Решение по дело №197/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1284
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Ивайло Юлианов Колев
Дело: 20221720100197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1284
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100197 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане
и пречистване на питейна вода на адрес: ******** с потребител ответникът – С. П. С..
Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност: 1801,72 лева -
главница за периода от 26.07.2019 – 26.11.2021 г. и 210,20 лева - лихва за забава,
начислена за периода 26.08.2019-12.01.2022 г. като за посочения период са издадени 28
бр. фактури.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените сумите.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер чрез назначения
му особен представител. Отрича да има качеството потребител на услугите,
предоставяни от ищеца. Оспорва доставката и редовността на воденото от ищеца
счетоводство, тъй като то не отразявало реалното потребление. Оспорва истинността
на представената по делото справка. Оспорва приложените по делото общи условия да
са надлежно разгласени. Оспорва данните от карнетите да отразяват действителното
потребление.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват, като поддържат вече
изложените правни и фактически тези.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
2
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава –
30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Видно от представената и приета като писмено доказателство декларация по чл.
14 ЗМДТ С. П. С. е декларирала на 03.02.2014 г. за целите на данъчното облагане право
си на собственост върху процесния имот до размер от 4/6, а като придобивно
основание е посочила покупка съгласно договор от 1996 г. Декларацията по чл. 14
ЗМДТ има характер на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ
по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно
правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред
подписа, е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство
има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че ответницата е собственик на апартамента до размер от 4/6, което изявление се
ползва с висока доказателствена стойност в процеса. Тези обективни данни дават
основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове именно до размер от 4/6 от
задължението.
Този извод не се разколебава от обстоятелството, че в акта за собственост
ответникът е посочен като единствен купувач. Това е така, защото съгласно
приложения към декларацията акт за смърт, трето за спора лице – С. С. С. е починал на
******., поради което към датата на придобиване на процесния имот, същият е бил в
режим на СИО. По правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта на С. С. С. ответникът се
легитимира като собственик именно на 4/6 идеални части от процесния имот.
По делото е изслушана и приета заключение по ССЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. Вещото лице е установило, че фактурите за
изразходваното количество студена вода са издадени на база общи условия по, като в
процесния период това са 765,00 куб.м. вода. Вещото лице е изчислило, че размерът на
задължението е в размер на посочените в исковата молба суми за съответните периоди
– 1801,72 лева главница и 210,20 лева лихва за забава
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, на
стойност , посочена в исковата молба. Липсват твърдения и доказателства за пълно или
частично погасяване на задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени
до размер на 4/6 ти и отхвърлени до пълния предявен размер.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения в съответната квота.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 866,48 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход
от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 577,65 лева.
Ответникът не е сторил разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от изложеното, съдът
3
РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД гр. С. П. С., ЕГН **********,
******** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в
размер на 1201,15 лева – главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода на адрес: ******** за периода от 26.07.2019 г. до 26.11.2021 г., ведно
със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 140,13 лева -
лихва за забава, начислена за периода 26.08.2019 г. до 12.01.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над 1201,15 лева до пълния предявен размер от
1801,726 лева и за разликата над 140,13 лева до пълния предявен размер от 210,20 лева
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. С. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , сума в размер на 577,65 лева
разноски пред Районен съд Перник в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4