Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря М. Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №5677 по
описа за 2019
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 217/04.04.2019г. на Върховен касационен съд по търговско дело № 971
по описа за 2018 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е отменено влязлото
в сила решение № 2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на 11
състав на Варненски
районен съд, в частта, с която С.М.С. и Г.С.С. са осъдени да заплатят
солидарно на Р.ЕАД суми, произтичащи от Договор за банков кредит от
27.07.2007 г.А..... и делото е върнато за постановяване
на ново решение.
Производството
по делото е образувано по предявени от Р.ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, „Е.2000", бул. "Н.В." №
55, срещу С.М.С. ЕГН ********** ***
и Г.С.С. ЕГН ********** ***, съединени в условията на
първоначално обективно съединяване искове
с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумите, представляващи вземания по
Договор за банков кредит от 27.07.2007г., Анекс №1/07.04.2010 г., Анекс
№2/29.06.2011г. и Анекс №3/13.12.2014г., а именно: -
изискуема главница в размер на 3264,39лв., -
възнаградителна лихва в размер на 472,65 лв., начислена за периода от
15.06.2015г. до 04.07.2016г. включително, -
наказателна лихва в размер на 137,70лв., начислена за периода от
15.06.2015г. до 20.07.2016г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-20.09.2016г. до окончателното им изплащане. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Излага се от ищеца, че с Договор за банков кредит от
27.07.2007г. "Р.)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя С.М.С. кредит
в размер на 10150,00 лв., който е усвоен
еднократно на 27.07.2007. В договора
са уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите
месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на
наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по договора. Договорът е изменен и допълнен с Анекс
№1/07.04.2010г. (Анекс 1) и Анекс
№2/29.06.2011г.(Анекс 2) и Анекс №3/13.12.2014г.(Анекс 3). С последния Анекс 3,
съгласно чл. 1, се установява, че към датата на подписването му вземането на
Банката към Кредитополучателя е в размер на: 3663,73 лв. редовна главница и
45,17 лв. текуща редовна лихва, начислена за периода от 15.11.2014г до датата на
подписване на Анекс 3. Съгласно чл.2 от Анекс 3 за първите три месеца, считано
от 15.12.2014г. кредитополучателят заплаща на банката
фиксирана годишна лихва в размер на 15,85%, като след изтичане на този срок и
съгласно чл.2.1 от Анекс 3 кредитополучателят/съдлъжника
заплаща на банката годишна лихва в размер на
6-месечен SOFIBOR + 14.63 пункта надбавка. Лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR
се преизчислява и променя от Банката 2 пъти в годината. Крайният срок за
погасяване на вземанията се променя на 15.11.2018г., съгласно чл.4 от Анекс 3. В чл.3 от Анекс 3 кредитополучателят се
задължава да погаси усвоената и непогасена главница на 48 анюитетни месечни
вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.12.2014 до
15.11.2018г. Текущата редовна лихва, установена в чл.1.1 от Анекс 3 е уговорено
да бъде изплатена с първата месечна вноска на 15.12.2014г. Уговорката за дължимата наказателна
надбавка към лихвата (10 пункта) при забава в плащането на дължими суми по
Вземанията на Банката се запазва непроменена в трите Анекса. В договора
за банков кредит уговореният размер на наказателната надбавка към лихвата е
била 12 пункта годишно. Твърди
се ,че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор
за банков кредит и анексите към него. На кредитополучателя е отпусната парична
сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни
законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването,
изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Твърди се, че кредитополучателят и съдлъжникът са изпаднали в
забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 15.06.2015;
15.07.2015; 15.08.2015; 15.09.2015; 15.10.2015; 15.11.2015; 15.12.2015;
15.01.2016; 15.02.2016; 15.03.2016; 15.04.2016; 15.05.2016; 15.06.2016.
Неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът
отговаря. С оглед на неизпълнението и в изпълнение
на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя е изпратено писмо
с изх.№ ИЗХ-001-67000. Видно от приложената обратна разписка, писмото е
достигнало до адреса на задълженото лице, посочен в титулната част на Анекс 3
като постоянен, настоящ и като адрес за кореспонденция, като на основание чл.
10 от същия анекс, се считат за надлежно получени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД,
уговореното в Договора има силата на закон за страните. Съдлъжникът е уведомен
с писмо изх.№ИЗХ-001-67001 на единствения адрес, посочен като постоянен, настоящ
и адрес за кореспонденция. Поради
липса на изпълнение, се счита, че в полза на банката са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в
случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на
неустойката (обезщетение за забава) страните отнапред са определили размера на
обезщетението и вреди не следва да бъдат доказвани. Предсрочната изискуемост е
санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи
при настъпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна)
лихва и обезщетение за забава. На
05.07.2015 г. (датата следваща датата на достигане на писмото за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита до задължените лица) е осчетоводена
предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора и анексите към
него. Излага се и че исковата молба има характер на
уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за главница и процесните
вземания стават предсрочно изискуеми в хода на исковото производство в момента
на връчване на ответника на исковата молба. Моли се за уважаване на предявените
искове.
Ответниците С.М.С. и Г.С.С. в срока по чл.131 ГПК не са депозирали
отговор на исковата молба. В допълнително писмено становище отвениците изразяват
становище за неоснователност на предявените искове и молят същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Излагат, че не са налице основания за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, т.к. не е настъпил фактическият състав за
това. Излагат, че не са изпадали в
забава на месечните анюитетни вноски, а дори обратното- заплатили са много над
първоначално уговореното. Твърдят , че не са били уведомявани за
обстоятелството, че кредитът им е обявен за предсрочно изискуем. Излагат, че в
чл.1.2 , чл.4 и чл.9 от Анекс № 1 и чл.2,чл.3,чл.3.2 и чл.8 от Анекс № 2 са
налице неравноправни клаузи, които са нищожни по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия като
доказателство по делото рамков Договор за банков кредит от 27.07.2007г. се
установява, че банката-ищец е отпуснала на ответника С.М.С., в качеството му на
кредитополучател, кредит в размер на 10150,00 лв. В качеството на съдлъжник по
договора е посочена ответницата Г.С.С., като солидарен длъжник при условията на
чл. 121 и сл. ЗЗД. Видно от представения договор, в него са положени подписите
на сключилите го страни, включително и на двамата ответници в настоящото
производство.
Представени са
Анекс № 1/ 07.04.2010г.
към Договор за банков кредит от 27.07.2007г., Анекс № 2/29.06.2011г. към Договор за банков кредит от 27.07.2007г., ведно
с погасителен план, Анекс № 3/13.12.2014г. към Договор за
банков кредит от 27.07.2007г., ведно с погасителен план, надлежно подписани от
сключилите го страни, включително и от двамата ответници.
В чл.1 от Анекс № 3/13.12.2014г. е посочено, че
страните приемат за установено, че към 13.12.2014г. вземането на банката към
кредитополучателя по силата на договора за кредит е в размер на 3663,73
лв.-редовна главница и 45,17лв.-редовна лихва по кредита, дължима от
ответниците по чл.4 от договора за кредит за периода от 15.11.2014г. до датата
на подписване на анекса. В т.2 от Анекса е уговорено, че за първите три месеца,
считано от 15.12.2014г., кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на банката
фиксирана годишна лихва в размер на 15,85%, като след изтичане на този срок и
съгласно чл.2.1 от Анекс №3 кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на банката
годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 14.63 пункта надбавка /лихва/.
Лихвата в частта 6-месечен SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката 2 пъти
в годината. Крайният срок за погасяване на вземанията се променя на
15.11.2018г., съгласно чл.4 от Анекс 3. В чл.5 от анекса е посочено, че при
забава в плащането на дължими суми, кредитополучателят/съдлъжникът дължи на
банката обезщетение за забава – наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно към лихвата по чл.2. В чл.9.1 от
анекса е посочено, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или
частично на което и да е парично задължение по договора за кредит и анекса в
продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия ден,
всички дължими по договора за кредит и анекса № 3 суми- непогасена главница ,
ведно с дължимите такси, разноски , лихви и наказателна надбавка, стават
автоматично и предсрочно изискуеми. В чл.9.2 от анекса е посочено, че в случай
на автоматична предсрочна изискуемост, банката има право да пристъпи към
събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред.
Представено е
извлечение от сметката на ответника С.М.С. и съдлъжника Г.С.С. към
20.07.2016г., в което подробно е описан сключения между страните договор за
кредит от 27.07.2007г. и трите анекси към него, посочен е одобреният кредит в
размер на 10150,00 лв. Видно от извлечението от сметката на ответника, датата
на първото усвояване на предоставения кредит е на 27.07.2007г., посочени са
датите на които има плащане, както и вноските без плащания, а датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е 05.07.2016г. В извлечението
са подробно изброени падежите на неплатените месечни погасителни вноски преди
настъпване на изискуемостта. Общото задължение на ответника в извлечението от
сметка е в размер на 3874,74 лв., от
които 3264,69 лв. главница , 472,65 лв.-изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 15.06.2015г. до 04.07.2016г. включително и 137,70лв.-изискуема
наказателна лихва, начислена за периода 15.06.2015г. до 20.07.2016г.
включително.
Представено е
писмо-уведомление от банката-ищец с изх.№ ИЗХ-001-67000 от 10.06.2016г. , с
което се уведомява ответника С.М.С. за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита , което към 10.06.2016г. възлиза на
3264,69 лв.-главница и 507,20 лв.- лихва. Видно от обратна разписка,
съдържаща писмо-уведомление от банката-ищец с изх.№ ИЗХ-001-67000 от
10.06.2016г., подадена от банката ищец на 13.06.2016г. до ответника С.М.С. на адрес: ***, същата не е потърсена
от получателя.
Представено е
писмо-уведомление от банката-ищец с изх.№ ИЗХ-001-67001 от 10.06.2016г., с
което се уведомява ответницата Г.С.С. за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита , което към 10.06.2016г. възлиза на
3264,69 лв.-главница и 507,20 лв.- лихва. Видно от обратна разписка,
съдържаща писмо-уведомление от банката-ищец с изх.№ ИЗХ-001-67001 от
10.06.2016г., подадена от банката ищец на 13.06.2016г. до ответницата Г.С.С. на
адрес: ***, същата не е потърсена от получателя.
С влязло в сила решение
от 09.11.2017г., постановено по в.гр.д. №6668/2017г. по описа на Софийски
градски съд, поправено с решение от 16.01.2018г. по същото дело, е осъдено <=
ЕАД да заплати на С.М.С. и Г.С.С. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД разделно и
поравно общо сумата от 1079.75лв., представляваща недължимо платени суми за
лихви въз основа на нищожни клаузи в договор за банков кредит от 27.07.2007г.,
за периода 23.02.2010г. до 23.02.2015г., ведно със законната лихва от
23.02.2015г. /датата на предявяване на исковата молба/, до окончателното
изплащане на сумата.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и приета при първото разглеждане на делото съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Елеонора Трифонова, кредитирано като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява след проверка в
счетоводните документи, находящи се в ищеца, че размерът на отпуснатия кредит в
полза на ответника е в размер на 10150,00 лв., като кредитът е отпуснат като е
преведен в увеличение на сметката на дата 27,07,2007г. в размер на 10150 лв.,
след което кредитът е усвоен, като с него са извършени плащания, теглени са
суми в брой, които подробно са посочени в таблицата в Приложение № 1.
Последното плащане по кредита е извършено на дата 16,07,2015г. Вещото лице
изчислява датата на предсрочната изискуемост на 05.07.2016г., като посочва, че
към дата 05,07,2016г. са просрочени задължения с начална дата на падеж
15,06,2015г., като общият размер на падежиралите неплатени главници се равнява
на 787,04 лв.; оставащата непадежирала неплатена главница се равнява на 2
477,35 лв. и общата стойност на главниците се равнява на 3 264,39лв. Просрочените
договорни лихви се равняват на 472,65лв. Просрочените наказателни лихви се
равняват на 137,70лв. Последното плащане по кредита е извършено на дата
16,07,2015г. и с него са покрити изцяло договорна лихва, частично главница и
наказателна лихва с падеж 15,06,2015г. и след тази дата няма извършвани
плащания по процесния договор, по данните към дата 22,07,2016г.; към дата
20,09,2016г. (дата на депозиране на исковата молба) и към дата 10,03,2017г.
(дата на посещение в банката) размерът на непогасените задължения не се
променя. По отношение на това какви компоненти включва Стойността на банковия
ресурс, така както е посочен в чл. 4.2 от процесния договор за кредит и как са
се изменяли тези компоненти за периода 27,07,2007г. до: 1) датата на предсрочна
изискуемост на кредита; 2) датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от страна на „Р.
България” ЕАД, вещото лице посочва, че стойността на банковия ресурс /СБР/ в
лева, съгласно възприетата от Банката методология, се изчислява посредством
формула, представляваща сбор от три основни компонента - разходи за първичен
депозитен ресурс, разходи за вторичен ресурс и допълнителни разходи. В периода
от май 2010г. до декември 2014г. стойността на финансирането на банката бележи
плавен спад, който е отразен в СБР като: намаление с 0.50% от декември 2010г.,
намаление с 0.85% от септември 2012г., намаление с 0.80% от април 2014г. и
намаление с 1.40% от декември 2014г. Както бе отбелязано, в периода на възход
на лихвите Р. поддържа политика на устойчив лихвен процент, прилаган към
кредитите на клиентите. Затова в Методологията за определяне на СБР е заложен
период от 6 месеца за преразглеждане. При наличие на тази устойчива тенденция и
разминаване на официалния СБР от изчисления с повече от 0.5%, банката
предприема действия за промяна. Такава е промяната от декември 2010г., когато
официалният СБР е приравнен на изчислената 6-месечната средна стойност,
отразяваща финансирането на банката. Както бе посочено по-горе, такива
намаления са направени също и към септември 2012г., април 2014г. и декември
2014г. Съгласно Анекс № 3/13,12,2014г. по чл.2 между страните е договорен
лихвен процент равен на 6 месечен СОФИБОР + 14,63 пункта. За периода 15,12,2014г.
– 15,06,2016г. Банката е приложила абсолютно точно промените в СОФИБОР за
периода + надбавка от 14,63 пункта. Вещото лице сочи, че по погасителен план
задължението на кредитополучателите в общ размер от 16094.70лв., от които
5944.96лв. договорна лихва. Реално внесените месечни вноски за периода
27.07.2007г. до 16.07.2015г. се равняват общо на 16481.08лв. Разликата е
надплатени месечни вноски в общ размер от 386.38лв.
При новото разглеждане на делото
са приети заключения по първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи на вещо лице М.С., съобразно което СБР за лева се формира от
лихвения процент по междубанкови депозити за съответния период и валута по
котировка „предлага“ плюс законоустановени разходи на банката, в т.ч. за
задържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван
текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции при банката“. Понятието за СБР
отговаря на индекса СОФИБОР. При сключване на договора стойността е 4.69%, към
м.06.2009г. достига до 9.74%, към м.07.2016г. стойността е 0.77%. Вещото лице
дава дефиниция на понятието „пазарни условия“, като сочи, че то включва няколко
обективни показателя. Липсва формула, по която може да бъде изчислена конкретна
стойност. Липсва информация за тежестта на всеки от показателите при определяне
на стойността. За понятието „пазарни условия“ не може да бъде изчислена
стойност. В договора не се съдържа информация какво включват „пазарните
условия“. Вещото лице сочи, че не може да направи самостоятелни изчисления за
размера на месечната вноска за лихва на база компонентите, включени в СБР, тъй
като липсва формула, по която се изчислява СБР и няма данни за компонентите,
които участват при формирането й. Оттам нататък вещото лице базира изчисленията
си на стойностите, определени от кредитора. По допълнителната задача вещото
лице на въпроса какъв би бил размерът на задълженията по вноските с настъпил
падеж при съобразяване на първоначалния лихвен процент в договора за целия
живот на кредита сочи, че в този вариант се следва погасителният план по
договора за кредит и размерът на вноската остава непроменен за целия живот на
кредита, като се запазва и срокът на договора. Вещото лице е извършило
симулации в табличен вид, в които е отразило стойности без едностранна промяна
на лихвения процент след сключване на анексите и при отчитане на промяната на
индекса, предвиден в анекс 3 – месечен СОФИБОР.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Решение №
2184/26.05.2017 г. по гражданско дело № 11309/2016 г. на 11 състав на Варненски районен съд, в
частта, с която С.М.С. и Г.С.С. са осъдени да заплатят солидарно на <= ЕАД суми,
произтичащи от Договор за банков кредит от 27.07.2007 гА..... е отменено от Върховен касационен съд в хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 и
чл.307, ал.4 ГПК като неправилно спрямо решение от 09.11.2017г., постановено по
в.гр.д. №6668/2017г. по описа на Софийски градски съд. С
решение № 217/04.04.2019г. на Върховен касационен съд по търговско дело № 971
по описа за 2018 г. са дадени задължителни указания при новото разглеждане
на делото първоинстанционният съд да извърши преценка на сключените между
страните анекси и събирайки доказателства, да съобрази дали размерът на дълга,
определен в тях, не е определен въз основа на нищожните клаузи по основания
договор за банков кредит от 27.07.2007г., съответно на нищожни клаузи от
предходните анекси. Посочено е, че приемайки, че оспорените в производството
клаузи от анексите към договора за кредит са индивидуално договорени, ВРС при
първото разглеждане на делото не е съобразил постоянната практика на ВКС в решение
№146/01.11.2017г. по т.д. №2615/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., в което на
поставения въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,
е отговорено че когато отделна клауза от
договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла
на чл.366 ЗЗД. ВКС е посочил и че ВРС не е съобразил и формираната
постоянна практика на ВКС, обективирана в Решение №95 от
13.09.2016г. на т.д.№240/2015г. на ІІ т.о., Решение № 144/08.11.2017г. по т.д.
№ 2155/2016г., Решение № 51/04.04.2016г. по т.д. №504/2015г. и
Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. №1899/2015г. на ВКС, IV г.о. В последното е прието, че е допустима уговорка в договор за
кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1)
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в общите условия; 2) тези обстоятелства следва
да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне
или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл.144, ал.4
от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на
тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената лихва – ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и
задълженият на търговеца и потребителя“ съгласно чл. 143 ЗЗП.
Ответниците по делото имат качеството на потребители на
финансови услуги по см. на § 13, т. 1 и т.12 от ДР на ЗЗП. По силата на чл.146
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите с потребителите са нищожни. Съгласно
чл.143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10/; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора/т.12/.
В процесния случай
клаузите на чл.4.1. и 4.2. от договора за кредит предвиждат, че за първите шест
месеца от усвояване на кредита банката прилага годишна лихва в размер на 12.50
%. След изтичане на този срок, банката прилага годишна лихва в размер на
14.50%. Лихвата представлява СБР /стойност на банковия ресурс, определен от
банката + 10 пункта надбавка годишно. СБР за лева се формира от
лихвения процент по междубанкови депозити за съответния период и валута по
котировка „предлага“ плюс законоустановени разходи на банката, в т.ч. за
задържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван
текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции при банката“. В чл.4.3. е предвидено, че при промяна на пазарните условия, банката може
едностранно да променя лихвата в частта за СБР. От неоспореното заключение на
вещото лице М.С. в тази част се изяснява, че понятието
„пазарни условия“ включва няколко
обективни показателя. Липсва формула, по която може да бъде изчислена конкретна
стойност. Липсва информация за тежестта на всеки от показателите при определяне
на стойността. За понятието „пазарни условия“ не може да бъде изчислена стойност.
Т.е., в договора не се съдържа информация какво
включват „пазарните условия“, респективно не отговаря на
изискването да
е ясен начинът на формиране на лихвата по смисъла на
изискването на чл.147, ал.1 ЗЗП. Останалите понятия в чл.4.2 и 4.3 са също неразбираеми
за обикновения потребител. В клаузата за договорна лихва липсва яснота относно
методиката, липсва точен математически алгоритъм, обясним за потребителя
изчислителен механизъм за промяната на лихвения процент. В процесния договор
липсва и клауза, осигуряваща право на потребителя при промяна на лихвения
процент да прекрати договора, за да се приложи правилото на чл.144, ал.2, т.1
ЗЗП. Поради това, следва да се приеме, че клаузите на договора от 27.07.2007г.,
позволяващи възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално определената договорна лихва, са нищожни. Респективно, уговорките,
постигнати в последващите анекси към договора, основани на
неравноправните клаузи за размера на задълженията на
кредитополучателите, също са нищожни
по смисъла на чл.366 ЗЗД.
Досежно размера на
задълженията за главница и договорна лихва съдът кредитира заключението на
вещото лице Елеонора Трифонова, дадено при първото разглеждане на делото,
доколкото същото съдържа ясни изчисления относно размера на задълженията на
кредитополучателите към момента на сключване на договора и реално извършените
от тях плащания до момента на преустановяване на последните. Установява се от
същото, че общият размер на задълженията за главница и договорна лихва по първоначалния
погасителен план възлиза на 16094.70лв. Към момента на преустановяване на
плащанията от ответниците /15.06.2015г./ същите са заплатили сума в общ размер
от 16481.08лв., или 386.38лв. повече от задължението си по погасителен план. С
оглед изводите за нищожност на клаузите в договора и последващите анекси,
позволили едностранна промяна в размра на задълженията, съдът приема, че към
15.06.2015г. кредитополучателите са изпълнили в цялост задължението си към
банката за заплащане на дължимите главница и договорна лихва. В този смисъл, не
би могло да се приеме, че ответниците са били в забава, респективно са липсвали
предпоставки за обявяване на кредита за пресрочно изискуем. Поради това не се е
и сбъднало условието на чл.4.6 от договора за начисляване на наказателна лихва
от страна на ищеца. Поради това, искът за заплащане на сумата от 137.70лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 15.06.2015г. до 20.07.2016г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото предмет на
разглеждане в настоящото производство са само предявените от ищеца осъдителни
искове, следва да се посочи, че към датата на приключване на съдебното дирене е
изтекъл и крайният срок на кредита, договорен в Анекс 3 /15.11.2018г./.
Както беше посочено, настоящият съдебен състав достига до
извод, че с изплащане на сума в общ размер от 16481.08лв. ответниците са
погасили изцяло дълга си към банката. С влязло в сила съдебно решение от
09.11.2017г., постановено по в.гр.д. №6668/2017г. по описа на Софийски градски
съд, поправено с решение от 16.01.2018г. по същото дело, е осъдено <= ЕАД да
заплати на С.М.С. и Г.С.С. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД разделно и поравно общо
сумата от 1079.75лв., представляваща недължимо платени суми за лихви въз основа
на нищожни клаузи в договор за банков кредит от 27.07.2007г. Настоящият съдебен
състав намира, че следва да зачете силата на пресъдено нещо по влязлото в сила
съдебно решение между същите страни, като отчете възстановените на ответниците
суми с влезлия в сила съдебен акт при определяне на размера на задълженията в настоящото
производство.
Или, общият размер
на задълженията за главница и договорна лихва по първоначалния погасителен план
възлиза на 16094.70лв. Ответниците са заплатили сумата от 16481.08лв., от които
банката е осъдена да им върне сумата от 1079.75лв. Т.е., следва да се приеме по
нястоящите искове, че ответниците са заплатили сумата от 15 401.33лв. При
съобразяване на правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че с
тази сума ответниците са погасили изцяло задължението за лихви, като
незаплатена остава сумата от 693.37лв., представляваща главница по договора за
кредит.
Горните мотиви обуславят уважаване на предявения иск за
главницата за сумата от 693.37лв., която да бъде заплатена солидарно от
ответниците, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.09.2016г., до окончателното изплащане, и отхвърлянето му за
разликата над тази сума до предявения размер от 3264.39лв. Предявените искове
за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 472.65лв. за периода
15.06.2015г. до 04.07.2016г. и за заплащане на сумата от 137.70лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 15.06.2015г. до 20.07.2016г. следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските в
процеса:
Съобразно т.4 от ТР
6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК, настоящият съдебен състав следва да се
произнесе и по разноските в производството по отмяна.
От ищеца са сторени
следните разноски: 153.09лв. държавна такса по предявените искове, 449.65лв.
депозит за съдебно-счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на
делото, 120лв. юрисконсултско възнаграждение при първоначалното разглеждане на
делото; 330лв. депозити за експертизи при новото разглеждане на делото и 300лв.
юрисконсултско възнаграждение при новото разглеждане на делото, определено по
реда на чл.78, ал.8, вр. с чл.25, ал.1 ЗПП, или разноски в общ размер от
1352.74лв. На осн. чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 242.07лв.
От ответниците се
претендират следните разноски: 115.29лв. държавна такса за произодството по
отмяна, 2000лв. адвокатско възнаграждение в производството по отмяна; 200лв.
депозит за съдебно-счетоводна експертиза при новото разглеждане на делото и
2000лв. адвокатско възнаграждение при новото разглеждане на делото. От ищеца
своевременно в производството са въведени възражения за прекомерност на
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата правна сложност на делото, както и
минималните размери, предвидени в чл.7, ал. 2, т. 2 и чл.9, ал.4 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че в полза
на ответниците следва да бъде определено възнаграждение в размер от 800лв. за
производството по отмяна и 800лв. в производството при повторното разглеждане
на делото. Така, сторените от ответниците разноски възлизат в размер от
1915.29лв. От тях, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответниците
на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер от
1572.56лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.М.С. ЕГН ********** *** и Г.С.С.
ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на
Р.ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, „Е.2000", бул. "Н.В." № 55 сумата от 693.37лв. /шестстотин деветдесет и три
лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница по Договор за банков
кредит от 27.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда-20.09.2016г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница за разликата над
присъдената сума от 693.37лв.
/шестстотин деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ до предявения размер от 3264.39лв. /три
хиляди двеста шестдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, както и исковете за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 472.65 лв. /четиристотин седемдесет и
два лева и шестдесет и пет стотинки/, начислена за периода от 15.06.2015г. до
04.07.2016г. и наказателна лихва в
размер на 137.70лв. /сто тридесет и
седем лева и седемдесет стотинки/, начислена за периода от 15.06.2015г. до
20.07.2016г., на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.М.С. ЕГН ********** *** и Г.С.С.
ЕГН ********** *** да заплатят на Р.ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, „Е.2000",
бул. "Н.В." № 55, сумата от 242.07лв.
/двеста четиридесет и два лева и седем стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, „Е.2000", бул. "Н.В." № 55 да заплати на С.М.С. ЕГН ********** *** и Г.С.С. ЕГН **********
*** сумата от 1572.56лв. /хиляда
петстотин седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: