Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
08.12.2020 г., гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1006 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Б.п.” ЕООД по
чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че има
непогасени публични задължения към НАП за данък върху добавената стойност,
начислен по месечна справка декларация и корпоративен данък по годишна данъчна
декларация, както и осигурителни задължения. Поддържа, че липсата на средства и
каквото и да е ликвидно имущество прави невъзможно изпълнението на тези
задължения, които към датата на подаване на молбата са в общ размер 186157.45
лева. Посочва, че през 2017 г. и 2018 г. е имал няколко сезонни магазина на
Черномориято, а през 2019 г. е започнал да извършва дейност по организация на
погребения. Твърди, че от 01.05.2020 г. е преустановил извършването на
търговска дейност, поради което не очаква приходи, с които да покрие публичните
задължения. Посочва, че трудовите договори на всички служители са прекратени на
30.04.2020 г. и към този момент всички трудови възнаграждения са изплатени. Ето
защо моли Съда да обяви неплатежоспособността му, евентуално свръхзадължеността
му и открие производство по
несъстоятелността му с решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството
„Б.п.” ЕООД е регистрирано в Търговския
регистър на 31.07.2015 г., като му е предоставен ЕИК********. Последният обявен ГФО на дружеството в
Търговския регистър е за 2016 г., като по електронното дело на длъжника е
обявен и ГФО за 2015 г. След това длъжникът не е подавал заявления образец Г2 за
обявяване на следващи ГФО.
От
полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се
установява, че за периода от 01.01.1998 г. до
16.06.2020 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на
длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 22.06.2020 г. няма данни
за регистрирани ППС на името на
длъжника, които да са негова настояща собственост.
Длъжникът е представил ГФО за периода 2015 г. – 2019
г. вкл, ведно с техните съставни части, както и междинен отчет към 31.05.2020
г.
От
Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за 2015
до 2019 г. вкл.
В информационната
система на ТД на НАП няма данни за извършени ревизии по отношение на
дружеството за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. Има данни за образувано
производство по принудително изпълнение срещу длъжника – изпълнително дело № *********/2017
г. за задължения в общ размер от 187979.88 лева, от които главница от 17929.57
лева и лихва 12050.31 лева, като има наложени обезпечителни мерки, изразяващи
се в налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Представените от длъжника и изпратените от НАП документи са
използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото
лице П.Д., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението на вещото лице Д. и уточненията, направени в съдебното
заседание на 26.08.2020 г., се установява следното:
При
извършването на анализите за изследвания период
2015
–2019 г. вкл.,
вещото лице посочва, че при изготвяне на ГФО за 2018 г. и 2019 г. не е спазен
един от счетоводните принципи, заложени в Закона за счетоводството, а именно –
принципът независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между
начален и краен баланс. Оборотните ведомости за 2018 г. и 2019 г. не отговарят
на изискването данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период
да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. В оборотната
ведомост за 2018 г. липсва начално салдо, т.е. няма връзка с данните към 31.12.2017
г. В оборотната ведомост за 2019 г. началното салдо на каса в лева е 264316.72
лева, а крайното салдо на каса за 2018 г. е 6905.39 лева. Подобна е и разликата
в счетоводната сметка за печалба от текущата година, като през 2018 г.
дружеството е завършило с печалба от 964.39 лева, а е стартирало 2019 г. с
печалба 258355.72 лева. При изготвяне на експретизата вещото лице е поискало да
му бъде представен опис на касовата наличност, заверен и подписан от
управителя, но такъв не му бил представен. Сумата от 49 000 лева, която
представлява всички активи на дружеството към края на 2019 г. е посочена в
заключението, съгласно счетоводните записвания на дружеството, но документ,
който да доказва, че наистина е установена такава касова наличност липсва. Продажбата
на дълготрайният актив през 2018 г., която не е отразена, е автомобилът.
Неотразената в ГФО печалба от 2018 г. се губи.
Въз основа на нализираните документи и констатираните несъответствия в
записванията, вещото лице прави предположение, че липсващата печалба едноличният собственик е разпределил на себе
си, но това не е намерило счетоводно отражение.
Общото заключение на вещото лице е, че счетоводството не
е водено редовно. Въпреки това вещото лице е направило анализ на активите и
пасивите, собственият капитал и финансовите на дружеството, като е изчислило и коефициентите
на ликвидност, въз основа на счетоводните записвания и отразеното в ГФО, тъй
като липсват първичните счетоводни документи. Съгласно таза направения анализ,
вещото лице заключава, че към 31.12.2015 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г.
дружеството е могло да покрие възникналите си задължения с наличните активи. Към
31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. всички коефициенти за ликвидност на дружеството
са под референтните стойности, а към 31.05.2020 г. дружеството не притежава никакви
активи, съответно коефициентите му са с
нулева стойност, съответно дружеството не е спосочно да покрива възникналите си
задължения със собствени средства. През целият изследван период дружеството е
било зависимо от кредиторите си. Дружестото е работило с отрицателна или нулева
рентабилност, което е довело до влошаване на финансовото му състояние и
невъзможност за погасяване на възникналите задължения към 31.05.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни
изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал.
1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608,
ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно
ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за
правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т.
2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му
да погасява задълженията си. С оглед заключението на
Съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и
е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен
период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение
между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място,
помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в
голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните
активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която
осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да
се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни
активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1
/единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи,
колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да
плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност са извън
границите на референтните си стойности към 31.05.2020 г. и след този момент
продължават да са под норматива. Влошаването на коефициентите към края на 2016
г. и 2017 г. е било преодобяна през 2018 и 2019 г., поради което Съдът намира, за
начало на трайното влошаването на коефициентите следва да се приеме 31.05.2020
г.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите. Обстоятелството, че има
нередовности във воденето на счетоводството и вероятно отклоняване на средства,
в нарушение на правилата за разпределение на печалбата, не променят факта, че
обективното финансово състояние на дружестовто към 31.05.2020 г. не му
позволява да покрие възникналите си задължения с наличните активи, които активи
са с нулева стойност.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът не е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005
г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. №
239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели
на длъжника са влошени трайно към 31.05.2020 г., като към тази дата длъжникът е
имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 2
от ТЗ. Ето защо съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 31.05.2020 г.
Предвид извода, че е налице състояние на
неплатежоспособност, обосноваващо откриване на производството по
несъстоятелност, Съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на
евентуалност от длъжника искане за откриване на производство по несъстоятелност
поради свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество
на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Длъжникът следва да бъде осъден, на основание чл. 621а,
ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати платената от бюджета на съда
сума за депозит за вещо лице в размер на 366 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.п.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.05.2020 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Б.п.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Б.п.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
ОБЯВЯВА „Б.п.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.п.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА Б.п.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на бюджета на Съда сумата от 366 /триста шестдесет и
шест/ лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1006/2020
г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: