Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 20.07.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на тридесети
юни две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2629/2016г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Л.Н.Л. и С.Н.Б., в която се излагат твърдения, че с влязло в сила на 16.08.2016г.
решение от 26.06.2015г. по гражданско дело *, по описа на *, ответникът С.П.П.
е осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на * сумата от 140000
лв., дадена на отпаднало основание по развален договор - споразумение от
01.11.2010г. Изтъква се, че * е починал на *като ищците в качеството на негови
наследници по закон се явяват кредитори на горепосочения ответник. Навеждат се
доводи, че на 31.08.2015г. длъжникът е сключил договор за дарение,
обективиран в нотариален акт * *, по силата на който е прехвърлил на * П.М.Л.
1/2 идеална част от правото на собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в *, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните *както и
1/2 идеална част от съответните идеални части от правото на собственост спрямо
поземлен имот с идентификатор *. Навеждат се доводи, че разпоредителната
сделка уврежда интересите на кредиторите да получат удовлетворение на
вземанията си по съдебното решение, тъй като е довела до намаляване имуществото
на длъжника. Изтъква се, че при сключването на сделката ответникът С.П. е знаел за увреждането на кредиторите тъй като
не е погасил задължението си към тях. Навеждат се доводи, че задължението за
връщане на сумата от 140000 лв. е възникнало на 12.04.2011г., когато е изтекъл
срокът за доброволното изпълнение на договора от
01.11.2010г., а едва след това е извършено безвъзмездното разпореждане с
имота на длъжника. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо ищците сключения
между ответниците договор за дарение от 31.08.2015г.,
както и относно осъждането им да заплатят направените по делото разноски.
Ответникът С.П.П., в срока
по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените искове.
Изтъква се, че не се явява длъжник на ищците тъй като последните не се намират
в родствени отношения с * и не се явяват негови наследници. Навеждат се доводи,
че сделката не уврежда кредиторите, тъй като ответникът разполага и с друго
имущество за удовлетворяване на задължението си. Ответникът твърди, че не е
знаел за увреждането на интересите на кредиторите чрез сключване на сделката
тъй като същата предхожда възникването
на задължението му, което е настъпило след влизане в сила на съдебното решение
на 18.08.2016г. С оглед гореизложеното, се отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът П.М.Л., в срока
по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените искоиве.
Изтъква се, че от години не се намира в близки отношения с ответника С.П.,
поради което не е могъл да знае, че с договора за дарение последният уврежда
интересите на наследодателя на ищците. С оглед гореизложеното, се отправя
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 01.11.2010г. между * и С.П.П.
е сключено споразумение, съгласно което ответникът поел задължение да се грижи
за наследодателя на ищците срещу получената от него сума в размер на 140000 лв.,
с която следвало да закупи жилище, в което да изпълнява уговорената престация. На
09.03.2011г. *изпратил до С.П. нотариална покана, с която определил срок до
11.04.2011г. за изпълнение на задължението по споразумението, а в случай на
неизпълнение изразил становище, че ще счита договора за развален. Поканата е
връчена на 11.03.2011г. на ответника П.Л. - *на С.П., като след запознаване със
съдържанието й *отговор на 01.04.2010г. до *, в който * твърденията му за
неизпълнение на задълженията по споразумението. Поради липсата на изпълнение
след определения срок *предявил срещу С.П. иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на дадената сума от 140000 лв. във връзка със споразумението. С решение
от 26.06.2015г. по гражданско дело *, по описа на *, ответникът С.П. е осъден
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да заплати на *сумата от 140000
лв., дадена на отпаднало основание по развален договор - споразумение от
01.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционното
решение е потвърдено с решение от 08.04.2016г. по гражданско дело *, по описа
на *и е влязло в сила на 16.08.2016г. На **починал като бил наследен от *Л.Н.Л.
и С.Н.Б.. С определение от 04.07.2016г. по горепосоченото дело, на основание
чл. 227 от ГПК въззивната инстанция конституирала като страни в производството
наследниците по закон на *като след влизане в сила на решението в тяхна полза е
издаден изпълнителен лист от *относно заплащане на сумата от 140000 лв. от
страна на ответника С.П.. В хода на производството по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, С.П. *договор за
дарение от 31.08.2015г., обективиран в нотариален акт * *, по силата на който *
безвъзмездно на * П.Л. 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо
недвижим имот, намиращ се в *, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните *както и 1/2 идеална част от 16/877,65
идеални части от правото на собственост спрямо поземления имот с идентификатор *,
в който е построена сградата.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
С предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД кредиторът цели да се удовлетвори
от имуществото, предмет на разпоредителното действие на неговия длъжник като последното
бъде обявено за относително недействително докато съществува качеството му на
неудовлетворен кредитор. При това положение с погасяването на вземането на
кредитора отпадат и последиците на прогласената относителна недействителност. С
оглед на това упражняването на потестативното право по чл. 135 от ЗЗД е вид
обезпечение за кредитора, което той може да получи както преди да се е снабдил
с изпълнителен титул, така и след това. В тази връзка, за да е налице
качеството на кредитор е достатъчно съществуването на вземането на ищеца да произтича
от твърдените факти в исковата молба, като за действителността му не е
необходимо то да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно
решение. В разглеждания случай е установено, че ищците се явяват кредитори спрямо
ответника С.П. тъй като притежават неудовлетворени вземания
на обща стойност от 140000 лв. спрямо него, установени с влязло в сила съдебно
решение, които са преминали в патримониумите им по силата на наследствено
правоприемство, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. По делото са представени
официални удостоверителни документи, издадени въз основа на актове за
гражданско състояние, от които по безспорен начин се установява произходът на
ищците от техния наследодател. С действията си в хода на образуваното от последния
гражданско дело ищците са обективирали воля за приемане на наследството му като
вземанията им спрямо горепосочения ответник са установени с влязло в сила
съдебно решение. Вземането на *от 140000 лв. спрямо ответника С.П., което
впоследствие е преминало в имуществото на ищците, е възникнало на 12.04.2011г.
с извънсъдебното разваляне на споразумението от 01.11.2010г., на основание чл. 87, ал.
1 от ЗЗД. От този момент вземането е станало изискуемо тъй като за ответника е
възникнало задължение съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да върне
получената на отпаднало основание парична престация. В същия смисъл е и т. 7 от
Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС. В тази връзка следва да бъде
посочено, че процесното вземане няма как да възникне от момента на влизане в
сила на съдебното решение по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с което се
установява единствено безспорността на съществуването му. Вземането не е
погасено по давност тъй като в срока по чл. 110 от ЗЗД от настъпване на
изискуемостта му е предявен иска за връщането му на отпаднало основание и съгласно
чл. 116, б. „б” от ЗЗД давността е прекъсната. Поради наличие на предпоставките
по чл. 115, б. „ж” от ЗЗД новият срок е започнал да тече от 16.08.2016г. като на *отново е прекъснат на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД. С оглед
на това се достига до извода, че след възникване на вземането ответникът е
извършил акт на имуществено разпореждане с процесните имоти, обективиран в
договора за дарение от 31.08.2015г. и по този начин е намалил
активите си като е възпрепятствал удовлетворяването на вземанията на
кредиторите. Това обуславя приложение на фактическия състав по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, а не на този по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Съгласно решения №639 от
06.10.2010г. по гр. д. №754/2009г. на ІV г.
о., №45 от 01.06.2011г. по гр. д. №450/2010г. на ІІІ г. о. и №48 от
21.02.2014г. по гр. д. №4321/2013г. на IV г.
о. на ВКС, увреждащо действие по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Договорът за дарение
безспорно уврежда интересите на кредитора тъй като води до намаляване актива от
имуществото на длъжника. Обстоятелството дали към момента на разпореждането с
имотите и към настоящия момент длъжникът е разполагал или разполага с друго
имущество не е основание да се приеме, че липсва увреждане. Противното би
означавало при недобросъвестност на длъжника когато той не плаща своя дълг, да
му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се
насочи принудително изпълнение. Обявената относителна недействителност цели да възстанови
в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на последния
по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на
разпореждането, е било в патримониума му и съгласно чл. 133 от ЗЗД е служело за
общо удовлетворение на кредитора. Състоянието на имуществото на длъжника към
момента на разпоредителната сделка е ирелевантно в случаите по чл. 135, ал. 1
от ЗЗД, а е относимо само в неприложимата по делото хипотеза на чл. 135, ал. 3
от ЗЗД и то с оглед изследване на въпроса за намерението за увреждане.
От
събраните по делото доказателства се установява и наличието на субективния
елемент от фактическият състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - знание за увреждането
от страна на длъжника. Същият е извършил действие на имуществено разпореждане
при наличието на задължение да върне парична престация по развалено
облигационно отношение. При това положение с безвъзмездното разпореждане с имуществото
си в полза на * той е съзнавал, че ще осуети удовлетворяването на първоначалния
кредитор. По аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД в случая е ирелевантно
знанието на дарения за увреждането на кредитора тъй
като разпоредителното действие е безвъзмездно. В този случай съвсем логично
законът защитава интереса на кредитора тъй като третото лице е получило
имущественото благо от длъжника без да извършва насрещна престация. В
същия смисъл е и решение №639 от 06.10.2010г. по гр. д. №754/2009г. на ІV г.
о. на ВКС. Дори действието на имуществено разпореждане на длъжника да беше
възмездно, знанието на третото лице за увреждането се
установява от *и от обстоятелството че е получил и се е запознал с нотариалната
покана за разваляне на договора. Последното от своя страна възпрепятства и оборването
на презупмцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
От гореизложеното се достига до извода, че по делото са доказани както
обективните, така и субективната предпоставки по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради
което предявените конститутивни искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени като процесната разпоредителна сделка бъде обявена за относително
недействителна по отношение на ищците.
При
този изход на делото, претенциите на ответниците за присъждане на разноски се
явяват неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят поравно на ищеца Л.Л. сумата от общо
3581,76 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение. Искането на ищеца Л.Л. за присъждане в
настоящото производство на разноски от 200 лв. за платено адвокатско
възнаграждение относно производството по въззивно частно гражданско дело №392/2017г.,
по описа на Великотърновския окръжен съд е неоснователно. Разноските са
извършени във връзка с частна жалба на ответника С.П. по реда на чл. 121 от ГПК
и с оглед направеното искане за присъждането им пред въззивната инстанция,
същата е следвало да се произнесе в тази насока съгласно чл. 81 от ГПК.
Водим от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
Обявява за относително
недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на Л.Н.Л. с ЕГН: ********** *** и С.Н.Б. с ЕГН: ********** ***, договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт * *, с който С.П.П. с ЕГН: ********** *** е * на П.М.Л. с ЕГН: **********
***, ******************.
Осъжда С.П.П. с ЕГН: **********
***, да заплати на Л.Н.Л.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 1790,88 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда П.М.Л. с ЕГН: **********
***, да заплати на Л.Н.Л. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 1790,88 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: