Решение по дело №764/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 152
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20211820100764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Елин Пелин, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20211820100764 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 ГПК ,вр. с
чл.415, ал.4 ГПК.
С исковата молба се твърди, че ответникът Б. Г. Б. дължи на ищеца сумите, както
следва: 767.41 лева (седемстотин шестдесет и седем лева и 41ст.) - главница по Договор за
банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
261/0121 /R2763338 от 08.11.2017.„ 31.64 лева (тридесет и един лева и 64 ст.) - лихва върху
просрочена главница за периода от 11.12.2019г. до 11.11.2020г.; 21.32 лева ( двадесет и един
лева и 32 ст.)- неустойка за периода от 11.12.2019г. до 11.11.2020г. и 72 лева (седемдесет и
два лева) - такси и разноски, за което вземане е издадена Заповед № 2600170 за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
13.11.2020г.и изпълнителен лист от същата дата, по ч.гр.д. № 878 по описа на Районен съд
Елин Пелин за 2020г., 5-ти състав.
Твърди се, че на 08.11.2017г. между, „У. Б." АД от една страна и Б. Г. Б. -
кредитополучател, е подписан Договор за БАНКов потребителски кредит, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 261 /0121 /R2763338, при условията на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя, възможност да ползва потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, като усвоява и погасява суми и в
съответствие с договореното и при Общите условия, при които „У. Б" АД предоставя
кредити на физически лица, с които кредитополучателят и ответник по настоящото дело се е
запознал и приел с подписването на съглашението. Кредитът в размер на 1 000.00 лева е
предоставен по разплащателна сметка на кредитополучателя BG22UNCR70001520840946.
Индивидуализиран е годишния лихвен процент върху сумата по кредита и таксите на
Банката. Страните са договорили променливо олихвяване на ползваната сума по кредита,
формиран от сбора на пазарния лихвен индекс SOFIBOR в размер на - (минус) 0,005% и
фиксирана надбавка към него в размер на 15,055%. Така размера на годишния лихвения
процент към датата на подписване на договора е в размер на 15,05%. Посочено е, че в Раздел
III са описани правилата на Банката за промяна, при изменение на пазарния лихвен процент.
1
Уговорен е начален и краен срок на усвояване на сумата, а срока на погасяване на
сумата - 08.11.2018г.
Твърди се, че с т.12.1 от Договора страните са договорили възможност за многократно
удължаване на нов едногодишния срок за ползване на сумата по кредита и за нейното
погасяване при условие на спазване на договореното и при липса на просрочия и на това
основание срокът за ползване на сумата по Договора и за нейното погасяване бил удължен с
нов едногодишен срок до 08.11.2019г.
Твърди се, че кредитополучателят не е изпълни ангажиментите си по т. 12 от
Договора за погасяване на задълженията по предоставения кредит и на основание т. 7. във
връзка с т.12.1 от Договора, поради изтичане на 08.11.2019г. на срока за ползване и
погасяване на сумите по кредита, цялото задължение по договора станало изискуемо и
дължимо.
Твърди се, че Банката е уведомила длъжника за размера на задължението чрез покана
за доброволно изпълнение, която била получена от ответника на 21.01.2020г. лично, както и
за задължението и последствията при неизпълнение, за което били направени от ищеца
разходи в размер на 72.00 лева.
Твърди се, че на 11.11.2020г. ищецът е подал заявление с вх. №- 260406 за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от
ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което
било образувано ч.гр.д. № 878/20г. по описа на PC Елин Пелин. Заявлението е било
подадено срещу Б. Г. Б. и в него посочено, че вземането на Банката произтича от документ -
извлечение от счетоводни книги на Банката, с което се установява вземане на Банката с
референтен номер на контракт 951L910193440001 и Договор за банков потребителски
кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 261/0121/R2763338 от
08.11.2017г.. Въз основа на заявлението и придружаващите го документи в полза на
заявителя била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.11,2020г. и със същия съдебен акт разпоредено
длъжника да заплати на Банката, претендираните със заявлението суми, както и разноските
в заповедното производство. Издаден бил и изпълнителен лист от 13.11.2020г..
За събиране на вземането си ищецът твърди , че е поискал и пред ЧСИ Владимир
Цачев с рег.№ 926 на КЧСИ било образувано изп. дело №127 /10.03.2021г..В рамките на
изпълнителното производство, след връчване на заповедта за незабавно изпълнение,
спазвайки условията и срока по чл.419 от ГПК, ответницата възразила писмено срещу
издадената заповед.
Твърди се, че по подаденото от банката заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т.2 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 878 по описа на PC Елин
Пелин за 2020г., 5-ти състав, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е заплатила разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева ) и адвокатско възнаграждение в
размер на 60 лв. (шестдесет лвева) Представям документ за доплатена държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника Б. Г. Б., с ЕГН **********, че в качеството си на кредитополучател по Договор
за банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 261
/0121 / R2763338 от 08.11.2017г., дължи на ищеца сума в размер на 767.41 лева (седемстотин
шестдесет и седем лева и 41 ст.) - главница по договора, 31.64 лева (тридесет и един лева и
64 ст.) - лихва върху просрочена главница за периода от 11.12.2019г. до 11.11,2020г.; 21.32
лева (двадесет и един лева и 32 ст.)- неустойка за периода от 11.12.2019г. до 11.11.2020г. и
72 лева (седемдесет и два лева) - такси и разноски, за което вземане издадена Заповед №
2600170 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 13.11.2020г.и изпълнителен лист от същата дата, по ч.гр.д. № 878 по описа на PC
Елин Пелин за 2020г..
Претендира и разноските по заповедното производство в размер на 85.00 лева.
2
Претендират се разноските направени в производството по чл.422 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Намира предявения иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че между ответника и „У Б" АД има договорно отношение, както и
автентичността на приложеният договор за банков потребителски кредит на физическо лице
чрез овърдрафт по разплащателна сметка. Счита , че взаимоотношенията между страните се
регулират по ЗПК и по ЗЗП. На 08.11. 2017 г. сключили Договор № 261/0121/R2763338 за
сумата от 1000 / хиляда / лева. Договорили и размер на възнаградителната лихва, която
15,05%, а годишният процент на разходите без размер, но с препратка към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт, какъвто в
момента на сключване на договора ответницата не получила, не е чела и не е подписвала, а
също така този размер не бил посочен и в Общите условия на УКБ, които по договора
неразделна част от него.
Твърди, че нито една от клаузите от договора помежду им не била индивидуално
договорен, а й се предложил готов договор от страна на ищеца. Според ответника всичко
това води до противоречие с добрите нрави, поставяйки го в подчинение и зависимост към
Банката, а не като равноправен субект по договорни отношения.
Твърди, че има качеството на потребител и следва да се ползва от защитата по Закона
за защита на потребителя. Твърди , че лихвите едностранно могат да се увеличават или
намаляват от страна на Банката, което според ответника е неравноправна клауза, съгласно
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 1993г. и това поставяло ответника в неравностойна
позиция.
Ответницата твърди, че не и била запозната и с SOFIBOR - фактор при определянето
на лихвата й към момента на сключване на договора, като в договора липсвала клауза,
регламентираща в какъв размер е таксата за обслужване на овърдрафта през времето на
действие на договора, с което й били нарушени правата на потребител.
Твърди, че не е получила уведомление за предсрочно изискуемост на кредита,
съобразно изискванията на закона, съдържащо необходимите реквизити.
На 21,01.2020г. чрез „СПИДИ" получила покана за доброволно изпълнение от страна
на Банката с посочен дълг в размер на 1 079.62лв.. От същата установила , че дължала
629.62лв., а не 767.41.
Прави възражения за размера на дължимата се главница, която не била в размер на
767.41лв., а в по-нисък размер, откъдето и лихвата в по- нисък размер, като била превела за
главница сумата от 200лв., на 11.03.2020г. - сумата от 150лв. и на 02.08.2020 - 100лв.. Във
връзка с направените плащания ищецът не бил приложил нито един от тези документи към
исковата молба, с които се установяват тези плащания.
По делото е допусната , изслушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от
страните Съдебно-счетоводна експертиза от 06.07.22г., изготвена от в.л. А.Б.. Със
заключението по експертизата се приема, че към 11.11.2020г., респ. към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
ответницата е имала към заявителя, а сега ищец в настоящия процес, остатъчно задължение
в размер на 820.37 лева , от които главница – 767.41лв., договорна лихва- 31.64 лева и
обезщетение за забавено плащане- 21.32 лева. Към датата на изготване на съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице е констатирало, че посоченото задължение на
ответника е погасено от Б.Б. в пълния му размер от 820.37 лева .
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговора на
ответника по чл.131 ГПК и след преценка на доказателствата, приема за установено
следното:
Не се спори между страните, че между същите е съществувало договорно
3
правоотношениуе, материализирано в Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 261/0121/R2763338 от
08.11.2017 година. Не е спорно, че предоставената сума по договора е усвоена от ответника.
При предпоставки по чл.417 ГПК ищецът , в качестовто на заявител по заповедно
производстов се е снабдил с нарочна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и му е издаден изпълнителен лист. Въз основа на последния, издаден за
всички суми предмет на Заповед № 2600170 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.11.2020г. по ч.гр.д. № 878/2020г. по описа на
РС Елин Пелин, е било образувано изпълнително производство пред ЧСИ. В. Цачев - рег.
№ 926 на КЧСИ, ИД №127/2021г., което е приключило чрез погасяване от длъжника по
изпълнителното дело на всички задължения, в т.ч. и всички такси и разноски по
изпълнителното производство, който факт се потвърждава и от заключението на в.л. по
приетата, като компетентно дадена и неоспорена от ищеца по настоящото дело ССчЕ.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че предявения иск за установяване
по отношение на ответника Б. Б., че в качеството си на кредитополучател по Договор за
БАНКов потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 261
/0121 / R2763338 от 08.11.2017г., дължи на ищеца сума в размер на 767.41 лева (седемстотин
шестдесет и седем лева и 41 ст.) - главница по договора, 31.64 лева (тридесет и един лева
и64 ст.) -лихва върху просрочена главница за периода от 11.12.2019г. до 11.11,2020г.; 21.32
лева (двадесет и един лева и 32 ст.)- неустойка за периода от 11.12.2019г. до 11.11.2020г. и
72 лева (седемдесет и два лева) - такси и разноски, за което вземане издадена Заповед №
2600170 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 13.11.2020г.и изпълнителен лист от същата дата, по ч.гр.д. № 878 по описа на PC
Елин Пелин за 2020г., 5-ти състав, подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане.
На отхвърляне, като погасена чрез плащане, подлежи и претенцията на ищеца за
разноските в заповедното производство в размер на 85.00 лева, до колкото всички
задължения на длъжника по изпълнителното производство са били изплатени от Б.Б., а
видно от отбелязването върху издадената Заповед, изпълнителния лист е издаден на
ищеца / взискателя по изпълнителното дело/ и за сторените в заповедното производство
разноски от 85.00 лева. В подкрепа на този извод се явява и становището на вещото лице по
приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ.

При този изход на спора съдът дължи произнасяне по претенцията на ищеца за
разноски в настоящото производство. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Но настоящият случай не е такъв, тъй като от една страна не е налице
признание на иска, а от друга с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
настоящото дело. В тази връзка, разпореждането на ЧСИ за приключване на заведеното
спрямо ответника Б.Б. изпълнително дело поради пълно погасяване на задължението, в т.ч.
всички такси и разноски по изпълнителното производство / л.54 от делото/, е издадено на
11.01.2022г. - дата последваща датата, на която ищецът е предявил иска по чл.422 ГПК -
28.07.2021г., респ. ответникът е погасил задължението си в хода на настоящото
производство. Отделно от това поканата за доброволно погасяване на съществуващкото
задължение на ответинка към ищеца е била връчена лично на Б. Б. на 28.01.2020 година.
Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
настоящото производство в общ размер на 535.00 лева , от които държавна такса – 175 лв. и
възнаграждение за един адвокат - 360.00 лева съгласно Фактура №
**********/26.07.2021г..

Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане, предявения от “У. Б. ” АД-С., с ЕИК .....,
против Б. Г. Б. от гр. Е. П., с ЕГН **********, иск за установяване по отношение на
ответника Б. Г. Б., че дължи на ищеца “У. Б.К ” АД-С. по Договор за БАНКов
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 261 /0121 / R2763338 от 08.11.2017г., сума в размер на: 767.41 (седемстотин
шестдесет и седем лева и 41 стотинки) лева - главница, 31.64 (тридесет и един лева и 64
стотинки) лева - лихва върху просрочена главница за периода от 11.12.2019г. до
11.11,2020г.; 21.32 (двадесет и един лева и 32 стотники) лева - неустойка за периода от
11.12.2019г. до 11.11.2020г. и 72 (седемдесет и два) лева - такси и разноски, за което
вземане издадена Заповед № 2600170 за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 13.11.2020г.и изпълнителен лист от същата дата, по
ч.гр.д. № 878 по описа на PC Елин Пелин за 2020г., 5-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ, като погасена чрез плащане, претенцията на „У. Б. ” АД-С., с ЕИК .....,
против Б. Г. Б. от гр. Елин Пелин, с ЕГН **********, за разноски в размер на 85.00 лева,
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 878 по описа на PC Елин Пелин.
ОСЪЖДА Б. Г. Б. от гр. Е. П., с ЕГН **********, да заплати на „ У. Б. ” АД-С., с
ЕИК ......, разноски по настоящото производство в размер на 535.00 / петстотин тридесет и
пет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5