№ 1160
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501510 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на ищеца С. И. Д. чрез адв. Т. Т. срещу отхвърлителната част на решение 1044 на СГС от
02.03.2023 г. по гр.д. 12612/2021 г., I ГО, 3 състав, с което е уважен негов иск по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 500 лв. ведно със
законната лихва, считано от 06.11.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена
разликата до претендирания размер за неимуществени вреди от 30 000 лв.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди
в цялост. Поддържа се, че следва да бъдат съобразени шест години досъдебна и съдебна
фаза на процес, липсата на престъпни наклонности у ищеца. Твърди се, че наличието на
множество обвинения срещу него следва да обоснове по-висок, а не по-нисък размер на
обезщетението.
Няма постъпил отговор от страна на Прокуратурата. Няма направени
доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
В съдебно заседание Прокуратурата оспорва жалбата и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Въззивникът-ищец в писмено становище поддържа жалбата и моли за
отмяна на решението и присъждане на разликата до пълния претендиран размер от 30 000
лева обезщетение за неимуществени вреди.
По делото е приложено в цялост НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в, НК по описа на СРС и
на ДП № 3022/2011 г. по описа на 06 РПУ - СДВР и пр.пр. № 46518/2011 г. по описа на СРП.
Не се спори, че ищецът е бил привлечен като обвиняем ищецът е привлечен като обвиняем
през 2011 г. по ДП № 3022/2011 г. по описа на 06 РПУ - СДВР и пр.пр. № 46518/2011 г. по
описа на СРП и му било повдигнато обвинение за три престъпления: две престъпления по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и едно престъпление за чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му е била
1
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. Не се спори, че по внесения на 01.02.2012
г. в СРС обвинителен акт срещу С. Д. е образувано НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в, НО по
описа на СРС за извършени три престъпления срещу личността на Д. С. А.. С присъда от
16.03.2016 г. той е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.
1 НК на неустановена дата в средата на месец май 2011 г. и на неустановена дата през месец
юни 2011 г. и оправдан по тези две обвинения. Със същата присъда е осъден за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – нанасяне на средна телесна повреда на
01.09.2011 г. с две травматични увреждания и е осъден на лишаване от свобода от една
година, като изтърпяването му е отложено за срок от три години. Присъдата на СРС е
потвърдена с решение от 16.10.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 4507/2017 г. на СГС, НО,
16-ти с-в и влязла в сила на 06.11.2017 г.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Според решение № 178 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 523/2014 г., III г. о., ГК
предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗОДОВ са:
срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и наличие на
оправдателна присъда за същото. В настоящото производство искът е установен в своето
основание, като обстоятелството, че срещу ищеца е било водено незаконно наказателно
производство е отделено за безспорно с доклада по делото. За установяване на
обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението по справедливост
доказателствената тежест е за ищеца.
Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат до
установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
За да определи справедливото обезщетение, съобрази свидетелските показания,
дадени от И. А. Л. пред СГС. Тя разказва, че повече от 15 години е била негов адвокат.
Споделил с нея, че срещу него се води наказателно производство, за отправена закана за
убийство срещу неговия строител през 2011 г. Лилкова, която добре го познавала,
констатирала, че той бил уплашен и много стресиран, изнервен и изтерзан. Не знае кога е
бил привлечен като обвиняем, знае, че се явявал в следствия, прокуратури, съд. Когато
майка му научила за воденото срещу сина й наказателно производство, много се притеснила
и заболяванията й се изострили, защото била възрастна жена, а С. много се притеснявал, че
й причинява такива неудобства. След привличането като обвиняем жената, с която живеел
на съпружески начала, го напуснала. Ищецът се оплаквал на свидетелката, че приятелският
му кръг, с който излизали, събирали се, ходели на вечеря, се отдръпнал, приятелите
започнали да го отбягват и той се оказал изолиран и самотен, като обвинен за нещо, което не
е извършил, както и впоследствие се доказало. Занимавал се със строителство, но заради
наказателното дело, бизнесът му се съсипал – строял блок в Драгалевци, но съконтрахентите
започнали да не му вярват, трябвало да поеме нови ангажименти за строителството на нови
обекти, но не смеел да стори това, защото не знаел дали ще може да ги довърши. През този
период свидетелката често го виждала, но не му е оказвала правна помощ. Разказвал й е, че е
имал и друго наказателно дело преди това – нещо за средна телесна повреда, но тя не може
да каже кога.
2
Пред първата инстанция от ищеца е представено свидетелство за съдимост, издадено
от СРС, рег. № 54758/18.08.2022 г., с отразяване в него на обстоятелството, че лицето не е
осъждано. В справка за съдимост на лицето, представена от Прокуратурата е видно, че
ищецът има осъждане по н.о.х.д. № 2000/2012 г. на СРС, 2-ри с-в и по отношение на него е
водено наказателно производство през периода 2014 г. – 2022 г. Това именно е делото,
частичното оправдаване по което е основание на настоящия иск. Ето защо, при определяне
на обезщетението не следва да се съобразява предишно осъждане на ищеца.
По делото се установява, че през 2013 и 2014 г. срещу ищеца е водено наказателно
производство по НОХД 19153/2014 г. на СРС, 19 състав за обвинение за самоуправство, за
което е оправдан с присъдата на СРС. За вредите от това незаконно обвинение ищецът е
предявил иск по гр.д. 20211100112166/2021 г. на СГС, ГО 13 състав, решение от което е
представено.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. Обвинението, за което ищецът е
оправдан и търси обезщетение, е за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК –
закана за убийство, за което е предвидено лишаване от свобода до шест години. Със същия
обвинителен акт и в рамките на същото наказателно производство е бил обвинен и осъден за
причиняване на средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за
което предвиденото наказание е до шест години лишаване от свобода. Съгласно чл. 23, ал. 1
НК ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило
няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото
от тях. Според чл. 24 НК когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да
увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така
увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Следователно максималният
срок, за който е можело да бъде осъден ищецът, е до девет години лишаване от свобода и на
обезщетение подлежи страхът от осъждане за допълнителните три години над предвиденото
за средна телесна повреда.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената
процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на
пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е
ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство е
започнало с привличане на ищеца като обвиняем с постановление от 03.11.2011 г. за
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е осъден. По отношение на
обвинението за закана за убийство досъдебното производство е започнало с постановление
за привличане на обвиняем от 13.12.2011 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на
06.11.2017 г. Тази продължителност от пет години и единадесет месеца леко надвишава
критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината
на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). Ищецът не е ангажирал
доказателства за наложена мярка за неотклонение във връзка с обвинението по чл. 144 НК, а
и не е въвел твърдения в тази насока. Следва да се съобрази и факта, че процесуално-
следствените действия в досъдебната и съдебната фаза са едни и същи и за обвинението за
средна телесна повреда, и за закана за убийство.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. По делото няма твърдения, няма и ангажирани
доказателства за такива увреждания.
Съгласно твърденията в исковата молба цялото наказателно производство е период
3
на значително напрежение и стрес за Д., който, като управител и представляващ две
работещи търговски дружества, осъществяващи реална и успешна търговска дейност, е бил
поставен в положението на подсъдимо лице, без да е извършил деянията, за които е обвинен
и съден. Независимо от крайния благополучен развой на събитията, през всички тези
години, ищецът изцяло бил променил начина си на живот, не бил достатъчно ефективен в
работата си, която логично започнала да намалява, тъй като фокусът на мислите и
действията му били насочени в друга посока. Докато траело разследването и съдебното
производство срещу него, Д. станал неспокоен, притеснителен, загубил увереността и
самочувствието си, което повлияло на действията и постъпките му, както в личен, така и в
професионален план. Изпитвал чувство на срам, че е разследван, обвиняван и подсъдим,
което го накарало да преустанови голяма част от социалните си контакти, затворил се в себе
си, като освен най-близките, не допускал други хора до себе си. Това рефлектирало и върху
физическото му здраве, получавал паник атаки, налагало му се е да пие леки успокоителни,
както и лекарства срещу безсъние, като към момента ищецът все още не се е възстановил
напълно от преживяното и вероятно още дълги години ще живее със спомена от преживения
стрес и страх.
От разпита на свидетелката не се установяват твърдените в исковата молба
неимуществени вреди да са във връзка с точно това обвинение. Няма никакви други
доказателства за променения начин на живот, за получаваните паник атаки, за намаляване
на работата му, за влиянието на обвинението за закана за убийство върху личния и
професионалния му живот.
Ето защо, при определяне на справедливия размер на обезщетението настоящият
състав отчита обичайните вреди, продължителността на наказателното дело, която по
необходимост е същата и за обвинението, приключило с осъждане на ищеца и факта, че
потенциалното наказание е било до шест години лишаване от свобода, а в конкретния
случай – до три години съобразно изложеното по-горе.
Като се отчетат описаните по-горе фактори, както и другото наказателно
производство, водено срещу ищеца през 2013 г. и 2014 г., за което има присъдено
обезщетение по ЗОДОВ и невъзможността да се отграничат вредите по едното от вредите по
другото, въззивният съд намира обезщетение от 1000 (хиляда) лева за справедливо и
отчитащо всички фактори по делото. Основният фактор за този размер е фактът, че в едно и
също производство са повдигнати две обвинения и по едното от тях ищецът е оправдан, а по
другото е осъден. В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата,
към която следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 06.11.2017 г. – влизане в сила на
оправдателната присъда. Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС,
отразена в решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от
24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II
ТО, № 60 от 29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. №
1154/2013 г., № 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Неоснователни са въззивните доводи и съображенията по същество, изложени пред
4
САС, че свидетелските показания доказват изживените емоционални тревоги и притеснения
и това е повлияло трайно на личния и професионалния му живот. Предвид воденото през
2013-2014 г. друго наказателно дело, по което е оправдан и най-вече поради факта, че в
рамките на едно и също производство ищецът е бил обвиняем за различни деяния и за
едното от тях е осъден, не може да се уважи претенцията в размера над 1000 лева.
Вярно е, че според свидетелството за съдимост е неосъждан поради настъпилата
реабилитация и това е съобразено от СГС, както и от настоящия състав. Тази реабилитация
обаче не променя изводите относно факторите, определящи обезщетението. Тя засяга
престъплението, за което е осъден по същото наказателно дело (средна телесна повреда) и е
настъпила след периода, за който настоящото обезщетение се отнася – декември 2011-
ноември 2017 г.
С оглед изложеното, САС намира оплакванията за занижен размер на обезщетението
за частично основателни, като приема, че чл. 52 ЗЗД не е приложен правилно -
справедливото обезщетение в случая възлиза на 1 000 ( хиляда) лева. Ето защо, обжалваното
решение следва частично да се отмени в отхвърлителната му част – като се присъдят
допълнително 500 (петстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, а в
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно.
За настоящата инстанция разноски не са искани и не следва да се присъждат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1044 на Софийски градски съд от 02.03.2023 г. по гр.д.
12612/2021 г., I ГО, 3 състав в частта, в която е отхвърлен искът на С. И. Д. срещу
Прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за разликата от присъдената сума от
500 (петстотин) лева до 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от 06.11.2017 г. до окончателното изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. Д., ЕГН
********** още 500 (петстотин) лева на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди от наказателно производство НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в, НК по
описа на СРС по повод обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
НК, за което е признат за невиновен, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5