Решение по дело №834/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 4514/22.10.2012 г., постановено по Г.д. № 235/2012 г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „Е. П. ЕИК Х, със седалище и адрес на У.: с. Н., общ. Столична, У. „М." № 14, П. от Е. И. П., Ч. неговия процесуален представител и пълномощник адвокат Ц. П. като жалбоподателят моли съда, да отмени първоинстанционното решение като неправилно , незаконосъобразно и необосновано, като постанови ново, с което уважи предявения иск.

Въззивникът, Ч. своя процесуален представител сочи с жалбата си, че решението е незаконосъобразно. Наведени са конкретни доводи, че решението е необосновано

С определение № 623 от 19.02.2013 г. ОС Б. е оставил без уважение обективираното от „Е.Е. П." – с. Н. доказателствено искане във въззивната жалба, за приемане като писмено доказателство по делото на нотариална покана от 12.02.2009 г., тъй като по отношение на това искане е настъпила преклузия.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Възразява се срещу приемане на новопредставеното писмено доказателство с въззивната жалба. Въззиваемата страна не е направила нови доказателствени искания. Желае въззивният съд да потвърди атакуваното съдебно решение и да и присъди сторените разноски по делото.

В насроченото на 26.03.2013 г. открито съдебно заседание по това въззивно дело, въззивникът не се представлява. Постъпила е молба по делото от процесуалния му представител - А. Цв.П., с която заявява, че поддържа въззивната жалба и направеното с нея доказателствено искане, като претендира присъждане разноските, сторени пред двете инстанции. При потвърждаване на първоинстанционното решение, на осн. чл. 78 ал.5 ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като изплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна се представлява от А. С. Бузгьова в насроченото открито съдебно заседание. Същата поддържа заявеното оспоравне на въззивната жалба като неоснователна. Представя списък за разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 ГПК сторени в размер на 800 лв. за адвокат.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, Ч. надлежен представител, насочена е срещу С. акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Р. е валидно, допустимо и правилно. Впрочем, относно неговата валидност и допустимост не се излагат оплаквания във въззивната жалба, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Производството пред Районен съд - Г. e образувано по искова молба, подадена от „ЕЕ. ЕИК , със седалище и адрес на У.: с. Негован, общ. Столична, У. „М" № 14, П. от Е И. П., Ч. А. Ц. П., със С. А. Г. С., У. „Ц. А." № 6. . 1, А. 2 срещу “. З.-Д. З.", с ЕИК *********, седалище и адрес на У.: Г. Б., У. „Ц. С." № 49, П. от Д. К. З.. Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 5 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл. 57 ал.2 ЗЗД. Ищецът претендира на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД осъждането на “. З.- Д. З." да върне на “.-Е. П." движимите вещи, описани в Проформа фактура № * от 05.08.2009 г., а именно: Милано тройка + Т6 - на стойност 981.61 лева без ДДС;Милано двойка - на стойност 756.67 лева без ДДС; Фотьойл шик 2 - на стойност 193.33 лева без ДДС;Тройка шик 4 - на стойност 306.66 лева без ДДС;Двойка шик 4 - на стойност 249.17 лева без ДДС;Т 2 табуретка - на стойност 95.00 лева без ДДС;Т 6 табуретка - на стойност 81.67 лева без ДД С;Двойка Теодора - на стойност 583.33 лева без ДДС;Милано двойка - на стойност 716.67 лева без ДДС;Наполи - на стойност 1115.00 лева без ДДС;Роси тройка + 2 бр. фотьойл - на стойност 926.66 лева без ДДС;Милано тройка - на стойност 862.50 лева без ДДС;Милано тройка - на стойност 920.00 лева без ДДС;Тройка Перла - на стойност 296.67 лева без ДДС;Т 6 табуретка - на стойност 76.67 лева без ДДС. Евентуално желае , ответникът да бъде осъден да заплати тяхната равоностойност в размер на 9 794.00 /девет хиляди седемстотин деветдесет и четири/лв. на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД / като в исковата молба ищецът непрецизно е използвал израза алтернативно, но от смисъла на изложеното съдържание с исковата молба, районният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице обективно евентуално съединени искови претенции/.

Твърди се с исковата молба, че : между страните е сключен договор за продажба на консигнация на 29.12.2006г. като същите се договорили консигнантът “. – Е. П.” да предаде срещу възнаграждение на консигнатора “. З. – Д. З.” мебели за продажба на трети лица; Облигационните взаимоотношения между страните продължили и след изтичане на посочения в договора 12 месечен срок; С Договора бил подписан между страните Приемо-предавателен протокол, за предаване на Консигнатора следните количества стоки - мебели: Модел "Наполи" (к-т), Евона 507 и 501, цена- 1 338.00лв.; Модел "Роси" Тройка + 2 фот., шарк 3510, цена-1112.00лв.; Модел "Теодора" двойка, шарк 3510, цена- 700.00лв.; Модел "Милано" двойка, корпус 1660 и прети 1053, цена- 860.00лв, на обща стойност - 4010.00 лв; В отношенията между страните били издадени две стокови разписки- № 26 и № 27, които изхождали от Консигнатора и били подписани и подпечатани от него, с отбелязване на сумите за стоките по тях като неплатени; Стокова разписка № 26 била издадена на 24.11.2008г., подписана и подпечатана от Д. З.; според ищеца тя била доказателство, че описаните в нея стоки са доставени на ответника и приети от него, а именно:

Милано тройка + Т 6,1бр., ед. цена 1 178.00лв., на стойност 1 178.00 лв.

Милано двойка, Збр. възглавници, 1бр., ед. цена 908.00лв., на стойност 908.00 лв.

Фот. Шик 2,1бр., ед. цена 232.00лв., на стойност 232.00 лв.

Тройка Шик 4,1бр., ед. цена 368.00 лв., на стойност 368.00лв.

Двойка Шик 4,1бр., ед. цена 299.00лв., на стойност 299.00лв.

Т-2 табуретка, 2бр., ед. цена 57.00лв., на стойност 114.00лв.

Т-6 табуретка, 1бр., ед. цена 98.00лв., на стойност 98.00лв.

Двойка Теодора, 1бр., ед. цена 700.00лв., на стойност 700.00лв.

Милано двойка, 1бр., 860.00лв., на стойност 860.00лв.

Наполи, 1бр., ед. цена 1338.00лв., на стойност 1 338.00лв.

Роси тройка+ 2 фот., 1бр., ед. цена 1 112.00лв., на стойност 1 112.00лв.;

Общата стойност на получените стоки възлизала на 7 207.00 лв. с включен ДДС; Стокова разписка № 27 била издадена на 01.12.2008г.. Тя била доказателство, че описаните в нея стоки са доставени на отвеника и приети от него, а именно: Милано тройка, 1бр., ед. цена 1035.00лв., на стойност 1035.00лв. Милано тройка, 1бр., ед. цена 1104.00лв., на стойност 1104.00лв. Тройка перла, 1бр., ед. цена 356.00лв., на стойност 365.00лв. Табуретка Т-6,1бр., ед. цена 92.00лв., на стойност 92.00лв. Общата стойност на получените стоки по нея възлизала на 2 587.00лв., като в Стоковата разписка се отбелязвала старата сума по сметката, по Стокова разписка № 26, която е в размер на 7 207.00лв., като стойността на приетите от ответника мебели възлизала общо на 9 794.00лв. с ДДС; Гореописаните стокови разписки били издадени след изтичането на срока на договора, но ищецът твърди, че договорът е неформален и страните са останали в трайни търговски отношения и след изтичането на срока по него и можело да се приложи разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от Търговския закон; ищецът издал Проформа Фактура № * от 05.08.2009г. на стойност 9 794.00 /девет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева/ лева с ДДС, за доставени, но незаплатени стоки; Въз основа на нея била издадена Фактура № */17.05.2011г. на стойност 9 794.00лв. с ДДС за мебели по опис съгласно проформа фактура № 9 от 05.08.2009 г.; Стокова разписка № 27 включвала и сумата за предишни задължения на ответника, като към нея са добавени и новите задължения, въз основа на което е формирана сумата 9 794,00 лева. С подписването и подпечатването й длъжникът признава и старите си задължения; Между страните имало влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК на Окръжен съд - Б., на чийто мотиви се позовава ищецът в исковата молба; Твърди се още, че след 01.12.2009г. ответникът държи движимите вещи на отпаднало основание, тъй като договорът за консигнация вече не бил в сила, а търговецът не изпълнил задължението си и да държи стоките с грижата на добър търговец – чл. 302 ТЗ.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, поради силата на пресъдено нещо по влезли в сила решения по Г.д. № 1429/2010г. по описа на РРС и в.Г.д. № 821/2011 по описа на БлОС, а разгледани по същество - като неоснователни. Възразява, че не са му били доставени стоките, описани в двете стокови разписки, на които се позовава ищеца в исковата си молба, твърдейки, че между страните не са налице трайни търговски отношения. Оспорва, че подписът на разписка № 26/2008 г. е положен от представляващия – така както е отбелязано в нея.

Прави възражение, че исковете са погасени по давност, поради което са и неоснователни.

По искане на ищцовата страна и за изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице Ч.. От същата се установява, че при ответника липсват документи, относно извършени – покупко – продажба на описаните във фактура № 9/05.08.2009г. стоки. Същевременно в обстоятелствената част на своето заключение вещото лице посочва, че не са му предоставени 30 – дневни отчети за продадени стоки от консигнатора, съгласно чл. 6 от договора за консигнация, включващи продадени стоки по стокова разписка № 26/24.11.2009г. и стокова разписка № 27/01.12.2009г., както и по фактура № 9/05.08.2009г. Не са му предоставени и документи, които да удостоверяват връщане на ищеца на непродадени стоки. С оглед заявеното оспорване на материалната доказателствена сила на стокова разписка № 26 от 24.11.2008г., първостепенният съд по искане на ответната страна е допуснал и назначил съдебно - графическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице ръкописният подпис, положен в графата „приел” в стокова разписка № 26 от 24.11.2008г. не е изпълнен и положен от Д. К. З. / представляващ търговеца/. Заключенията са приети в съдебно заседание и не са оспорени от страните.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд относно неоснователността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изложената фактическа обстановка на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към изложената фактическа обстановка с мотивите на първостепенния съд.

С обжалваното решение, РС – Р. е отхвърлил изцяло предявените искове и е осъдил ищеца да заплати сторените от ответника разноски. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявените искове, поради наличието на влязъл в сила С. акт, постановен по Г. дело № 1459/2010г. по описа на РРС, потвърден с Решение от 20.10.2011г. по в. Г. дело № 821/2011г. по описа на БлОС. Между същите страни е воден гражданско правен спор за заплащане на сумата от 9 794.00 лева, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. , ал. 1 от ГПК и чл. 327 от ТЗ, вр. с чл. 318 от ТЗ. В насотящото производство са предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Правилен и законосъобразен е направеният извод от първостепенния съд, че липсата на идентичност на основанията е пречка за прилагане на разпоредбите на чл. 299 от ГПК.

За да отхвърли исковете, районният съд е приел, чe не са доказани законовите предпоставки за уважаването им. По иска с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД не се установило и доказало по безспорен начин, че претендираните в исковата молба стоки се намират във владение или държане от ответника, или пък са реализирани изпълнителни сделки с трети лица. Воденето на евентуалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД предполагал фактическо предаване на вещта от ищеца на ответника при липса на основание за това, последващо погиване на вещта /физически унищожена или увредена до степен на невъзможност да се използва по предназначение/, или отчуждена от получилото я без основание лице /ответника/, преди да узнае, че я държи без основание, което съответно да породи и основание за заплащане на действителната й парична равностойност. Установено било по делото, че ищецът не е предавал вещи на ответника, не го е канил да ги върне, същите не са погинали или повредени, нито са отчуждени, за да се обоснове необходимост от заплащане на исканата от ищеца парична равностойност по евентуалната му претенция.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от първостепенния съд за правилни и обосновани.

На 29.12.2006 г. между страните по делото възникнало валидно правоотношение по сключен договор за консигнация, който е разновидност на комисионния договор и представлява абсолютна търговска сделка. Правоотношението е между двама търговци – консигнант - „ЕМИЛЯНО-ЕМИЛЯН П." и консигнатор - “. З.-Д. З.". По силата на договора за консигнация консигнантът предава на консигнатора определена стока в неговия склад или магазин, за да се продаде от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта, в течение на определен срок срещу възнаграждение. В случая консигнаторът поел задължение да сключва договори за продажба на мебелите, доставяни от консигнанта. Срокът на действие на договора е 12 месеца, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 4 от договора консигнантът транспортира до търговския обект на консигнатора стоките, като предаването им се удостоверява с приемо-предавателен протокол и/или стокова разписка. На всеки 30 дни консигнаторът дължи отчет на консигнанта за извършените от него продажби, като паричният превод се извършва до 10 дни след отчета.

От разпита на свидетелите в първоинстанционното производство, може да се направи извод, че двете страни са били в търговски отношения с траен характер, имащи за предмет сключване за сделки по продажба на мебели на консигнация и след изтичане на срока по сключения договор; По силата на така сключения договор за консигнация между страните е възникнало правоотношение по учредителна сделка, в изпълнение на която консигнаторът е поел задължението да сключва изпълнителни сделки – продажба на предадените му от консигнанта стоки. След като реализира изпълнителните сделки, консигнаторът дължи прехвърляне на резултатите от тях (получената продажна цена) на консигнанта Ч. отчетна сделка. Ако стоките не бъдат продадени, те следва да бъдат върнати на техния собственик – консигнанта. Договорът за консигнация, в случая търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ, имплицитно съдържа елементи на правилния влог - задължение да бъде върната непродадената вещ /чл. 250, ал.1 ЗЗД/

Две са спорните стокови разписки в отношенията между търговците в продължените търговски отношения – тези с №№ 26 и 27 от 2008 г., които всъщност са с дата следващата уговорения срок на действие по сключения договор за консигнация. Стокова разписка № 26 била издадена на 24.11.2008г. Общата стойност на получените стоки възлизала на 7 207.00 лв. с включен ДДС по нея с отчитане и на по-стари доставки. Установено е по делото, че подписът срещу името З. на тази разписка – не е положен от собственика и представляващия – консигнатор.

Стокова разписка № 27 била издадена на 01.12.2008 г., като общата стойност на получените стоки по нея възлизала на 2 587.00 лв. За общата стойност на двете стокови разписки е съставена проформа фактура № 9/05.08.2009 г. на стойност 9794 лв., от които 8161.67 лв. е данъчната основа и 1632.23 лв. е ДДС. Тя не е подписана от представител на ответника. Няма спор между страните, че ищецът не е отразил процесната проформа фактура в дневника за продажби и справката – декларация по ЗДДС за съответния период и не е извършил разчитане с бюджета с ДДС. При ответника процесната проформа фактура липсва, не е осчетоводена и не е използван данъчен кредит. Въз основа на нея била издадена от ищеца и Фактура № */17.05.2011г. на стойност 9 794.00лв. с ДДС за мебели по опис съгласно проформа фактура № 9 от 05.08.2009 г., но същата е върната от ответника с писмо;

С влязло в сила решение по Г.д. № 1429/2010 г. по описа на РРС, потвърдено с решение по в.Г.д. № 821/2011 по описа на БлОС, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено вземането на ищеца „ЕМИЛЯНО - ЕМИЛЯН П." пред първата инстанция, срещу ответника “. З.-Д. З.”, за сумата от 9794 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2010 г. до окончателното й изплащане, дължима по договор за продажба на консигнация, за който е издадена проформа фактура № 09/05.08.2009 г., както и сумата от 595.88 лв. сторени разноски в заповедното производство.

Настоящата съдебна инстанция приема, че Стокова разписка № 26 издадена на 24.11.2008г. на общата стойност от 7 207.00 лв. не доказва доставката на описаните стоки, с оглед доказаното в процеса оспорване от страна на ответника на положения подпис за получател на стоката. Стокова разписка № 27 – за приел е положен подпис от лице с име Ели Иванова. Макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получат стоката, следва да се докаже от ищеца, че той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин. И двете стокови разписки не са намерили счетоводно записване при ответника , същите са издадени с дати преди фактурирането, ответникът не е подписал нито проформа фактурата, нито издадената въз основа на нея фактура, като е върнал последната на издателя и. Не е платил цената им Ч. отчитане на сделката и съдът не може при тази фактическа обстановка да приеме , че е налице приемане на описаните в складовите разписки стоки. В този смисъл, единствено е от значение фактът на противопоставяне или липсата му от страна на търговеца. Противопоставянето по см. на чл. 301 от ТЗ следва да е веднага, след узнаването от страна на търговеца за извършените действия. В случая търговецът е узнал за тези действия с изпращане на фактурата от 2011 г., която е върнал на издателя и, с оглед на което и съдът приема, че знанието на търговеца - ответник за доставените стоки не е установено по безсъмнен начин от ищеца в това производство.

В случая издадените стокови разписки от ищеца, ведно със събраните гласни доказателства в първоинстанционното производство служат единствено и само като доказателство, че между страните има трайни търговски отношения и след изтичане на уговорения срок по сключения писмен договор за продажба на стоки на консигнация, но не и за доказване на доставените стоки, описани с тези конкретни две стокови разписки.

Институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.

Търговските правоотношения между страните са продължили и след изтичане срока по писмения договор / каквото е твърдението и на самия ищец с исковата молба/. Правоотношенията между страните следва да се уреждат не на плоскостта на неоснователното обогатяване, а като неизпълнение на договорни задължения.

При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. С иск по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД разполагат лицата, които твърдят че са престирали с оглед на очакваното в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, по правоотношение, което е отпаднало поради прекратения договор. За да е налице третия фактически състав на нормата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца по настоящото дело беше да установи, че е престирал с оглед на основателното очакване в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение не е възникнало, или макар и да е възникнало е било прекратено и е отпаднало с обратна сила.

Освен, че не се доказа предаването на вещите, не се доказа и отпаднало основание, на което ответникът да държи същите. Стоковите разписки, на които се позовава ищецът са издадени след уговорения срок по сключения писмен договор за консигнация и при приетото по-горе от съда в резултат на установената по делото фактическа обстановка, а именно – че търговските отношения между страните са продължили.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност получената за нея, когато последната е по- висока.

В настоящия казус, правилно първостепенният съд е приел с оглед установеното по делото, че евентуално съединения иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен. Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Не се доказа подлежаща на връщане по този ред от ответника вещ, държана без основание.

Видно от горното, въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Страните са ангажирали доказателства за сторени разноски във въззивната инстанция. С оглед изхода на спора, такива се дължат на въззиваемата страна, която ги доказва до размер на 800 лв. - за адвокат.

По възражението на въззивника с правно основание чл. 78 ал.5 ГПК :

Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена от законовите разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от ЗА до минималните размери установени в наредбата на Висшия адвокатски съвЕ. Правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установено от своя страна в поднормативен акт. Съобразяването на установените от разпоредбите на закона - чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36, ал. 2 от ЗА, възможност и изискване за справедливост с посоченото правило от подзаконовия нормативен акт би довело до колизия между разпоредби от различен ранг, при което и съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, следва да намери приложение разпоредбата от по-висок ранг. По силата на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори в случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) и чл. 78 ал.5 ГПК - при прекомерност, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея. В конкретния случай, евентуално съединените искове с цена всеки от 9 794.0 лв. са изцяло отхвърлени, от първостепенния съд, чието решение ще потвърди настоящия въззивен състав, поради което се следват разноски на въззиваемия в пълен размер и за двете инстанции, включително и адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар е 641.76 лева за всеки иск. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева, т. е. под минималния размер за представената услуга по всеки от исковете и не се нуждае от намаляване.

Въззивникът следва да заплати сторените разноски от въззиваемата страна за адвокат в размер на 800 лв.

Спорът по настоящето дело е търговски и в случая въззивният съд намира, че първостепенният съд е сезиран с искове, всеки от които е с размер на цената под 10 000 лв. Въззивното съдебно решение по обективно евентуално съединените искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Разграничителните критерии, според които се преценява дали едно дело е гражданско или търговско, са страните и спорния предмет на делото. В случая страни в процеса са търговци, а предметът на правния спор се свежда до вземане за неоснователно обогатяване, породено в резултат на прекратен договор за консигнация. Аргумент в тази насока се съдържа и в разпоредбата на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, съгл. който по исковете, чиито предмет е било право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, "неизпълнението" или прекратяването й и респ. последиците от това, се образува търговско дело.

По изложените съображения, Окръжен съд Б., на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 4514/22.10.2012 г., постановено по Г.д. № 235/2012 г. по описа на РС Р..

ОСЪЖДА „ЕМИЛЯНО-ЕМИЛЯН П. ЕИК *********, със седалище и адрес на У.: с. Н., общ. Столична, У. „Могилата" № 14, П. от Е. И. П. да заплати на “. З.-Д. З.", с ЕИК *********, седалище и адрес на У.: Г. Б., У. „Ц. С." № 49, П. от Д. К. З. сумата в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски по въззивното дело за адвокат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: