№ 3532
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110118426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д...“ ЕАД против ЗАД „Д...“ АД, с която са
предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от
4 622.03 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., заедно със законната
лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 01.04.2024 г.
до окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди по лек автомобил марка „Дачия", модел „Докер", с рег. №
СВ4648КМ от ПТП, настъпило на 14.10.2022 г., по вина на водача на лек автомобил „БМВ",
модел „318", с рег. № КН0454ВР, както и с правна квалификация чл.86 ЗЗД за сума в размер
на 119,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.11.2023 г. до
25.03.2024 г.
Ищецът „Д...“ ЕАД твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско+” е изплатил за реализирано на 14.10.2022 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 4 607.03 лв., представляваща обезщетение за
нанесените имуществени вреди по л.а. марка „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ,
изплатена на извършилия ремонта автосервиз. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие имал водачът на застрахования при ответника – „ЗАД Д..." АД,
по застраховка „Гражданска отговорност” „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв.
ликвидационни разходи. Въпреки отправената регресна покана, получена от ответника на
16.10.2023 г., последният не е погасил задължението си и към настоящия момент. Поради
това ищецът предявява настоящите искове за осъждане на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата от 4 622.03 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 01.04.2024 г., до погасяването, представляваща заплатено по застраховка „Каско+”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.10.2022 г., както
и сумата в размер на 119,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 17.11.2023 г. до 25.03.2024 г. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът „ЗАД Д..." АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва плащането на застрахователно обезщетение в размер на 4 607.03 лв. от страна на
ищеца, както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и водача на „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР, като счита, че виновен за
настъпване на процесното ПТП е водачът, застрахован при ищеца, който не е спазвал
необходимата дистанция с автомобила пред него и е причинил първото ПТП, което не е
обезопасил своевременно, което е довело до настъпване на второто и процесно ПТП. Счита,
че заявената претенция е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по
силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и
главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция,
а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите,
правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно
доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция
за вината на делинквента.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за
безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
относно наличието на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на лек
автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ към датата на застрахователното
събитие, както и че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек
автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР със срок на валидност включително и
към момента на процесното ПТП, че ищеца е изплатил сумата в размер на 4 607.03 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, като за
2
определяне на размера на застрахователното събитие е направил ликвидационни разходи в
размер на 15 лв.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета №
44012132229811/25.10.2022 г. при ищеца, приключила с отказ за изплащане на регресната
претенция от ответното дружество с изх. № 6206/07.12.2023 г., поради наличие на спор кой е
виновният водач за настъпване на ПТП.
От свидетелските показания на И. Л. Д. участник в ПТП настъпило през 2022 г., като
водач на лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ се установява, че пред
неговия автомобил станало ПТП и той се ударил поради неспазване на дистанция в
катастрофиралите автомобили. В него също отзад се ударил автомобил и така в ПТП
участвали четири автомобила. Инцидентът настъпил преди гр. Ихтиман в посока гр.
Пазарджик, в бързата лява лента на здрачаване при сухи и нормални условия за шофиране.
Неговият автомобил бил вече в спяло състояние, когато отзад го ударил друг автомобил.
Разликата във времето между настъпване на двата удара отпред и отзад била в рамките на 1-
2 секунди. След първия автомобил, на всички други били съставени актове поради
неспазване на дистанция. Щетите му били изкривени врати и отзад гредите.
От показанията на свидетеля К. А. Б., се установява, че е участвала в ПТП на АМ
Тракия в късния следобед около 18:00 часа, като водач на лек автомобил „БМВ", модел
„318", с рег. № КН0454ВР. Имало силен трафик в лява лента, спазвала ограниченията за
движението, както и дистанция. Движила се с около 100-110 км.ч. Не видяла, че има
катастрофа. Дошла полиция и ги отбили в аварийна лента. Не може да каже колко време
след спирането на Дачията я ударила, но станало много бързо. Щетите по Дачията били по
бронята, а по нейния автомобил били бронята, капак до половината огънат, спукан радиатор.
Имала възможност и задействала спирачка, но ударът настъпил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като житейски логични, последователни
и непротиворечиви, съобразявайки, че те са трети за спора лица и не се явяват
заинтересовани от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е било
изплатено след настъпване на застрахователното събитие, а освен това разказаното от тях е
израз на преките им и непосредствени впечатления, тъй като именно те са управлявали
увреждащия и увредения автомобил. Същевременно описаният от тах начин на реализиране
на ПТП съответства на Протокола за ПТП № 1744405/14.10.2022 г. посочените като
настъпили щети по автомобила – като вид и локализация, както и като начин на
причиняване – на данните от приетите по делото опис-заключение, както и от приложения
снимков материал.
Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като
е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от
които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода
на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че на 14.10.2022 г. около 18:55 часа на АМ Тракия
около района на кв. 33 +800 е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ", модел „318", с
рег. № КН0454ВР и лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ, които се
движат в една посока от гр.София към гр.Пловдив. Щетите по лек автомобил „Дачия",
модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 14.10.2022 г. произшествие. Стойността необходима за възстановяване на
лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 4 647,53 лв. Лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. №
КН0454ВР непосредствено преди настъпване на процесното ПТП се е движел направо, а лек
3
автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ е бил спрял в състояние на покой.
Видно от Протокола за ПТП , пътното платно в района на процесното ПТП е с еднопосочно
движение и е съставено от асфалтобетонова настилка. Лек автомобил „Дачия", модел
„Докер", с рег. № СВ4648КМ е бил катастрофирал и е в спряло състояние, когато е ударен
отзад от лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР. По делото няма данни за
това как е настъпил първия удар на лек автомобил „Дачия Докер". От техническа гледна
точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР, който при движение зад процесното
МПС не е оставил безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките
на опасната зона при внезапно възникване на опасност. По делото няма данни за механизма
на настъпване на първия удар. Водачът на лек автомобил „Дачия Докер" не е имал
възможност да предотврати настъпването на втория удар, тъй като се е намирал в спряло
състояние към момента на съприкосновението. Всички увредени детайли, в представения по
делото опис, могат да бъдат получени по механизма на произшествието, отразен в Протокол
за ПТ и скицата към него.
Правният спор между страните по делото, се концентрира върху механизма на
настъпване на произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се
намира настъпването на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца имущество, както и какъв е
размерът на регресното вземане, което ищецът има към ответника.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие:
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът не е спазил правилата за
движение по пътищата, които указват необходимата дистанция и скорост за движение - чл.
23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 75,
ал. 1 от ППЗДвП водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната
повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е
длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да
може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
В конкретния случай, въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
настъпилото ПТП в релевантната му частта, касаеща реализираното съприкосновение между
лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ и лек автомобил „БМВ", модел
„318", с рег. № КН0454ВР / е по вина на водача на лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег.
№ КН0454ВР, тъй като последният е нарушил горецитираните правила за движение по
пътищата.
Видно от заключението на вещото лице, настоящата хипотеза водачът на лек
автомобил лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР не е съобразил скоростта
на управляваното от него превозно средство с интензитета на движението по АМ "Тракия" в
процесния участък. Самият водач в показанията си пред съда заявява, че времето към
момента на настъпване на процесното ПТП е било ясно, все още участниците са се
намирали в светлата част на денонощието. Въпреки сухата настилка, правия пътен участък и
обективната възможност, с която е разполагал водачът да намали скоростта си и да спре
своевременно, водачът на лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР не е
съобразил скоростта си на движение и не е успял да спре в рамките на опасната зона. По
този начин е станал причина за настъпилия удар в стоящия в покой пред него лек автомобил
4
„Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ.
По отношение на възражението за съпричиняване на управлявания от застрахования
при ищеца автомобил, съдът намира следното:
При така установения механизъм и с оглед неуспешно проведеното пълно обратно
доказване на оборимата законова презумпция за вина, въззивният съд приема, че водачът на
лек автомобил „БМВ", модел „318", с рег. № КН0454ВР е действал противоправно и
виновно по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като в нарушение на разпоредбите на ЗДвп, е не е
съобразил скоростта си на движение спрямо пътната обстановка и е станал причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, от което пряко са произтекли
имуществени вреди на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен механизъм,
както и доказателства, оборващи вината за настъпване на водача на застрахования при
ответника автомобил /арг. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за изключителна вина или съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на другия водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената
тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да
установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не представи доказателства за
наличието на вина на водача на лек автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ,
тъй като към момента на настъпване на удара същия не е бил в движение. По делото няма
данни за това как е настъпил първия удар на лек автомобил „Дачия", модел „Докер". При
условие, че се касае за верижна катастрофа, част от която е съприкосновението между лек
автомобил „Дачия", модел „Докер", с рег. № СВ4648КМ и лек автомобил „БМВ", модел
„318", с рег. № КН0454ВР, не може да се направи извод, че началото на причинно -
следствения процес е поставено именно от водача на застрахованото в ищцовото дружество
МПС. Също така за водачът на лек автомобил „Дачия", модел „Докер", от техническа гледна
точка ударът е бил непредотвратим, т. е. не е имал възможност да предотврати настъпването
на процесното ПТП, тъй като се е намирал в спряло състояние. Или не се доказва
опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън поведението на
застрахования при ответника водач, включително от действия или бездействия на другия
участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2
ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно,
че при включена рискова клауза "Пълно Каско", както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
С оглед на това, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. №
652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
5
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето
защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнал регресният дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Размерът на причинените вреди се
установява от изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към
датата на ПТП е в размер на 4647,53 лв., поради което искът подлежи на уважаване в цялост.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на
вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, допуснато неточно във времево
отношение изпълнение на главното парично задължение, както и размера на вредата,
изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и съизмеряваща се
със законната лихва за периода. Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и
изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е
приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо
получено от ответника на 16.10.2023 г., последният е поканен да заплати процесната сума.
След изтичане на срока за плащане – 17.11.2023 г., без в него да е извършено плащане.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
законната мораторна лихва върху установения като дължим размер на регресното вземане на
ищеца за сочения от него период, чийто начален момент е именно денят на настъпването на
забавата, възлиза на сумата от 226,29 лева, поради което и искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД подлежи уважаване в цялост съобразно диспозитивното начало в размера, в който е
предявен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 234,88 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 941,80 лева и платен депозит за изготвяне на
експертиза и за призоваване на свидетел в размер на общо 250 лв. или общо сумата от
1426,68 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д..." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Д..., да заплати на „Д...Е“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "В...., на основание чл.411 КЗ, сумата от 4622.03 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски, за вреди по лек автомобил марка „Дачия", модел „Докер", с рег. №
СВ4648КМ от ПТП, настъпило на 14.10.2022 г., по вина на водача на лек автомобил „БМВ",
модел „318", с рег. № КН0454ВР застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.04.2024 г. до
окончателно изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сума в размер на 119.13 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.11.2023 г. до 25.03.2024 г.
и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1426.68 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7