Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр.Габрово, 13.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина
Церовска и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното
от председателя к.н.а.д. № 87 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Същото е образувано по депозирана в законния срок
жалба на „******“ ЕООД – Габрово, ул. ** с ЕИК ********* против Решение № 215
от 7.07.2020 година на Районен съд – гр. Габрово, постановено по НАХД № 134 по
описа за 2020 година. С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил
Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1 от 3.01.2020г. издадено от оправомощен
по силата на нарочна заповед заместник началник на ДНСК - София, с което на „******“
ЕООД – Габрово за нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, на основание чл. 237, ал.1, т.1 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 10,000.- /десет хиляди/ лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е било
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се че наказателното постановление
било издадено преди да е налице влязла в сила заповед с правно основание чл.
222,ал.1,т.10 във връзка с чл. 225, ал.1 от ЗУТ, което било условие за успешно
провеждане на наказателната процедура. Районният съд не бил се произнесъл по възражението
за пълна липса на преценка за маловажност от страна на
административно-наказващия орган. Неправилно въззивният съд бил отхвърлил
възраженията относно размера на наложената санкция. Иска се отмяна на решението на ГРС и на потвърденото с
него НП, алтернативно се пледира намаляване на санкцията. Касационният
жалбоподател се представлява в открито съдебно заседание. Представителят му
поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна - Дирекция национален строителен
контрол /ДНСК/ – София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител
оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, като поради това същата
следва да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението на ГРС като правилно и
законосъобразно, по съображения подробно изложени в представения писмен отговор.
И
двете страни претендират разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение следвало да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Съдът правилно бил
констатирал допуснати процесуални нарушения в проведената
административно-наказателна процедура.
Касационната жалба е
допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното
производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения:
Правилно и обосновано
съставът на ГРС е преценил, че описаното в обжалваното пред него наказателното
постановление, административно нарушение е налице.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба относно категоризацията на извършващия се
строеж и липсата на влязла в сила заповед квалифицираща строежа като незаконен.
В
тази връзка съдът възприема доводите на ответника че е налице хидротехническо
съоръжение състоящо е от няколко елемента. Строеж не попада в изключенията по
чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, отнасящи се до изкоп с дълбочина до 1 метър и площ до
30 кв.м. Контролните органи са констатирали площ около два декара и дълбочина
надвишаваща един метър. Правилно строежът е възприет като такъв от трета
категория.
Административнонаказателното
производство и производството по обжалване на индивидуалния административен акт,
с който строеж е обявен за незаконен, са две отделни и независими производства.
Санкционният орган и съдът при обжалване на издадено наказателно постановление
следва да изследват дали е налице строеж и има ли издадени изискуемите
строителни книжа /в случая/. Вън от всякакво съмнение е, че е налице строеж по
смисъла на ЗУТ и че за него липсва издадено строително разрешение.
Не
е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение, осъществено от
наказващия орган и изразяващо в това, че органа не бил извършил преценка относно
евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 53 от същия
закон „… ако няма основание за прилагането на чл.28 и 29, наказващият орган
издава наказателно постановление…“. Следователно с издаването на наказателно
постановление, наказващият орган е изразил по недвусмислен начин волята си, че
не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изложените от въззивния
съд мотиви в тази насока, нямат за цел да заместят волеизявлението на санкционният
орган, както бе посочено такова изрично волеизявление не е нужно. Тези мотиви
обосновават извода на районния съд, че правилно наказващият орган е издал
наказателно постановление, невъзприемайки случая като маловажен.
Въпреки
изложеното, обосноваващо правилността на извода на Районен съд – Габрово, че е
налице извършено административно нарушение от касационния жалбоподател и че
това нарушение следва да бъде санкционирано, решението следва да бъде отменено,
а наказателното постановление изменено по следните съображения.
Касационната жалба е основателна в частта й отнасяща
се до размера на наложеното наказание. В случая наказателното постановление е
незаконосъобразно в частта му с която е определен размер на имуществената
санкция над минималния предвиден от чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ размер. Във
всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от
предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане
ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно
този размер. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт,
което налага неговото изменение и определяне на имуществената санкция в размер
равен на законовия минимум. Като
е приел че не е налице нарушение при постановяване на обжалваното НП в тази му
част, районният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а наказателното постановление - изменено. Определената имуществена
санкция следва да бъде намалена до законоустановения минимум – 5.000,- лева.
При
този резултат по делото сторените от
страните разноски за двете съдебни инстанции следва да бъдат присъдени в
половин размер. На дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 500.-
лева, явяващи се половината от общо 1.000,- лева /по двата договора за правна
помощ/, а на ответника следва да бъдат присъдени 100,- лева, явяващи се
половината от общо 200,- лева юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции.
След прихващане ДНСК – София следва да бъде осъдена да заплати на касатора
400,- лева.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, изр.1, in fine от
АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 215 от 7.07.2020 година на Районен съд –
гр. Габрово, постановено по НАХД № 134 по описа за 2020 година, с което е потвърдено
Наказателно
постановление № Г-14-ДНСК-1 от 3.01.2020г. издадено от оправомощен по силата на
нарочна заповед заместник началник на ДНСК - София, с което на „******“ ЕООД –
Габрово за нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, на основание чл. 237, ал.1, т.1 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 10,000.- /десет хиляди/ лева.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1
от 3.01.2020г. издадено от заместник началник на ДНСК - София, с което на „******“
ЕООД – Габрово за нарушение на чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, на основание чл. 237, ал.1, т.1 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 10,000.- /десет хиляди/ лева, като намалява размера на наложеното наказание имуществена санкция на 5,000.- / пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален
строителен контрол – София ул. "***, с ЕИК ********* да заплати на „******“ ЕООД – Габрово, с ЕИК204215917 сумата 400,- /четиристотин/ лева, деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.