Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 469 05.05.2023
година гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на пети април две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание
в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1797 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), и е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ „ВИГ-Велислава П.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, м. „Буджака“, ул.
„София“ № 21, бл. 4, представлявано от В.Г.П., против Решение за налагане на
финансова корекция № 02/311/00852/3/01/04/02, с изх. № 03-РД/3381 от 07.09.2022
г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С оспореното решение
е наложена финансова корекция в размер на 49 521.78 лева за нарушение по
чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че
е изминал значителен период от изготвяне и подаване на бизнес-плана (14.05.2013
г.), представляващ част от изготвената документация за кандидатстване, и
сключването на Договор № 02/311/00852 от 01.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, като
в този период е настъпила промяна в икономическите условия. Отбелязано е, че
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ в размер на 366 097.54
лева е намалена на 330 145.18 лева и това новонастъпило обстоятелство не е
могло да бъде отчетено и предвидено към момента на изготвяне на бизнес-плана. Твърди
се, че в резултат на намаляване размера на финансовата помощ са отпаднали част
от планираните и посочени в бизнес плана МПС, предвидени за предоставяне на
допълнителни услуги, с цел привличане на повече туристи. Твърди се, че в
периода от 2015 г. до настоящия момент е нараснал броят на къщите за гости, в
т.ч. за с. Равадиново. Отбелязано е също, че бизнес планът има прогнозен
характер, както и че той обхваща и бъдещ период. Относно неизпълнението на
поетия ангажимент за поддържане на определен брой работни места, се твърди в
жалбата, че необходимостта от трето работно място за шофьор е отпаднала, поради
отпадане на предвидените МПС. Наред с това се сочи, че в чл. 70 от ЗУСЕФСУ
неизпълнението на бизнес-плана не е посочено като основание за налагане на
финансова корекция. По същество се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание жалбоподателят
не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител на ответника
оспорва жалбата. Представя административната преписка, като със
съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ангажира допълнителни доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноските по делото.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ
на оспорване акт, поради което е процесуално допустима. При разглеждането
ѝ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят ЕТ „ВИГ- Велислава
П.“ сключил с Държавен фонд „Земеделие“ договор № 02/311/00852 от 01.10.2014 г.
за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
(ПРСП), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР). С договора страните постигнали съгласие да бъде предоставена
на търговеца безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените
и реално извършени разходи за осъществяване на проект № 02/311/00852 от
14.05.2013 г. за „Изграждане на къща за гости за селски туризъм в УПИ III-93, в кв. 17,
с. Равадиново, общ. Созопол, закупуване на лек автомобил и 2 броя АТВ“, с първоначален
размер на одобрената безвъзмездна финансова помощ 366 097.54 лева. С
анекси от 13.11.2014 г., от 21.08.2015 г. и от 05.10.2015 г. (на л. 87, 91 и 97
от делото) договорът бил изменен, досежно размера на първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ и таблицата на одобрените инвестиционни разходи,
като с последното изменение страните предвидили намаляване на помощта от 365 640.96
лева на 330 145.18 лева.
Във връзка с подадена заявка за
плащане № 02/311/00852/101 от 20.10.2014 г. била оторизирана и изплатена на
жалбоподателя сумата от 182 727.27 лева, представляваща авансово плащане
по договора. По заявление № 02/311/00852/301 от 13.10.2015 г. и приложена
таблица за разходите била
оторизирана и изплатена на жалбоподателя и сумата от 147 417.91 лева, представляваща
окончателно плащане по договора.
След окончателното плащане по
проекта, със Заповед № 373811/19.06.2019 г. (на л. 135) началникът на Регионален
технически инспекторат в ДФ „Земеделие“ възложил проверка на място с начална дата 20.06.2019 г. и крайна дата 30.06.2019 г. За резултатите от
проверката бил съставен контролен лист (на л. 137 и сл.), като в графа
„забележка“ на същия проверяващите служители отразили, че къщата за гости функционира
по предназначение, но не са изпълнени заложените в бизнес плана брой нощувки и
приходи от тях. Отбелязали също, че с бизнес плана е предвидено наемане на
персонал от двама души, единият от които ангажиран с обслужване на дейността,
свързана с АТВ и автомобила, но поради отпадането им от проекта такъв човек не е
назначен. Към контролния лист приложили работен лист за проверка за реализиране
на заложените параметри/показатели в бизнес плана- Таблица 1 и Таблица 2.
С оглед констатираното неизпълнение,
с писмо изх. № 01-6500/8497 от 25.10.2019 г. от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ (на л.177) жалбоподателят бил уведомен, че на основание чл. 26, ал.
1, вр. чл. 34, ал. 3 от АПК се открива производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане. В писмото били описани подробно
направените в хода на проверката констатации, относно заложените в бизнес плана
за всяка от годините приходи (от фитнес и велотуризъм, ползване на джакузи и
сауна, ползване на АТВ и микробус, и от нощувки в къщата за гости), и относно
изпълнението на същия план- средноаритметично 26.93% от заложените приходи за
три пълни финансови години- 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както следва: при
заложени за 2016 г. приходи от субсидираната дейност в размер на 63 525.00
лева, за 2017 г.- 69 300.00 лева и за 2018 г.- 77 000.00 лева, търговецът е
реализирал съответно 15 200.64 лева, 21 148.40 лева и 20 160.56 лева, без ДДС,
което е под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес
план. В писмото било посочено също, че в бизнес плана е предвидено разкриване
на 3 (три) работни места- едно работно място за управленски персонал и две
работни места за производствен персонал. За календарната и финансова 2016 г. било
заложено поддържане на постоянна годишна заетост за общо 3 работни места, а при
извършване на проверката било установено, че за 2016 г. са осигурявани 1.42
средно годишно заети лица. За календарната и финансова 2017 г. в одобрения
бизнес план било заложено да се подържат постоянна годишна заетост за общо 3
работни места, а за цялата 2017 г. и за 2018 г. били осигурявани две средно
годишно заети лица. Средно за трите последователни пълни финансови години
поддържаната заетост била 1.81 броя средно годишно заети лица.
На 03.12.2019 г. жалбоподателят
депозирал възражение с вх. № 01-6500/8492 (л.185), с което оспорил съдържащите
се в писмото констатации.
На 02.06.2020 г. бил издаден Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02/311/00852/01/04/01 на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с който било определено на ЕТ „ВИГ- Велислава П.“ подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 49 521.78 лева по
Договор № 02/311/00852 от 01.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Актът бил отменен с
влязло в сила решение № 841/10.06.2021 г. по адм.дело № 1220/2020 г. на
Административен съд- Бургас, оставено в сила с Решение № 4816 от 18.05.2022 г.
по адм.дело № 8732/2021 г. на ВАС, по съображения, че следва да бъде приложен
редът по ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) за налагане финансова корекция.
В изпълнение на указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението по адм.дело № 8732/2021г.
на ВАС, било открито производство по налагане на финансова корекция. На
основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил
жалбоподателя с писмо изх.№ 01-6500/8497#11 от 06.07.2022 г. за откритото
производство, като разяснил на същия, че предстои налагане на финансова
корекция, поради неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели и параметрите по отношение на устойчивата заетост. Посочил, че предвидената
за нарушението финансова корекция възлиза на 15 %, а за неизпълнението на
заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост- 10 %
от предоставената финансова помощ по договора. Отбелязал също, че ще бъде
издадено решение за налагане на финансова корекция в размер на 49 521.78 лева.
Указал на жалбоподателя възможността да депозира писмени възражения в 14- дневен
срок от получаване на писмото.
На 04.08.2022 г. ЕТ „ВИГ-
Велислава П.“ депозирал писмено възражение с вх. № 01-6500/8497#12, с което заявил
несъгласие с направените от административния орган констатации.
При тези данни било издадено
оспореното в настоящото производство решение за налагане на финансова корекция №
02/311/00852/3/01/04/02 с изх. № 03-РД/3381 от 07.09.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. В решението административният орган посочил, че е налице
неизпълнение на залегналите в бизнес плана финансови показатели относно
приходите от субсидираната дейност за три пълни години (2016 г., 2017 г. и 2018
г.), като изпълнението възлиза на по-малко от 50% и е над 20% от предвидените с
одобрения бизнес план приходи. Приел също, че не са изпълнени заложените в
бизнес-плана параметри относно устойчива заетост за посочените три години-
разкриване на 3 работни места (1 на позиция управленски персонал и 2 на позиция
производствен персонал), а средно поддържаната заетост за трите години и 1.81
броя заети лица. Въз основа на тези констатации счел, че неизпълнението на
заложените в одобрения бизнес план параметри представлява нарушение на поетите
ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор №
02/311/00852 от 01.10.2014 г. и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г., и на основание т.4.4. и т.8.1 от договора следва да бъде
възстановена част от изплатената безвъзмездна финансова помощ, поради което определил
финансова корекция в размер на 49 521.78 лева.
От заключението на извършената в
хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза е видно, че през
2016 г. са реализирани от жалбоподателя нетни приходи на в размер на 13944.66
лева, представляващи 21.95% от заложените в бизнес плана- 63 525 лева; за
2017 г. са реализирани 19 174.32 лева, представляващи 27.67% от предвидените
в бизнес плана 69 300 лева; за 2018 г. са реализирани 14 734.01 лева,
при заложени в бизнес плана 77 000 лева, представляващи 19.14%. Вещото
лице сочи, че средноаритметичното изпълнение на бизнес плана за трите финансови
години е в размер на 22.81%.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният акт е издаден в
предписаната от закона форма, от компетентен административен орган- изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“. На основание чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП нередностите
по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. и
по ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се администрират от разплащателна агенция. С разпоредбата
на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на разплащателна агенция
е възложено на Държавен фонд „Земеделие“, а съгласно чл. 20а от ЗПЗП неговата
дейност се организира и ръководи от изпълнителния директор. Последният е
овластен с нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП да издава решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Съгласно нормата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган,
одобрил проекта. Преди издаване на решението, управляващият орган трябва да
осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да
бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства
(чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ). На основание чл. 73, ал.3 от ЗУСЕСИФ решението по
ал.1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал.2, като
в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и
направените от него възражения. От данните по делото е видно, че жалбоподателят
ЕТ „ВИГ- Велислава П.“ е уведомен своевременно от управляващия орган за
резултата от извършения предварителен контрол и за стартирането на процедура по
налагане на финансова корекция, като в уведомлението са изложени подробно
фактическите основания за това и е извършен правен анализ на установените
факти. На бенефициера е предоставен двуседмичен срок за представяне на бележки
и възражения по констатациите и размера на предвидената финансова корекция за
тях, и за представяне на писмени доказателства. Обжалваното решение е издадено
след изтичане на срока за възражение, а депозираното такова е разгледано
подробно от административния орган и обосновано е прието за неоснователно.
Решението е надлежно мотивирано
от административния орган. Наличието на материалноправните предпоставки за
налагане на финансовата корекция е обосновано с констатациите за неизпълнение
на заложените в бизнес плана финансови показатели относно: 1) приходите от
субсидираната дейност за три пълни години- 2016 г., 2017 г. и 2018 г., тъй като
изпълнението възлиза на по-малко от 50% от предвидените с одобрения бизнес план
приходи- 26.93%, и 2) параметрите относно устойчива заетост за посочените три
години- разкриване на 3 работни места, при средно поддържана заетост за трите
години и 1.81 броя заети лица. Изложените от органа съображения по мнение на
настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за
законосъобразност на решението и за осигуряване правото на защита на
жалбоподателя.
По отношение
на приложимия процесуален ред за възстановяване на получената безвъзмездна
финансова помощ е налице влязло в сила решение на Върховния административен съд
по адм. дело № 8732/2021 г. по описа на съда. В мотивите на решението изрично е
посочено, че редът за установяване на подлежащите на възстановяване суми от
предоставената безвъзмездна финансова помощ в конкретния случай е чрез
определяне на финансова корекция, тъй като установеното неизпълнение на
заложените в бизнес плана показатели е в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ, т. е. съставлява нередност, за която може да бъде определена финансова
корекция по реда на ЗУСЕФСУ.
На
жалбоподателя ЕТ „ВИГ- Велислава П.“
е предоставена финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. С договора от 01.10.2014 г., въз
основа на който е отпусната помощта, е поето задължение от едноличния търговец
да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с
одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи (т.4.12 и
т.4.18). С т.8.1. от договора е предвидена санкция за неизпълнение на тези
задължения- връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва и/или
прекратяване на сключения договор с ползвателя, при спазване изискванията на
чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. В т. 9.1, б. „г“ от раздел IХ
„Други условия“ на договора е посочено, че под „одобрен проект“ се има предвид
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от
фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30
от 11.08.2008 г. документи (включително представения и одобрен бизнес план),
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.
Според
дефиницията, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г.
(Наредбата), „проект“ по смисъла на наредбата е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 26, ал. 1 от същата наредба
кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец- Приложение № 5 и прилагат документите,
указани в същото приложение. С разпоредбата на чл. 16 от Наредбата е предвидено
изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на
дейността по образец (Приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи- за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. „Икономическа жизнеспособност“ по
смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Наредбата е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. От
съдържанието на бизнес плана органите на Разплащателната агенция извършват
преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане. Следователно, доколкото бизнес
планът е неразделна част от проекта за финансиране, неизпълнението на заложения
в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект.
От данните
по делото е видно, че заложените в бизнес плана приходи за първите три последователни
пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) не са реализирани от
жалбоподателя. За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са реализирани приходи
в размер на 15 200.64 лева (без ДДС), представляващи 23.93% от заложените
в производствената програма на бизнес плана- 63 525.00 лева. За следващата
финансова година- 2017 г. са реализирани приходи в размер на 21 148.40 лева
(без ДДС), представляващи 30.52%, от заложените финансови параметри за втората
година от производствената програма, възлизащи на 69 300.00 лева. За
периода 01.01.2018 г. -31.12.2018 г. са реализирани приходи в размер на 20 160.56
лева (без ДДС)- 26.18 % заложените в програмата за съответната година- 77
000.00 лева. За трите финансови години са реализирани приходи в размер на 26.93%
от заложените в бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период,
което е под 50% и над 20%. В този смисъл е и заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице сочи, че изпълнението е в
по-нисък от приетия с оспореното решение размер- средно 22.81% за трите
финансови години.
С оспореното
решение е прието, че е налице неизпълнение и по отношение на заложените в
бизнес плана параметри за устойчива заетост. Според дефиницията на § 1, т. 26
от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г., „устойчива заетост“ е запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода
на бизнес плана. Жалбоподателят е посочил в таблица 5 „Разходи за заплати и
социални осигуровки“ от бизнес плана към заявлението за подпомагане едно
работно място на позиция „управленски персонал“ и две работни места на позиция
„производствен персонал“. По делото не е спорно, че така поетото задължение не
е изпълнено- за 2016 г. в обекта на жалбоподателя са осигурявани 1.42 средно
годишно заети лица, а за 2017 г. и 2018 г.- две средно годишно заети лица, като
средно за трите последователни пълни финансови години поддържаната заетост е 1.81
средно годишно заети лица. Налице е неизпълнение на одобрения бизнес план и на
една от целите на мярката, посочена в чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а
именно че на одобрение подлежат проекти, които допринасят за насърчаване на
създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони,
за реализиране на която е установено и изискването по чл. 16, ал. 2 от същата
наредба, че бизнес планът трябва да доказва устойчива заетост за период 5
години. Жалбоподателят не оспорва факта, че през периода 2016-2018 г. не е
открито място за производствен персонал, но заявява, че е отпаднала
необходимостта от поддържане на трето работно място- за шофьор, поради отпадане
на предвиденото в проекта закупуване на МПС и 2 броя АТВ. Според настоящия
съдебен състав възражението е неоснователно, в бизнес плана жалбоподателят е посочил
не едно, а две работни места. Наред с това е посочил, че предвижда осигуряване
на две постоянни работни места за обслужващ персонал с въвеждането на обекта в
експлоатация- хигиенистка и общ работник. В бизнес плана не е предвидено
разкриване на работно място за шофьор.
Както се
посочи по-горе в изложението, с оспорения акт е определена финансова корекция
на жалбоподателя ЕТ „ВИГ- Велислава П.“, поради неизпълнение на бизнес плана за
периода 2016 г. - 2018 г. по две направления- реализирани приходи и осигурена
устойчива заетост. Бизнес планът е приложение към заявлението и въз основа на
заложените в него параметри се преценява икономическата жизнеспособност на
проекта, което мотивира административния орган да предостави исканата
безвъзмездна финансова помощ. Чрез неговото изпълнение- материално отражение на
заложените параметри (прогнозни приходи, заетост и др.) и действителното им
достигане след реализация на инвестицията, се отчитат ползите и ефективността
от реализирания проект, което прави параметрите от бизнес плана индикатори на
одобрения проект (в този смисъл Решение № 13796 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 12488/2019 г., VII отд.). Неизпълнението на одобрени индикатори е
предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ като основание за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., изрично препраща към ЗУСЕФСУ, в случаите когато
възстановяването на безвъзмездната помощ се дължи на възникнало основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, като в този
случай публичното вземане се установява с решение, издадено по реда на чл. 73
от ЗУСЕФСУ. Следователно, доколкото бизнес планът представлява индикатор на
одобрения проект и не е изпълнен от получателя на помощта, налице е основание
за налагане на финансовата корекция.
Съгласно т.
30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013
г., обн. в ДВ бр. 69 на 30.08.2019 г., когато ползвателят не изпълнява одобрения
проект (не са изпълнени нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес
плана), реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20%
от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и времетраенето на
неизпълнението е продължило повече от две финансови години, се налага санкция в
размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора. Тази хипотеза е
налице в случая, доколкото се касае за неизпълнение на заложените в бизнес
плана приходи за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018), което
средноаритметично е под 50% и над 20%. Ирелевантни са доводите в жалбата за
изминал продължителен период от време от изготвяне на бизнес плана, доколкото очакваните
приходи са предвидени за конкретния период при съставяне на този план от
жалбоподателя, а съществено изменение на икономическите условия през този
период не е налице. Заложените в бизнес плана финансови показатели са
индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло
или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, поради което
следва да се приеме, че те не са прогнозни (в този смисъл Решение № 7071 от
13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3199/2022 г.).
Съгласно т.
18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013
г., когато ползвателят не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес
план по отношение на устойчива заетост- не е разкрил нови и/или не е запазил
броя съществуващите работни места, и неизпълнението е равно или по-малко от 50%
от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива
заетост, а времетраенето на нарушението е повече от две финансови години,
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ възлиза на 10 % от
предоставената финансова помощ по договора. В случая неизпълнението е по-малко
от 50%, а нарушението е продължило повече от две финансови години, поради което
законосъобразно е определена финансова корекция в размер на 10% от
предоставената финансова помощ по договора.
Според
нормата на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за всяко от допуснатите нарушения не се кумулира, а
най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ
се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер
на дължимата от ползвателя финансова помощ. Съобразно цитираната норма, с
оспореното решение е определена подлежаща на възстановяване финансова помощ в
размер на 49 521.78 лева. Ето защо съдът приема, че решението е издадено в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице основания
за неговата отмяна, поради което жалбата следва да се отхвърли, като
неоснователна.
С оглед
формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното
искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят на ответника
разноски по делото в размер на 2 718.78 лева, от които 2 418.78 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева- заплатен депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от
горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „ВИГ-Велислава П.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, м. „Буджака“, ул. „София“ № 21, бл. 4, представлявано
от В.Г.П., против Решение за налагане на финансова корекция №
02/311/00852/3/01/04/02, с изх. № 03-РД/3381 от 07.09.2022 г., издадено от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ
„ВИГ-Велислава П.“ с ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
сумата от 2 718.78 лева (две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и седемдесет
и осем ст.), представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14- дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: