№ 518
гр. Пазарджик, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201513 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя Р. С. М., чрез
пълномощника адв. Н. Б. от ПзАК, против Наказателно постановление №
666144-F648540 от 05.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във
вр. с чл.180 ал.1 от ЗДДС с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от
ЗДДС, са наложена имуществена санкция в размер на 562,17 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че
НП е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като се
иска НП да бъде изменено и се преквалифицира нарушението по чл.180 ал.4
от ЗДДС като се намали наложената санкция в размер на 400 лева.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано писмено становище в подкрепа на искането си за изменение
на НП с преквалифициране на нарушението и намаляване размера на
наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на разноски в
1
полза на жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано писмено
становище за това, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и
материалния закон и пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
изложените в същата доводи и становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие
за установено от фактическа страна следното:
Дружество „С.“ ООД е санкционирано с НП при следната приета за
установена фактология:
Дружество „С.“ ООД подало заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от
ЗДДС на 07.01.2022 г. С оглед на това на инспектори към ТД на НАП
Пловдив било възложено да извършат проверка за наличието на основание за
регистрация по ЗДДС. При извършената проверка било установено, че
дружеството е формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от
ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 137 лева, достигнат за
периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. Същият бил формиран от основната
дейност на дружеството- поддръжка и ремонт на асансьори и товарни
платформи.
Съгласно чл. 96. ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС. В този смисъл срокът за подаване на заявление от страна на „С.“ ООД
е бил до 07.04.2021 г.
Ако беше подало заявление в срок, то до 21.04.2021 г., дружеството е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и от тази дата да начислява ДДС за
извършените облагаеми доставки.
Дружеството обаче било регистрирано по ЗДДС, считано от 27.01.2022
2
г.- датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС.
За периода от 21.04.2021 г. (датата, на която е следвало да бъде издаден
акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до 27.01.2022 г.
(датата на регистрация на дружеството по ЗДДС) дружеството е следвало да
бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него
доставки по арг. на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС.
През данъчен период 21.04.2021 г.- 30.04.2021 г. „С.“ ООД било
реализирало оборот в размер на 3 373,00 лева, формиран от неговата дейност,
за който е следвало, но не е начислило ДДС в размер на 562,17 лева.
Облагаемият оборот е формиран от дейността на дружеството- поддръжка и
ремонт на асансьори и товарни платформи. Този оборот е установен от
отчетните приходи по фискалното устройство и издадените фактури на
клиенти.
На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем
и възниква задължение да бъде начислен от доставчика. Когато за
извършената доставка не е издаден данъчен документ, данъкът е дължим за
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, Съгласно чл. 25, ал.
4 от ЗДДС при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато
изпълнение всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за
отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която
плащането е станало дължимо.
Ако данъчно задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС, същото е
следвало да начисли ДДС в общ размер на 562,17 лв. за извършените от него
облагаеми доставки за периода от 21.04.2021 г. до 30.04.2021 г., като отрази
издадените документи в дневника за продажби и справката-декларация за
месец април 2021 г. на основание чл. 125 от ЗДДС.
Справката-декларация и дневника за продажби е следвало да се подадат
в ТД на НАП- Пловдив , офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, а именно до 14.05.2021 г. вкл.
Нарушението било установено в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик
на 14.01.2022 г. при представянето на документи от дружество „С.“ във
връзка с извършваната проверка за регистрация по ЗДДС.
Данъкът бил начислен от дружеството с протокол по чл.117от ЗДДС
3
№6/31.03.2022 г. в размер на 562,17 лв. и е включен в дневника за продажби и
в СД по ЗДДС № 13001869988/11.04.2022 г. за месец март 2022 г.
Размерът на неначисления ДДС е определен по реда на чл. 67, ал. 2 от
във връзка с ал. 1 от ЗДДС и съгласно формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС -
данъчната основа се умножава по ставката на данъка 20%, а когато не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се приема, че той е включен
в договорената цена.
Нарушението било извършено в гр. Пазарджик на 15.05.2021 г.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, поради което св. В. Д.- гл. инспектор по приходите в ТД на
НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F648540 от 13.04.2022
г. в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, в
присъствието на свидетел, след като дружеството е било надлежно поканено с
връчена лично на законния му представител- управителя М. покана, който
обаче не се явил и не изпратил упълномощен представител. Впоследствие
съставеният АУАН бил надлежно предявен и връчен екземпляр срещу подпис
на управителя М. на 29.04.2022 г.
Въз основа на съставния АУАН на 05.10.2022 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на управителя на наказаното
дружество на 13.10.2022 г., а жалбата била подадена от надлежно
упълномощен от законния представител на дружеството адвокат на
25.10.2022 г., когато е входирана в Офис Пазарджик, на ТД на НАП- Пловдив,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. В. Д., които като категорични, съдът напълно кредитира,
независимо, че свидетелката е служебно обвързана с АНО. В същото време
този свидетел няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя като му
приписва поведение или деяние, което обективно да не е извършено от
същия. Св. Д. бе категорична, че във връзка с извършена ревизия на
дружеството по повод подадено заявление за регистрация по ДДС, било
установено, че дружеството-жалбоподател не е бил регистрирано
4
своевременно, като същевременно е извършило облагаеми доставки в
дейността си, като облагаемият оборот за задължителна регистрация е бил
достигнат от дружеството в един много по-ранен момент от момента на
подаване на заявлението за регистрация. Св. Д. посочи, че дружеството
впоследствие е самоначислило дължимия ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС,
преди съставяне на АУАН, затова към ревизионния акт били начислени само
лихви за просрочие.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно
жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът
приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата, в частта
с която е атакуваното настоящето НП- предмет на производството, е
ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава,
съдът констатира, че административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, който е бил
надлежно поканен чрез законния му представител, но нито последния, нито
упълномощен от него представител се е явил за съставяне на АУАН. Затова
последният е бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в присъствието
на свидетел. Актът е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията
му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП също е
съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
5
установи, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за регистрация по
ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от същия закон на 07.01.2022 г. Не е спорно
също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това
заявление, е установила, че за периода 21.04.2021 г.-30.04.2021 г.
задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от
ЗДДС в размер на 3 373,00 лева, като облагаемият оборот за задължителна
регистрация бил достигнат за периода 01.04.2020 г.-31.03.2021 г. и бил в
размер на 50 137,00 лева. Установи се, че с оглед на така констатираното,
дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от
ЗДДС до 07.04.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнат оборот от 50 000лв.). При това положение правилно АНО е
приел, че заявлението за регистрация е било подадено от дружеството със
закъснение (от 9 месеца- бел. моя).
Безспорно е също, че за периода 21.04.2021 г.-30.04.2021 г. „С.“ ООД е
извършил облагаеми доставки на обща стойност 3 373,00 лева,
представляващи доставки на услуги поддръжка и ремонт на асансьори и
товарни платформи, формиран от касови и банкови плащания по издадени
фактури на клиенти и отчетени приходи от ФУ. Установено е, че с оглед на
така констатираното, неначисления ДДС за посочения период, изчислен по
формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 562,17 лева.
С оглед на посоченото, няма съмнение, че „С.“ ООД е следвало да
подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до
07.04.2021 г., но е сторил това едва на 07.01.2022 г., т.е. със горецитираното
закъснение от девет месеца. В случая става дума за едно продължително
бездействие от страна на дружеството, но то осъществява състава на едно
друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на жалбоподателя на
задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от
датата, когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата,
на която то е подало заявлението.
Процесното нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по
отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е
в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са
били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за
регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало
6
вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на
административните органи, че ако дружеството-жалбоподател е било
изпълнило в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация
по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-
късно от 21.04.2021 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа
регистрация по ЗДДС- 27.01.2022 г. дружеството дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки.
Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би
съществувал, ако данъчно задълженото лице бе изправно и бе подавало
своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било
регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка
за всеки един данъчен период.
Установено е, че за периода 21.04.2021 г.-30.04.2021 г. дружество „С.“
ООД е извършил облагаеми доставки на обща стойност 3 373,00 лева, поради
което неначисленият ДДС за този период е в размер на 562,17 лева.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период- задължения по
начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в
хипотезата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай).
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че „С.“ ООД е
извършило нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС във връзка с
чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Неправилно обаче според настоящия съдебен състав, АНО е ангажирал
7
обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал същото по
чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за
приложение на привилегированият състав по чл.180 ал.4 от ЗДДС. В този
смисъл съдът напълно споделя направените от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател възражения.
Съгласно чл.180 ал.4 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато
регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал.3, но не по-късно
от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен,
глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но
не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лв.
В случая данъкът е следвало да бъде начислен за данъчния период
21.04.2021 г.-30.04.2021 г. и отразен в Дневника за продажби и справка -
декларацията за данъчен период месец април 2021 г., които да се подадат в
срок до 14.05.2021 г., но е бил начислен от дружеството с протокол и отразен
в Дневника за продажби и справка-декларация по ЗДДС на 11.04.2022 г. за
данъчен период м. март 2022 г., т.е. извън рамките на 6-месечния срок по ал.3
на чл.180 от ЗДДС, но в срока по чл.180 ал.4 от ЗДДС и при наличие на
всички предпоставки по тази норма тя следва да се приложи, която е и по-
благоприятна за дружеството-нарушител.
Десет процента от неначисления данък в случая е 56,22 лева, който е
под минимално определения с посочената санкционна норма размер от 400
лева. В този смисъл съдът намира че санкцията следва да бъде в определения
от закона минимален размер от 400 лева, като наложената такава в размер на
562,17 лева с НП следва да бъде намалена до размера от 400 лева. В този
смисъл НП ще следва да бъде изменено в тази му част.
Макар възражения в тази насока да не са били направени от
жалбоподателя и неговия процесуален представител, съдът намира за
необходимо да посочи, че настоящето деяние не представлява маловажен
случай. Това е така, тъй като са засегнати обществени отношения свързани с
данъчното законодателство и макар фиска да не е бил ощетен и нарушението
да е за първи път, с извършеното търговецът практически лишава приходната
администрация от възможността на установи дали той коректно се разчита с
държавния бюджет и фиска. Това прави и нарушението със завишена степен
на обществена опасност. Нарушението освен това е на формално извършване,
8
като осъществяването му не изисква настъпване на вредни последици. Със
същото се засягат обществени отношения от бюджетната сфера и като цяло
фискалната политика на държавата. Всяко отклонение от изпълнение на
вменените от закона задължения, в това число и основното за търговците за
начисляване на ДДС, води до негативни последици- извършване на проверки,
събиране на документи и др. под, като по този начин се нарушава развитието
на обществените отношения, защитени със закона.
При този изход на делото основателна се явява претенцията и на двете
страни в процеса, съответно за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя и на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Исканията са направени своевременно, преди обявяване на делото за
решаване. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие
(л.20) се установява, че управителят на дружеството-жалбоподател е заплатил
в брой на адв. Б. сумата в размер на 300 лева за правна защита и съдействие
по отношение на процесното НП. Процесуалният представител претендира
разноски в пълния размер от 300 лева. Ответната страна чрез процесуалния си
представител не е направила възражение за прекомерност на претендираните
разноски. Независимо, че жалбата в частта, с която се атакува процесното
НП, е приета от съда за основателна и уважена, то с оглед изменение, а не
отмяна на НП, следва съразмерно уважаване на претенцията за разноските по
арг. на чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и в този смисъл в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 213,46 лева, като за разликата до поискания
пълен размер от 300 лева претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП- София, като учреждение
със самостоятелен бюджет, към което е структуриран АНО, издал НП. С
оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
9
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание с разпит на 1 свидетел и делото не е с правна и фактическа
сложност. Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния
предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а
именно 80 лева. Това възнаграждение обаче следва да бъде намалено до
размер съответен на уважената претенция. В този смисъл в полза на НАП-
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
56,92 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.4 във вр. с чл.63 ал.7 т.4 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 666144-F648540 от
05.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „С.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя Р. С. М., за
нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 от ЗДДС с чл.102 ал.3 т.1 от
ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, са наложена имуществена санкция в
размер на 562,17 лева, като на основание чл.180 ал.4 от ЗДДС НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София,
представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик,
представлявано от управителя Р. С. М., сторените разноски за
възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция в размер на
213,46 лева (двеста и тринадесет лева и 46 ст.), като за разликата до
поискания пълен размер от 300 лева ОТХВЪРЛЯ претенцията като
неоснователна.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр. Пазарджик, представлявано от управителя Р. С. М., да заплати на НАП гр.
София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 56,92 лева
(петдесет и шест лева и 92 ст.).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
10
на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11