№ 2354
гр. Бургас, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103634 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от З. Д. К. против „ХЕПИ 2018“
ЕООД и Е. С. М., с която са предявени три осъдителни иска, като ответниците следва да
заплатят сумите по тях солидарно.
С разпореждане № ***/*** г. е постановено, че съобщението с приложени препис от
исковата молба и приложенията към нея е редовно връчено на дружеството „ХЕПИ 2018“
ЕООД на основание чл.50, ал.4 от ГПК, считано от *** г.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор само от ответника физическо
лице.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Е. С. М. моли съда да
отхвърли исковете спрямо нея, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Ответникът „ХЕПИ 2018“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. е сключен договор за временна парична помощ (за краткост Договора)
между З. Д. К., в качеството на заемодател, „ХЕПИ 2018“ ЕООД, в качеството на заемател, и
Е. С. М., в качеството на солидарен длъжник. Според чл.1 от Договора на основание чл.240
от ЗЗД К. се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 20 000 лева, а
заемателят се задължава да върне заемната сума и да плати възнаграждение на заемодателя.
Според чл.4 от Договора заемателят дължи възнаграждение в размер на 4 % годишна
лихва, както и сумата от 5000 лева, направени текущи разходи. Според чл.5 от Договора
заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума, заедно с уговореното
възнаграждение и направените текущи разходи в срок до 6 месеца, считано от момента на
подписване на Договора. Според чл.7, т.2 от Договора заемодателят е длъжен да приеме
предсрочно погасяване на заема или на част от него, щом заемателят поиска това. Според
1
чл.14 от Договора страните се споразумяват, че всички спорове, породени от Договора, в
това число уговорката за поръчителство, ще бъдат решавани по взаимно съгласие.
На *** г. ищцата превежда по банковата сметка на заемателя, посочена в Договора, на
два пъти по 10 000 лева, като основанието за плащането е „договор за заем“.
На *** г. пред ОС – Бургас ищцата предявява исковата молба срещу ответниците, по
която е образувано т. дело № ***/2024 г. по описа на този съд. С определение №
498/08.05.2024 г. производството по това дело е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на БРС, като е образувано настоящото дело.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са три осъдителни иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от
ЗЗД.
По спорния въпрос в какво качество ответникът М. е подписала Договора, съдът
намира следното:
Според разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят
се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Следователно
договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение
между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към
кредитора на длъжника да отговаря за неговото задължение – в този смисъл е и Решение №
1022 от 28.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 252/1999 г., V г. о. Характерно за поръчителството е,
че поръчителят отговаря за чужд дълг.
Правната квалификация на правоотношението, която дават самите страни по него, не
е определяща за неговата същност. На установяване подлежи съдържанието на уговорките
между страните, преследваната от тях цел и общата им воля.
В съдебно заседание ищцата потвърди, че предявява исковете срещу госпожа М. в
качеството и на поръчител по Договора. Към датата на подписване на Договора управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството „ХЕПИ 2018“ ЕООД е госпожа Е. С. М.
(вторият ответник).
За възникване на договорно солидарно задължение е необходимо смисълът на поетите
задължения да води до извод, че няколко длъжници дължат една и съща престация на един
кредитор и той може да иска изпълнението й от всеки от тях заедно или поотделно – в този
смисъл Решение № *** от *** г. на ВКС по т. д. № 227/2008 г. От съдържанието на Договора
се установява, че той регламентира правата и задълженията на заемодателя и на заемателя –
няма клауза, която да регламентира правата и задълженията на солидарния длъжник и няма
клауза, която да посочва, че госпожа М. отговаря за една и съща престация с дружеството
„ХЕПИ 2018“ ЕООД към кредитора – заемодател и К. може да иска изпълнението й от всеки
от тях заедно или поотделно.
В чл.14 от Договора се посочва, че той съдържа „уговорка за поръчителство“.
Единствената част от Договора, която има отношение към института „поръчителство“, е
титулната, в която е отразено, че Договорът се подписва и от госпожа Е. М.. Когато в
титулната част на договора за заем едно лице е определено като „солидарен длъжник”, но то
не е съзадължено със заемателя, при когото е преминала паричната сума и от когото се
очаква да погаси заема (такава е и процесната хипотеза), то задължението е уговорено като
поръчителско. Заемната сума е предадена на „ХЕПИ 2018“ ЕООД, а не на госпожа М., като
последната отговаря за чужд дълг – този на дружеството, в което тя към момента на
получаване на сумата е едноличен собственик на капитала.
В процесния случай договорът за поръчителство е инкорпориран в договора за заем.
Това е така, защото задължението за връщане на заемната сума, ведно с възнаграждение и
2
разноски, е за заемателя, но госпожа М. също ще отговаря за тези задължения, т.е. тя
обезпечава изпълнението на главното задължение от трето лице длъжник. Ето защо следва
да се приеме, че Договорът е подписан от госпожа М. в качеството й на поръчител.
По възражението на ответника М., че исковете спрямо нея са предявени след
срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД:
Според разпоредбата на чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т.
4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Според Договора падежът на задължението е 6 месеца след подписването му, т.е.
падежът настъпва на 09.11.2023 г. Исковете са предявени на *** г. пред ОС – Бургас или по-
малко от 6 месеца след падежа, т.е. срокът по чл.147 от ЗЗД е спазен и исковете срещу
ответника физическо лице са допустими.
По основателността на исковете:
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Според разпоредбата на чл.141 от ЗЗД
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Установи се, че сумата от 20 000 лева е предадена на заемателя в заем, падежът на
задължението е настъпил, но плащане не е извършено, поради което искът за връщане на
главницата следва да бъде уважен, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Според разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД заемателят дължи лихва само, ако това е
уговорено писмено. Установи се, че в Договора е предвидено заемателят да дължи
възнаградителна лихва. Ето защо искът за присъждане на договорна лихва в размер на 400
лева (4 % годишна лихва върху 20 000 лева е 800 лева, но се претендира лихва за 6 месеца –
от *** г. до 08.11.2023 г., т.е. половината или 400 лева) е основателен и следва да бъде
уважен, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Това е така, защото договорната лихва е цената, която се заплаща на
кредитора за ползването на предоставените му парични средства и върху нея също се дължи
законна лихва, ако не е платена на падежа – в този смисъл Решение № 1001 от 5.07.1999 г. на
ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о.
Икономическата цел на отпуснатия заем е придобиване на парични средства и за
двете страни. За заемополучателя целта е получаване на средства за покриване на текущи
стопански нужди, за заемодателя целта е да покрие разходите по заема и да получи печалба
чрез получаване на възнаградителна лихва. Направените текущи разходи по заема (а не
бъдещи такива) са предварително определени като размер в Договора (5000 лева) – чл.4 от
Договора, и заемателят е поел задължението да ги върне на падежа. Тъй като не е налице
плащане, то и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен срещу ответниците,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцата. Тя претендира като
разноски заплатената държавна такса (общо 1050 лева) и адвокатско възнаграждение в
размер на 2600 лева – така списък по чл.80 от ГПК. Видно от договор за правна и защита и
съдействие е налице признание от кредитора (адвокат С.), че възнаграждението е изплатено.
Ответникът М. е заявила надлежно възражение за прекомерност на изплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение. По неговата основателност съдът намира следното:
Според Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за
краткост Наредбата) адвокатските възнаграждения се определят по свободно договаряне
между страните с писмен договор. Според чл.2, ал.5 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
3
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете. Предвидените в Наредбата размери на възнаграждения
съобразно предмета на делото не са задължителни за съда.
Тъй като в случая са предявени три иска, то възнаграждение следва да бъде
определено за всеки иск. С оглед фактическата и правна сложност на спора, проведеното
само едно открито съдебно заседание по съществото на спора, в което бяха събрани всички
доказателства и ответниците не оспориха нито едно от тях, но и проведените множество
открити заседания, на които процесуалният представител на ищцата присъства, но ход на
делото не бе даден не по причина на тази страна, съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение общо в размер на 1110 лева или ищцата има право на разноски в размер на
2160 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХЕПИ 2018“ ЕООД, ЕИК – *********, и Е. С. М., ЕГН – **********, с
адрес с. М. ****, да заплатят солидарно на З. Д. К., ЕГН – **********, с адрес гр. С. ******,
по банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща главница по договор за временна парична помощ от *** г., ведно със
законната лихва от *** г. до окончателното й изплащане; 400 (четиристотин) лева,
представляваща договорна лихва за периода *** г. – 08.11.2023 г., ведно със законната лихва
от *** г. до окончателното й изплащане; 5000 (пет хиляди) лева, представляваща текущи
разходи за предоставяне на заемната сума, ведно със законната лихва от *** г. до
окончателното й изплащане; 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4