Р Е Ш
Е Н И Е
№62
гр.Кюстендил,26.09.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия І-ви съдебен състав в съдебно заседание проведено при закрити врати на двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година от
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при участието на секретаря Р. С.,като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
МУХТИЙСКА т.д.№ 52по описа на съда
за
Производството
е по реда на част Четвърта
„Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“,
чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Длъжникът „ВИАС”ЕООД
с ЕИК ****+със седалище и адрес на управление:гр.К.,ул.”*”
№ *,вход *, ет.*,ап.1 чрез
управителя си В.Д.К. с молба вх.№ 3736/23.05.2019 г. е поискал да се открие по отношение на
него производство по несъстоятелност,като се определи началната дата на неплатежноспособността с всички
произтичащи от това законни последици. Твърди,че дружеството
е в състояние на неплатежноспособност по смисъла на чл.608 ТЗ,тъй като не може да изпълнява задълженията си към кредитори по
изискуеми и ликвидни търговски сделки,подробно описани в списък на кредиторите,
актуален към 21.05.2019 година, и че
паричните задължения на дружеството превишават стойността на наличните към
30.04.2019 година дълготрайни материални активи и парични средства. След администрирането й в
срок с молба вх.№ 4486/17.06.2019 г. я е привел в
редовност като е уточнил,че видът на съединяването на двете правни
основания по чл.607а,ал.1 и ал.2 ТЗ, е
евентуално и иска първо
съдът да се произнесе за неплатежноспособност на длъжника,а ако молбата му бъде отхвърлена на това основание, евентуално съдът да се произнесе за свръхзадълженост на
ЕООД-то.
Към
молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.З от ТЗ документи, а
именно: уведомление по реда на чл.78 от ДОПК; списък
на кредиторите с посочване размер на
задълженията към 21.05.2019 г.; счетоводни баланси към 31.12.2018г. и към 30.04.2019 г; отчети за собствения капитал за 2018 година и
паричните потоци за
Съдът за
изясняването на делото от фактическа и правна страна е назначил приел съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане е молбата на длъжника „*”ЕООД
с ЕИК ****+със седалище и адрес на управление: гр.К.,ул.”**”
№ *,вход**, ет.*,ап.* ,депозирана чрез управителя му В.Д.К. за откриване на производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на дружеството - молител.
Съгласно
разпоредбите на Търговския закон, производство по несъстоятелност може да се
открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при
наличие на определени материалноправни предпоставки.
Лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци
(съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие,
което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което
е открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали
и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или
заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез
неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4
от ЗЮЛНЦ). В конкретния случай, молителят е търговско дружество, което по
смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по формата си.
Лицата,
по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно
чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично
вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/
Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608
ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане и 4/ Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
По
настоящото дело молител е длъжникът „ *”ЕООД
с ЕИК ****+със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.”**”
№ *,вход *, ет.*,ап.* , поискал
откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си.
Материалноправните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в
чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на
длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с
ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.
В
разглеждания случай молителят е посочил неплатежоспособността си като първо основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а в случай на отхвърляне на молбата му за
откриване на производство по несъстоятелност на това основание, при
условията на евентуалност с него я е основал на свръхзадълженост
.
Съгласно
чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/
задължение по частно държавно вземане, или 4/ задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Цитираната разпоредба, преценявана
във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата,
когато установи, че затрудненията на длъжника са временни ,или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност,
имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
В
чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията.
По
делото са приети две заключения по назначена
съдебно-икономическа експертиза от в.л.ик.инж.Д.Г.Д.,
в които са изследвани
счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са
анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя.
Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, се
приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е
от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние.
За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да
не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни.
Коефициентите
за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да
изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността
не е статична величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се
променя, поради непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на
доставчици и др., както и поради парични постъпления от реализирана продукция
или услуги. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент
„1“, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото
са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията
по тях.
Въз основа на извършените
проверки, вещото лице е установило следното: Съгласно приложеният към делото
списък на кредиторите, „*“ ЕООД, ЕИК: *****,
към 11.06.2019 г. има парични задължения на обща стойност ** лева, от които публичните
му задължения по изп.дело №
10150000863/2015 г.на НАП са ** лева, а към”*”АД са на обща стойност *лева Съгласно
представените Счетоводен баланс и ОПР на „*“ ЕООД, ЕИК: ****+към 31.12.2018
г. и 30.04.2019 г., записаните задължения са на обща стойност съответно:
Към 31.12.2018 г.:
общо *хил. лева — краткосрочни задължения, от които:
-
задължения към
доставчици * хил. лева,
-
към финансови
предприятия * хил. лева,
-
към персонала * хил. лева,
-
осигурителни
задължения * хил. лева,
-
данъчни задължения
* хил. лева.
Към 30.04.2019 г.:
общо *хил. лева - краткосрочни задължения, от които:
-
задължения към
доставчици * хил. лева,
-
към персонала * хил. лева,
-
осигурителни
задължения * хил. лева,
-
данъчни задължения
* хил. лева.
Съгласно изисканата от вещото
лице и представената Оборотна ведомост на „*“ ЕООД, ЕИК: *****, за месец май
От представените счетоводни баланси
на дружеството вещото лице е установило,че коефициентът на автономност на
дружеството-молител към 31.12.2017 г. е 0,46 ;към 31.12.2018 г. е 0,56 и към
30.04.2019 г. е 0,11.Коефициентите на финансова задлъжнялост се повишават и съответно са към 31.12.2017 г.-2,16;към 31.12.2018 г. е
1,79 и към 30.04.2019 г. е вече 8,89 .В случая какъвто е
конкретният, когато коефициента
на финансова автономност е под единица, е налице превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е
над единица, показва степента на финансова независимост от ползването на чужди
средства.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на
зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си.
Този показател обикновено е под единица и показва колко задължения са отчетени
на един лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица,
толкова зависимостта на предприятието от
външни източници на средства е по-голяма.
Неплатежоспособността се установява съобразно
задълженията на търговеца спрямо всички кредитори. Преценката дали имуществото
на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за
интересите на кредиторите, следва да се извърши след съпоставка между
стойността на краткотрайните активи със стойността иа краткосрочните задължения
по баланса му. Следователно, определящото за икономическото състояние на
длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е
бързоликвидно, а не имуществото на длъжника изобщо.
Показателите,които в заключението си вещото
лице основава на приетите по делото доказателства:списък на кредиторите с посочване размер на задълженията към
21.05.2019 г.; счетоводни баланси към 31.12.2018г. и към 30.04.2019 г; отчети за собствения капитал за 2018 година и
паричните потоци за
„*“ ЕООД, ЕИК: ****+не притежава
дълготрайни материални
активи и няма дългосрочни задължения.В
т.6-та от изводите си в заключение вх.№
4872/01.07.2019 г. в.л.инж.Д.Д.
е отбелязала,че краткосрочните
активи на дружеството към края на м.май
Следователно показателите на коефициентите бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника за изследвания период със стойности по-големи от 1-ца не са
реални,тъй като вещото лице
ги е определило на базата на отразените
в баланса му нереално съществуващи краткосрочни парични активи. Икономическата логика не предполага длъжникът
да има бързоликвидни задължения и то към НАП, да има касова наличност- пари по касата, а да не се плаща- това може
само да означава, че тези пари ги няма. Още като е подавал
молбата си за обявяването му в несъстоятелност е трябвало
да представи с нея верен
баланс. По
верния баланс идват реалните резултати- коефициентите стават нули, а не както
се получава по нереалните баланси. Предприятията са длъжни по ЗСч да извършват
инвентаризация поне веднъж годишно - преди съставянето на ГФО. Целта е да се
извърши проверка, дали счетоводните записвания съответстват на действителното
състояние на имуществото на предприятието и при нужда да бъдат коригирани
записванията. Съпоставимостта на резултата от инвентаризацията със счетоводните
записвания се извършва в т. нар. сравнителната ведомост. Тя и
инвентаризационните описи са добър източник на информация какви са конкретните активи на
търговеца или ЮЛНЦ, тъй като информацията за тях в ГФО е обобщена и
синтезирана. Годишната инвентаризация не е задължителна единствено за търговец,
чиито нетни приходи от продажбите не надхвърлят *лева за
текущия отчетен период – чл. 28 ЗСч.
Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по
т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, се приема, че съдът следва да прецени
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица
и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на
длъжника, като обективно състояние. За да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност
са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща
текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. А както се установи „*”ЕООД
няма налични краткотрайни активи и не е установена касова наличност от ** лева.За изследвания от вещото лице период няма съставени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости.
За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
В конкретния случай, обаче коефициентите на показателите за
ликвидност и на финансова автономност на „*”ЕООД не са
реални. Публичните задължения съгласно
Справка за общите задължения към НАП на „*“ ЕООД, ЕИК: ****+към датата на
издаване на справката 16.07.2019 г., по Изпълнително дело №10150000863/2015 г.,
са на обща стойност: *лева /*, от които главница: *лева и лихви за просрочие: *лева.
Последното частично плащане на сумата *лева по това изп.дело е на 21.02.2018 г., след която
длъжникът е спрял да погасява публичните си задължения,видно от представената
от него справката.
С оглед на
така изложената фактическа обстановка, съдът намира молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на
„*”ЕООД за ОСНОВАТЕЛНА.
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.1 и чл. 631 от ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата,
изрично посочени в разпоредбата на чл. 613 от ТЗ; 2.
Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3. Да
се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в
разпоредбата на чл. 608 от ТЗ или
свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл. 742 от ТЗ; 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност /свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл. 631 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да
подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправни задължения към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, настоящата съдебна
инстанция е била сезирана с молба от длъжника, с оглед невъзможността за
изпълнение на публичноправни задължения към държавата.
Установено е
и качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1 от ТЗ
на лицето, за
което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно „*“ ЕООД, ЕИК: ****+със седалище и адрес на
управление : гр.К.,ул.”**” № *,вход *,
ет.*,ап.*,представлявано от управителя
му В.Д.К.. Безспорно се установява от събраните писмени доказателства и
най-вече от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че
дружеството е задлъжняло. Задълженията са установени по основание и размер,
изискуеми са и до датата на предявяване на молбата не са погасени. Заключението
на експертизата установява трайно състоянието на неплатежоспособност на
дружеството, чрез изведените коефициенти на ликвидност и финансова автономност,
като приема, че дружеството няма краткотрайни
активи,за да посрещне
краткосрочните си задължения, т.е. очевидно не се касае за временни затруднения
по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Показателите за финансова автономност, схванати като съотношение между
собствения капитал към пасивите, показват пълна зависимост на длъжника по
отношение на кредиторите му, тъй като му липсва собствен капитал за покриване
на задълженията. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум 1/3
от всички задължения на фирмата, за да се осигурява нормално разплащане за
дълъг период от време. В случая това не е така. Годишните финансови отчети,
които са обявявани в ТР не са реални. Големите касови
наличности по балансите са фиктивни, което се установява при поискана
инвентаризация от вещото лице /каквато въпреки задължението си дружеството не е
правило/. Следователно парите
съществуват само по документи, без да са реално налични.
Предприятията
са длъжни по ЗСч да извършват инвентаризация поне веднъж годишно - преди
съставянето на ГФО. Целта е да се извърши проверка, дали счетоводните
записвания съответстват на действителното състояние на имуществото на
предприятието и при нужда да бъдат коригирани записванията. Съпоставимостта на
резултата от инвентаризацията със счетоводните записвания се извършва в т. нар.
сравнителната ведомост. Тя и инвентаризационните описи са добър източник на
информация какви са конкретните активи на търговеца или ЮЛНЦ, тъй като
информацията за тях в ГФО е обобщена и синтезирана. Годишната инвентаризация не
е задължителна единствено за търговец, чиито нетни приходи от продажбите не
надхвърлят 200 000 лева за текущия отчетен период – чл. 28 ЗСч. Налице е скрито
разпределение на печалбата- т. е. съдружниците, /в случая едноличният собственик на капитала /теглят
пари, като за това няма отчетни документи. Не плащат дивиденти и се трупат
фиктивни касови наличности. Процесната фирма никога не е имала ДМА,
имали са само краткотрайни активи- парични средства и вземания, но паричните
средства са фиктивни, а несъбрани вземания видно от заключението на в.л. са в
размер на *лева. Тъй като касовата наличност
формира общата сума на Активите на
дружеството, а такава не съществува реално, тя е фиктивна, то коефициентите на
обща ликвидност и бърза ликвидност реално са нули, коефициентът на финансова
автономност е отрицателен, коефициентът на финансова автономност и на финасова
задлъжнялост- и двата коефициента показват чувствителна задлъжнялост на
дружеството, както и липса на финансова автономност. Дружеството не е в
състояние да покрива краткосрочните си задължения, тъй като показателите му за
ликвидност са под единица. Следователно дружеството се намира в състояние на
неплатежоспособност, защото неговите стойности са под нормативно установените,
а дружеството не притежава активи за погасяване на текущите си задължения.
С оглед
изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.1 и 3 ТЗ. Съдът приема,
че длъжникът не е в състояние да плати частично или изцяло задълженията си
/данъчни и осигурителни задължения за периода
Като начална
дата на неплатежоспособността, съдът намира, че следва да се приеме 21.02.2018
г., когато длъжникът е спрял плащанията към НАП.
В
съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва
да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички
признаци на неплатежоспостта.Тя се определя според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са
налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ
с оглед общото икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011
г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.Всички
останалите изискуеми и непогасени парични задължения са само към”*”АД на „*”ЕООД и са в периода 21.12.2018 г.-97.05.2019 г.,като
до 21.02.2018 г.когато длъжникът е срял
плащанията си към НАП, не е имал
непогасени парични задължения.
Предвид
обявяването на молителя в
неплатежноспобност съдът няма да се
произнася про евентуално заявено основание на молбата по чл. 625 ТЗ –
свръхзадълженост,каквато е налице с оглед
установената липса на активи на
дружеството и непогасени изискуеми парични задължения към *и ”*”АД .
С оглед на това, че производството
е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ
дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на ***. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото
решение следва да осъди „*ЕООД да я заплати по сметка на КнОС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на
имуществото.
Следва да бъде изпратено съобщение
до Окръжна прокуратура- Кюстендил за наличие на данни за евентуално извършване
на престъпление от общ характер, ако надлежния орган прецени, че са налице
данни за това, след евентуалното влизане в сила на настоящото решение, тъй
като: началната дата на неплатежоспособността е 21.02.2018 г., като считано от нея в 30-дневен срок
представляващият орган не е поискал откриване на производство по
несъстоятелност, както и предвид обстоятелството, че в ТР са обявявани
финансови отчети, които не дават реална представа за финасовото състояние на
дружеството.
Така
мотивиран Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖНОСПОСОБНОСТТА на „* ЕООД, ЕИК: ****+със
седалище и адрес на управление : гр.К., ул.”**”
№ *,вход *, ет.*,ап.*,представлявано от
управителя му В.Д.К..
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА
на неплатежноспособността
21.02.2018 г. на „* ЕООД, ЕИК: ****+със седалище и адрес на
управление : гр.К.,ул.”*” № *вход *, ет.*,ап.*,
представлявано от управителя му В.Д.К..
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „*“ ЕООД, ЕИК: ****+със седалище и адрес на
управление : гр.К.,ул.”*” № *,вход *,
ет.*,ап.*,представлявано от управителя
му В.Д.К..
ДОПУСКА
обезпечение
чрез налагане на общи възбрана и запор на притежаваното имущество от „*“ ЕООД, ЕИК: ****+със седалище и адрес на
управление : гр.К.,ул.”**” № *вход *,
ет.*,ап.*,представлявано от управителя
му В.Д.К..
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на " *“ ЕООД, ЕИК: ****+със седалище и адрес на
управление : гр.К., ул.”*” № *,вход *,
ет.*,ап.*, Б. Л. Б., ЕГН **********, със служебен адрес ***
моб. тел. * като определя месечно възнаграждение в размер
на * лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на
синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който
срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на
подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и
писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на
кредиторите на " * ЕООД, ЕИК: ****+със седалище и адрес на управление : гр.К., ул.”*” № *,вход *, ет.*,ап.*, което ще се проведе на 23.10.2019 г. от 11
часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр.Кюстендил,
ул.”Гороцветна”31,зала ІV; с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ,
а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на
комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА " *“ ЕООД, ЕИК: ****+със
седалище и адрес на управление : гр.К., ул.”*”
№ *,вход *, ет.*,ап.*, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Кюстендилски окръжен
съд сума в размер на * лв. /*лева/, представляваща държавна такса по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника,
която на основание чл.620,
ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на
основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда
на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Препис от решението да се изпрати на
дружеството-молител.
Да се изпрати съобщение до Окръжна
прокуратура- Кюстендил за наличие на данни за евентуално извършване на
престъпление от общ характер, ако надлежния орган прецени, че са налице данни
за това, след евентуалното влизане в сила на настоящото решение, тъй като:
началната дата на неплатежоспособността е 21.02.2018 г., като считано от нея в 30-дневен срок
представляващият орган не е поискал откриване на производство по
несъстоятелност, както и предвид обстоятелството, че в ТР са обявявани
финансови отчети, които не дават реална представа за финасовото състояние на
дружеството.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: