РЕШЕНИЕ
№ 2275
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110206072 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. Н. И. против Наказателно постановление № 9085/29.01.2025
г., издадено от и. д. началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл.
53, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 5 000
лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр.
чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на
санкционна норма; негоден субект на отговорност; липса на компетентност на АНО) и за
маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С
писмено становище, оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 17.12.2024 г., около 10:00 часа, на път II-18, км 24+500, в посока – гр. Нови искър,
жалбоподателят И. управлявал и извършвал превоз на товари (пясък) с МПС с четири оси, с две
управляеми оси, марка „...“, модел „...“ДК №....
В хода на извършена проверка от екип при отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ при АПИ било направено измерване с техническо средство - електронна везна за измерване
на маса и поосово натоварване на ППС, модел ...-KR № ... и ролетка № 1302/18/ (5 м) и било
установено, че при измерено разстояние между осите – 1,40 м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 30,410 тона, при максимално допустимо натоварване на оста -
19 тона.
Констатирано било, също така, че жалбоподателят няма издадено разрешение за дейности
в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля А. А.; АУАН; НП; разписка за връчване; кантарна бележка; СРМПС; експедиционна
бележка; пътен лист; заповеди за компетентност; НП (повторност) с разписка за връчване.
В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен спомен за
събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Едновременно
с това, всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване (с изключение на авторството,
което се потвърждава от свидетеля, но не се оспорва и от самия жалбоподател), се съдържат в
писмените доказателства по делото. Едновременно с това, съобразно показанията на разпитания
свидетел, подкрепени и от подтъпилата документация от наказващия орган, касае се за технически
изправни технически средства, както и за утвърдена, стандартна методика за измерване, поради
което и опасения на жалбоподателя в тази насока не биха могли да бъдат споделени.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
2
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Процесуалната критика към формулировката на санкционната норма е основателна.
Посочената като такава на чл. 53, ал. 2 ЗП няма самостоятелен характер, а само регламентира
удвоен размер на санкция, при наличието на определени предпоставки. Бланкетния характер на
същата неизменно предполага надлежно препращане, липсата на каквото нееднократно и
последователно (Р 482/2013 АССГ, IX кас. с-в; Р 174/2011 АССГ, IV кас. с-в; Р 2471/2013 АССГ,
XII кас. с-в; Р 2675/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 3948/2015 АССГ, XV кас. с-в; Р 1296/2013 АССГ, XIII
кас. с-в; Р 4159/2015 АССГ, VII кас. с-в и др.) е била коментирана, в контекста на съществените
процесуални нарушения.
Касателно контрола, дейността на МВР, съгласно чл. 36 от Наредба 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е регламентирана, само като спомагателна,
поради което и доводите в тази насока не биха могли да бъдат споделени.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие
се установи по несъмнен начин, че на 17.12.2024 г., около 10:00 часа, на път II-18, км 24+500, в
посока – гр. Нови искър, жалбоподателят И. управлявал и извършвал превоз на товари (пясък) с
МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „...“, модел „Ф... № ..., с измерено разстояние
между осите – 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30,410
тона, при максимално допустимо натоварване на оста - 19 тона и .без издадено разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, налице е отклонение от
предписанието на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл.
37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно което движението на тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Налице е годен субект на отговорност. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП,
отговорност за визираното нарушение изрично се носи от физическите лица, които извършват
(както е в конкретния случай) или наредят извършването на нарушението. В допълнение,
жалбоподателят е санкциониран не за липсата на надлежно разрешително, а за управление на тежко
(по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 3, т. 2 от Наредбата) ППС. Наличието на разрешително
само създава едно валидно изключение от правилото, на което водачът би могъл да се позове, в
хода на извършена проверка, но не се отразява върху общата, принципна забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, адресат на която е
и самият жалбоподател, в качеството си на водач на превозното средство. В този смисъл и
принципно ирелевантно е обстоятелството – кой би могъл и кой би следвало да подаде заявление,
съгласно Приложение № 4 към чл. 15, ал. 3 от Наредбата.
3
Касателно субективната страна, законодателят не е предвидил необходимост от наличие
на пряк умисъл в действията на водача, поради което и пропускът му да се увери в количеството и
теглото на превозвания товар, също носи признаците на съставомерност.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед размера на превишаването (повече
от 11 тона, с повече от 50% над разрешения максимум), т. е. създало е реална опасност от ПТП за
потенциално неограничен брой участници в движението.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9085/29.01.2025 г., издадено от и. д. началник
отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което, на основание чл. 53, ал. 2 ЗП, на Е. Н. И. била
наложена глоба, в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 ЗП вр. чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4