Решение по дело №79/2020 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20203510100079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

№ 260003 04.08.2021 година град Омуртаг

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Районен съд - Омуртаг

на пети февруари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

Секретар С. В.  

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 79 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

              

Предявени са два иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

 

Ищецът В.П.Н., с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. С.А. ***, твърди в исковата си молба, че на 04.01.2020 г., вечерта, бил на гости в дома на сестра си, находящ се в гр. О., ул. Н. В.  № **, и към 23.40 ч. напуснал къщата и тръгнал към дома си. Ищецът сочи, че още със стъпването му по тротоара на улицата усетил, че е много хлъзгаво и не е почистен леда нито по тротоара, нито по улицата. Сочи се в молбата, че ищецът направил няколко крачки по заледения тротоар, изминавайки 7-8 метра и малко преди Т-образното кръстовище на улиците „Н. В. “ и „Св. И. Рилски“ се подхлъзнал на леда и паднал на земята. При падането ударил тежко десния си крак в областта под коляното и над глезена като усетил неописуема болка. Сестра му веднага се обадила на спешния телефон 112 и повикала линейката, която пристигнала след няколко минути. Ищецът бил качен на носилка в линейката и откаран в болницата в гр. Омуртаг, откъдето бил препратен по спешност към МБАЛ-Търговище и бил приет в 01.11ч. в ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ-Търговище. При направения му преглед било констатирано, че е налице счупване /фрактура/ на тибията и фибулата на десния крак, поради което на 09.01.2020 г. му била направена операция - открита репозиция и вътрешна фиксация с плака и винтове на двете кости - тибията и фибулата, след което десният му крак бил гипсиран. На 17.01.2020 г. ищецът бил изписан от болницата и му било предписано продължително домашно лечение. Същият посочва, че посетил съдебния медик, който му издал съдебно-медицинско удостоверение, в което била отразена констатация за счупване на двете кости на дясната подколенница и трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Ищецът заявява, че вследствие на полученото увреждане той нямал физическата възможност да изпълнява трудовите си задължения като продавач-консултант в **** на „*****“ АД. Същият посочва, че от деня на инцидента до момента на завеждане на исковете е в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност, за което му били издадени болнични листове за периода от 05.01.2020 г. до 17.03.2020 г., като след това му предстоял нов преглед за преценка на работоспособността му. Ищецът мотивира пасивната материалноправна легитимация на ответника по предявените искове с неизпълнението от страна на Общ. Омуртаг на законовите й задължения по почистване на тротоарите на територията на общината, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, при което Общината била длъжна да управлява предоставената й собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин като дължимата грижа в полза на териториалната общност включвала както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. Позовава се на ЗУТ, според който тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са публична общинска собственост. Сочи се в молбата, че последвалото лечение на увреждането на ищеца наложило следните разходи: 35.60 лева за закупуване на медикаменти, 46.40 лв. - потребителска такса за престои в МБАЛ-Търговище, 2 050 лв. - за закупуване на ортопедичен имплант - тубуларна плака и заключваща плака, за които ищецът взел пари назаем. Освен тези разходи същият ежемесечно понасял финансови загуби поради обстоятелството, че няма възможност да работи, като изплащаното му обезщетение от НОИ за временна неработоспособност било в по-нисък размер от заплатата, която би получавал. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 132.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди от гореописаното деяние, ведно със законната лихва от деня на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Вследствие на увреждането ищецът посочва, че е претърпял и значителни неимуществени вреди, болки и страдания - преживян стрес, безпокойство и съмнение дали ще се възстанови, нарушения в съня, които се изразявали в невъзможност да заспи без употребата на приспивателни медикаменти, невъзможността да се обслужва сам го поставяла в зависимост от времето и грижите на други хора, което понижавало самочувствието му. Застояването в домашни условия за 2 месеца се отразило негативно и на емоционалното му състояние. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от деликта, ведно със законната лихва от деня на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на деловодните си разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С.А. ***, който поддържа исковете. Претендира присъждане на разноски.

 

Ответникът Общ. Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2А, представлявана от Е. Х.  Е.  - кмет, се представлява от гл. ю. к. В. П., която оспорва исковете, заявява, че същите са неоснователни, излага съображения в подкрепа на това си становище и посочва, че поддържа подадения от ответната страна отговор. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, който отговаря на изискванията на ГПК. В отговора си ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца за наличие на лед върху тротоара, тъй като изисканата справка от НИМХ филиал Варна - Метеорологична обсерватория Търговище показвала, че на 04.01.2020 година сняг и лед не е имало по пътното платно /улици и тротоари/, температурите били положителни, снежната покривка в максималния обем на 02.01.2020 г. била 2 см, като на 04.01.2020 тя вече се била стопила на голяма част от земната повърхност. Признавайки, че общината е собственик на улиците в населеното място, ответната страна се основава на чл. 20, т. 4 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на общ. О. /приета с Решение № 386 по Протокол № 45 на 10.08.2010 г. от ОбС – Омуртаг/, която регламентирала задължение за гражданите   при снеговалеж и заледяване незабавно да почистват тротоарните платна около сградите, районите, определени от кмета на Общината, и да отстранят образувалите се ледени висулки от стрехите на сградите. Ето защо възразява, че поддръжката на тротоара влиза в задълженията на живущите. Категорично оспорва твърдението на ищеца за бездействие на ответната община. Оспорва като завишени по размер претенциите. Моли за отхвърляне на исковете.

 

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото са приложени Трудов договор № РД-15-9-07/18.01.2016 г., длъжностна характеристика, Заповед І РД-15-140/31.12.2019 г. на „*****“ АД – Л., от които се установява, че ищецът е бил назначена на длъжност „продавач – консултант в *****“ в „*****“ АД – гр. С., с място на работа Регион Североизток – ****-Омуртаг. От приложената медицинска документация - Епикриза И. З. № 169/2020, по КП 217.1 и Епикриза И. З. № 554/2020, по КП 256, двете издадени от „МБАЛ – Търговище“ АД, Ортопедо-травматологично отделение и съдебно-медицинско удостоверение № 20/17.01.2020 г., изд. от д-р В.Ц.Г., е видно че при подхлъзване е падане на 05.01.2020 г. ищецът е получил счупване на двете кости на дясната подколенница с дислокация на костните фрагменти, паради което в периода от 05.01.2020 г. до 17.01.2020 г. е бил хоспитализиран в Ортопедо-травматологично отделение при „МБАЛ – Търговище“ АД, където на 09.01.2020 г. претърпял оперативно лечение – открито наместване на костните фрагменти, с поставяне на метална остеосинтеза. Установява се от приложените по делото фактура № **********/07.01.2020 г., операционна бележка № 3 от 07.01.2020 г., фактура № **********/15.01.2020 г., ведно с касов бон от 15.01.2020 г. и фактура № 158/17.01.2020 г., ведно с касов бон от 17.01.2020 г., че ищецът е заплатил за ортопедичен имплант – тубуларна плака и заключваща плака, сумата в размер на 2 050.00 лева с ДДС, както и сумата в размер на 46.40 лева, представляваща потребителска такса за болничен престой и сумата в размер на 35.60 лева за медикамент /фраксипарин/. Видно е от приложените болничен лист № Е20199167579/16.01.2020 г., болничен лист E20199167599/17.01.2020 г., болничен лист № Е20200191811/17.02.2020 г., болничен лист № Е20201200940/21.04.2020 г., болничен лист № Е20201201103/18.05.2020 г. Етапна епикриза № 007593/15.06.2020 г., изд. от д-р Ф. Ш., болничен лист № Е20201201265/16.06.2020 г., Експертно решение № 1902 от 100/02.07.2020 г., изд. от ТЕЛК към „МБАЛ Търговище“ АД, болничен лист № Е20201678420/06.07.2020, болничен лист № Е20202214571/24.09.2020 г., Експертно решение № 3018 от 161/04.11.2020 г., изд. от ТЕЛК към „МБАЛ Търговище“ АД, ведно с допълнителен лист № 1, че вследствие претърпяната травма ищецът е бил нетрудоспособен в периода от 05.01.2020 г. до 30.10.2020 г., включително. По делото е приложено писмо от НИМХ изх. № 13/17.06.2020 г., според което на 04.01.в 07.00 часа по малко от половината видима земна повърхност в гр. Омуртаг е била покрита със сняг, като при наблюденията в 14 и 21 часа поради повишение на температурата на въздуха, снега се е стопил и била регистрирана влажна почва. Според същото писмо на 05.01.2020 г. в 07.00 часа минималната температура в гр. О. била 2.0 ºС, почвата била влажна, а в 21.00 часа била регистрирана температура на въздуха минус 2.0 ºС. според писмото на 02.01.2020 г. минималната температура в гр. Омуртаг е била минус 4.5 ºС, максималната минус 1.2 ºС и имало скреж и снежна покривка, а на 03.01.2020 г. минималната температура била минус 2.5 ºС, максималната 6.0 ºС и имало снежна покривка. От приложените Количествена сметка за извършени дейности зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. О. за експлоатационен сезон 2019/2020 г. за период 01.01.2020 – 31.01.2020 г. и Количествена сметка за извършени дейности зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. Омуртаг за експлоатационен сезон 2019/2020 г. за период 01.12.2019 – 31.12.2019 г., е видно, че в периода от 27.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и в периода 01.01.2020 г. – 12.01.2020 г., включително в гр. Омуртаг не са извършвани дейности по зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. Омуртаг. Според заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза на 04.01.2020 г. при подхлъзване и падане върху терена В.П.Н. е получил счупване на двете кости на дясната подколенница в средната им трета, което му причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник със среден срок на възстановяване около 5 – 6 месеца. Според вещото лице механизмът на причиняване на уврежданията е: „падане след подхлъзване и удар в областта на дясната подколенница, или стъпване върху външният ръб на дясното ходило с последващо падане върху дясната подколенница“. Според заключението по време на инцидента и по време на лечението и възстановяването пострадалият е претърпял много силни болки и страдания. Посочено е в заключението, че на пострадалия е проведено оперативно лечение - открито наместване на счупените кости с поставяне на метална плака и винтове, след което е проведено и медикаментозно лечение с андикоагуланти, антибиотици и болкоуспокояващи. Според заключението при тези травматични увреждания за продължителен период от време ще има болеви синдром, който най-често ще се проява при студено и влажно време и при тежък физически труд, Според експерта при пострадалия е било необходимо оперативно лечение на счупените кости на десният крак за по бързо и правилно възстановяване, а след операцията е било необходимо и медикаментозно лечение - антикоагулант, антибиотик и против болките. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. По делото като свидетели са допуснати и разпитани П. С.  Н.  – племенница на ищеца, Й. С.  М.  – сестра на ищеца и Л.Х.Л.. От показанията на първите двама от посочените свидетели се установява, че на 04.01.2019 г. вечерта ищецът бил на гости в дома на сестра си – св. Й. М., находящ се на ул. *** № *** в гр. Омуртаг и след 23.00 часа тръгнал за дома си, който се намирал на съседната улица, като св. П. М.  излязла да го изпрати, при което видяла как ищецът пресича улицата и на отсрещния тротоар се подхлъзнал и паднал на крака си, на дясната си страна. Тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че тогава и улицата и тротоарите от двете ѝ страни били заледени от дни, като св. Й. М.  заявява, че когато излязла навън самата тя също залитнала, а св. Л.  посочва: „ние почти не можехме да седим на краката си“ и уточнява, че съседната улица също била заледена. Установява се от показанията на свидетелите, че след като ищецът паднал св. П. М.  се опитала да го вдигне, но след като не успяла извикала св. Й. М., която също се опитала да му помогне да стане, но не успяла. От показанията на двете свидетелки се установява, че ищецът държал крака си и казал, че може би е счупен. Св. Й. М.  се обадила на тел. номер 112 и на място пристигнал екип на ЦСПМ – Търговище, филиал Омуртаг, като шофьор на линейката бил св. Л.. Последният заявява, че кракът на ищеца бил „видимо счупен“, тъй като се клател, както и че пострадалият изпитвал болка. Установява се от показанията на свидетелите, че след като крака на ищеца бил шиниран Н. бил откаран с линейката до болницата гр. Т., където веднага бил хоспитализиран, тъй като се установило, че крака му действително е счупен. От показанията на свидетелките П. М.  и Й. М.  се установява, че ищецът претърпял оперативно лечение, след което няколко месеца бил на легло и не можел да се обслужва сам, после преминал през рехабилитация – първоначално ходел с патерици, а впоследствие без тях и че се наложило да ползва продължителен отпуск по болест – около една година. Двете свидетелки са категорични, че след инцидента и претърпяната операция, в продължение на месеци ищецът изпитвал болки, пиел болкоуспокояващи медикаменти, не се чувствал добре и психически, тъй като бил зависим от други хора, не можел да работи, и доходите му намалели. Свидетелките П. М.  и Й. М., който са племенница и сестра на ищеца и чиито показания съдът преценява с оглед възможната им заинтересуваност от изхода на спора съгласно чл. 172 ГПК, излагат данни, които се подкрепят както от показанията на св. Л., така и от писмените доказателства по делото. Ето защо няма причина, поради която съдът да игнорира показанията на тези свидетели от доказателствения материал по делото.

 

По предявения от ищеца В.П.Н. граждански иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за обезщетение за претърпени неимущствени вреди:

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на 04.01.2020 г., след 23.00 часа ищецът излязъл от дома на сестра си – св. Й. М., намиращ се в гр. Омуртаг, на ул. *** № *** и тръгнал към дома си, намиращ се на съседната улица, като след като прекосил ул. *** и стъпил на отсрещния тротоар, който бил заледен, се подхлъзнал и паднал на десния си крак, вследствие на което получил счупване на двете кости на дясната подколенница в средната им трета, което му причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. В. и характера на причинените на ищеца телесни увреждания и срока на възстановяването му, се установяват от обсъденото по горе заключение по извършената съдебно – медицинска експертиза и приложената по делото медицинска документация. В показанията си тримата разпитани по делото свидетели са категорични, че както ул. *** в гр. Омуртаг, така и тротоарите от двете страни на тази улица към датата на настъпване на инцидента са били много заледени и неопесъчени. Данните отразени в приложеното по делото писмо от НИМХ относно метеорологичната обстановка в гр. Омуртаг в периода 02.01. – 05.01.2020 г. не опровергават възприетата фактическа обстановка. Видно е от посоченото писмо, че на 02.01.2020 г. и на 03.01.2020 г. видимата земна повърхност е била покрита със сняг, като и на двете дати минималните температури са били отрицателни – съответно - 4.5 ºС и -2.5 ºС, а на 02.01.2020 г. и максималната температура е била отрицателна /-1.2 ºС / и е бил регистриран скреж. Независимо, че на 04.01.2020 г. регистрираните минимална и максимална температури на въздуха са били над нулата, ноторно известно е, че при наличие на снежна покривка, съчетана с продължително застудяване, каквото е било налице през двата дни преди дата, на която е настъпил инцидента, по непочистените улици и тротоари вследствие движението на превозни средства и граждани, се образуват заледени участъци, които се разтапят по-бавно. От приложените по делото Количествена сметка за извършени дейности зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. Омуртаг за експлоатационен сезон 2019/2020 г. за период 01.01.2020 – 31.01.2020 г. и Количествена сметка за извършени дейности зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. Омуртаг за експлоатационен сезон 2019/2020 г. за период 01.12.2019 – 31.12.2019 г., е видно, че в периода от 27.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и в периода 01.01.2020 г. – 12.01.2020 г., включително не са извършвани дейности по зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. Омуртаг. Ето защо съдът счита за доказано по безспорен начин, че увреждането на ищеца е настъпило в резултат на падане, причинено от образуваното заледяване върху тротоар на ул. *** в гр. Омуртаг. Според съдебната практика именно общината отговаря за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му непочистен от лед тротоар /в този см. Решение № 210/16.12.2019 г. по гр. д. № 4163/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 124/18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 168/07.10.2016 г. по гр. д. № 1817/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о. / Според съдебната практика съгласно разпоредбата на §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища и улиците са публична общинска собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 – т. 3 от Закона за пътищата: „Пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. В чл. 5, ал. 2 от ЗП е дадено определение на понятието „обхват на пътя“, като в него е включено „земното платно“. Според дефиницията на понятието „земно платно“, дадена в § 1, т. 2 от ДР на Закона за пътищата, част от същото е и тротоарът. В ДР на Закона за движение по пътищата също е дадено определение на понятието „път“, както и легална дефиниция на понятието „тротоар“. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДП „ „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. “, а съгласно § 6, т. 6 от ЗДП „ „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. “ Предвид цитираните законови разпоредби и съдебна практика в конкретния случай собственик на улицата и на тротоара на същата, на който е настъпил инцидента е Общ. Омуртаг. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 47, ал. 1 от ППЗП гласи „Поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. “ Следователно предвид цитираните по-горе определения на понятията „обхват на пътя“ и „земно платно“ именно ответната община има задължението да поддържа тротоарите, като през зимния сезон отстрани образувалите се заледявания по тях и ги обезопаси с оглед обезпечаване на нормалната им експлоатация. Действително съгласно чл. 20, т. 4 от Наредба № 1за обществения ред на територията на общ. Омуртаг, приета с решение на ОбС – Омуртаг е въведено задължение за гражданите да почистят незабавно тротоарните платна около сградите при снеговалеж и заледяване, но с цитирания подзаконов нормативен акт не могат да бъдат отменени задълженията на общината, регламентирани с цитираните по-горе законови разпоредби. Освен това по делото не са налице никакви доказателства ответната община да е предприела мерки за контрол относно спазването на чл. 20, т. 4 от Наредба № 1за обществения ред на територията на общ. Омуртаг, напротив от събраните по делото гласни доказателства се установява, че такъв контрол никога не е упражняван. Предвид изложеното съдът счита, че задължението за поддържане на тротоара, на който е настъпил процесния инцидент е на общ. Омуртаг, а самият инцидент е настъпил поради бездействието на общината, която не е осъществила контрол и не е предприела необходимите мерки за почистване на образувалия се върху тротоара лед, като това бездействие е в пряка връзка с причинения вредоносен резултат. Ето защо именно ответната община е легитимирана да отговаря по предявените искове за вредите претърпени от ищеца. Съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за всички вреди, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните представляват засягане права, телесна цялост и здравето на човека. По делото въз основа на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че вследствие на подхлъзването и падането на заледения тротоар ищецът е получил телесни увреждания - счупване на двете кости на дясната подколенница в средната им трета, които според заключението по извършената по делото съдебно – медицинска експертиза са му причинили трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Установи се по делото, че тъй като е било налице разместване на фрагментите ищецът е претърпял оперативно лечение и в продължение на 4 – 5 месеца е бил обездвижен, на легло и не е можел да се обслужва сам, а впоследствие е преминал през рехабилитация, като до края на месец октомври 2020 г. е ползвал отпуск по болест и се е възстановявал. В тази връзка следва да се посочи, че в заключението вещото лице е посочило среден срок на възстановяване 5 – 6 месеца, но в съдебно заседание експерта заявява, че оздравителния процес може да продължи и по-дълго, като пострадалия след ползване на отпуск по болест в продължение на шест месеца следва да се яви на ТЕЛК, с оглед извършване на преценка позволява ли състоянието му да започне работа или не. От приложените по делото експертни решения е видно, че ищецът се е явявал два пъти пред ТЕЛК за освидетелстване и поради преценка, че е неработоспособен отпускът му по болест е бил удължаван двукратно – до 31.10.2020 г., включително. Наред с това вещото лице уточнява, че след оздравителния процес на ищеца му предстои и втора операция, макар и по лека, за изваждане на поставените метални винтове и плака. Установи се от събраните по делото доказателства – заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза и свидетелските показания, както и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че непосредствено след получаване на травмата и след извършване на операцията ищецът е търпял много силни болки, които постепенно са намалявали, както и че ще получава болки в крака при натоварването му при физическа работа, ако стои по-дълго време изправен и при студено и влажно време. В приложените експертни решения на ТЕЛК също са отразени данни за смутена походка и болеви синдром, както и за оточна и болезнена дясна глезенна става. Освен това от събраните по делото доказателства се установи, че случилото е накърнило и психическото здраве на ищеца, който вследствие на инцидента дълго време е бил обездвижен, не можел да се обслужва сам и бил зависим за посрещане на ежедневните си нужди от други лица, което довело до спад в самочувствието му. Наред с това в продължение на десет месеца ищецът бил неработоспособен, наложило се да ползва отпуск по болест, което довело до спад в доходите му и до притеснения да не остане без работа. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид, както характера на причинените телесни увреждания на ищеца и изпитаните болки, така и преживения и стрес и дискомфорт от продължителното обездвижване, което го направило зависим от други лица в продължение на месеци и обстоятелството, че и понастоящем ищецът изпитва болки в областта на счупването при продължително стоене прав и при натоварване на крака, предвид което прие, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди на Н. е 10 000.00 лева. Поради това предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

 

По предявения от ищеца граждански иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен. От събраните по делото писмени доказателства – фактура № **********/07.01.2020 г., операционна бележка № 3 от 07.01.2020 г., фактура № **********/15.01.2020 г., ведно с касов бон от 15.01.2020 г. и фактура № 158/17.01.2020 г., ведно с касов бон от 17.01.2020 г., по безспорен начин се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 2 050.00 лева с ДДС за ортопедичен имплант – тубуларна плака и заключваща плака, имплантиран му при проведеното оперативно лечение, както и че е заплатил сумата в размер на 46.40 лева, представляваща потребителска такса за болничен престой и сумата в размер на 35.60 лева за медикамент /фраксипарин/ или общо сумата в размер на 2 132.00 лева. По изложените по-горе съображения съдът счита за безспорно доказано, че задължението за поддържане на тротоара, на който е настъпил процесния инцидент е на общ. Омуртаг, че е налице причинно – следствена връзка между бездействието на общината във връзка с обезопасяване на тротоара и отстраняване образувалия се върху него лед и причинените телесни увреждания на ищеца вследствие подхлъзването му и падането на заледения тротоар. Установи се по безспорен начин по делото – от заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза, че телесните увреждания на ищеца са били от такъв характер, че са наложили незабавната му хоспитализация и провеждането на оперативно лечение за открито наместване на счупените кости с поставяне на метална плака и винтове и провеждането на медикаментозно лечение. Ето защо съдът счита че е доказана по безспорен начин отговорността на Общ. Омуртаг за причинените имуществени вреди на ищеца, представляващи заплатени разходи за ортопедичен имплант, потребителска такса за болничен престой и медикамент. Предвид изложеното съдът счита, че предявения от ищеца иск за обезщетение на причинени имуществени вреди следва да бъде уважен в пълният му размер.

 

Посочените по-горе обезщетения следва, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, да се присъди ведно със съответната компенсаторна лихва от датата на увреждането - 04.01.2020 г., до окончателното изплащане на главниците.

 

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг държавна такса съразмерно с уважения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400.00 лева и държавна такса съразмерно уважения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85.28 лева, както и сумата в размер на 128.10 лева, представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице за извършване на съдебно – медицинска експертиза по делото, общо сумата в размер на 613.38 лева.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, а именно сумата в размер на 500.00 лева, представляващи направен разход за адвокатско възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.

 

Водим от горното съдът

                                  

          Р        Е        Ш       И:     

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, Община Омуртаг, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2А, с представлявана от Е. Х.  Е.  - кмет, да заплати на В.П.Н., с адрес: ***, с ЕГН **********, обезщетение в размер на 10 000.00/десет хиляди/ лева, за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания - счупване на двете кости на дясната подколенница в средната им трета, които са му причинили трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, претърпени силни болки, стрес, дискомфорт от продължителното обездвижване, което го направило зависим от други лица в продължение на месеци, вследствие на подхлъзване и падане на заледен тротоар на ул. *** в гр. Омуртаг на 04.01.2020 г. в гр. О., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 04.01.2015 г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, Община Омуртаг, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2 А, с представлявана от Е. Х.  Е.  - кмет, да заплати на В.П.Н., с адрес: ***, с ЕГН **********, обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 2 132.00/две хиляди сто тридесет и два/ лева, представляващи заплатени разноски за лечение - ортопедичен имплант, потребителска такса за болничен престой и медикамент, на причинени на Н., телесни увреждания - счупване на двете кости на дясната подколенница в средната им трета, вследствие на подхлъзване и падане на заледен тротоар на ул. *** в гр. Омуртаг на 04.01.2020 г. в гр. Омуртаг, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 04.01.2015 г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Омуртаг, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски“ № 2 А, с представлявана от Е. Х.  Е.  - кмет, да заплати по сметка на Районен съд – Омуртаг Районен съд - Омуртаг, сумата в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща държавна такса съразмерно с уважения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, сумата в размер на 85.28 лева /осемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса съразмерно уважения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, както и сумата в размер на 128.10 лева /сто двадесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице за извършване на съдебно – медицинска експертиза по делото, общо сумата в размер на 613.38 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Омуртаг, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Омуртаг, ул.“Ал. Стамболийски“ № 2 А, с представлявана от Е. Х.  Е.  - кмет, да заплати на В.П.Н., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

 

                                

                                                                                                                                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА