Решение по дело №3004/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против решение № 1565/07.09.2023 г., постановено по АНД № 2605/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, VІІІ н.с.

Жалбоподателят Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив излага възражения за незаконосъобразност на съдебното решение, като иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Твърди, че ПРС неправилно е приел, че с неподаването на справките-декларации и отчетните регистри не са осъществени две нарушения, наказанията за които следва да бъдат налагани по отделно, съгласно чл. 18 ЗАНН. Обосновава се тезата, че изхождайки от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, се отграничават ясно две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка–декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, за които наказанията следва да се наложат и изтърпяват поотделно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП и за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба „Тринити логистик“ ЕООД, чрез управителя П.Д.М., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на ПРС.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно постановление № 693419-F696244/28.02.2023 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД НАП Пловдив, с което на "ТРИНИТИ ЛОГИСТИК" ЕООД, представлявано от П.Д.М., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че при извършена на 17.01.2023г. служебна проверка в ТД на НАП Пловдив е било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период - 01.12.2022г. - 31.12.2022г. до 16.01.202 3 г., включително.

Справката- декларация по чл. 125 от ЗДДС била подадена в ТД на НАП Пловдив на 07.02.2023 г. и заведена с вх. №16005339395/07.02.2023г.

Проверяващият орган е приел, че по този начин дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Съставен е АУАН, който е подписан без възражения от лицето, а въз основа на това и обжалваното НП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че е налице нарушение на материалния закон и по конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, според която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях и, съответно на правилото, че за едно нарушение следва да се налага една санкция.

За да достигне до този краен резултат ПРС е приел, че по аргумент от чл.125, ал.3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

ПРС е посочил в мотивите на решението, че в процесния случай, на въззивния съд е служебно известно, че АНД № 2606/2023 по описа на ПРС има за предмет издадени АУАН и НП, с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.12.2022 г. - 31.12.2022 г.

Тъй като се касае за едно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва да се наложи една единна санкция, то е налице и незаконосъобразност.

Въззивният съд е изложил и мотиви, че в случая са били налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от същия вид - същото е отстранено доброволно, по собствена инициатива от жалбоподателя, още преди съставянето на АУАН, в незначителен период от време след допускането му - по-малко от месец, поради което и налагането на санкция за извършеното деяние би се явила необосновано репресивна и нереципрочна на обществената му опасност.

Решението е правилно.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Няма как да се приеме, че е осъществено вмененото административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може, при условията на чл. 18 ЗАНН, да се приеме, че неподаването на справка-декларация е самостоятелно административно нарушение. Санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения- неподаване на справка – декларация и отделно на отчетни регистри води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя. Изхождайки от анализа на приложимите правни норми и с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, следва да се приеме, че не са налице основания за прилагане на чл. 18 ЗАНН, а от тук и, че е налице основание да отпадне административно – наказателната отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания.

Ето защо правилно е било отменено обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на ПРС, че е налице „маловажен“ случай, тъй като в случая справката-декларация за периода 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г. до 16.01.2023 г. е била подадена едва на 07.02.2023 г., т.е след извършената проверка на 17.01.2023 г. и то след изпратена покана до дружеството от 20.01.2023г. за подаване на справка-декларация, на отчетни регистри и за съставяне на АУАН. От тук, неправилен е извода, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Независимо от горното, решението е правилно като краен резултат и въз основа на правилното приложение на материалния и на процесуалния закон.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1565/07.09.2023 г., постановено по АНД № 20235330202605/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, VІІІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: