№ 276
гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.а
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500211 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№104937/17.11.2023г., подадена от
„Марж Трейд” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5, представлявано от управителя Ж.Б. и въззивна
жалба с вх.№105067/20.11.2023г. , подадена от „Рива Кредит” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Порто
Лагос” № 47, ет. 5, представлявано от управителя М.М., против Решение
№4190/23.10.2023г. , поправено с Решение №4966/ 06.12.2023г. по гр.д.
№8223/2023г. по описа на РС-Пловдив , ХVI гр.с.
Жалбоподателят „Марж Трейд” ООД, ЕИК: ********* обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено в
отношенията между „Марж Трейд” ООД, ЕИК: *********, от една страна и
С. Я. К., ЕГН: **********, , от друга, че договор за гаранция № ДГ 4046/
26.01.2023 г. е нищожен, като лишен от правно основание, уговорен
неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и
обезпечаващ нищожна кредитна сделка и дружеството е осъдено да заплати
направените от насрещната страна разноски.
Във въззивната жалба на „Марж Трейд“ ООД са релевирани подробни
оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и прекратяване на
1
производството по делото спрямо „Марж Трейд“ ООД поради недопустимост
на обективно съединените искове против двама ответници от страна на
ищцата С. К. и при условията на евентуалност за отмяната му и отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна, с присъждане на сторените разноски.
Жалбоподателят „Рива Кредит“ ООД обжалва решението в частта, с
която е признато за установено в отношенията между „Рива Кредит” ООД,
ЕИК: *********, от една страна и С. Я. К., ЕГН: **********, от друга, че
договор за потребителски кредит № 500309/ 26.01.2023 г. е нищожен, като
противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК и дружеството е осъдено да заплати на
насрещната страна сторените по делото разноски.В жалбата са релевирани
подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение с искане до въззивния съд за отмяната му в
обжалванета част и отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивните
жалби от въззиваемата страна С. К..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно
пасивно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 143 т. 9 от ЗЗП, предявени
от ищцата С. Я. К., ЕГН: **********, против „Рива Кредит” ООД, ЕИК:
********* и „Марж Трейд” ООД, ЕИК: *********, за признаване за
установено, че договор за потребителски кредит № 500309/ 26.01.2023 г. е
нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а договор за предоставяне
на гаранция № ДГ 4046/ 26.01.2023 г. е нищожен, като лишен от правно
основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ
на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявените искове.Съдът е приел от фактическа страна, че между ищцата
и „Рива Кредит” ООД, ЕИК: *********, е бил сключен договор за
потребителски кредит № 500309/ 26.01.2023 г., по силата на който
търговското дружество е предоставило на ищцата парична сума в размер на 1
300 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 12 месечни вноски, с
краен падеж- 26.01.2024 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 30
%, при ГПР- 34, 65 % и общ размер на всички плащания- 1 520, 76 лева.
Между ищцата и „Марж Трейд” ООД, ЕИК: *********, е сключен договор №
ДГ 4046/ 26.01.2023 г., с който дружеството отговаря солидарно с
потребителя за задълженията му по договора за заем, срещу възнаграждение
2
за тази услуга от 1 512, 21 лева, платима разсрочено според погасителен план
към договора.Приел е, че доводите на ищеца за недействителност на
договора за кредит са основателни на осн.чл.22 от ЗПК, поради
нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Изложил е съображения, че
сключеният допълнителен договор за гаранция, обезпечаващ кредита, също е
предвиден в противоречие със специалния закон и се явява нищожен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя „Марж Трейд” ООД за недопустимост на
първоинстанционното решение, с което са разгледани субективното пасивно
съединени искове против двама ответници.Посоченото съединяване на
искове е допустимо с оглед разпоредбата на чл.215 от ГПК и с оглед общите
права и задължения на страните по делото.
Първоинстанционното решение е и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено, като въззивния съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е
нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателите,
въззивният съд намира за необходимо да изложи само следното:
Пред въззивният съд спор не се повдига , че между ищцата и „Рива
Кредит” ООД, ЕИК: *********, е бил сключен договор за потребителски
кредит № 500309/ 26.01.2023 г., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 300 лева. Кредитът е
отпуснат при следните условия: на 12 месечни вноски, с краен падеж-
26.01.2024 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 30 %, при ГПР-
34, 65 % и общ размер на всички плащания- 1 520, 76 лева.На същата дата
между ищцата и „Марж Трейд” ООД, ЕИК: *********, е сключен договор №
ДГ 4046/ 26.01.2023 г., с който дружеството е поело задължение да отговаря
солидарно с потребителя за задълженията му по договора за заем, срещу
възнаграждение за тази услуга от 1 512, 21 лева, платима разсрочено според
погасителен план към договора.Спор не се повдига , че размерът на
посоченото възнаграждение на гаранта не е бил взет предвид при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
3
Независимо че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя,
същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат
включени при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
а съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона,
е нищожна. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и
целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му
кредит необосновано високо възнаграждение. В случая настоящият състав
на съда намира, че при сключването на договора за потребителски кредит
чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е
направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Според настоящия състав на съда уговореното в
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя
/гаранта/ в действителност съставлява допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като кредитодателят „Рива Кредит” ООД, ЕИК: ********* и
поръчителят / гарант/ „Марж Трейд” ООД, ЕИК: ********* имат качеството
на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в търговския
регистър се установява, че управителите на двамата ответници са едни и
същи физически лица, а и двете дружества имат един и същ адрес на
управление/ седалище.
В аспекта на изложеното се налага извод, че посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите не съответства на
действителния прилаган по договора, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и
изразяващ общите разходи по кредита. По изложените съображения
въззивният съд намира, че договорът за потребителски кредит № 500309/
26.01.2023 г., сключен межу „Рива Креидт“ООД и С. К. не отговаря на
изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата
на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на възнаграждение за гаранцията в размер на 1512,12 лева при
отпуснат заем в размер от 1300 лева е в разрез с добрите нрави и против
интересите на потребителя. В този случай следва да намери приложение
нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи
4
задължения за заплащане на разходи над установеното ограничение, са
недействителни. Както клаузата за предвиждане на обезпечение, така и
сключеният въз основа на нея допълнителен договор за гаранция,
обезпечаващ кредита, също е в противоречие със специалния закон и се явява
нищожен. Според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува
само за действително задължение. Следователно, след като договорът за
кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да
обезпечи кредитора.
Като е достигнал до същите правни изводи и е признал за
недействителни сключените на 26.01.2023г. договор за потребителски кредит
№ 500309 и договор за поръчителство № 4046, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззивницата следва да се присъди сумата от 452, 07 лева-адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство определено по реда на
чл.7,ал.2 , т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита срещу въззивната жалба подадена от
„Рива Кредит“ООД и сумата от 451, 21 лева-адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство определено по реда на чл.7,ал.2 , т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за защита срещу въззивната жалба подадена от „Марж
Трейд“ООД.
Възникването на това право чл.38 ал.2 от ЗАдв. свързва с две
предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в
чл.38 ал.1 ЗАдв. и отговорността за разноските да бъде възложена на
насрещната страна. В случая адвокат С. Н. е оказал безплатна помощ на лице
в затруднено материално положение (чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв.), като това
обстоятелство е посочено и в договора за правна защита и съдействие,
сключен между ищцата и адвокат Н..Съгласно установената практика, съдът
не може да проверява дали действително лицето, комуто е оказана безплатна
правна помощ, е било материално затруднено (определение № 163/ 13.06.2016
г. по ч.гр.д.№ 2266/ 2016 г., І г.о., определение № 319/ 09.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 2186/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в тях други актове на ВКС по същия
въпрос).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4190/23.10.2023г. постановено по гр.д.
№ 8223/2023 г., по описа на Пловдивски районен съд, - ХVI гр.с., поправено с
Решение №4966 от 06.12.2023г.
ОСЪЖДА „Рива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5, да заплати на
5
адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***,
сумата от 452,07 лева , представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство на С.
Я. К., ЕГН: **********, в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Марж Трейд” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ул. „Порто Лагос” № 47, ет. 5, да заплати на адвокат С. К. Н.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 451,21
лева , представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв.
за осъществено процесуално представителство на С. Я. К., ЕГН: **********,
в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6