Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 25.03.2020 г.
Гр. ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 март 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана
Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 739 по описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл.84, ал.З, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
.
Ищецът П.Б.Г. твърди в исковата си молба, че на 11.02.2016 г. около
06:45 часа в гр. ***, на кръстовището на бул. „Славянски” и ул. „Кольо Ганчев”,
на пешеходната пътека срещу магазин „Практис", настъпило ПТП, в което при
управление на л.а. „Фолксваген Пасат", с рег. № ***, водачът А.Р.Д., с ЕГН:
**********, блъснал пешеходките *** и сестра й П.Б.Г., които пресичали пътното
платно по обозначена пешеходна пътека, като дори били преминали средата й.
Водачът управлявал автомобила си по южната лента за движение на бул.
„Славянски" в посока запад-изток със скорост над максимално разрешената за
шофиране в градски условия (
Заявява,
че на мястото на инцидента пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който
констатирал смъртта на ***, а тя била откарана за оказване на медицинска помощ
в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД, гр. ***.
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГТК на
ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.
От
Удостоверение за родствени връзки с изх. № 175 от 05.12.2018 г., издадено от
Община ***, било видно, че П.Б.Г. е сестра на починалата ***. Така, в
конкретния случай безспорно се установявало, че ищцата била сестра на
починалата вследствие на ПТП ***. Двете били изключително близки. Между същите
съществували чувства на обич и привързаност, помагали си взаимно и всяка била
морална опора на другата. Макар да не живеели в едно домакинство, двете сестри
били почти неразделни, навсякъде са ходили заедно, като дори и при злощастния
инцидент отново били заедно, пресичайки пътното платно, хванати под ръка. Сочи,
че така, загубата на толкова близък за нея човек при този нелеп инцидент се
отразил изключително негативно на психиката й. П.Г. непрекъснато се обвинява за
смъртта на сестра си, защото считала, че фактът, че лекият автомобил блъснал
първо *** и след това ищцата, била причината първата да не е вече сред живите.
Гореизложеното
обуславяло правната легитимация на ищцата да предяви настоящия пряк иск по чл.
226 и сл. от КЗ (отм.) срещу застрахователя на делинквента, причинил процесното
ПТП на 11.02.2016 г.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от направена Справка от електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, било установено,
че л.а. „Фолксваген Пасат" с рег. № *** към датата на ПТП - 11.02.2016 г.,
бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество по застрахователна полица №
ВС/30/115002300625, валидна от 11.09.2015 г. до 10.09.2016 г., прекратена на
28.03.2016 г.
За
станалото ПТП били образувани ДП № 54/2016 г. по описа на ОД на МВР - *** и
пр.пр. № 539/2016 г. по описа на ОП - ***. С внесен в ОС - *** обвинителен акт
срещу виновния водач било образувано НОХД № 177/2016 г. по описа на съда. С
влязла в сила Присъда № 27/21.06.2016 г. по посоченото дело, водачът А.Р.Д. бил
признат за виновен в това, че на 11.02.2016 г. в гр. ***, при управление на
л.а. „Фолксваген Пасат" с рег. № ***, в нарушение на правилата за движение
по пътищата:
- Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват", като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което
е управлявал;
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението", като не намалил скоростта и не спрял
автомобила, когато е възникнала опасност за движението; и
- Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре", като не пропуснал пострадалите
пешеходки, които вече били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали
средата й,
по
непредпазливост причинил смъртта на *** и двустепенна средна телесна повреда на
П.Б.Г., изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник,
представляващо открито счупване на мишничната кост, и в трайно затруднение
движението на десния долен крайник, представляващо счупване на дясно бедро и
счупване на дясна подбедрица, като от деянието настъпила смърт на едно лице и
телесни повреди на едно лице, деецът избягал от местопроизшествието, деянието
било извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай, поради
което на основание чл. 343, ал. 3, предл. „второ", „трето" и
„последно", б. „б", предл. „второ", вр. с ал. 1, б. „б",
предл. „второ" и б. „в", предл. „второ", вр. с ал. 4, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК подсъдимият бил осъден на 6 години и 8
месеца „Лишаване от свобода". На основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 3,
предл. „второ", „трето" и „последно", б. „б", предл.
„второ", вр. с ал. 1, б. „б", предл. „второ" и б. „в",
предл. „второ", вр. с ал. 4, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал.
1, т. 7 и чл. 49, ал. 2 от НК А.Д. бил лишен и от право да управлява МПС за
срок от 9 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Сочи,
че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че
описаното деяние било извършено виновно от деликвента. Така, следвало да се
приеме, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че на 11.02.2016 г. в
гр. ***, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Пасат", с рег. № ***,
водачът А.Р.Д. нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2 и
чл.119, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече
били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата й, вследствие
на което причинил на ищцата П.Г. средна телесна повреда, както и смъртта на
сестра й ***, което деяние представлявало престъпление с посочената по-горе
правна квалификация по НК.
От
изложеното категорично се налагал изводът, че *** била починала в резултат на
причинените й телесни увреждания вследствие на претърпяното ПТП на 11.02.2016
г., като причинените на ищцата неимуществени вреди, предмет на настоящото дело,
били именно във връзка с това, че загубила сестра си при процесния инцидент.
За
да се ангажирала отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), било необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и
да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Сочи,
че предвид изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма
бил осъществен.
Съгласно
разпоредбата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., относно застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този Кодекс, се прилагала част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор", освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм;) освен материалноправни
норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр.,
съдържала и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.
226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на
конкретни разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради
това следвало да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в § 22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят
друго" след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществували. От гореизложеното категорично можел да се направи изводът, че
правното основание на предявения иск е чл. 226 от КЗ (отм.).
В
резултат на противоправното си деяние, водачът А.Д. причинил на ищцата вреда -
изгубила много близък човек - своята сестра. Отношенията им с починалата били
изключително близки, били са много привързани една към друга. Скръбта на П.Г.
била неизмерима и й причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно
преживява загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент П.Б.Г.
всекидневно общувала със сестра си и разчитала на нейната подкрепа в различни
житейски ситуации. Връзката между ищцата и *** била изключително силна и
внезапната смърт на последната се отразила изключително негативно на психиката
на ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея
човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и
сплотено семейство. Ищцата била много близка със своята сестра, съществувала
особена връзка на привързаност в семейството, грижили се една за друга и много
се подкрепяли. Дълги години двете сестри, работили на едно работно място,
заедно ходили и са си тръгвали от работа. Прекарвали целия ден заедно и били
особено близки. Фактът, че по време на инцидента ищцата била заедно с ***, като
и двете пострадали, но Желязкова починала, оказал силно негативно влияние на
психиката й. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че П.Г. все
още страда от загубата на сестра си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по
справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не била
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следвала да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. При определянето на
размера на обезщетението, съдът следвало да прецени характера и степента на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които станало,
причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет,
продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната
към момента на увреждането и др. С оглед обсъдените по-горе доказателства се
установявало, че на ищцата са причинени освен телесни увреждания и душевни
болки и страдания от загубата на един от най-близките й хора - нейната сестра.
След инцидента бил нарушен нормалният ритъм на живот на П.Г.. Засегнато било и
психическото й здраве - в резултат на претърпяното ПТП ищцата се обвинявала за
смъртта на сестра си, станала раздразнителна, страда от безсъние и се страхува
да излиза от дома си дори когато била с придружител. При определяне на
обезщетението следвало да се вземат предвид горепосочените обстоятелства,
поради което счита, че предявеният от ищцата П.Б.Г. иск е основателен и
следвало да й бъде присъдено обезщетение за причинените й вследствие на
процесното ПТП неимуществени вреди в искания размер. Доказателство за това, че
претендираният размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди бил справедлив, било постановеното Решение № 168 от 05.10.2018 г.,
постановено по търг. д. № 892/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.
При
прекия иск, с който увреденият претендирал обезщетение направо от
застрахователя (какъвто е настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за
неимуществените вреди се дължали по общото правило при непозволеното увреждане,
съдържащо се в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - от деня на увреждането.
Сочи, че както е посочено по-горе, за МПС, причинило ПТП, имало сключен
застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следвало, че в случая не
са приложими правилата на новия КЗ. Съгласно постановеното по чл. 290 от ГПК Решение
№ 18 от 22.03.2017 г. по търг. д. № 1935/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО,
задължението на застрахователя било вторично - произтича от задължението на
застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен
срещу застрахователя пряк иск, отговорността на застрахователя покривала изцяло
отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпадал в забава от
непозволеното увреждане. Следователно, застрахователят дължал плащане и на
обезщетение за забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Така, върху присъденото на
ищцата справедливо обезщетение следвало да бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане - 11.02.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Счита,
че в случая не можело да става въпрос и за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите пешеходки. От изложения в исковата молба
механизъм на ПТП, който изцяло се подкрепял и от влязлата в сила присъда спрямо
виновния водач, ставало ясно, че водачът А.Р.Д. не пропуснал пострадалите
пешеходки, които вече били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали
средата й, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на *** и
двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г.. При предприемане на пресичането
двете пострадали се уверили, че МПС, движещи се по бул. „Славянски", в
северната лента на платното за движение в посока изток-запад, са спрели и ги
изчакват да преминат, след което с нормална походка предприели пресичане. Участъкът
от пътя, където възникнал инцидентът, бил осветен от улично осветление дори и
през тъмната част на денонощието, следователно, не можело да става въпрос за
силно ограничена видимост. Освен това, между виновния водач и пешеходките не е
имало препятствия по линията на пряка видимост на водача и А.Д. се намирал на
достатъчно голямо разстояние - по-голямо от опасната зона за спиране, за да
възприеме пострадалите и да избегне настъпването на ПТП, макар да се движил с
превишена скорост.
Счита,
че от представените доказателства безспорно се установявало, че предявеният от
ищцата П.Б.Г. иск за обезщетение за неимуществени вреди за болките и
страданията от смъртта на *** в резултат на претърпяното от ищцата и сестра й
ПТП на 11.02.2016 г. в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.02.2016 г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата, бил напълно доказан, както по основание, така и по размер.
Моли
съда да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172,
район „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Д." № 1,
представлявано от представителите Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., да заплати на П.Б.Г., с ЕГН: **********,***, в качеството й на
сестра на ***, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. ***, починала при ПТП на
11.02.2016 г., сумата от 5 000 лв.
(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на особено близък и скъп за нея човек -
нейната сестра, в резултат на претърпяното от ищцата и *** ПТП на 11.02.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016 г. - датата
на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
направените съдебни и деловодни разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в който
заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което и да бъде
отхвърлен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.
В
случай, че съдът намери иска за основателен, молят да намали размера на
обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба било прекомерно
завишено и не съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии за
справедливост, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, на вида и обема на причинените от
процесното ПТП вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищцата.
Сочат,
че искът е недопустим предвид разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, тъй като
ищцата не заявила по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ извънсъдебна застрахователна
претенция пред застрахователя.
Считат,
че предявената искова молба е неоснователна, тъй като ищцата П.Б.Г. не
претърпяла описаните в исковата молба вреди - болки и страдания от загубата на
сестра й *** при процесното ПТП. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само
и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такава
вреда”. Твърдят, че не съществувала близка духовна и емоционална връзка между
ищцата и починалата й сестра приживе, в тази връзка не можело да се установи
дали П.Г. била търпяла твърдените интензивни болки и страдания (неимуществени
вреди) от загубата на своята сестра,
както и в такъв обем. Съгласно цитираното в исковата молба ТР № 1/21.06.2018
г., постановено по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС само формална връзка на
родство не била достатъчна за определяне на обезщетение. За да се присъдило
обезщетение за неимуществени вреди за по-широкия кръг от роднини, въведен с
цитираното тълкувателно решение, трябвало не само да се докаже по категоричен
начин, че ищцата била претърпяла морални вреди, но трябвало да се установи, че
се касае за такива вреди, които надхвърлят интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Правят
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо
на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на
изискванията на чл. 113, т. 1 и т. 2 Закона за движение по пътищата. Твърдят,
че сестрата на ищцата преди да навлезе на платното за движение не съобразила
разстоянието до приближаващото към пешеходната пътека МПС - Фолксваген Пасат с
рег. № ***, както и неговата скорост на движение, а също така твърдят, че
ненужно удължила времето за пресичане, макар и да се намирала на пешеходна
пътека, като вървяла бавно, със спокоен ход, в тъмната част на денонощието, при
слабо осветление и дъждовно време. Считат, че тези нарушения на Закона за
движение по пътищата от нейна страна се намирали в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при
евентуална доказаност на исковата и претенция, определеното от съда за
справедливо обезщетение следвало да бъде намалено на половина заради наличието
на принос в изложения по-горе аспект.
Признават
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. Фолксваген Пасат с рег. № *** по
силата на Застрахователна полица № ВО/ЗО/115002300625/10.09.2015 г., сключена
със „ЗАД Далл Богг:Живот и здраве" АД.
Оспорват
следните обстоятелства:
1. Изключителната вина на водача на лек
автомобил Фолксваген Пасат с № *** - А.Р.Д., с оглед наведеното по-горе
възражение за съпричиняване на ПТП от страна на загиналата ***, която твърдят с
поведението си да била допринесла за настъпване на произшествието.
2. Твърдението, че приживе ищцата и сестра й
били изключително близки и привързани една към друга, както и че смъртта на ***
й причинявала неимоверни страдания и неизмерима скръб, че бил нарушен
обичайният й начин на живот.
3. Твърдението, че ищцата била претърпяла и
към момента търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и
мъка от загубата на толкова близък за нея човек.
4. Твърдението, че между ищцата и сестра й
съществувала особена връзка на привързаност, че се грижили една за друга и
много се подкрепяли.
5. Оспорват размера на претенцията като
прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в т. 11.2 от настоящия
отговор. Обемът на преживените болки и страдания предстоял да бъде доказан в
хода на процеса. Въпреки това, трудно можело да се обоснове обезщетение в
размер на 5 000 лева. Същото се явявало прекомерно.
6. На последно място възразяват и срещу
искането да бъде присъдена законна лихва от датата на непозволеното увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ (нов) застрахователят дължи
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го бил
определил и изплатил в срок от датата на изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (3-месечен от предявяването на претенцията), освен в случаите, когато
увреденото лице не било представило доказателствата, поискани от
застрахователя.
В
настоящия случай доброволната претенция пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД не била заявявана изобщо. Сочат, че при евентуална доказаност
на претенцията по основание размер, лихва може да се претендира от датата на исковата
молба, а не от датата на ПТП.
Твърдят,
че в случаят приложимостта на новият Кодекс на застраховането, доколкото ПТП било настъпило действително на
новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Приложимостта на отменения КЗ по силата на
пар. 22 от новия КЗ касаел единствено и само част IV Застрахователен договор.
В случаят спорът не касаел валидността, клаузите, тълкуването и изпълнението на
сключен застрахователен договор, а възникналото въз основа на такъв договор
задължение на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Касаело се
за една процедура, изпълнението на която безспорно се подчинявало на
действащите към момента на осъществяването й правила. Следвало да се отчете и
терминологията, използвана от законодателя в случая - говори се за договори, а
не за застрахователна претенция, когато се запазва действието на отменения акт.
На
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, молят съда да бъде привлечено трето лице помагач
– водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ А.Р.Д..
В
условията на евентуалност и при положение, че съдът не намира за приложим новия
КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и регресното основание по чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ за
недопустимо или за неоснователно, заявяват, че ще търсят регресните си
суброгационни права на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 предложение последно от КЗ отменен - виновно отклоняване от проверка за алкохол.
В съдебно
заседание от 10 март 2020 г. с определение съдът е допуснал увеличение на
предявения иск, като същият да се счита за предявен за сумата от 24 000 лева,
вместо за предявените 5000 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е
представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-2037 от 15.02.2016
г., видно от който в 6,49 ч. в гр. ***,
на ул. „Славянски“ до магазин „Практис“ е настъпило ПТП между неустановено МПС
с неустановен водач с пешеходец П.Б.Г. и пешеходец ***.
Безспорно е по делото, че по НОХД № 177/2016 г. по описа на ОС *** А.Р.Д. е признат за
виновен за това, че на 11.02.2016 г. в гр. ***, при управление на л.а.
„Фолксваген Пасат" с рег. № ***, в нарушение на правилата за движение по
пътищата:
- Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал;
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението", като не намалил скоростта и не спрял автомобила, когато е
възникнала опасност за движението; и
- Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре", като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече
били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата й,
по непредпазливост
причинил смъртта на *** и двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г.,
изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник,
представляващо открито счупване на мишничната кост, и в трайно затруднение
движението на десния долен крайник, представляващо счупване на дясно бедро и
счупване на дясна подбедрица, като от деянието настъпила смърт на едно лице и
телесни повреди на едно лице, деецът избягал от местопроизшествието, деянието
било извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай, поради
което на основание чл. 343, ал. 3, предл. „второ", „трето" и
„последно", б. „б", предл. „второ", вр. с ал. 1, б. „б",
предл. „второ" и б. „в", предл. „второ", вр. с ал. 4, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК подсъдимият бил осъден на 6 години и 8 месеца „Лишаване от свобода". На
основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 3, предл. „второ", „трето" и
„последно", б. „б", предл. „второ", вр. с ал. 1, б. „б",
предл. „второ" и б. „в", предл. „второ", вр. с ал. 4, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49, ал. 2 от НК А.Д. бил лишен и от право да управлява МПС за
срок от 9 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
По делото са представени и приети като доказателства по делото: Удостоверение за
родствени връзки с изх. № 175 от 05.12.2018 г., издадено от Община ***; Присъда
№ 27/21.06.2016 г., постановена по НОХД № 177/2016 г. по описа на ОС - ***;
Протокол за оглед на ПТП и Албум; Справка от електронния сайт на Гаранционен
фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
както и Справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние
на ответника.
По делото е конституирано
и трето лице-помагач А.Р.Д., което в съдебно заседание заявява, че помни всичко
за инцидента от февруари 2016 г. Представя по делото писмени обяснения.
Заявява, че е осъден на 6 години и 8 месеца. Излежал около половината. Оспорва
твърденията в исковата молба. Заявява, че пешеходките били психично болни.
Сочи, че се случило ПТП. Блъснал жените на 11.02.2016 г. в 7.45 часа. Цяла
вечер валяло дъжд, нямало осветление по улицата. Движил се по тъмното на изток
от автогарата, видял едно такси пред себе си и след 3-4 коли някой бил спрял, и
им дал предимство и ги блъснал. Заявява, че П., която е жива е по-ниска от
Недка и я била хванала под лакътя и после под мишницата, и се била навела до
земята. На пазара също се водили така. Заявява, че за случая те са виновни. Той
също бил виновен, но изцяло те били виновни. Съпругът на Недка също бил виновен,
защото допуснал Недка с П..*** не било осветено. Сутрин в 6.30 часа изгасяло осветлението.
Само на автогарата светела лампата, която е на светофара. Твърди, че карал на
фарове, на включени къси светлини. Имало много коли преди него, които се
движили леко. Между първата и втората кола нямало как да минат, а то не било и
на пешеходна пътека. Таксито било спряло на пешеходната пътека. Пешеходките
били с някакви тъмни дрехи, защото минали през капака. Излезли изведнъж на
пътя. Излезли между колите, дърпайки се една друга. Твърди, че Недка вървяла
приведена и за това ударил нея. Заявява, че избягал след като ги блъснал,
защото майка му била болна и трябвало да се прибере. Майка му имала мозъчен
инсулт. Колата ги ударила, но нищо не видял. Пешеходките спрямо неговата кола
минавали от ляво на дясно – от север на юг. Движел се на изток, към моста.
Пешеходките пресичали към магазина от север към юг. Пешеходката не видял къде
паднала, но през капака паднала от ляво на дясно. Заявява, че капакът даже му бил
крив. Не спрял веднага. Спрял после от шока преди моста, някъде до магазин
„Практис” на портала. Предното стъкло на колата било здраво, само капака бил
огънат. Дясното странично огледало било криво. Самата стойка вътре била крива. Заявява,
че след инцидента не бил сменял огледалото. Колата седяла при него една
седмица. Била на тротоара пред дома му. Полицаите минавали всеки ден и гледали
колата. От 13-ти я гледали и на 27-ми го арестували. Като спрял преди моста
след инцидента, тръгнал дори не знаел как се прибрал. Не погледнал назад, дали била
паднала жената на платното. Не знае дали са отишли хора.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят Г.Ц.Г.-
живее
на семейни начала със сина на ищцата, сочи, че със
сина на П. живеели от 12 години. Знае за инцидента. Тогава нейната началничка,
на П. и на сестра й, тяхната шефка й се обадила, за да съобщи, че станал
инцидент към 9.30 часа на 11.02.2016 г. П. и Недка работили в една и съща фирма
на различни места. Недка работила на ЖП гарата, а П. на автогарата. Винаги
ходили заедно на работа. Тогава тя се обадила на единия й син, после и на
другия. Отишли на мястото на инцидента на произшествието, на пешеходната пътека.
Видели кръв и стъкла. След това тръгнали да ги търсят по болници. Двете сестри
ги познавала от съвместното им съжителство. Техните отношения били много
близки. П. била с някаква изостаналост и трябвало сестра й да се грижи за нея. Всички
документи и дела, които трябвало да върши стояли при Недка. Като общувала с П.
се виждало, че й има нещо. Трябвало винаги да има някой с нея, а това го
правила сестра й. Недка била по-голямата. Заявява, че в по-голямата част от
живота си са работили заедно. Всеки ден ходили заедно на работа и се връщали
заедно. Работното им време съвпадало и се страхували да вървят сами на работа,
а и сутрин било тъмно и вечер също и винаги били под ръка. П. за смъртта на
сестра си разбрала след като й направили всички операции, може би след месец. Била
в много лошо състояние и го направили в присъствие на доктора. Казали й че била
ударена в главата и че била в друго отделение.След като й съобщили за смъртта на Недка, тя се разплакала
и се разстроила много, разтреперила се. Не поискала никакви успокоителни, но
по-късно вечерта докторът казал, че са й дали успокоителни. Не можела да го
приеме. Интересувала се от сестра си, но се налагало да я лъжат, че си е
ударила главата и е в друго отделение. Лежала в Окръжна болница, тук в града.
Към момента П. била пенсионер. Живеела в собствено жилище и била разведена.
Сестра й помагала за отглеждането на децата. П. сега живеела с по-малкия си
син. Често говорила за сестра си. Ходила на гроба й често. Заявява, че е тъжно,
защото като ходи там казва, че никой друг според нея не посещавал гроба й.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение е оспорено от ищеца, но съдът възприема същото като
добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, произшествието е възникнало на
бул.“Славянски“, ориентиран в посока изток - запад, на разсъмване (06:50ч. на
11.02.2016г.) при облачно и мокро време. В зоната на ПТП, улицата е с две ленти
за двупосочно движение с ширина 10,Ом. Видимостта за водачът на автомобила се е
осигурявала от осветеността на фаровете, а видимостта за пешеходките е била
осигурена уличното осветление и от фаровете като източник на светлина от
движещите се автомобили. Следвало да се има предвид, че осветеност и видимост
са две различни понятия. Приема се, че за нормална видимост към даден обект е
необходимо върху него да пада светлина 2 лукса. Обаче не винаги тази осветеност
гарантира виждане на обекта, тъй като човек възприема отразената от него
светлина. Поради това голямо значение за виждането на обектите когато са
осветени със светлина колебаеща се около минималната гранична стойност, имат и
следните фактори: разстояние до обекта; форма, размери; контрастност на общия
фон; наличие на източници на светлина разположени пред или зад обекта;
скоростта на движение и моментното състояние на наблюдаващия. За водача на
автомобила при движение на мокър асфалт и правилно регулирани къси светлини,
конкретната видимост, видимостта към пешеходките, е в рамките на 25-30 м.
Фаровете осветяват обекти и на по-голямо разстояние, но това е обща видимост,
която при конкретните условия е в рамките на 35-45 м.Тя не е достатъчна за
възприемане на пешеходец облечен с тъмни дрехи. Няма категорични данни дали към
момента на ПТП е работило уличното осветление. Следвало да се има предвид, че
при мокър асфалт и наличие на насрещно движение, ефективността на инсталираното
осветление по бул. “Славянски“ е ниска. Водачите могат да възприемат пътната обстановка
основно на светлината на фаровете. В материалите по досъдебното производство
било изяснено, че челното стъкло е било счупено при произшествието. Счупването
е представлявало напукване във вид на концентрични окръжности с център в
средата между горен и долен ръб на стъклото, напукването е било с вдлъбване
(навътре към купето). При механизъм на блъскане на пешеходец с предна част на
лек автомобил, тялото се качва на предния капак, приплъзва се по него, като
главата достига до определено място в зависимост от скоростта на автомобила. На
базата на проведени опитни изследвания е изведена зависимост между мястото до
което достига главата на пешеходеца и скоростта на автомобила. В случая главата
на пешеходката е достигнала до посоченото по-горе място на челното стъкло и го
е счупила. Това положение съответства на скорост на автомобила в момента на
удара около 70 км/ч. В материалите по ДП нямало данни водачът да е задействал
спирачките преди момента на удара в пешеходките. Следователно, скоростта на
автомобила преди удара била от същия порядък – 70 км/ч. Следвало да се има
предвид, че водачът сам, волево е избрал скоростта си на движение. При движение
с максимално разрешената скорост – 50 км/ч. , опасната зона за спиране на
автомобила е 38,00 м. Дължината на опасната зона е функция на скоростта на
автомобила.Тя зависи и от други фактори, но не зависи от скоростта на
пешеходките. Скоростта на пешеходките има значение за това дали мястото на
удара е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила. Водачът е управлявал
със скорост при която не може да спре в рамките на зоната на конкретната
видимост при условията в които е настъпило ПТП /мокър асфалт, насрещно движение
и движение на къси светлини/. Водачът е имал възможност да спре преди да
настъпи удар ако се е движил със скорост равна или по-ниска от 41км/ч. Времето
за реакция на водача зависила от пътната ситуация, при която е настъпила
опасността за движението. В конкретния случай, водачът е приближавал пешеходна
пътека, която е била обозначена по съответния ред — виж сн. № 1 от фотоалбума
на д.пр. Водачът бил длъжен да бъде с повишено внимание за появяване на
пешеходци. Следвало е да съобрази скоростта си с намалената видимост поради
тъмнината. Отчитайки тези обстоятелства, времето за реакция на водача, на появилите
се пешеходки, в конкретната ситуация е 1,0 сек. Водачът на автомобила твърди,
че се е движил с включени къси светлини. Няма технически средства, с които към
момента на изготвяне на експертизата, да се установи кои светлини са били
включени към момента на ПТП. Според водача на автомобила двете жени са
пресичали като са се държали за ръце, поддържали са се, като Недка е била
приведена. В тази ситуация скоростта се преценява като бавен ход — 3- 3,5км/ч. Пешеходките
били осветени от фронта на светлинния сноп. Те са били облечени с тъмни дрехи.
В зоната на обща видимост(35-45м.), водачът е можел да възприеме неясно
очертани силуети на пешеходките. В зоната на конкретната видимост (25-30м.),
водачът е имал възможност да възприеме пешеходките. Това е разстоянието от
което той може да прецени наличната ситуация като опасна за движението и ако се
е движил със скорост до 41км/ч. е можел да предотврати произшествието чрез
спиране. Пешеходките били ударени с предна челна част на автомобила. Контакта е
в дясно от надлъжната ос на автомобила. По дясната част на предния капак са
установени деформации които са се получили в резултат на качването на телата.
Това обстоятелство определя проекцията на удара върху платното за движение на
около 2,0м. северно от южния бордюр на бул.“Славянски“. Мястото на удара е
около средата, по ширина, на пешеходната пътека. Измерената ширина на пътеката,
в момента на огледа, е 3,5м. От техническа гледна точка произшествието е било
предотвратимо от страна на пешеходките. Било е необходимо и достатъчно да
започнат пресичане на булеварда, когато спрат автомобилите и в двете посоки. Грижата
за собствената безопасност трябва да е съобразена с преобладаващите условия на
движение. При движение в условия на тъмнина, използването на светлоотразителни
елементи в облеклото увеличавала зоната на конкретната видимост. При определени
условия, тя ставала по-голяма от зоната на общата видимост. Това допринася за
значително увеличаване безопасността на пешеходеца.
С оглед направеното оспорване на заключението от страна на пълномощника на
ищцата, по делото е назначена повторна съдебно-автотехническа експертиза.
Вещото лице сочи, че ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, на
хоризонтален, прав участък и мокра пътна настилка. Имало е работещо улично осветление,
от двете страни на пешеходната пътека (северна и южна), на тротоара, има
стълбове с електрически улични лампи. Лекият автомобил се е движил на къси
светлини. Скоростта на движение на лек автомобил Фолксваген Пасат с per. № ***
непосредствено преди настъпване на ПТП и в момента на удара е била около 55
км/ч. Опасната зона реално представлява минимално необходимото разстояние,
необходимо на водача да преустанови движението на МПС от момента на възприемане
на опасността до окончателното спиране и няма връзка със скоростта на движение
на пешеходците. Опасната зона за спиране при скорост на движение 55 км/ч е
41,42 м. ПТП възниква в населено място. Пешеходната пътека е обозначена с пътен
знак Д17 „Пешеходна пътека“ и маркировка М 8.1 „Пешеходна пътека“ тип
„Зебра“.Времето за реакция на водача е 0,8 сек. Водачът на лек автомобил
Фолксваген Пасат с per. № *** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, независимо от скоростта на движение на пешеходците. Дължината на осветения
участък на платното при движение на къси светлини на фаровете е 50 м от лявата
страна на автомобила и на 75 м от дясната му страна. При движение на МПС с
включени дълги светлини на фаровете, осветеността пред автомобила е от порядъка
на 150 м. В съдебно заседание на 20.11.2019г. водачът заявява, че се е движил с
включени къси светлини на фаровете. ПТП е настъпило на участък, осветен от
уличното осветление. Видимостта е била неограничена. Водачът на автомобила е
имал техническата възможност да възприеме пресичащите пешеходци на разстояние
не по-малко от около 100 м спрямо мястото на удара. Далечина на видимост за тях
зависи от зрителните им функции: острота на зрението, праг на контрастната
чувствителност, бързина на различаване, цветова чувствителност и неговата адаптация
към различната осветеност. При едни и същи обективни условия различните
индивиди имат различна възможност на виждане, в зависимост от свойствата на
техните зрителни функции и е трудно да се посочи конкретно разстояние. ПТП е
настъпило по дължина на пътното платно - на около 3,00 м източно от ориентира
„О”, а по ширина на пътното платно - на около 3,50 м северно от ориентира „О”.
От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за двете пешеходки, ако
преди да навлязат на платното за движение се съобразят с разстоянието на
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че при всички случаи ударът е бил предотвратим,
ако водачът беше предприел спиране, а това би било възможно при своевременно
възприемане на пешеходките, то ударът е предотвратим при всички начини на
движение на пешеходките. При бавен и спокоен ход със сигурност само с
намаляване би бил предотвратим, тоест те биха преминали през мястото на удара
без да има конфликт с водача на автомобила. В другите два случая зависи от
момента, в който той предприема спирането. По скоро въпроса е кога ги възприема
водачът на автомобила. Очевидно не ги е възприел на време.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. / с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. –
приложима на осн. § 22 от ПЗР на КЗ,
обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г. с оглед момента на сключване на застрахователния
договор с полица № № BG/30/115002300625
от 10.09.2015г. /ответникът не спори относно наличието на валидно сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ ***, управляван по време
на процесното ПТП от водача А.Р.Д., по силата на застрахователната полица/, е уредено правото на пряк иск в полза
на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.); е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с
оглед приложението на чл. 300 от ГПК
за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително
постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 06.07.2016
г. присъда № 27/21.06.2016 год. на ОС ***, постановена по НОХД № 177/2016 г. –
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. От горното следва, че зачитайки така постановената присъда на
наказателния съд, настоящият съдебен състав следва да приеме за установено извършеното виновно от А.Р.Д. деяние,
съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
"б", вр. чл. 342, ал. 1, от НК, както и настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на *** - сестра
на ищцата.
Съгласно приетото с
т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в
ТР № 1/2018 г. особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства
по несъмнен начин бе установена съществувалата между сестрите *** и П.Б.
трайна и дълбока емоционална връзка и причинените от смъртта на *** продължителни
душевни болки и страдания на преживялата сестра – налагащи извода, че ищцата П.Г.
е понесла морални болки и страдания,
които в достатъчна степен дават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Свидетелката Г.Ц.Г.установи, че ищцата и
сестра й са били изключително близки. Между същите са съществували
чувства на обич и привързаност, като починалата ***, като по-голямата от двете,
се е грижила за своята сестра. Ищцата П.Г. е изпитвала силна привързаност към
своята сестра, с която са били заедно ежедневно и изцяло е разчитала на нейната
подкрепа. Отношенията им с починалата са били изключително близки, връзката
помежду им е била изключително силна. Ищцата много трудно преживявала загубата
на един от най-близките си хора. Чувството на загуба се засилвало и от
обстоятелството, че двете са били заедно по време на инцидента и ищцата изпитвала вина, че сестра й е починала, а тя
е оцеляла. Установи се, че ищцата е
претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек.
Освен така
установената активна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – в качеството й на лице извън кръга на
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, чиято смърт им е причинила
продължителни болки и страдания, по делото бе установен и последният елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск по чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.); – обстоятелството, че за автомобила с ДК № ***,
управляван при ПТП от А. Р.Д., е била
сключена със ЗАД "Даллбогг: Живот и
здраве“ застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
валидна към датата на ПТП, 11.02.2016 г., което ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът намери за основателно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за редуциране на размера на същото поради установеното по
делото съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия.
Установено бе, че смъртта на *** е пряк
резултат от участието й в ПТП, причинено от водача на л. а. "Фолксваген
Пасат“, но и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на
пострадалия. За да е налице последното, необходимо е конкретното поведение на
пострадалия пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП, а
горното по несъмнен начин бе установено от заключението по повторната съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните. Видно от последното, няма данни в материалите по делото пешеходците да са имали ограничена
видимост към приближаващия от дясната им страна автомобил. От техническа гледна
точка ударът е бил предотвратим за двете пешеходки, ако преди да навлязат на
платното за движение се съобразят с разстоянието на приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение. От друга страна,
безспорно бе установена и вината на деликвента А.Д. за причиненото от него ПТП
– с оглед постановеното в присъдата на наказателния съд и приложението на чл. 300 от ГПК. Същият е могъл да избегне ПТП, ако бе спазил законово вменените
му задължения в качеството му на водач на МПС, участник в движението,
регламентирани в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и състоянието
на превозното средство..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. "
Преценявайки горните обстоятелства, при
които е настъпило ПТП, настоящият състав приема, че и водачът на МПС и
пострадалата *** са допринесли в определена степен за настъпването на
вредоносния резултат. Предвид изложеното настоящият състав приема, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 10 %, съставляващо
основание за намаляване отговорността на прекия причинител, респ. на
застрахователя по предявения срещу него пряк иск, което съгласно чл. 51, ал. 2
от ЗЗД следва да бъде съобразено при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и тяхното редуциране с 1/10.
При определяне размера на обезщетенията съдът не следва да прилага
разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101/2018 г., в
сила от 07.12.2018 г.), съгласно която до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.
2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал.
4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5 000
лева. Последната разпоредба обаче не може да бъде приложена доколкото влиза в
противоречие с постановено по преюдициално запитване, решение на Съда на
Европейските общности, което съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България. С § 7 от ДР на
КЗ, с който в националното законодателство са въведени и нормите на
редица директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска
отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г.
Предвиждайки, че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в
размер по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директивата.
Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 226 от КЗ
(отм.). Възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ.
Въвеждането на застрахователна сума, като предел на отговорността на
застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива
2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС, означава, че при
настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания или смърт,
отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от
горе цитирания минимум на застрахователната сума, възприет в Директива 2009/103/ЕО. Налице е и отговор на Съвета на ЕС на отправено
преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/, което по силата
на ДФЕС и чл. 63 от ГПК
е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
При така приетото, съдът намира, че обезщетението
следва да бъде присъдено, така както е прието за доказано от съда, а не до
размер на сумата от 5000 лв., както
претендира ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при
определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г. /, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г. о. / и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, II т. о. /, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о. /.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на психически болки и душевни страдания, търпени от ищцата, преживялата
сестра на починалата ***.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие
следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение,
отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелката
Галина Ганчева – ищцата е преживяла изключително тежко загубата на своята
близка, с която са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки
взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалата
и ищцата – последните са сестри. В заключение и съобразно установеното в
практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно
възприетия с чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да
заплати на ищцата, е в размер на 24 000 лева / това е размера на предявения иск/.
Същата, съобразно изложеното по-горе относно основателността на възражението на
ответника по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за редуциране на размера на обезщетението поради установеното
по делото съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия –
в размер на 10 %, следва да бъде намалена до размер на 21 600 лева, която сума
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата на осн. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), като искът следва да бъде отхвърлен до размера
на 24 000 лв. като неоснователен.
Налице е спор между страните относно началния момент от който
следва да се присъди законна лихва. При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
(какъвто е настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат по общото правило при непозволено увреждане, съдържащо се в
разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД - от деня на увреждането. Лихвите се явяват
компенсаторни и те се дължат от деня на увреждането, тъй като съгласно чл.84,
ал.З от ЗЗД длъжникът се смята за изпаднал в забава и без покана. По делото
безспорно се установи, че за МПС, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен
договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че в случая не са приложими
правилата на новия КЗ. Съгласно постановеното по чл.290 от ГПК Решение №18 от
22.03.2017г. по търг. д. №1935/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, задължението
на застрахователя е вторично - произтича от задължението на застрахования да
обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен срещу застрахователя
пряк иск, отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на
прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от непозволеното
увреждане. Следователно, застрахователят дължи плащане и на обезщетение за
забава съгласно чл.84, ал.З, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ответникът следва
да заплати на ищцата дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от датата на непозволеното увреждане - 11.02.2016г., до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.
4 от ГПК ищцата е освободена
от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска от 864 лева. По делото са
направени разноски от бюджета на съда в размер на 700 лв. – възнаграждение за вещо лице по назначената повторна
съдебно-автотехническа експертиза, които разноски следва да бъдат заплатени от
ответника в полза на бюджета на съда.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в
размер на 1170 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на
разноски. Съдът, като прецени материалния интерес, вида и количеството на
извършената дейност в хода на производството, фактическата и правна сложност на
делото, на основание чл. 37,
ал. 1 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.,
които ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество.
Тъй като ответникът е
направил разноски по делото в размер на 670 лева – внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по САТЕ, то с оглед на горното и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 67 лева, представляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм., бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. –
приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ,
обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г. / и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев", ж.к. „Дианабад",
бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано от представителите Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.,
да заплати на П.Б.Г., с ЕГН: **********,***,
в качеството й на сестра на ***, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. ***, починала при
ПТП на 11.02.2016 г. /съдебен адрес:***/, сумата от 21600 /двадесет и една хиляди и шестстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на особено близък и скъп за нея човек - нейната сестра, в резултат на
претърпяното от ищцата и *** ПТП на 11.02.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.02.2016 г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до размера на претендираните 24 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район
„Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано
от представителите Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К., да
заплати на П.Б.Г., с ЕГН: **********,***,
/съдебен адрес:***/ сумата 1170 лв.
/хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Б.Г., с ЕГН: **********,***, /съдебен
адрес:***/ да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано от представителите Б.Г.И.,
Р.В.М.и Ж.С.К. направените по делото разноски в размер на 217 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район
„Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано
от представителите Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К. да
заплати направените по делото разноски в размер на 700 лв. за изготвяне на повторно заключение в полза на Държавата по
Бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район
„Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано
от представителите Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К. да заплати Държавна такса в размер на 864
лв. в полза на Държавата по Бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач А.Р.Д., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: