№ 14671
гр. ***, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря Б. ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110109188 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД срещу ***“, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2025,64
лв., представляващ застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за
имуществени вреди на лек автомобил „Ситроен Джъмпи Спейстоурер“, с рег. № ***,
вследствие на застрахователно събитие от *** г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие –
автомобилът бил ударен в паркирано състояние от неизвестен извършител, вследствие на
което са причинени имуществени вреди. Твърди, че автомобилът бил ремонтиран в
оторизиран сервиз, като за ремонта ищецът заплатил сумата от 2025,64 лв. Поддържа, че
изпратил до ответника уведомление, но застрахователят отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***“, с
който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е доказано процесното събитие –
именно при какви обстоятелства са настъпили щетите по застрахованото при него моторно
превозно средство, както и техния размер. Евентуално оспорва размера на дължимото
обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което
са причинени вреди на процесния лек автомобил; действителният размер на вредите, както
и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие
в предвидения срок.
1
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и от приетата като писмено доказателство по делото
застрахователна полица № *** г., се установява, че към момента на процесното увреждане и
за увредения автомобил „Ситроен Джъмпи Спейстоурер“, с рег. № ***, между страните е
налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско“.
От съдържанието на представената застрахователна полица се установява, че същата
е сключена за застрахователна сума от 36 000 лв., поради което претенцията не надхвърля
размера на застрахователната сума.
Видно от представената застрахователна полица № *** г., договорът е сключен при
клауза „Пълно Каско“. Съгласно приложимите общи условия клаузата „Пълно Каско“
обхваща всички рискове, включително злоумишлени действия на трети лица: надраскване,
пробиване, поливане на МПС с бой или други химикали, счупване на заключващи
устройства, антена, стъкла, срязване и пробиване на гуми и т.н. Описаното в исковата молба
събитие отговаря на така дефинирания застрахователен риск, поради което съдът намира, че
твърдяното от ищеца събитие поначало е включено в обхвата на отговорността на ответника
по договора за имуществена застраховка.
По делото няма спор и от представения препис от свидетелство за регистрация –
част I се установява, че процесният лек автомобил „Ситроен Джъмпи Спейстоурер“, с рег. №
*** е собственост на ищеца „***“ АД, поради което същият се явява легитимиран да
предяви застрахователната претенция.
Не се спори, а и от приетите като писмени доказателства по делото – протокол №
*** за оглед по претенция № ****** г., писмо, изх. № *** г. от ***“ до „***“ АД, се
установява, че във връзка с процесното застрахователно събитие, ищецът е предявил
претенция до ответника, по която последният е постановил мотивиран отказ да изплати
претендираното обезщетение.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От заключението се установява, че уврежданията по процесния лек автомобил „Ситроен
Джъмпи Спейстоурер“, с рег. № *** се изразяват в хоризонтални задрасквания с височина в
предната част от 0,27 метра до 1,0 метър и височина в задната част от 0,38 метра до 0,62
метра, като същите са причинени при съприкосновение с твърд и абразивен предмет
(например бетонен блок). Според експертното мнение, предвид различната височина на
уврежданията, същите не могат да настъпят при едно и също съприкосновение, като
уврежданията в задната част са причинени от предмет с по-малка височина, отколкото тези
отпред. Съобразно доказателствата по делото и установените увреждания, експертът е
приел, че предмета, с който е настъпило съприкосновението се е намирал на височина над
ръба на лайсната или е бил с неправилна форма (в горната си част е бил по-изпъкнал).
Съгласно експертното заключение уврежданията по процесния автомобил е възможно да
настъпят както в паркирано състояние на автомобила, така и при движение на автомобила и
съприкосновение с твърд и абразивен предмет. Вещото лице изяснява, че в случай, че
уврежданията са настъпили при движение на автомобила, то тези в предната част са
настъпили при различна маневра от тези в задната част или са от две различни събития.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло, се установява, че ремонтно-възстановителните дейности по увреденото МПС са
възложени от „***“ АД на автосервиз „***“ ООД, и съгласно фактура № *** г. са в общ
размер 1688,03 лв. без ДДС/ 2025 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че на *** г. е
извършено плащане на сумата от 2025,64 лв. от страна на ищеца в полза на сервиза,
извършил ремонта на лекия автомобил. Според заключението фактура № *** г. е редовно и
2
своевременно осчетоводена от ищеца, като дружеството е ползвало данъчен кредит в
размер, начисления по фактурата ДДС.
При така установената доказателствена съвкупност по делото съдът намира за
недоказани твърденията на ищеца за настъпило на *** г. застрахователно събитие,
изразяващо се в удар върху процесния лек автомобил в паркирано състояние от неизвестен
извършител, вследствие на което да са настъпили описаните в исковата молба увреждания.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, се установи, че
уврежданията по процесното МПС не могат да бъдат получени в резултат на едно и също
съприкосновение. Вещото лице е посочило, че е възможно уврежданията по процесния
автомобил да настъпят в паркирано състояние на автомобила, но в този случай предвид
различната височина на уврежданията, тези в задната част са причинени от предмет с по-
малка височина, отколкото тези отпред, в противен случай височината на уврежданията
следва да е по-голяма. От друга страна, вещото лице посочва като възможен вариант
уврежданията да са настъпили при движение в резултат на съприкосновение на процесния
лек автомобил с твърд абразивен предмет, но в този случай експертът е категоричен, че
уврежданията са настъпили при различни маневри или са от две различни събития.
Предвид изложеното, съдът намира, че при носена от ищеца доказателствена
тежест за пълно и главно доказване, ищецът не установи в процеса описания от него
механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. твърдяните вреди на МПС да са
настъпили именно в резултат на описаното събитие, поради което предявеният от него иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът ***“ има право
на направените по делото разноски в общ размер на 700 лв., от които 200 лв. – депозита за
САТЕ, 400 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, и 100 лв. – ютисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***, срещу ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
„***, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2025,64 лв.,
представляващ застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица *** г., за имуществени вреди на лек автомобил
„Ситроен Джъмпи Спейстоурер“, с рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие от ***
г.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***,
да заплати на ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3