№ 2933
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110126419 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК
вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
................ против ..............., в качеството му на частен съдебен изпълнител, за
осъждането на ответника да заплати сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от недопустимо образуване на изпълнително дело №
............... извън района на действие на ответника, както и от неоснователно събрани
суми, които имат несеквестируем характер.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е длъжник по изп. дело № ........... г. по
описа на ЧСИ Б., като последният неправомерно е събрал процесната сума от 3600 лв.
чрез наложен запор върхе вземането й при работодателя „Мелпомена“ ООД. Сочи, че
след направените й удръжки от работната заплата, същата е била в размер под
минимално установения за страната. Отделно сочи, че постоянният и настоящият й
адрес никога не са били регистрирани в София, поради което ответникът, нарушавайки
разпоредбата на чл. 427 ГПК е образувал изпълнително дело в неговия район на
действие. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове по
подробно изложени съображения. Сочи, че като е образувал процесното изпълнително
дело, не е нарушил разпоредбата на чл. 427 ГПК, касаеща подсъдността на
изпълнителните дела. Счита, че не извършил неправомерно действие с наложения от
него запор върху получаваното от ищцата възнаграждение, доколокото в запорното
съобщение изрично било посочено, че удръжките следва да се правят ежемесечно при
спазване на правилата на чл. 446 ГПК, уреждащ правилата за несеквестируемост. Моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
1
Конституираните в производството трети лица-помагачи не са ангажирали
становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено
обстоятелството, че ищцата е длъжник по процесното изпълнително дело, образувано
при ответника в качеството му на ЧСИ. Същото се установява и от приетото по делото
копие на изпълнително дело № ........... г. по описа на ЧСИ .....
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че по молба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на
цесионер на първоначалния кредитор „ОББ“ АД, на 08.07.2016 г. е образувано ИД
№............... по описа на ЧСИ ....., с рег. №850 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Делото е образувано срещу ищцата, в качеството й на длъжник въз основа на издаден
на 09.08.2007 г. изп. лист, с който е разпоредено ................ да заплати на кредитора
„ОББ“ АД, сумата от 2 424, 01 лева, от които: 2 287, 30 - главница; 135, 15 лева –
договорна лихва за периода от 10.04.2007 г. до 07.08.2007 г. и 1, 56 лева- наказателна
лихва за периода от 10.04.2007 г. до 07.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2007 г. до изплащане на вземането, както и сума от 201,48
лева - направени разноски.
Видно от данните по изпълнителното дело, срещу ищцата са предприети и
извършени принудителни действия, като са събрани и парични суми, за което е
направено надлежно отбелязване върху гърба на изпълнителния лист.
Със сезиращата съдебния изпълнител молба, взискателят е възложил на
ответника в качеството му на съдебен изпълнител, по силата на чл.18 от ЗЧСИ, да
извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжника и да определи
способа на изпълнение. Съобразно дадените правомощия, съдебният изпълнител е
извършил съответните справки, като е насочил изпълнението срещу имущество на
ищцата и пристъпил към събиране на дълга.
Установява се, че по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от ищцата. Третото задължено лице- „Мелпомена“ ООД е
получило запорното съобщение на 12.08.2016 г., видно от приложеното известие за
доставяне. Чрез този способ са събрани суми посредством извършени удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника, изплатени на взискателя.
Видно от издаденото удостоверение от третото лице-помагач „Мелпомена“
ООД, общата удържана и преведена сума по изпълнителното дело в периода от м.
09.2016 г. до м. 08.2019 г. е в размер от 3 640,00 лева. В удостоверението е отразено
помесечно и какъв е размерът на брутния и нетния доход на ищцата в периода.
Установява се, че на 04.09.2019 г. съдебният изпълнител е получил уведомление
от работодателя на ищцата /третото задължено лице/, че на основание 446 от ГПК
последният ще спре удръжките от трудовото възнаграждение на ищцата.
От представената от ТП на НОИ справка, се установи, че през 2016 г. месечният
трудов доход на ищцата се е равнявал средно на 546,64 лева, през 2017 г. същият
възлизал на 552,75 лева, през 2018 г. - 592,63 лева и през 2019 г. /до месец август 2019
г./-618, 26 лева.
2
Общоизвестни факти са тези относно размера на минималната работна заплата
/МРЗ/ за страната за процесните години. За 2016 г. размерът на МРЗ е 420.00 лева, за
2017 г.- 460.00 лева, за 2018 г. - 510.00 лева и за 2019 г. - 560.00 лева.
Други относими доказателства не са събрани по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че:
- ответникът, в качеството му на частен съдебен изпълнител, е извършил
твърдените противоправни деяния /действия или бездействия/, с което виновно му е
причинил имуществени вреди в претендираните размери;
- причинна връзка между вредите и виновното деяние на ответника.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване
на противното.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност. Тоест, за да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същият
следва да е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при
или по повод на осъществяваната от него дейност, като е необходимо, за да се дължи
обезщетение, да има вреди в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищцата твърди, че ответникът й е причинил имуществена вреда в сочения
размер, като счита, че съдебният изпълнител е извършил две основни нарушения на
закона.
На първо място сочи, че същият не е имал право да образува изпълнително дело,
доколкото е нарушил местната подсъдност съгласно чл. 427 ГПК. По възражението,
съдът намира следното: Изпълнителното дело е образувано на 08.07.2016 г., към който
момент разпоредбата на чл. 427 ГПК не е била изменяна. Законовите изменения в
текста са въведени с обнародването на ДВ бр. 86 от 2017 г. Към момента на образуване
на изпълнителното дело разпоредбата предвижда различни критерии, които определят
местната компетентност на съдебните изпълнители, единият от които е адресът на
взискателя. В случая, видно от данните в търговския регистър, адресът на взискателя е
в гр. София, като същият е посочен и в молбата за образуване на изпълнително дело.
Изборът за това кой от критериите за избор на местна подсъдност ще бъде използван е
на взискателя /арг. от чл. 427, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ГПК, редакция ДВ, бр. 59/2007 г./.
Освен това, съгласно действащата към този момент ал. 3 на посочената разпоредба,
когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето
задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район,
изпълнителното дело не се препраща. В случая е насочено изпълнение за вземания от
работодателя „Мелпомена“ ООД, който е в друг съдебен район. Налага се извод, че
образувайки изпълнително дело № ........... г. ответникът не е извършил нарушение на
закона и в частност – на предвидената в него местна подсъдност.
3
На следващо място, ищцата сочи, че имуществените вреди са й причинени и
поради факта, че в изпълнителното производство са събрани от ответника суми, които
имат несеквестируем характер. По направеното възражение, съдът намира следното:
Установи се, че ответникът е изпратил запорно съобщение до работодателя на ищцата
за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. При наложен запор върху
трудовото възнаграждение работодателят се явява „трето задължено лице“ по смисъла
на чл. 507 и сл. от ГПК и като такова от момента на получаване на запорното
съобщение има задълженията на пазач спрямо дължимите суми (трудовото
възнаграждение). Вместо да го изплаща на работника или служителя, работодателят е
задължен да плати на съдебния изпълнител, докато бъде погасено задължението,
посочено в запорното съобщение. Законът определя т.нар. несеквестируем доход - един
минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и
неговото семейство и който не може да се използва за погасяване на задълженията му
/чл. 446 ГПК/. Видно от изпратеното до работодателя „Мелпомена“ ООД съдебният
изпълнител изрично е посочил, че при запор на трудово възнаграждение удръжките се
правят при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК,
месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Точният размер
на месечното трудово възнаграждение – както брутен, така и нетен след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки, се определя от работодателя. Размерът на трудовото
възнаграждение не е константен, което се установява и от приетото по делото
удостоверение, издадено от работодателя. Всеки месец, включен в периода, брутният и
нетният размер на получавано възнаграждение от ищцата са различни. Ето защо,
единствено работодателят, който прави ежемесечната удръжка от трудовото
възнаграждение на служителя, може да съобрази спазването на правилата на чл. 446
ГПК. Спазването на изискванията на закона от работодателя при определяне на
секвестируемия доход на лицето е извън непосредствения контрол на съдебния
изпълнител. Аргумент за това е и фактът, че работодателят с уведомително писмо до
съдебния изпълнител от 04.09.2019 г., съблюдавайки правилата на чл. 446 ГПК,
уведомява ответника, че удръжките от трудовото възнаграждение на ищцата В.Т. ще
бъдат спрени.
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично
секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част –
в този смисъл т. 3 от ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, в
случай че съдебният изпълнител беше наложил запор върху цялото получавано от
длъжника трудово възнаграждение, по силата на закона той щеше да се счита за
наложен единствено по отношение на неговата секвестируема част. В случая обаче
съдебният изпълнител изрично е посочил в запорното съобщение, че работодателят
следва да съобрази правилата на чл. 446 ГПК, преди да направи съответната удръжка
от възнаграждението за труд.
Противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или
бездействията на ЧСИ. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
действията/бездействията на съдебния изпълнител, касаещи образуването на
изпълнителното дело и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата, не са противоправни. Следва да се посочи освен това, че ищцата не доказа
твърденията си и за наличието на удръжки от трудовото й възнаграждение,
надхвърлящи секвестируемия й доход. По делото безспорно се установи, че
получаваното от ищцата през исковия период трудово възнаграждение е над
4
минималната работна заплата за страната.
Поради изложеното, съдът намира, че не се е реализирала една от кумулативно
предвидените предпоставки за ангажиране на специфичната деликтна отговорност на
съдебния изпълнител, а именно - неправомерност на негови действия и/или
бездействия, поради което не е необходимо да се обсъждат останалите елементи на
предявения иск.
Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ................, ЕГН ********** против ..............., в
качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 850 на КЧСИ, с адрес: гр. София,
..... иск по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 3600 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от недопустимо
образуване на изпълнително дело № ..............., както и от неоснователно събрани суми,
които имат несеквестируем характер, чрез наложен запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от „Мелпомена“ ООД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ................, ЕГН ********** да заплати на
..............., в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 850 на КЧСИ, с
адрес: гр. София, ..... сумата от 500,00 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ответника ЗД „ЕВРО ИНС“ АД и „Мелпомена“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5