№ 15173
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110147268 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 29.12.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Т. М. С.-Ф. за сумата 848,79 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. ”Ш.П.” № ***, бл. ***, вх. Г, ет. 3,
ап. *** с абонатен № 35504, за периода м. май 2019г.- м. април 2020г., сумата 225,23 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 16.10.2020г.- 01.12.2022г.; сумата 10,55 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.11.2020г.- 30.04.2021г., сумата 2,35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2020г.- 01.12.2022г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 71114 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата
1
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
бул. ”Ш.П.” No ***, бл. ***, вх. Г, ет. 3, ап. *** с абонатен No 35504, като купувачът не бил
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба No 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Т. М. С.-Ф. за сумата 848,79 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул.
”Ш.П.” No ***, бл. ***, вх. Г, ет. 3, ап. *** с абонатен № 35504, за периода м. май 2019г.- м.
април 2020г., сумата 225,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия, за периода 16.10.2020г.- 01.12.2022г.; сумата 10,55 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2020г.- 30.04.2021г.,
сумата 2,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2020г.- 01.12.2022г., за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 71114
по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че имотът се обитава от
трето лице. В отговора се навеждат доводи за нищожност на нормите на Наредба № 16- 334
за топлоснабдяването от 06.04.2007г., регламентиращи методиката за дялово разпределение
на топлинната енергия в сградите- етажна собственост. В тази връзка ответницата развива
съображения, че посочения нормативен акт, в частта, касаеща методиката за дялово
разпределение, е отменен с решение по адм. дело № 1372/ 2016г. на ВАС, поради което за
отчетния период 2019г.- 2020г. не съществува правен ред за начисляване на суми за сградна
инсталация. Ответницата релевира доводи за нищожност на клаузите от Общите условия,
регламентиращи падежът на задължението за плащане на цената на топлинната енергия са
нищожни, като неравноправни, противоречащи на общия принцип за добросъвестност.
2
Същата не оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в
количество, съответстващо на претендираната цена. В отговора е релевирано възражение за
погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 30.01.1979г. М.С.С. и М.М.С. са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № *** с административен адрес: София, бул.
”Ш.П.” № ***, бл. ***, вх. Г, ет. 3, чрез правна сделка - продажба, за което е съставен н.а. №
158/ 30.01.1979г., т. II, дело № 264/ 1979г.
Видно от събраните писмени доказателства, чрез удостоверение за наследници №
РСЛ24- ТД26-957 от 21.06.2024г., издадено от Столична община, се установява, че М.С.С. е
починал на 28.02.1985г. и е оставил наследници по закон съпругата си М.М.С. и
низходящата си от първа степен Т. М. С.-Ф.. М.М.С. е починала на 16.03.2018г. и е оставила
наследници по закон низходящата си от първа степен Т. М. С.-Ф..
На 09.10.2001г. етажните собственици са сключили договор с “Б.Б.” ООД, по силата на
който са възложили на дружеството да извършва дялово разпределение в процесната сграда.
Договорът е сключен въз основа на решение на етажните собственици от 24.09.2001г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.08.2020г. за отчетен
период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 2310,29 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2021г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 239,80 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която абонатната станция е автоматична, с пластинчати топлообменници.
Топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, се измерва чрез общ топломер.
Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат топлинните разходи. През отчетния
период в имота има пет радиатора с ИРРО. Топлинната енергия за БГВ се отчита чрез два
водомера- за топла и студена вода. За имота е начислена и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на пълния отопляем обем на имота.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период в имота е доставена топлинна
енергия на стойност 2133,77 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
3
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата е придобила правото на собственост по
силата на наследствено правоприемство.
4
Относно възражението на ответницата, че между страните не съществува
облигационното правоотношение, тъй като имотът се обитава трето лице, следва да се
посочи, че по въпроса “Кои правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката” е постановено
Тълкувателно решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/ 2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1.
Съгласно даденото в същото разрешение, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената . В
решението е посочено, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В конкретния случай не са представени доказателства, че между ищеца и трето лице е
сключен договор за доставка на топлинна енергия, което обуславя извод за неоснователност
на възражението.
В светлината на изложеното, съдът счита, че между ищеца и ответницата е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същият се явява пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между ищеца и ответницата е възникнало облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода м. 05.2019г.- м. 02.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
5
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Б.Б.” ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през отчетния период 2019г./ 2020г. на ответницата е била начислявана
топлинна енергия за отопление, за БГВ и от сградната инсталация.. Според вещото лице за
процесния период в имота е доставена топлинна енергия за отопление топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност 2133,77 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2019г.- м. април 2020г. Искът е предявен на 29.12.2022г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. юли 2019г., са
6
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от м. май 2019г. до м. юли 2019г. са погасени
по давност- за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо
през м. септември 2019г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да
тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване
на исковата молба на 29.12.2022г.
В обобщение, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. август 2019г.-
м. април 2020г.
Относно възражението на ответницата, че с решение от 26.06.2020г. по адм. дело №
14350/ 2019г. на ВАС, петчленен състав, са отменени като незаконосъобразни разпоредби от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, включително и т. 6.4.1 и т. 6.7 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост,
представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007г. за
топлоснабдяването, следва да се посочи, че отмяната на посочените разпоредби няма
обратно действие, тъй като съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е.
отмяната има действие занапред.
Исковете за цена на услугата дялово разпределение не са погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За забавата на ответника приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г.,
одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ- 2016г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като продавачът
начислява обезщетение за забава само за задълженията, неплатени в посочения срок.
В случая лихвата за забава, определена по реда на чл. 162 ГПК, посредством интернет
лихвен калкулатор, е в размер на 225,23 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
7
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
Относно правопогасяващото възражения на ответницата, че задължението е погасено
чрез плащане, по делото са представени писмени доказателствени средства, чрез платежно
нареждане от 11.12.2020г. От представения документ се установява, че на 11.12.2020г.
ответницата е платила сумата 2133,77 лева, с посочено основание за плащане “изравнителна
сметка за период м. май 2019г.- м. април 2020г., абонатен номер 35504”.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. В настоящия случай ответницата изрично е посочила, че
погасява задължението по изравнителна сметка, издадена от ищеца за доставена топлинна
енергия през процесния период в имот, за който е открита партида с абонатен номер 35504
(който е идентичен с абонатния номер на партидата, открита за процения имот).
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените искове и тяхното
отхвърляне.
По отношение на разноските:
В случая плащането е извършено преди предявяване на исковете, което обуславя извод,
че ответницата не е дала повод за завеждане на исковете и в нейна полза следва да се
присъдят разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата претендира адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство. Искането за присъждане на разноски е направено до
приключване на устните състезания, като са представени доказателства за действително
извършване на разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, против Т. М. С.-Ф., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на “Т.С.”
ЕАД за сумата 848,79 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. София, бул. ”Ш.П.” № ***, бл. ***, вх. Г, ет. 3, ап. 46, с абонатен № 35504,
за периода м. май 2019г.- м. април 2020г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр.
8
чл. 149 ЗЕ, сумата 225,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия, за периода 16.10.2020г.- 01.12.2022г., с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; сумата 10,55 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.11.2020г.- 30.04.2021г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД, сумата 2,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2020г.-
01.12.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед №
2967 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 0т 26.01.2023г. по ч.гр. дело №
71114 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, да плати на Т. М. С.-Ф., с ЕГН **********,
сумата 150 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 71114 по описа
за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 450 лева, представляваща раноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Бруната” ООД като трето лице помагач на
страната на “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9