№ 52
гр. Сливен, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава К.
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от Светослава К. Гражданско дело №
20232200100003 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от „Х.К.“ ЕАД, в която се твърди, че по
силата на Заповед № 260010 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 13.08.2020 г.,
издадени в производството по ч.гр.д. № 2434/2020 г. по описа на РС - Сливен,
длъжниците Щ. Т. Т., П. Я. Т. и Я. Щ. Т. са осъдени солидарно да заплатят на
„Х.К.“ ЕАД сумата в размер 48 146.36евро, представляваща главница по
договор за заем, ведно със законната лихва, считано 07.08.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1883.32 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на ч.гр.д. №
2434/2020 г. по описа на РС - Сливен. Към 28.09.2020 г. въз основа на горе
посочените изпълнителни титули „Х.К.“ ЕАД е подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу тримата ответници и такова е образувано по описа
на ЧСИ К..
Твърди се, че процесното вземане на „Х.К.“ ЕАД произтича от
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. 3, рег. № 6291,
нот. дело № 458/2008 г., подновено с молба за подновяване на вписване на
ипотека от 20.08.2018 г. Паричният заем е с общ договорен и усвоен размер в
размер на 50 000евро. Фактът на предаване на заемните средства от кредитора
„Х.К.“ ЕАД и фактът от получаване от солидарните длъжници са потвърдени
писмено от последните на 05.02.2014 г. Твърди се, че в нарушение на
задълженията си за плащане по нотариалния акт, след отпускане на заема
длъжниците многократно са закъснявали с плащанията и са допускали
множество неизпълнения, като считано от м. 08.2014 г. не са извършвали
никакви погасителни плащания, което ги поставя в пълно и трайно
неизпълнение на задълженията по договора за заем. Ищецът твърди, че
многократно е уведомявал длъжниците за неточното и забавено неизпълнение
1
на задълженията, като с Молба-декларация от 07.02.2014 г. солидарните
длъжници лично са признали неплащането от тяхна страна на дължимите по
заема суми, както и настъпилата към 07.02.2014 г. изискуемост на
задълженията им към дружеството-кредитор по нотариалния акт,
обективиращ сключения договор за заем. С цел доброволно уреждане на
облигационните задължения, произтичащи от договора за заем, на 15.04.2014
г. между страните по делото е сключено споразумение, с което същите са
договорили схема на плащане на месечни погасителни вноски, считано от
30.04.2014 г. до 31.03.2015 г., въпреки това, считано от 31.08.2014 г. не са
постъпвали никакви плащания, поради което на основание §4 ал. 2 от
споразумението, същото е прекратило действието си. Твърди се, че
кредиторът „Х.К.“ ЕАД е обявил на солидарните длъжници настъпилата
предсрочна изискуемост на заема и ги е поканил да изплатят доброволно
непогасените към дата 09.10.2015 г. задължения по заема. Задължението не е
изплатено, като в законоустановения срок е предявена разглежданата искова
молба, в която ищецът претендира да бъде прието за установено само по
отношение на тримата ответници, представляващи трима от четиримата
солидарни длъжници, че вземането съществува и че тримата ответници
солидарно дължат на ищеца процесната сума в размер на 48 146.36 евро,
ведно със законната лихва, считано от 07.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Исковата молба е редовно връчена на всеки от тримата ответници, чрез
назначените особени представители. В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от всеки от тях.
По депозирания писмен отговор от адв. С. С. - особен представител на
ответника П. Я. Т., се заявява че предявените искове са допустими, но изцяло
неоснователни. Излагат се подробни съображения и възражения по
основателността на предявения иск. Твърди се, че част от клаузите са
нищожни и като такива биват оспорвани. Исковете се оспорват както по
основание, така и по размер, като се прави възражение за изтекла погасителна
давност в полза на доверителя й за дължимата главница.
Предявен е писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК и от адв. М. Т. К.
- особен представител на ответника Я. Щ. Т.. В същия се заявява, че
предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Излагат се подробни
възражения за изтекла в полза на длъжниците - погасителна давност на
основание чл. 110 от ЗЗД.От съда се иска да отхвърли предявените искове
като неоснователни и са заявени доказателствени искания по назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза /СЧЕ/.
Представен е писмен отговор от адв. Г. Х. от АК - Сливен, особен
представител на Щ. Г. Т., в който се сочи, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен, като се излагат подробно възражения по
основателността на исковата претенция. Заявява се, че е налице недължимост
на предявените искове на две основания - първо: на основание настъпила
погасителна давност и второ: поради нищожност на клаузите на договора,
установяващи договорна лихва и други посочени нищожни клаузи по
договора. Заявено е искане за назначаване на съдебно - счетоводна
2
експертиза.
От фактическа страна се установява следното :
Процесното вземане на „Х.К.“ ЕАД произтича от Договор за заем,
сключен на 06.11.2008г. със срок до 30.11.2023г., обективиран в нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. 3, рег. № 6291, нот. дело №
458/2008 г., подновено с молба за подновяване на вписване на ипотека от
20.08.2018 г.
Паричният заем е с общ договорен и усвоен размер в размер на 50
000евро, предаден на заемателите на 26.11.2008г. Фактът на предаване на
заемните средства от кредитора „Х.К.“ ЕАД и фактът от получаване от
солидарните длъжници са потвърдени писмено от последните на 05.02.2014г.
В нарушение на задълженията си за плащане по нотариалния акт, след
отпускане на заема, длъжниците многократно са закъснявали с плащанията и
са допускали множество неизпълнения, като считано от м. 08.2014 г. не са
извършвали никакви погасителни плащания, което ги поставя в пълно и
трайно неизпълнение на задълженията по договора за заем.
С Молба-декларация от 07.02.2014 г. солидарните длъжници лично са
признали неплащането от тяхна страна на дължимите по заема суми, както и
настъпилата към 07.02.2014 г. изискуемост на задълженията им към
дружеството-кредитор по нотариалния акт, обективиращ сключения договор
за заем.
С цел доброволно уреждане на облигационните задължения,
произтичащи от договора за заем, на 15.04.2014 г. между страните по делото е
сключено споразумение, с което същите са договорили схема на плащане на
месечни погасителни вноски, считано от 30.04.2014 г. до 31.03.2015 г.
Въпреки това, считано от 31.08.2014 г. не са постъпвали никакви плащания.
Кредиторът „Х.К.“ ЕАД чрез нотариална покана е обявил на
солидарните длъжници настъпилата предсрочна изискуемост на заема и ги е
поканил да изплатят доброволно непогасените към дата 09.10.2015 г.
задължения по заема – за главница, за лихва, за наказателна лихва за забава и
за застр. премии на имоти. Нотариалната покана е връчена редовно на
14.10.2015г. срещу уведомление.
Ищецът на 07.08.2020г. е подал заявление пред СлРС и се е снабдил с
изпълнителен лист от 13.08.2020г. и заповед № 260010 за изпълнение на
парично задължение, издадени по ч.гр.д. № 2434/2020г. на Районен съд –
Сливен относно задължение по главница в размер на 48 146.36 евро и
законната лихва, считано от 07.08.2020г. до окончателното изплащане.
Образувано е изпълнително дело, по което задължението не е изплатено.
По делото е назначена ССчЕ, която в своето заключение установява, че
по процесния Договор за заем от 06.011.2008г. по дължимата главница от
50 000евро са погасени 1853.68 евро, с оглед на което размерът на
непогасената главница по заема е 48 146.32 евро. Последното плащане на
редовна главница и договорна лихва е извършено по вноска с падеж
30.04.2012г., по която са погасени задължения в общ размер 1320.36 евро и е
3
останала непогасена наказателна лихва в размер на 56.02 евро.
Лихвеният процент не е променян във времето от подписване на
процесния договор до обявяване на предсрочната изискуемост.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество :
Правно основание на претендираните права - чл. 422, във вр. с чл. 415
ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 2 от ГПК.
Претенцията касае главница в размер на 48 146.36 евро по договора за
заем и присъждане на законната лихва, считано от 07.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. Изслушаната ССчЕ по делото
установява усвоения размер на заема 50 000 евро – главница и дължимия и
незаплатен размер на главницата 48 146.36 евро по договора за заем.
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции банката
може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ВКС, ОСГТК – В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК,
вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост. Волеизявлението на кредитора
следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства,
уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си.
Предсрочната изискумост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта. Давността тече то момента на обявяване на предсрочната
изискуемост и има действие от момента на получаване от длъжника на
4
волеизявлението на кредитора.
Неоснователно се явява възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност, тъй като считано от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост 14.10.2015г. чрез нотариалната покана до датата на
подаване на заявление по реда на чл.417 от ГПК, образувано в ч.гр.д. №
2434/2020г. на Районен съд – Сливен не е изтекла общата 5 – годишна
погасителна давност на задължението. Неоснователно ответниците приемат,
че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.04.2014г., тъй като на тази
дата, страните отново предоговарят условията на кредита в сключеното
писмено споразумение.
Лихвеният процент не е променян във времето от подписване на
процесния договор до обявяване на предсрочната изискуемост. Наведените
възражения за нищожност на договорните клаузи по процесния договор са
неоснователни, тъй като процесния договор няма характер на потребителски
кредит, съгласно ЗПК.
Предвид изложеното, исковата претенция се явява основателна и като
такава следва да се уважи в пълен размер, така както е заявена.
С оглед изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски пред настоящата
инстанция, както следва : сумата в размер на 1883.32 лева – държавна такса,
сумата 8200 лева – възнаграждение на назначените особени представители на
всеки от тримата ответници; сумата в размер на 450 лева възнаграждение на
вещо лице по ССчЕ и сумата в размер на 540 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Сторените разноски в заповедното производство не са претендирани за
присъждане от ищеца пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски
окръжен съд
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Х.К.“ ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, че Щ. Т. Т. с ЕГН **********, П. Я. Т. с
ЕГН ********** и Я. Щ. Т. с ЕГН ********** и тримата с адрес ***, в
условията на солидарност, ДЪЛЖАТ сумата в размер на 48 146.36 евро –
главница по договора за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 117, том 3, рег. № 6291, нот. д. № 458/2008г. на
Нотариус с рег. № 514 в НК, ведно със законната лихва, считано от
07.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което задължение е
издаден изпълнителен лист от 13.08.2020г. и заповед за изпълнение № 260010
по ч.гр.д. № 2434/2020г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Щ. Т. Т. с ЕГН **********, П. Я. Т. с ЕГН ********** и Я.
Щ. Т. с ЕГН ********** и тримата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Х.К.“ ЕАД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 11
5
073.32 лева - деловодни разноски пред СлОС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
6