РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Благоевград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200500830 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от „Б Х“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. “Г
Д“ №, представлявано от Й. И. К., чрез адв. Т. Д., със съдебен адрес: гр. С., ул. “А“
№, вх., ап. против Решение № 134/09.05.2024 г., постановено по гр.д. № 345/2022 г.
по описа на РС- Р в частта, в която е уважен предявения иск от Ж. К. С., ЕГН ***,
чрез адв. П. Р., съдебен адрес: гр. С, ул. „Б. К.“ №, ет., ап. срещу жалбоподателя за
сумата от 3877,40 лв., представляваща обезщетение за възпрепятстване и
неизползване на собствения на ищеца недвижим имот, включваща: такса за
интернет, телевизия и телефон- 96,00 лв., нощувки за периода 30.12.2021 г.-
01.01.2022 г.- 650 лв. и обезщетение за периода 13.12.2020 г.- 25.03.2022 г. в размер
на 3131,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част.
Сочи се, че първоинстанционният съд необосновано и неоснователно е
приел, че ответното дружество е виновно за липсата на електрозахранване в имота.
Твърди се, че ищецът не е представил договор с електроразпределително
дружество, на основание на който да се доставя електрическа енергия в
апартамента на ищеца, както и не е доказал задължение на ответника да доставя
ел. енергия в имота.
1
Оспорва се извода на районния съд, че причинените на ищеца вреди от
невъзможността да ползва имота си, са следствие от неправомерно поведение на
ответника. Твърди се, че причината да няма захранване в имота, е липсата на
договор за доставка на ел. енергия в имота. Обстоятелството, че ответникът имал
задължение да поддържа общите части, което му давало възможност за достъп до
общия контролен електромер и табло, не означавало, че има задължение да
осигурява доставка на ел. енергия в имотите на собственици, които не са сключили
съответен договор за доставка.
Сочи се, че районният съд неоснователно е присъдил на ищеца обезщетение
вреди от невъзможност да ползва имота. Изтъква се, че подлежащите на
обезщетяване вреди са два вида- претърпяна загуба и пропусната полза, като в
случая ищецът не бил дефинирал изрично вида на вредите. Ищецът не бил доказал
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
платените нощувки в хотел. На 13.12.2021 г. ищецът бил установил, че в имота
няма електрозахранване, но не се погрижил да сключи съответен договор за
доставка на ел. енергия. Претърпените от ищеца вреди били в резултат от
собствените му действия.
Прави се искане за отмяна на Решение № 134/09.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 345/2022 г. по описа на РС- Разлог в обжалваната част и отхвърляне изцяло
на предявения иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по
чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба,
насрещната страна по нея е депозирала отговор.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че при
постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани
по делото доказателства и правните му изводи кореспондират със същите. Прави се
искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното
решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството по гр.д. № 345/2022 г. по описа на Районен съд- Разлог е
образувано по искова молба, предявена от Ж. К. С. против „Б Х“ ЕООД, с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 14688,00 лв., от които:
13260,00 лв.- обезщетение за пропуснати ползи за периода 13.12.2021 г.- 25.03.2022
г.; 96,00 лв.- предварително заплатени такси за услуги, които не е получил
(интернет и телевизия); 682,00 лв.- такса за поддръжка; 650,00 лв.- заплатени
нощувки за периода 30.12.2021 г.- 01.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот-
апартамент №, находящ се в гр. Р, „Б- Ц“, блок, вх., ет. (квартал Д Д--), който имот
се намира в комплекс „П“, гр. Р. Сочи се, че недвижимият имот се менажира и
управлява от Отдел „У“ на ответното дружество на основание Договор за
поддръжка и управление от 01.07.2010 г., сключен между ищеца и „П“ АД, а
считано от 20.08.2015 г., на основание чл. 4.4. от договора, правата и задълженията
по поддръжката и управлението били прехвърлени на ответника, за което
собствениците на имоти били уведомени по електронен път. Съгласно чл. 4.2. от
2
договора ответното дружество нямало право, приемайки правила за поведение и
условия за ползване на комплекса, да ограничава по какъвто и да е начин правото
на собственика да ползва и обитава имота си.
Твърди се, че имотът на ищеца се намира в сграда, която се захранва с
електрически ток чрез сградно табло, монтирано на външната част на стената.
Пояснява се, че достъп до таблото има само ответното дружество чрез своите
специалисти за работа с електричество. Разяснява се, че на всеки етаж от сградата
има монтирано ел. табло, в което са поставени контролни електромери за всеки
един апартамент и по тези електромери се отчита изразходваната електрическа
енергия. Потребената електрическа енергия се отчитала от доставчика общо за
целия комплекс, след което ответното дружество изготвяло индивидуалното
разпределение за всеки отделен обект съгласно показанията на контролния
електромер. Дължимите суми за изразходената електроенергия се предавали от
отделните собственици на ответника, който имал задължението да заплати на
доставчика потребената електроенергия от целия комплекс.
Сочи се, че на 13.12.2021 г. ищецът заедно с приятели посетил имота си и
установил, че в апартамента е спряно електричеството, като на място съставил
констативен протокол за липсата на електроподаване. На 13.12.2021 г. подал жалба
до Отдел „Управление на собствеността“, с която уведомил за спряното
електрозахранване и поканил ответника да възстанови същото, включително и да
възстанови суми, заплатени предварително за текущи услуги- доставка на
интернет и телевизия и част от таксата за поддръжка. Изтъква се, че към момента
на спиране на електрозахранването, ищецът бил изряден платец.
Твърди се, че спирането на електрозахранването в имота довело до
невъзможността ищецът да ползва пълноценно имота си, от което и към настоящия
момент търпял загуби. Липсата на електроподаване в зимните месеци направило
имота неизползваем. Освен за лично ползване, ищецът бил лишен и от
възможността да отдава имота за временно ползване от трети лица срещу
заплащане на наем и да реализира печалба. Посочва се, че за периода 13.12.2021 г.-
25.03.2022 г. средната пазарна цена на една нощувка била в размер на 130,00 лв.,
съответно за 102 дни – 13260,00 лв. Вследствие поведението на ответника, който
неоснователно преустановил електроподаването към имота, ищецът претърпял
имуществени вреди- пропуснати ползи в размер на 13260,00 лв.
Сочи се, че в периода 30.12.2021 г.- 01.01.2022 г., вместо да ползва имота си
по време на новогодишните празници, се наложило да ползва услугите на местен
хотел, за което заплатил сумата от 650 лв. За периода 13.12.2021 г.- 25.03.2022 г.
били заплатени и такса интернет в размер на 96,00 лв., такса за поддръжка в размер
на 682,00 лв.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
3877,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от
които: такса за интернет и телевизия- 96,00 лв., нощувки за периода 30.12.2021 г.-
01.01.2022 г.- 650,00 лв. и обезщетение за периода 13.12.2020 г.- 25.03.2022 г. в
размер на 3131,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба (29.03.2022 г.) до окончателното изплащане на
сумите, като над уважения размер до предявения размер от 14688,00 лв., е
отхвърлен като неоснователен.
3
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 160,
том VI, рег. № 3411, дело № 1140/2009 г., ищецът Ж. К. С. е собственик на
недвижими имот, изграден в квартал „Д“, комплекс „П“, местността „Б- Ц“,
землището на гр. Р, представляващ апартамент *** находящ се на ***етаж на вх.
***
На 01.07.2010 г. между „ПГХ“ АД, като управител и ищеца, като собственик,
е сключен договор за поддръжка и управление, съгласно който собственикът
възлага, а управителят приема и се задължава срещу възнаграждение да
предостави на собственика следните изчерпателно изброени услуги по
управлението и поддръжка: ежедневно управление на комплекса; денонощна
охрана на комплекса; подсигуряващо видео наблюдение на комплекса; заплащане
на сметките за електричество и питейна вода на общите части на комплекса;
почистване на общите части на комплекса; организиране, насочване, извършване и
контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката
на общите части на комплекса; поддържане на организирана отчетна система;
организиране и управление на всички платени обслужващи дейности в комплекса.
Договорът влиза в сила от датата на нотариалното прехвърляне на имота и се
сключва за срок от 10 години. Съгласно чл. 2.1 от договора собственикът се
задължава да заплаща на управителя годишна такса за покриване разходите за
управлението и обикновената поддръжка на комплекса в размер на 7 евро без ДДС
на квадратен метър, съобразно притежаваната обща площ, ведно със съответните
идеални части от общите части. Съгласно чл. 4.4 управителят има право по
собствена преценка да прехвърля на трети лица изцяло правата и задълженията си
по договора, както и да ангажира за отделни дейности трети лица. В този случай
управителят отговаря пред собственика солидарно с третите лица. Собственикът се
съгласява и дава право на управителя да прехвърля дейността си по договора на
трето лице, което да извършва цялостна дейност по управление на комплекса или
част от нея при запазване условията по договора, като управителя носи
отговорност за избора си и за действията на това трето лице – чл. 7.2. С нарочно
писмо управителят е уведомил собственика, че считано от 20.08.2015 г. е
прехвърлил правата и задълженията си по договора за поддръжка и управление на
ответното дружество, поради което от 01.09.2015 г. всички неплатени до момента
задължения по договорите за поддръжка и управление и всички бъдещи плащания
следва да бъдат заплащани на „Б“ ЕООД.
По делото са приети като доказателства фактура № 12000126019/06.12.2021
г. за начислена такса поддръжка за 2022 г. в размер на 2045,95 лв. и фактура №
**********/06.12.2021 г. за начислена такса телевизия, интернет и телефон за 2022
г. в размер на 288,00 лв.
По делото е приет като доказателство констативен протокол от 13.12.2021 г.,
съставен от ищеца Ж. С в присъствието на В Д и Е Т, с който се удостоверява, че
електрозахранването в притежавания от ищеца апартамент номер, бл. , вх. „“, кв.
„“, е спряно. В тази връзка на 13.12.2021 г. ищецът депозирал жалба до Отдел
„Управление на собствеността“ на „Б“ ЕООД, в която е оправено искане за
възстановяване на заплатените такси за телевизия и интернет за месец декември
2021 г., както и за следващите месеци до възстановяване на електрозахранването.
4
С платежно нареждане от 15.12.2021 г. ищецът е наредил сумата от 650,00
лв. в полза на Л К с основание за плащането резервация апартамент три нощувки.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. В Д сочи, че познава ищеца от *** г., живеят във
фактическо съжителство от*** г. Твърди, че ищецът притежава апартамент в „П“ и
до 2021 г. го посещавали сравнително често. Разяснява, че електрозахранването в
апартамента е както в хотелските части, с карта. Картата се намира в собственика
на апартамента и може да се зарежда за различен период от време. Зареждането на
картата се извършва на рецепцията в хотела при влизане в комплекса. Твърди, че на
13.12.2021 г. отишли да украсят апартамента за Нова година, но нямало ток. В
сградата имало ток, но в апартамента- не. Наложило се за наемат апартамент за
Нова година в съседен блок, тъй като в апартамента на ищеца нямало
електричество, а вече имали планове за празника. За нощувките за Нова година –
30.12., 31.12. и 01.01, заплатили около 600,00 лв. Не знае каква е причината да няма
ток, както и кой е спрял електрозахранването.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Относно
електрозахранването на имота, в заключението вещото лице сочи, че
електрозахранването в комплекса се осъществява посредством няколко БКТП, като
във всеки самостоятелен обект е монтирано апартаментно табло с предпазители, а
контролни електромери за отчитане на индивидуалното потребление на
самостоятелните обекти са монтирани на фасадата на сградата. Електроподаването
в обектите се активира посредством хотелска ключ-карта с магнитна лента и
възможност за програмиране на периода за достъп. Електрозахранването може да
бъде прекъснато чрез предпазителите в апартаментното табло, както и чрез
прекъсване от контролния електромер. Електрозахранването може да бъде
ограничено и в случаите, в които магнитната ключ- карта не е активирана. До
предпазителите, разположени в апартаментното табло в имота, достъп може да има
всеки с активна ключ-карта, така, че да влезе в имота. Контролният електромер е
разположен на фасадата до входа и достъп до него може да има всеки, който има
достъп до комплекса, но за прекъсване на електрозахранването е необходимо
специализирано оборудване и знания. Ограничаване на електрозахранването
посредством деактивиране на магнитната ключ-карта може да бъде извършено от
дружеството, управляващо комплекса. По отношение на месечния наем, експертът
посочва, че средната стойност на месечен наем при дългосрочно отдаване под наем
на апартаменти с една спалня, разположени в подобни комплекси с хотелски
апартаменти, категоризирани с четири звезди и три звезди с приложена корекция, в
периода м. 12.2021 г.- м.08.2022 г., възлиза на 678 лв., съответно средната цена на
месечен наем при дългосрочно отдаване под наем на апартаменти с една спалня,
разположени в комплекс „Пирин голф“ в периода м. 12.2021 г.- м.06.2022 г., е 1 229
лв. с включени допълнителни услуги, съответно 921 лв. след приспадане на услуги.
Средната цена за нощувка в апартаменти с една спалня, разположени в комплекс
„Пирин Голф“ в периода 13.12.2021 г.- 25.05.2022 г., възлиза на 123,70 лв. за
помещение. Вещото лице посочва, че усредненият годишен приход от отдаване под
наем за собствениците на жилища в комплекс „Пирин Голф“ четири звезди в
периода м.12.2021 г.- м.06.2022 г. възлиза на 2 110 лв. или 176 лв. на месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
Анализът на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ведно с
твърденията на ищцовата страна в съдебно заседание, налага извода за неправилно
определена от районния съд правна квалификация. Твърденията на ищеца се
свеждат до претърпени подробно описани имуществени вреди, очевидно
причинени от действия и бездействия на служителите на ответното дружество.
Изтъкнатите правопораждащи факти, тяхното съдържание и субектите на
правоотношението, очертани в обстоятелствената част и петитума, обосновават
правната квалификация на така предявения иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл.
50 ЗЗД – вж. т. 1 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС. Ако и доколко
може да се възложи деликтна отговорност на юридическо лице в казус като
разглеждания, това може да се осъществи само при условията на чл. 49 ЗЗД, която
регламентира гаранционно-обезпечителна отговорност за виновно поведение
(действие или бездействие) на длъжностно лице, на което е възложено
изпълнението на определено действие.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело №
2/2011 г. на ОСГТК, когато съдът не се е произнесъл извън определения от
страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца
защита (какъвто е и настоящия случай), дадената от съда правна квалификация на
исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не
недопустимостта на решението.
В константна практика на Върховния касационен съд последователно се
приема становището, че определянето на правната квалификация на предявения
иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация
на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата
по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При
пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични
задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК
на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата
инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата
последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване
на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право.
В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното
6
първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва
да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата
претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните
доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност
на иска. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение
на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на
първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез
произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на
решението - вж. Решение № 45/20.04.2010 г. по гр.д. № 516/2009 г. ВКС, II г.о.,
Решение № 439/23.07.2010 г. по гр.д. № 476/2009 г. ВКС, IV г.о. и др.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е собственик
на недвижим имот, изграден в квартал „Д“, комплекс „П“, местност „Б“, землището
на гр. Разлог, представляващ апартамент *** находящ се на ***етаж на вх. ***
Установи се, че между ищеца и ответното дружество е налице Договор за
поддръжка и управление, съгласно който „България Холидейз“ ЕООД се задължава
срещу възнаграждение да предоставя изчерпателно изброени услуги по
управлението и поддръжка на комплекс Пирин Голф и Кънтри Клуб, включително
поддържане на организирана отчетна система, организиране и управление на
всички платени обслужващи дейности в комплекса.
От констативен протокол от 13.12.2021 г. и жалба вх. № 96/13.12.2021 г.,
неоспорени от ответното дружество, се установява, че на 13.12.2021 г.
електрозахранването на имота на ищеца е било прекъснато от служители на
ответното дружество. Частният свидетелстващ документ е годно доказателствено
средство, което се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото.
Прекъсването на електрозахранването на имота на ищеца се установява и от
показанията на св. Джеджева.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба относно причините за
липса на електрозахранване в имота на ищеца, а именно отсъствие на сключен
договор с електроразпределително дружество. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано
и пълно, се установи, че имотът е електроснабден, като електрозахранването в
комплекса се осъществява посредством няколко БКТП, във всеки самостоятелен
обект е монтирано апартаментно табло с предпазители, а контролни електромери
за отчитане на индивидуалното потребление на самостоятелните обекти са
монтирани на фасадата на сградата. Електроподаването в апартамента се активира
чрез хотелска ключ-карта с възможност за програмиране на периода за достъп,
като електрозахранването може да прекъснато от контролния електромер, достъп
до който имат служителите на ответното дружество.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира за доказано
извършването на действия от страна на служители на ответното дружество по
прекъсване на електрозахранването на имота на ищеца, с които се нарушава
публично-позитивната забрана да не се вреди другиму. Отговорността за
непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна
норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Извън правните норми
стоят много дейности и отношения, които не подлежат на позитивно
регламентиране и в този смисъл е възможно разглежданото поведение, да не
нарушава конкретна правна норма, и въпреки това да се окаже деликтно.
7
Ищецът с исковата молба претендира обезщетение на имуществени вреди,
вследствие на прекъсване на електрозахранването на собствения му апартамент,
както следва: претърпяна загуба 96,00 лв.- заплатена такса за интернет и
телевизия, претърпяна загуба 650,00 лв.- заплатени нощувки на 30.12.2021 г.,
31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. и пропуснати ползи 13260,00 лв. за периода от
13.12.2021 г. до 25.03.2022 г.- 102 дни по 130 лв. на ден от отдаване под наем на
апартамента.
По отношение на претендираните имуществените вреди, претърпяна загуба
от 96,00 лв.- заплатена такса за интернет и телевизия. От приети като
доказателства по делото фактура и фискален бон се установи, че ищецът е
заплатил на ответното дружество годишна такса за интернет, телевизия и телефон
в размер на 288,00 лв., съответно за периода 13.12.2021 г.- 25.03.2022 г.- 96,00 лв.
Предвид прекъсването на електрозахранването на имота, заплатените услуги не е
могло да бъдат реално ползвани, с оглед на което е налице причинно-следствена
връзка между претърпените вреди и поведението на служители на ответното
дружество при или по повод възложена им от ответника работа.
По отношение на претендираните имуществените вреди, претърпяна загуба
от 650,00 лв.- заплатени нощувки на 30.12.2021 г., 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. От
показанията на св. Джедежева сe установи, че ищецът е имал намерение с приятели
да посрещне Нова година в апартамента си, но поради прекъсването на
електрозахранването е наел друг апартамент в комплекса. Прекъсването на
електрозахранването е лишило ищеца от възможността да ползва собствения си
имот, същият е бил негоден за ползване като ваканционно жилище. От платежно
нареждане от 15.12.2021 г. е видно, че ищецът е заплатил 650,00 лв. резервация за
апартамент за три нощувки. Вследствие на неправомерните действия на служители
на ответното дружество ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на
заплатените нощувки за три дни.
Относно обезщетението за имуществени вреди- пропуснати ползи от наем за
периода от 13.12.2021 г. до 25.03.2022 г.
Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза.
Понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В теорията и
съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено
от деликта. Пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Както при договорната,
така и при деликтната отговорност в закона няма презумпция по силата, на която
пропуснатата полза да се предполага за настъпила. На обезщетяване подлежат само
реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително
претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното
може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за
увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е
достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата
полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване
на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които
произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за
да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на
пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
8
увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на
логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението- вж.
Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на
ВКС, ОСГТК.
Районният съд е приел, че предвид характера на извършените неправомерни
действия на ответника, апартаментът на ищеца фактически е бил негоден за
ползване, поради което размерът на вредите се съизмерява с месечния пазарен
наем на имота за периода 13.12.2021 г. – 25.03.2022 г., а именно 3131,40 лв.
В хипотезата на чл. 45 ЗЗД пропуснатите ползи следва да са доказани със
сигурност. В настоящия казус това означава, че по делото следва да е доказано, че
ако апартаментът беше с включено електрозахранване, същият щеше да бъде
отдаден под наем. Такива доказателства по делото не са ангажирани, не е
установено реално намерение на ищеца да отдава под наем имота, извършването на
действия по отдаване под наем и пр. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Когато се претендира пропуснат
доход от наем (имуществена вреда във вид на пропусната полза), следва да се
установи наличието на наемни договори, както и размера на уговорената в тях
наемна цена, пропускането на дохода не се предполага, поради което не може да се
установява и размер на обезщетение на база средномесечен пазарен наем. След
като не е доказано, че през процесния период апартаментът е можел да бъде
отдаван под наем при наличието на електрозахранване, то искът за обезщетяване
на пропуснати ползи е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното решението в обжалваната част по исковете по чл. 45 ЗЗД
ще следва да се отмени, като неправилно и да се постанови решение, с което се
осъди ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 96,00
лева- заплатена такса за интернет, телевизия и телефон и сумата от 650,00 лева-
заплатени нощувки за 30.12.2021 г., 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба-
29.03.2022 г. до окончателното изплащане. Предявеният иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД за овъзмездяване на търпени имуществени вреди в размер на 3131,40 лв.,
представляващи пропуснати ползи за периода от 13.12.2021 г. до 25.03.2022 г.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските по делото:
Въззивникът е представил списък за сторени разноски в размер на 1301,55
лв., от които: 1224,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 77,55 лв.-
заплатена държавна такса и списък за разноски пред първата инстанция в размер
на 1506,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част от иска, следва да се присъдят разноски в размер на още 321,10 лв. за
производството пред районния съд и 1051,13 лв. разноски за въззивното
производство.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която на въззиваемия Ж. С. са присъдени разноски в
първоинстанционното производство над сумата от 149,50 лв. до присъдения размер
от 777,04 лв.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134/09.05.2024 г., постановено по гр.д. № 345/2022 г.
по описа на РС- Разлог в обжалваната част, в която „Б.Х.“ ЕООД е осъдено да
заплати на Ж. К. С. обезщетение за имуществени вреди, както следва: такса за
интернет, телевизия и телефон- 96.00 лв., нощувки за периода 30.12.2021 г.-
01.01.2022 г.- 650.00 лв. и обезщетение за периода 13.12.2020 г.- 25.03.2022 г. в
размер на 3131,40 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба (29.03.2022 г.) до окончателното изплащане, както и в
частта, в която са присъдени разноски на ищеца Ж. К. С. над сумата от до 149,50
лева до присъдения размер от 777,04 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД „Б. Х“ ЕООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. Р, ул. “Г. Д.“ №, представлявано от Й. И. К. да
заплати на Ж. К. С, ЕГН***, съдебен адрес: гр. С, ул. „Б №, ет., ап. сумата от 96,00
лева (деветдесет и шест лева), представляваща имуществени вреди за заплатена
такса за интернет, телевизия и телефон и сумата от 650,00 лева (шестстотин и
петдесет лева), представляваща имуществени вреди – заплатени нощувки за
30.12.2021 г., 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г., вследствие на прекъсване на
електрозахранването на имота на ищеца, находящ се в комплекс П, ведно със
законната лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба-
29.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. К. С, ЕГН ***, съдебен адрес: гр. С, ул. „Б“
№, ет., ап. против „Б“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул.
“Г. Д.“ №, представлявано от Й. И. К. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3131,40 лева,
представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи от наем за периода от
13.12.2021 г. до 25.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горните суми от
датата на подаване на исковата молба- 29.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ж. К. С., ЕГН ***, съдебен адрес: гр. С, ул. „Б К“ № , ет., ап. да
заплати на „Б.Х“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р, ул.
“Г. Д.“ №, представлявано от Й. И. К. сумата в размер на 321,10 лева (триста
двадесет и един лева и десет стотинки), представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 1051,13 лева (хиляда петдесет и
един лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени разноски във
въззивното производство.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми:****, ОББ АД,
клон Ц, титуляр Ж. К. С.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11