Р Е Ш
Е Н И
Е № 63/22.6.2020 г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в
публично заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Велина
Митева и с участието на прокурора Рени Лефтерова,
разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 54 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по жалба на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” за проверка на Решение № 58/06.02.2020 г. постановено по анд
№ 1117 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 172/16.09.2019 г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, с което
на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „Комплексна опитна станция-
Ямбол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона
за водите.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
необосновано и немотивирано, постановено в противоречие със закона, т.к.
безспорно са установени извършеното деяние и нарушителя, и са неправилни
изводите на съда, че е налице противоречие между факти и квалификация от една
страна и основанието за налагане на санкция от друга. Претендира се за отмяна
на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора
не изпраща представител, като с писмено становище подържа жалбата и направените
искания.
Ответника по касация в съдебно
заседание не изпраща представител като с писмени отговор и молба оспорва
жалбата с претенция за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса прокурор изразява
становище, че жалбата е основателна, т.к. е установено, че процесното
нарушение е извършено и е санкционирано по надлежния ред, поради което следва
да се отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С Решение № 58/06.02.2020 г. по анд № 1117/2019
г. Ямболският районен съд е отменил Наказателно постановление № 172/16.09.2019
г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, с което на основание
чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „Комплексна опитна станция- Ямбол“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона
за водите.
За да постанови акт си първата съдебна
инстанция приема, че наказателно постановление е процесуално незаконосъобразно,
защото съгласно разпоредбата на чл.39 от Закона за водите, използването на
водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане
и чрез ползване на водения обект и с атакуваното наказателно постановление от
фактическа и правна страна на жалбоподателя е вменено използването на подземни
води чрез водовземане посредством тръбен кладенец без
изискуемото от закона разрешително за водовземане,
правилно квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, но в същото време
вместо да бъде санкциониран по чл.200,
ал.1, т.1 от ЗВ за ползване на води без необходимото за това основание
(разрешително за водовземане), дружеството е
санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ за друго нарушение, което не
му е вменено, а именно – за ползване на водни обекти, водностопански
съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в
отклонение от условията на разрешителното. Според съда противоречието
между факти и правната квалификация на
нарушението от една страна и
административно наказателната разпоредба от друга страна води до неяснота за
какво нарушение е привлечен да отговаря жалбоподателя и за какво е наказан.
Касационната инстанция счита, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените
въз основа на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани
доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните, поради което същите не следва да се преповтарят.
В допълнение може да се посочи, че в
наказателното постановление е неясна и формулировката на изпълнителното деяние
и от същата не се разбира дали се твърди ползване на водовземно
съоръжение или водовземане, без да се налице
съответните разрешителни.
От една страна първоначално се говори
за ползване на един брой оборудвано водовземно
съоръжение, което корелира с наложената санкция по
чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, но впоследствие се продължава с описанието за добиване на
подземна вода без да притежава разрешително, като не е ясно това пояснение ли е
или става въпрос за отделно нарушение.
От друга страна е посочено, че е
нарушен чл.44, ал.1 ЗВ, който разглежда разрешителното за водовземане
и му е съответна санкцията по чл.200, ал.1, т.1 ЗВ, каквато не е наложена.
Допуснатите несъответствия и неясноти в
наказателното постановление съставляват нарушение на процесуалните правила,
което е съществено, не подлежи на саниране в по-късен момент от процеса и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В съответствие с това правилно
Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде
отменено.
Предвид посоченото съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде
уважена, а решението на въззивния съд е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по чл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Поради това и с оглед
изхода на делото е основателно направеното от ответника по касация искане и на
същия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 58/06.02.2020 г. постановено
по анд № 1117/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив да
заплати на „Комплексна опитна станция- Ямбол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/
не се чете