Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261323
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.11.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9775 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от
„Теленор България” ЕАД против И.Д.Б., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми в общ размер на 1054.86
лева, от които:
1. 51.85 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 15.05.2016
г. до 14.08.2016 г. по Договор за
мобилни услуги № **** от 03.10.2013 г, изменен с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № **** от 12.09.2014 г.
2. 26.30 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.05.2016 г. до
14.08.2016 г. по Договор за мобилни услуги № *** от 20.12.2015 г.
3. 148.50 лева, дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.09.2014 г. за мобилно устройство
**** за периода 15.05.2016 г. до 14.08.2016 г.;
4. 828.21 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.12.2015 г. за
мобилно устройство **** за периода 15.05.2016 г. до 20.11.2017 г.;
Претендира и законна лихва върху вземанията от датата на входиране на
заявлението в съда до окончателното плащане и разноски
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че между него и ищеца не са налице
посочените облигационни отношения. Същия не е ползвал посочените в исковата
молба мобилни номера. Оспорва подписите поставени за ответника по всички
процесни договори. Твърди, че не ги е подписвал. Оспорва да е получавал
посочените от ищеца мобилни услуги, както и да е получавал вещите предмет и на
двата договори за лизинг. Счита, че представените от ищеца договори са нищожни,
поради съдържащите се в тях неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на исковете
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 17802/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. В тази връзка, съдът намира, че е отменено по реда на чл.253 ГПК
разпореждане на заповедния съд от 06.03.2019 г. с указанията по чл.415 ГПК, във
връзка с уважаване на молба на заявителя от 01.04.2019 г. за връчване на
заповедта на длъжника чрез ЧСИ и е даден допълнителен срок за предявяване на
исковата молба с разпореждане от 23.04.2019 г. /л.43/.
По
същество
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.
За да
бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между
него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е
мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за
ползване, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на
същите. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти.
При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е
погасил задълженията си, както и възраженията си за наличие на неравноправни
клаузи по договорите, както и че процесните договори не са подписани от него.
По иска с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД
От Договор за мобилни услуги № ***** от 03.10.2013
г, за мобилен номер ***** /л.8/, изменен с Допълнително споразумение от 12.09.2014
г. /л.15/ се установява, че същият е сключен между ответника, в качеството на
потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен номер.
От изслушаната и приета по делото Съдебно-почеркова експертиза /л.150/, която
съдът кредитира, се установява, че договорът и допълнителното споразумение са
подписани от ответника И.Б..
По този договор се претендира
сума в общ размер на 51.85 лева,
абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.05.2016 г. до
14.08.2016 г. За всеки един месечните
отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер /л.43-44/, в която е
отразено как е начислявана месечната такса по договора и какво включва същата.
По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лева /съгласно
Допълнителното споразумение/, която не е обвързана от ползването на мобилни
услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги. Видно
от фактурите по този договор се претендират месечните абонаментни такси за
посочения период и ползван мобилен интернет и текстови съобщения.
От Договор за мобилни услуги № **** от 20.12.2015 г., за мобилен номер ***** /л.9/ се
установява, че същите са сключени между ответника, в качеството на потребител и
ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен
номер. От приетата и неоспорена СПЕ се установява, че и този договор е подписан
от ответника. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер на 15.99
лева, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се дължи
независимо дали се ползват или не мобилните услуги.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 26.30 лева,
абонаментни такси и потребени мобилни услуги за периода 15.05.2016 г. до
14.08.2016 г. За всеки един месечните отчети е издадена фактура за съответния
телефонен номер /л.43-44/, в която е отразено как е начислявана месечната такса
по договора и какво включва същата. Видно от фактурите, касаещи тел. номер
********** за същия се търсят само
месечните абонаментни такси за сочения период.
Срокът за заплащане на задълженията се урежда от Приложенията към договорите, а именно в срок указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. Във всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж
на плащане, като всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил
падеж.
По
така обсъдените договори ответникът не доказа плащане, което е разпределено в
негова тежест за доказване, като същият носи неблагоприятните последици от
неустановяването на това обстоятелство.
Предвид което, съдът счита
исковете за потребени и незаплатени услуги по посочените договори за доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Размерът на претенциите се
установява и от изслушаната и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза
/л.167/, която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена.
Като законна последица от
уважаване на исковете за главница по договорите за услуга следва да бъде
присъдена законната лихва върху главниците от датата на заявлението в съда –
09.11.2018 г. до окончателното плащане на вземането, каквото искане е направено
своевременно от ищеца.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл.342 ТЗ
От Договор за лизинг от
12.09.2014 г. /л.17/ се
установява, че същият е сключен между ответника, в качеството на
лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател
с предмет финансов лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy S5Black. От СПЕ се установява, че договорът е подписан от
ответника. По договора лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата
цена в размер на 1138.50 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план,
всяко от които на стойност 49.50 лева. С подписването на договора
лизингополучателя е декларирал, че му е предоставено лизинговото устройство –
чл.4 от договорите.
Видно от договора и
инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на договора до дата на
подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната вноска по
договора за лизинг – 12.08.2016 г..
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид
липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната
сума в общ размер на 148.50 лева, съдът намира, че иска е доказани по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло за периода 15.05.2016 г.
до 14.08.2016 г. Сумата представлява сборът на лизинговите вноски
– 3 броя, дължими за посочения период, съгласно погасителния план по договора и
изчислени от съда по чл.162 ГПК и потвърдени от изслушаната по делото
Съдебно-счетоводна експертиза.
Същото се установява и от Договор за лизинг
от 20.12.2015 г. /л.11/, с който на ответника е предоставено мобилно устройство
****. Лизингополучателят се е
задължил да заплати лизинговата цена в размер на 1002.57 лева на 23 месечни
вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 43.59 лева. И по този договор
устройството е получено, настъпил е падежа на всички лизингови вноски на
20.11.2017 г. Ответникът не доказа плащане, поради което съдът приема, че
същият има задължение по този договор към ищеца за сумата в размер на 828.21 лева, дължими лизингови за
периода 15.05.2016 г. до 20.11.2017 г. Сумата представлява сборът на лизинговите вноски, дължими за посочения
период, съгласно погасителния план по договора – общо 19 броя лизингови вноски
и изчислени от съда по чл.162 ГПК и от вещото лице по Съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорена от страните.
Ответникът
не е оспорил, че е върнал мобилните устройства, предвид което и този иск се
явява основателен и следва да се уважи.
По
възражението на ответникът за наличие на неравноправни клаузи, което не е
конкретно, съдът намира същото за неоснователно. При изследване на съдържанието
на договорите съдът не откри неравноправни клауза за вземания, предмет на
настоящото производство, както и не установи договорите да противоречат на
закона, да го заобикалят или да противоречат на добрите нрави. Следва да се
посочи, че наличието на неравноправни клаузи не влече нищожност на целия
договор, а само на съответните клаузи от него.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа следните
разноски.
В заповедното производство – 25 лева – платена държавна
такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното
производство в размер на 325 лева,
които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят на ищеца.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски:
200 лева – платена държавна такса,
Ищецът доказа следните разноски: 175 лева – платена
държавна такса /л.66/, 300 лева – платен депозит за особен представител на
ответника /л.77/ и 120 лева – депозит за ССчЕ и 364.61 лева с ДДС.– адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства
разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.41/. Общо
разноски за ищеца в размер на 956.61
лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще му бъдат присъдени в пълен
размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пловдивския районен съд сумата в размер на 100
лева – депозит за Съдебно-почеркова експертиза, платена от бюджета на съда,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К.
К. – И. д. сумата в общ размер на 1054.86 лева, от които 51.85
лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 15.05.2016 г. до 14.08.2016 г. по Договор за мобилни услуги № *****
от 03.10.2013 г, изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ***** от 12.09.2014 г., 26.30 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.05.2016 г. до
14.08.2016 г. по Договор за мобилни услуги № ***** от 20.12.2015 г., 148.50
лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.09.2014 г. за мобилно
устройство **********за периода 15.05.2016 г. до
14.08.2016 г., 828.21 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
20.12.2015 г. за мобилно устройство **********за периода 15.05.2016 г. до 20.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 17802/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА И.Д.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано *****, сумата в размер на 325 лева– разноски по ч.гр.д. № 17802/2018 г. по описа на ПРС и
сумата в размер на 956.61 лева– разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА И.Д.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Пловдив сумата в размер
на 100
лева – платен от бюджета на съда депозит за Съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала!ВГ