Решение по дело №1050/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  831   Година  2022,    11.05.       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 04.05.2022 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1050 по описа за 2022 година и като обсъди:

      

    Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Я.В.Х. *** срещу Заповед №ЗД/Д-РВ-СТ-007/05.04.2022г. на Директор на Дирекция „Социал­но подпомагане“/ДСП/ Стамболийски за временно настаняване на ***в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреж­дания/ЦНСТДБУ/ към Комплекс за социални услуги/КСУ/ „Св. Св. Констан­тин и Елена“ - Пловдив, до произнасяне на съда с решение.

Твърденията са, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Посочва се в тази насока, че не са налице основанията на „трайност“ на без­действията на родителите на детето по смисъла на чл.25 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, същите са работещи и се грижат за децата си, вкл. и за М.Я.Х., който е със здравословни проблеми. Искането от съда е да бъде отменена заповедта и детето върнато в семейна среда. Подробни съоб­ра­жения са изложени в съдебно заседание от пълномощника на жалбопо­дателката – адв.Б..

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Стамбо­лийски чрез процесуален представител юриск.С. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съобра­жения излага в нарочно писмено становище, приложено по делото.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно при­зована, не встъпва в процеса.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоящото производство доказателства, намира за установено след­ното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгле­дана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съобра­жения.

От данните по делото се установява, че на 15.02.2022г. в Отдел „Закрила на детето“/ОЗД/ при ДСП Пазарджик е постъпил устен сигнал от Охранителна полиция Пазарджик, касаещ детето М.Я.Х., за което е съставен Формуляр за приемане на устен сигнал от същата дата с №СИГ/Д-РА/38. В сигнала се сочи, че на 15.02.2022г. около 0 часа и 20 минути са установени без родителски надзор децата М.Я.Х., К. Я. Х. и И. Я. Х., които са чакали пътнически влак в 1 часа през нощта за гр. Стамболийски. Децата са докарани в Център „Спешен прием“ на КСУДС Пазард­жик от дежурен патрул на РУ Пазарджик, където са прекарали нощта. На 15.02.2022г. около 10 часа са предадени на родителите. Във връзка с така постъпилия сигнал е извършена оценка, обективирана в Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-РА/36/15.02.2022г., а с писмо изх.№СГ/Д-РА/35-002/15.02.2022г. формулярът, ведно с доклада са изпратени по компетентност на Директора на ДСП Стамболийски/л.9-14/.

На 16.02.2022г. социални работници от ОЗД при ДСП Стамболийски са посетили жилището, в което се отглежда детето и са провели среща с майката Я.В.Х., Н.Н.А.– представящ се за биоло­гичен баща на детето ***и със самото дете. В разговор със социалните работници Н.А. заявява, че на 14.02.2022г. заедно с децата/М., К. и И./ сутринта са заминали за Пазарджик, отишли до магазините за втора употреба, защото там било по-евтино. От пазара купил обувки на децата, а на К. от магазина за втора употреба – яке. После завел децата в МОЛ-а, там ги оставил на количките да играят, а на себе си купил фланелка и комплект анцуг. Когато слязъл, не видял децата, започнал да ги търси до 7 часа вечерта, прибрал се в Стамболийски и се обадил в полицията да ги издирват. Сутринта им се обадили да отидат в Пазарджик, за да приберат децата си. Твърди, че те не просят, защото винаги разполагали с пари. Детето ***посочило, че на количките се забавлявали до вечерта и като не се срещнали с баща си, отишли на гарата, там възрастен мъж ги попитал защо са сами и какво правят там, било към 7-7,30 часа вечерта, мъжът се обадил по телефона и след малко пристигнали полицаите, които ги отвели в една сграда, където пренощували, дали им храна, яли и след това легнали. Когато ги откарвали в сградата, чули да се уговарят да напишат по-късен час през нощта. Заедно с брат си К. заявили, че нищо не правят, не просят, ходят на училище, родителите им не им позволявали да ходят на училище, затова работели у тях на листове.

Майката Я.В.Х. и Н.Н.А.споделили, че може да дадат децата за известно време да се настанят в дом, за да се научат на ред, потвърждават, че понякога децата не ги слушат и трудно се справят с поведението им. Обсъдена е трудовата заетост на майката и лицето, с което съжителства и което се представя за биологичен родител на детето – същите през по-голямата част от годината работят в Консервен комбинат в гр.Асеновград в производство на сокчета, пътуват с лично превозно средство, заплащането им е за седмица по 35 лева на ден, през неактивния сезон на комбината работели във ваденето на моркови в землището на град Стамбо­лийски с работно време от 08,00 до 17,00 часа или в садене на лавандула в землището на град Кричим с дневна надница от по 30 лева. Жилищните усло­вия, в които живее детето са описани по следния начин – собствена къща, 3 стаи, баня, външна тоалетна, кухня – мивка, вода; първата стая – 2 спални, шкаф­чета, печка на дърва, в която стая спят всички деца; втората стая – спал­ня, печка, телевизор; третата стая – хладилник, телевизор, кухня – шкафче, маса, столове, готви се печка с дърва, електрическа печка. Ползват външна тоалетна. Майката се стреми да поддържа доколкото е възможно някаква хигиена.

По отношение здравословното състояние на детето е посочено, че има личен лекар – д-р Т., здраво е и няма заболявания. Посочено е също така и че е ученик в 6 клас в ОУ „Христо Смирненски“ град Стамболийски/така прото­кол за проведена среща на л.15/.

От постъпила Служебна бележка изх.№130/18.02.2022г. от ОУ „Христо Смир­ненски“ град Стамболийски се установява, че ученикът ***е записан в 6 клас, но считано от м.ноември 2021г., след преминаването на училището в обучение от разстояние в електронна среда, той фактически не се е обучавал. Никога не се е включвал в обучението в електронна среда, а материалите и листовете, които изготвят учителите по предметите, не са взимани от училището или ако се вземат, не се връщат от ученика изработени. Когато се даде възможност учениците да присъстват в училище чрез тестване един път седмично, родителите категорично са отказали да подадат декла­рация за съгласие за тестване. С това си действие е посочено, че са лишили М. от посещаване на учебния процес и от обучение, родителите не проявя­вали никакъв интерес детето им да посещава училище. Ученикът не проявявал никакъв интерес към училището, обикновено всички прояви на лошо поведение от страна на учениците са свързани с негово участие, което се изразявало в предизвикване на другите ученици, вземане на техни вещи и пречене на учителите в час. На 18.02.2022г. родителят е попълнил декларация за съгласие за тестване и фактически от 21.02.2022г. ученикът би трябвало да ходи на училище чрез тестване в понеделник/л.16/.

А съгласно Удостоверение изх.№1268/21.02.2022г., издадено от „Д-р А. Т. – АИППМП“ЕООД/личен лекар на детето/ се установява, че то посещава редовно амбулаторията, поставени са му всички задължителни имунизации съгласно имунизационния календар на РБ, редовно се провеждат профилактични прегледи, като за последните дванадесет месеца е проведен профилактичен преглед на 17.02.2022г./л.22/.

Така събраните данни от извършеното посещение в дома на детето, от личния му лекар и от ОУ „Христо Смирненски“ град Стамболийски са обекти­вирани в Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-РВ-СТ/14/ 15.02.2022г., изготвен на 25.02.2022г. от социален работник в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Стамболийски. В същия е посочено също така, че за детето М. от 2018г. до 2021г. в ЗБППМН има образувани 4 възпитателни дела, свързани с кражби на пари, предмети и вещи от частни лица и противообщест­вено деяние към възрастни жени. На детето са налагани различни възпита­телни мерки: „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ и „Поставяне под възпитателен надзор на родителите“. Родителите не осъзнават своята отговорност като такива във възпитанието и обучението на децата си и техните прояви. Показват само привидна заинтересованост, а в същото време не съдействат при изпълнение на възпитателните мерки. Детето и родителите са насочени към социална услуга, отново няма съдействие от тях за ползването й.

След извършен анализ  на събраните данни е прието, че родителите на детето показват незаинтересованост по отношение възпитанието, развитието и обучението на детето, не оказват необходимия родителски контрол върху М.. Когато са на работа, детето остава без родителски надзор и контрол, обикаля безпризорно из града, поради което има склонност към извършване на противообществени прояви. В тази връзка и от ОЗД е изразено мнение, че трябва да се отвори работа по случая на детето и се предприеме мярка за закрила – съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда/л.24-27/.

С цел проследяване състоянието на детето и приемане на планове за действие, е проведена среща на 14.03.2022г. в Отдел „Закрила на детето“ град Стамболийски с майката Я.Х. и трите й деца, в т.ч. и М.. Установено е, че децата са облечени в подходящи дрехи за сезона, но със занижена хигиена, другите две деца – К. и И. са по-спокойни, но М. е сприхав, агресивен, използва заканителен и заплашителен тон. Майката спо­деля, че уж са болни, ходят за медицински бележки, но тя ги лекува с прахчета. Казва, че М. е такъв като баща си и не може да се справи с тях, не я слушат, Недко/представящ се за биологичен баща на детето М./ не й помага. Майката е консултирана за грижите за децата и отговорността им заедно с Н.като родители, запозната е със заложените дейности в Плана за действие/л.35-37/ и е взето предвид нейното мнение/така протокол от прове­дена среща на л.28/. В плана са заложени краткосрочни и дългосрочна цел, свързани с отглеждане на детето в биологичното семейство и задоволяване на неговите потребности.

На 14.03.2022г. е изготвен и Социален доклад №СЛ/Д-РВ-СТ/621-001, съдържащ всичко констатирано до момента. В частта изводи и препоръки е отразено, че предвид събраната информация, факти и обстоятелства се констатира, че детето се отглежда в семейна среда от раждането му, не е настанявано в институция, констатирани са проблеми във възпитанието на детето от родителите, ролята на майката в тази насока е второстепенна, тя не може да овладее поведението и проявите на детето, като водеща роля в тази насока има бащата. Същият обаче е посочено, че е с нисък капацитет, демонстрира агресивност и безнаказаност, той е лош пример на подражание от детето, заради което детето не се обучава редовно в училище и е носител на редица противообществени прояви. Семейството има необходимост от подкре­па и съдействие в грижите за детето, за неговото възпитание и преодоляване на критични ситуации и справяне с трудности. Детето и родителите са насочени към ползване на социална услуга в общността/л.29-34/.

След като е констатирано, че родителите не съдействат на доставчика на социалната услуга за провеждането й, както и че М. продължава да из­върш­ва други прояви в квартала и да не посещава учебни занятия, с писмо изх. №СЛ/Д-РВ-СТ/621-002/01.04.2022г. Директор ДСП Пловдив е уведомен, че предвид констатираните рискове за децата, в т.ч. и М., Отдел „Закрила на детето“ Стамболийски е на мнение, че същите следва да бъдат настанени в подходящи социални услуги от резидентен тип/л.38-41/.

В Доклад изх.№157/04.04.2022г. на Директор на ОУ „Христо Смирненски“ град Стамболийски, по отношение на ***от 6 клас е посочено, че в резултат на неблагоприятното въздействие на средата, в която расте/родителите не са заинтересовани нито от физическото му, нито от умст­веното му развитие/, М. изостава в процеса на своето развитие и форми­ране. Претворява в жизнената си дейност нежелани прояви и поведение, има асоциални убеждения, които се изразяват в незачитане на норми на поведение, в училище не спазва правилата за дисциплина в часовете и междучасията, по време на учебен час става без разрешение, разхожда се по редицата между останалите ученици, взема им помагалата, предизвиква ги. Влиза в ненужни разговори с тях, а това води до конфликтни ситуации, тъй като идва в училище с недотам чисти дрехи и ръце. Стигнало се е до там, че учителят по изобра­зително изкуство е донесъл макетен нож за работа с глина в часовете, който М. взел без разрешение и тръгнал между съучениците си, насочвайки го към тях, след няколко опита учителят е взел ножа, но часът е бил провален. Нарушени са взаимоотношенията със съучениците му, тъй като винаги търси поводи за саморазправа и от една дума е готов на бой, започне ли да се бие, никой не е в състояние да го укроти. Никаква заинтересованост от учебния процес. От 18.02.2022г. ходи от време на време на училище с тестване и откак­то ходи на училище присъствено, проблемите в класа са започнали/л.42-44/.

На 04.04.2022г. е проведена екипна среща с представители на институции, работещи с децата К., М. и И.Я.Х.от град Стамболийски, на която са присъствали П.И.– Началник Отдел „Зак­рила на детето“ Стамболийски, С.С. – юрисконсулт в ДСП Стам­болийски, М. М.– социален работник в Отдел „Закрила на дете­то“, Д.Т.– социален работник в Отдел „Закрила на детето“, Л.Р.– ИДДПС към РУП Стамболийски, П.Б.– секретар на Комисията на детето към Община Стамболийски и МКБППМН и Т.Д.– Директор на ОУ „Христо Смирненски“. На срещата е взето реше­ние Отдел „Закрила на детето“ да предприеме нова мярка за закрила само за двете деца – К. и М.; с цел опазване живота и здравето на децата, предотв­ра­тяване на последващи противообществени прояви от тях, осигуряване на образователните им потребности и последваща последова­телна работа с психолог К. и М. да бъдат настанени в подходящи, но различни социални услуги от резидентен тип; да се изготви писмо до РУП Стамболийски за съдействие за извеждане на децата от семейството/л.45-47/.

На същата дата е изготвен и Социален доклад №СЛ/Д-РВ-СТ/621-003/04.04.2022г. В същия са описани констатираните факти и обстоятелства, в т.ч. че детето М. се отглежда в семейна среда от раждането му, не е настаняван в институция, констатирани са проблеми във възпитанието, образо­ванието и поведението. Децата К. и М. са оставяни почти ежедневно без надзор от родител, което е причина за извършване на множество противо­обществени прояви. Същите пътуват и до близки населени места, непридру­жени от тях, за което Отдел „Закрила на детето“ Стамболийски е сигнализиран. За М. в МКБППМН в Община Стамболийски има образувани възпитателни дела и назначени възпитателни мерки с обществен възпитател. Няма резултат от наложените възпитателни мерки. М. почти не ходи на училище, има допуснати много неизвинени отсъствия по медицински причини, без да има констатирано заболяване. Поведението и държанието на детето в училище е неадекватно, сутрин изглежда недоспал и в недобро състояние. Родителите са безотговорни по отношение възпитанието, здравето, обучението и израства­нето на детето. Майката сама не може да се справи в грижите за детето.

Водеща роля за неговото възпитание има съжителят на майката, който се определя за биологичен баща на М.. Родителите на детето са с нисък родителски капацитет. Когато се заговори за проявите на детето, бащата демонстрира агресивност и безнаказаност. Детето копира поведението на бащата, който е лош пример на подражание от него и демонстрира безнаказа­ност. Родителите са безотговорни към проявите на детето и в своите отговор­ности като такива.

В защита най-добрия интерес на детето, с цел осигуряване на неговите права и потребности, след проведената екипна среща с представители на различни институции, ОЗД Стамболийски предприема нова мярка за закрила спрямо детето – настаняване в ЦНСТДБУ към КСУ „Св.Св. Константин и Елена“ гр. Пловдив, ул.“Лъджене“ №9/л.48-53/.

Изготвен е нов план за действие, в който краткосрочните и дългосроч­ната цел са свързани със защита интересите, правата и основните потребности на детето чрез отглеждането му в среда, гарантираща живота, здравето и правата му, както и задоволяване неговите потребности чрез настаняването му в социална услуга от резидентен тип в ЦНСТДБУ/л.54-57/.

От писмо изх.№ДП/Д-РВ/483-001/05.04.2022г. на Директор на ДСП Плов­див се установява, че във връзка с оказване на съдействие за предприемане на мярката на закрила извън семейна среда за детето ***може да бъде предложено място в ЦНСТ при КСУ „Св.СВ. Константин и Елена“ – град Пловдив/л.61/.

При тази фактическа обстановка е издадена и процесната заповед, с която на основание чл.27 ал.1 във връзка с чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДет временно е настанен ***с родител – майка Я.В.Х. и баща – непосочен в акта за раждане в ЦНСТДБУ към КСУ „Св.Св. Константин и Елена“ гр.Пловдив до произнасяне на съда с решение, като на основание чл.27а ал.1 ЗЗДет е разпоредено предварителното и изпълнение с цел опазва­не здравето и живота на детето.

С писмо изх.№СЛ/Д-РВ-СТ/620-003/05.04.2022г. на Директора на ДСП Стам­болийски е поискано от Началника на РУП Стамболийски оказване съдействие на социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ в ДСП Стамболийски/л.60/, а с приемо-предавателен протокол от същата дата детето ***е предадено на Ръководител направление на ЦНСТДБУ /л.63/, съответно съгласно Социален доклад от 05.04.2022г., предвид на това, че детето не е на територията, обслужвана от ДСП Стамболийски, а с процес­на­та заповед същото е настанено в ЦНСТДБУ към КСУ „Св.Св.Константин и Елена“ гр.Пловдив, ОЗД Стамболийски е приключило работата по случая и същият е препратен за продължаване по компетентност на ДСП Пловдив/л.64-65/.

В хода на съдебното производство, по искане на страните като свидетели са разпитани М. А.М.– социален работник в Отдел „Зак­рила на детето“ – Стамболийски и Н.Н.А., който е във факти­ческо съжителство с жалбоподателката и се самоопределя като биологичен родител на детето М..

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото и като се има предвид възможната заинтересованост на всяко едно от разпита­ните лица.

Изслушано е и детето ***в съответствие с разпо­редбата на чл.15 ЗЗД. От страните са представени и множество писмени дока­зателства, като по-долу в решението ще бъдат обсъдени само онези от тях, които са относими към процесния казус.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.27 ал.1 ЗЗДет, във връзка с §1, т.15 ДР на ЗЗДет, според които, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Разпоредбата §1, т.15 ДР на ЗЗДет дава легалната дефини­ция на понятието „настоящ адрес на дете“, като според нея, това е адресът, на който детето пребивава, т.е. има се предвид фактическото пребиваване на детето на съответния адрес.

В конкретния случай, по делото не е спорно, че детето ***пребивава в град Стамболийски на адрес ул.“Двадесет и четвърта – нов квартал“ №3, както и че процесната заповед е издадена от Директор на ДСП Стамболийски, т.е. по настоящия адрес на детето. Действително, следва да се констатира, че заповедта е подписана със запетая не от органа, сочен като неин издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че е изда­дена от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ДСП Стамболийски и подписан от лицето Б.К.К.на длъжност Началник отдел в Отдел „Социална закрила“, ДСП Стамболийски, поради обстоятелството, че титулярят М. В. Ч. на 05.04.2022г. е бил в отпуск/така заповед №ЧР-7-102 31/28.03.2022г. на л.123/.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално, според настоящия адрес на детето, компетентен администра­тивен орган - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стамболийски.

Заповедта отговаря и на изискванията за форма и съдържание на адми­нистративния акт. Тя е издадена в писмена форма и съдържа мотиви, от които може да се установи какви факти и обстоятелства са мотивирали администра­тивния орган да приеме, че са налице предпоставките на закона детето да бъде настанено извън семейството, в случая – в социална услуга от резидентен тип в ЦНСТДБУ.

При издаването и не са допуснати съществени нарушения на админист­ра­тивно­производствените правила. Производството е започнало по повод постъ­пил устен сигнал в ДСП – Пазарджик, за което е съставен Формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/Д-РА/38 от 15.02.2022г., съобразно чл.9 и чл.10 ал.1 ППЗЗДет, препратен по компетентност в ДСП Стамболийски. Спазе­но е изискването на чл.15 ал.1 ЗЗДет, като в хода на административното производство детето, което е навършило 10 години, е изслушано, като това е доку­мен­тирано в приложения по преписката протокол от 16.02.2022г. за прове­дена среща и разговор с детето М.Я.Х.. Спазени са изисква­нията и на чл.14, чл.15 и чл.16 ал.1 ППЗЗДет - социалният работник е извър­шил проучване и оценка на сигнала, като е събрал необходимата информация от семейството, детето, училището, както и от личния лекар на детето; изготвен е доклад за оценка на постъпилия сигнал, съгласно приложение №1 към чл.16 ал.1 ППЗЗДет; социалният работник след извършеното проучване и оценка на сигнала е открил случай, като детето ***е било включено в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск и е предприета мярка за закрила – съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.

След проведена среща на 14.03.2022г. с цел проследяване състоянието на детето и приемане на план за действие, е изготвен Социален доклад №СЛ/ Д-РВ-СТ/621-001/14.03.2022г. по образец, съгласно приложение №1а, което е в съответствие с изискването на чл.16 ал.4 ППЗЗДет., като детето и родителите са насочени към ползване на социална услуга в общността, изготвен е план за действие, с който майката Я.В.Х. е запозната.

Впоследствие след като е констатирано, че родителите не съдействат на доставчика на социалната услуга за провеждането й на проведената екипна среща с представители на различни институции, работещи с децата К., М. и И.Я. Х., е изготвен нов Социален доклад №СЛ/Д-РВ-СТ/621-003/04.04.2022г. по образец, съгласно приложение №1а, с характер на становище по смисъла на чл.24 ал.2 ППЗЗДет, в който социалният работник в ДСП Стамболийски след извършено проучване на потребностите на детето, свързани с развитието му, капацитетът на родителите, фактори на средата и семейството, е предприел нова мярка за закрила спрямо детето – настаняване в ЦНСТДБУ към КСУ „Св.Св. Константин и Елена“. В изпълнение на разпоред­бата на чл.16а ал.1 ППЗЗДет, въз основа на направената оценка на случая, социалният работник е изготвил план за действие по образец, съгласно прило­жение №2а, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, необходи­мите дейности за тяхното постигане и мерки за закрила. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен  състав намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроиз­водствените правила.

На следващо място, съдът намира че заповедта е съобразена с мате­риалния закон, т.е. същата е издадена в съответствие с приложимите мате­риал­ноправни разпоредби. Описаната в заповедта фактическа обстановка се потвърж­дава от множеството събрани по делото писмени, а и гласни доказа­телства. От правна страна заповедта е мотивирана с основанията по чл.27 ал.1 и чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДет. Нормата на чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДет регламентира, че може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Изложените фактически основания в заповедта съответстват на посоченото правно основание – родителите изпитват сериозни проблеми по отношение на отглеждането и възпитанието на детето, често е оставяно безпризорно, което е една от основните причини за извършването на множество противообществени прояви, по отношение на М. са образувани няколко възпитателни дела, а наложените мерки не дават резултат, детето рядко посещава училище като поведението му там е проблемно – не спазва правила и норми и възпрепятства учебния процес, родителите са безотговорни по отношение на възпитанието, здравето, обучението и израстването на детето. А от събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира за безспорно установена факти­ческата обстановка, така, както е описана в процесната заповед, в изготвените доклади за оценка на постъпилия сигнал и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изготвения социален доклад и плановете за действие, приобщени надлежно към административната преписка.

Не е спорно между страните, че детето ***живее с майка си и Н.Н.А., представящ се за негов биологичен баща, който обаче не го е припознал. Детето е привързано към родителите си, послед­ните също са привързани към него. Осигурени са му основни битови потребности – подслон и храна.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, пора­ди което и е налице сериозна опасност от увреждане на физическото, психичес­кото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие, която опас­ност, съгласно чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДет, е основание за настаняването му извън семейст­вото. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че родителите не насърчават детето да посещава редовно училище, поради което и същото има множество неизвинени отсъствия/така данните от протоколите от проведените срещи, служебна бележка и доклад от Директора на ОУ „Христо Смирненски/; от 2018г. до 2022г. по отношение на детето М. има образувани четири възпи­тателни дела, свързани с кражби на пари, предмети и вещи от частни лица и противообществено деяние към възрастни жени/така представени реше­ния на Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетните при Община Стамболийски/, като последното реше­ние е от 09.02.2022г./само няколко дни преди детето М. да бъде открито на гарата в град Пазарджик без родителски надзор/; детето е оставяно често без надзор/така формуляр за приемане на устен сигнал, решенията на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малоле­тните и непълнолетните при Община Стамболийски и социалните доклади/; то е сприхаво, агресивно, използва заканителен и заплашителен тон/за което са налице данни в протокола от проведената на 14.03.2022г. среща в ОЗД/; майката на детето – Я.В.Х. при проведените срещи заявява, че не може да се справи с детето, както и че то прилича на баща си/така протоколи за проведена среща на 16.02.2022г. и на 14.03.2022г./.

В подкрепа на горното са и показанията на разпитаната по делото свидетелка М., които съдът кредитира.

За пълнота на изложеното и с оглед твърденията в жалбата, че не са налице основанията на „трайност“ на бездействията на родителите на детето по смисъла на чл.25 ЗЗДет, е достатъчно да се посочи, че от представени от ответника Формуляр за приемане на устен сигнал №СИГ/Д-РА/287 от 01.12. 2021г. и преписката, образувана по случая/л.103 и сл./ се установява, че М.Я.Х. и друг път е бил непридружен от възрастен на ЖП гарата в град Пазарджик.

Следва да бъде съобразено, че изготвените доклади, преценени като писмени доказателства, съставляват официални документи по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК като издадени от длъжностно лице в кръга на службата му/в конкретния случай социалният работник/.

Същите на основание посочената разпоредба от ГПК, се ползват с презумп­тивна доказателствена сила пред съда/т.е. до доказване на против­ното/ за отразените в тях изявления и действия, извършени пред и от него, а в настоящия случай, те не са надлежно оборени с допустими от закона доказа­телства и доказателствени средства.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не кредитира пока­за­нията на свидетеля Н.Н.И., тъй като същите противоречат на целия останал доказателствен материал по делото, а освен това, безспорно са насочени към поддържане на тезата на жалбоподателката Я.В.Х., с която е във фактическо съжителство. Така например същият заявя­ва, че децата са отишли в Пазарджик да си купуват телефони и полицията ги е намерила към 11 часа, защото той отишъл да купува цветя на майката и ги е изгубил, същевременно обаче на проведената на 16.02.2022г. среща е посочил, че на 14.02.2022г. заедно с децата сутринта са заминали за Пазарджик, като са отишли до магазини за втора употреба и от пазара купил обувки на децата, после ги завел в МОЛ-а и там ги оставил на количките да играят и когато слязъл не видял децата и ги търсил до 7 часа вечерта, прибрал се в Стамбо­лийски и се обадил в полицията да ги издирват.

Децата пък при проведения разговор в офиса на Отдел „Закрила на детето“ Пазарджик заявили, че на 14.02.2022г. след училище отишли с баща си за Пазарджик, където били на погребение на своя баба, баща им заминал за Стамболийски и с тях е останал техният вуйчо, който обаче ги е забравил и  така са останали самички на гарата. Пак по споделено от децата, това се е случ­вало и друг път/така доклад за постъпил сигнал от 15.02.2022г./.

На след­ващо място свидетелят заявява, че М. често боледува от сърце. Действи­телно, по делото са представени експертни решения на ТЕЛК от 2011г. и 2012г./л.91-92/, от които се установява, че детето ***е с вродена сърдечна малформация перимембранозен междукамерен дефект, който към 20.11.2012г. е затварящ се. Няма данни обаче от представените удосто­верение и медицинско направление, издадени от личния лекар на детето – д-р Т., към настоящия момент това заболяване да е прогресирало, обратното, в същите се посочва, че детето е клинично здраво.

Все в тази насока следва да се посочи и че в показанията си свидетелят А. твърди, че всеки ден М. ходи на училище, но от представените по делото служебна бележка и доклад от Директора на ОУ „Христо Смирненски“ се установява, че считано от м.ноември 2021г., след преминаването на училището в обучение от разстояние в електронна среда, той фактически не се е обучавал – никога не се е включвал в обучението в електронна среда, а материалите и листовете, които изготвят учителите по предметите, не са взимани от учили­щето или ако са взимани, не са връщани от ученика изработени. Дори и след попълването на декларация за съгласие за тестване на учениците, М. не ходи редовно на училище.  

По идентичен начин стои въпросът и с изслушването на детето ***в съдебно заседание в присъствието на социален работник. Същото без колебание заявява, че в дома, където е настанен, условията са добри, но същевременно иска да бъде при майка си и баща си, където му е по-хубаво. Твърди обаче, че ходи на училище и само, когато е болен, не ходи, което обстоятелство, както вече се посочи и по-горе, се установи, че не е вярно. Пока­зателно за това, че настаняването му извън семейството, се е отразило добре на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално разви­тие, е твърдението, че вече не прави бели.

От изявлението на детето, а и от останалия доказателствен материал по делото става ясно, че на детето са осигурени много добри битови условия/вече не е със занижена лична хигиена/, както и други условия, свързани със задово­ляване на образователните му и интелектуални потребности/посещава редовно училище/, каквито семейството на майка му явно не може да осигури в дома, в който живеят.

Следва да се има предвид, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по чл.28 ЗЗДет в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка.

В тази връзка, разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗЗДет задължава админист­ративния орган, т.е. Директора на ДСП Стамболийски, в едномесечен срок от издаването на заповедта, т.е. в случая до 05.05.2022г., да направи искане до Районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки, както и да поиска от съда да постанови прекратяване на настаняването на детето по реда на чл.30 ЗЗДет, в случаите, когато прецени, че има по-благоприятна възмож­ност за отглеждане на децата от другия родител.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Районен съд – Пловдив е образувано гр.дело №5783/2022г., II гр.с. по подадена молба от Директор на ДСП Пловдив с основание в чл.28 ЗЗДет/така молба на л.100-101 и писмен отговор на л.85-90/. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а ЗЗДет настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за наста­няване извън семейството към датата на издаване на заповедта, са били нали­це, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от пред­приемане на тази временна мярка за закрила.

Следва да се добави, че тази временна мярка за закрила на детето е предвидена в разпоредбата на чл.4 ал.1, т.5 ЗЗДет, съгласно която норма, закри­лата на детето по този закон се осъществява чрез предоставяне на социал­ни и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, като в случая детето ***е настанен временно в ЦНСТДБУ към КСУ „Св.Св. Константин и Елена“.

Съдът приема, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основание по чл.25 ал.1, т.2 ЗЗДет - защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието „висши интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11. 1959г. и в чл.10 ал.1 ЗЗДет.

В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с изда­ва­нето на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуря­ване на посочените права на детето.

Както вече се посочи и по-горе, в настоящото производство съдът преце­нява дали са били налице предпоставките за прилагане на мярката към момента на издаване на заповедта, както и че наложената мярка за закрила е временна. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производство по чл.28 ЗЗДет, като в право­мощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

Изложеното до тук обоснова и извода на настоящия състав за неоснова­телност на заявеното оспорване от страна на Я.Х., поради което жалбата и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.В.Х. *** сре­­­щу Заповед №ЗД/Д-РВ-СТ-007/05.04.2022г. на Директор на Дирекция „Со­циал­но подпомагане“ Стамболийски за временно настаняване на М. Я. Х. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към КСУ „Св. Св. Константин и Елена“ - град Пловдив до произнасяне на съда с реше­ние, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: