г. претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, пропорционално на уважената част от претенциите, в размер на 199.51 лева, изчислени от платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. 

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1309, гр.С, ул.” № , представлявано от А. В. Д. и М М, следните суми: сумата от 379,99 лева (триста седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща размера на предоставената, съгласно процедурата „Устройства за служители“, отстъпка за закупуването на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 (2016) Black, сумата от 92,26 лева (деветдесет и два лева и двадесет и шест стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 379,99 лева, считано от 04.03.2017г. до 25.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 199.51 лева (сто деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинки) - съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над присъдените 92,26 лева до претендираните 93,42 лева и за периода от 22.02.2017г. до 03.03.2017г.,  като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п/ Силвия Петрова

           Вярно с оригинала: З.М.