РЕШЕНИЕ
№ 21542
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110172748 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. В.
Д., ЕГН **********, срещу СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ“, БУЛСТАТ *********, с която моли съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна Заповед № ***/*** г. на Ректора на СУ „Св. Климент
Охридски“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „***“, като е бил
избран и за *** към СУ „Св. Климент Охридски“. Сочи се, че със Заповед № ***/*** г. на
Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ за сключването на Договор за обществена поръчка рег. № ***/*** г. и
неправомерно полагане на печат върху този договор. Твърди, че страни по подписания от
ищеца договор за обществена поръчка са, *** и ***и към СУ „Св. Климент Охридски“.
Доколкото ищецът представлявал ***, по силата на заеманата от него изборна длъжност, не
му било необходимо да притежава изрично пълномощно, за да сключва договори от името на
представлявания ***. Оспорва, че страна по договора е самият Университет, а не ***.
Поддържа, че работодателят му е одобрил процесния договор, като след издаване на
заповедта за дисциплинарно наказание работодателят е наредил дейностите по проекта, за
изпълнение. Заявява, че Заповед № ***/*** г. никога не му е била връчвана, за да се запознае
със същата, поради което евентуалното й нарушаване от ищеца, не би могло да бъде
виновно, респ. – липсва въобще дисциплинарно нарушение в случая. Твърди, че
дисциплинарното наказание е наложено след срока по чл. 194, ал. 1, хип. 1 от КТ. Поддържа,
че ответникът е запознат с цитирания в заповедта договор, с докладна записка от *** г. и с
постъпването му в информационната система на Университета. Моли за уважаване на иска.
1
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ“, БУЛСТАТ *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. М. К., с
който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че на ищеца е наложено процесното
дисциплинарно наказание за следното нарушение на трудовата дисциплина – че е подписал
Договор за обществена поръчка рег. № ***/*** г. от името на ответника, без учредена
представителна власт. Заявява, че съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗВО, *** е основно звено на
висшето училище и част от структурата му, като по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗОП същият не
представлявало „всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство,
доставки или услуги“. С оглед изложеното ответникът (СУ „Св.Климент Охридски“) бил
страна по договора за обществена поръчка, а не ***, с оглед което Ректорът е лицето,
разполагащо с представителна власт да подпише сочения договор. Твърди, че ищецът е
извършил и друго нарушение на трудовата дисциплина, като е използвал неправомерно
печат на Софийски университет. Поддържа, че срокът по чл. 194 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание е спазен, доколкото Ректорът е узнал за процесните нарушения за
първи път на 09.09.2024 г. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, и при съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между тях е налице трудово правоотношение, по
силата на което ищецът изпълнява длъжността „***“, като е бил избран и назначен, и за
Директор на „***и“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Със Заповед № ***/*** г. на Ректора
на СУ „Св. Климент Охридски“ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ за подписването на Договор за обществена поръчка, с рег. № ***/*** г., без
изрично да е упълномощен за това от Ректора на СУ, както и за неправомерно полагане на
печат върху този договор.
При възприетите от съда за релевантни по иска факти и обстоятелства, е разпределена
и доказателствената тежест за тях между страните, като на ответника е възложено да докаже,
че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
ищеца /кога е установено нарушението, наличие на дисциплинарна власт у субекта,
наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения по см. на
чл.193 от КТ, издаване на заповед, съдържаща необходимите реквизити – да е мотивирана, в
нея да е посочено нарушението посредством фактическо описание с обективните му и
субективни признаци, вкл. кога е извършено /по см. на чл.195 от КТ/, както и че ищецът
виновно е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а
наложеното за тях наказание, се явява съответно на тежестта на нарушенията.
Спорът между страните не е по фактите, а по правото.
По делото е приета като писмено доказателство Заповед № ***/*** г., с която на осн.
чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.1, чл.186 и 187, ал.1, т.7 и т.10 от КТ и въз основа доклади с вх. №
***/*** г. /неправилно посочен с дата 04.10./ и вх. № ***/*** г. на ас. д-р П. Т. към Катедра
*** ищецът Д. е бил наказан с наказание „Забележка“ за извършени от него две нарушения
на трудовата дисциплина, описани като неизпълнение на законни нареждания на
работодателя, в частност нарушение на Заповед № ***/*** г. и нарушение в качеството му
на ***, на правила и актове на Софийския университет, свързани с посочени в длъжностната
му характеристика задължения, най-общо посочени като подписване на договор за
обществена поръчка, сключен със *** от името на Софийския университет, без да е
надлежно упълномощен от Ректора на СУ и второ - за поставяне печата на ***и.
Приет е също Договор рег. № ***/*** г., сключен между ***, представлявана от ***,
наричана Финансираща страна и Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ***,
2
представляван от Директора си проф. д.н. Д. Д., наричан Финансирана страна, по силата на
който финансиращата страна предоставя на финансираната страна, финансови средства в
размер на 7 387 лв. за реализиране на дейностите по Проект „***“ с вх. №№ ***/*** г.; №
***(1) от *** г. и № *** (2) от *** г. Видно от приетия Договор, за финансирана страна
същия е подписан от ищеца по делото проф. Д., като върху подписа му е положен и печата
на ***. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, същия влиза в сила от датата на рег. му индекс в
деловодната система на ***, след подписването му от страните, т.е от *** г.
Приета по делото е Заповед, без посочен № и дата, с която Ректора на Софийския
университет, нарежда на ръководителя на проект № ***/*** г. проф. Д. Д. да се изплати
допълнително възнаграждение от бюджета на проекта, за извършване на дейности по
изпълнение на проекта „***“, ***. В посочената заповед, ответника извънсъдебно признава,
че проекта е иницииран от ***, реализира се в рамките на *** и негов ръководител е * ***.
Няма данни *** да е разпоредител с кредити, поради което в договора за обществена
поръчка е вписана банковата сметка на СУ „Св. Климент Охридски“ което наложило при
всяко разплащане във връзка с изпълнение на дейности по Проекта, да се изисква
разрешение от Ректора за извършване на конкретен разход, като за целта се изготвяли
Докладни записки.
Приети са по делото 2 бр. Докладни записки, от ас. д-р П. Т. /цитирани в процесната
заповед/ от *** г. и *** г. с искане да се разрешат два разхода, съответно за 200 лв. и 500 лв.,
съгласно приложени проформа фактури, копие от сключения Договор № ***/*** г. и
финансов план на проекта.
Ответникът твърди, че едва след тези две докладни записки му станало известно
сключването на процесния договор и подписването му от ищеца.
Видно от приетото по делото движение в деловодната система на ответника, на
докладните записки, иницииращи искания за извършване на разходи по проекта, първата
подадена докладна е от *** г. и същата е получила предварително съгласуване от ПФК
(предварителния финансов контрол), като е посочено единствено, че финансирането следва
да бъде от бюджета на проекта, поради което е изискан финансовия план. След представяне
на последния, разхода е насочен за съгласуване (на *** г.) към главен мениджър или Ректора
на СУ – проф. В.. На *** г., ищецът е инициирал ново плащане на разход, като едва след
това е изискано становище относно валидността на договора със ***, тъй като договорът не
бил подписан от ректора на СУ, а от * ***. По отправеното искане към ищеца да представи
пълномощно, с което е упълномощен да подпише договора със ***, ищеца проф. Д. на *** г.
е депозирал пояснения, от които става ясно, че това е втори проект спечелен от ***, като
структурно звено на СУ по Програмата за спорт на ***, като от съдържанието на договора
ставало ясно, че бенефициент по проекта е именно ***, а не самия СУ „Св. Климент
Охридски“, поради което и двете страни по договора са се съгласили, че няма пречка същия
да се подпише от * ***, а не от Ректора на СУ. След подписването му и признаването на
валидността му от Възложителя /Финансиращата страна/ *** е превела и дължимите по
договора 60 % от договорените средства по сметка на Университета. Следва становище на
Юридическия отдел, към Ректора на СУ от *** г., че липсва пълномощно на * *** за
подписване на договора, след което е започната и дисциплинарната процедура към ищеца, с
искане на писмени обяснения. Въпреки това, на *** г. е поставена и положителна
резолюция от Ректора за изплащане на разхода.
На *** и *** г. Ректора на СУ е поискал писмени обяснения от ищеца, каквито
последния е дал – входираните такива от *** г. и *** г.
Прието е обяснение – становище от ас. д-р П. Т., до отдел „***“ към СУ относно
подадените от него две докладни записки за финансиране на два разхода по Проекта /съгл.
Докладни № ***/*** г. и № ***/*** г./. В същото Т., който е разпитан и като свидетел в
настоящото производство, заявява категорично, че *** е бенефициента по Проекта, че са
3
спечелили същия в конкуренция с още 52 проектни предложения от други ВУЗ-я, а след
разговори с финансиращата страна- ***, са получили уверение, че Договорът може да бъде
сключен с * ***, тъй като той представлява звеното, което е кандидатствало и одобрено с
проекта, и съответно е получило финансирането по същия. В становището се излагат още
твърдения, че през предходната 2023 г., *** е реализирал успешно още два проекта към ***
и договорите по тях също са били подписани от проф. Д., като ***, без да е бил изрично
упълномощен за това от Ректора на СУ. Отделно от изложеното, Т. е посочил, че първия
иницииран от него разход по Проекта от 2024 г., е бил изплатен без проблем с мнение „за
извършване на разхода“ на *** г., без да се изисква пълномощно от Директора на ***,
подписал Договора. Ищецът е подписал процесния договор, изхождайки от обстоятелството,
че подписаните от него и реализирани проекти през предходната 2023 г., са успешно
приключени и отчетени, поради което и *** са имали право отново да кандидатстват за
финансиране, а и след като са получили уверение от Финансиращата страна, че подпис на *
*** и печата на *** са достатъчни реквизити, за да считат договора помежду им за валидно
сключен и подлежащ на изпълнение.
По делото са приети, представени от ответника, Доклади до прежди заемащия
длъжността Ректор на СУ, проф. Г., подавани от ищеца проф. Д., с искане да му бъдат
издадени/респ. продължени пълномощните, даващи му право да представлява СУ „Св.
Климент Охридски“ пред Общо събрание на ***, както и да подписва договори за обучение
в *** от името на СУ. През м.02.2024 г., при поредно отправено такова искане към Ректора
на СУ, настоящия такъв, проф. В. отказал да поднови пълномощното на * *** и разпоредил
промяна в бланката на договорите за обучение, като занапред същите следвало да се
подписват само от Ректора на СУ. За това ищеца бил уведомен на 29.02.2024 г., по имейл.
По делото са приети, представени от ответника Заповед № ***/*** г. /която
ответника твърди ищеца да е нарушил, като е подпечатал процесния договор/ и
Регистрационен лист № *** г. Видно от цитираната заповед, същата е издадена по повод
изгубване / изчезване на печат от СУ, с цел да се предотвратят евентуални бъдещи
злоупотреби при боравенето с печати на Университета, като е даден срок за изготвяне на
Регистър на печатите, използвани в СУ „Св. Климент Охридски“ и начина им на съхранение,
и работа с тях.
С приетия Регистрационен лист № ***, * *** по това време /*** г./ е изготвил опис на
трите печата, които се използвали по това време в *** и техния изглед, упълномощил е
конкретни служители, които да боравят с тях и е определил върху кои документи и при какви
условия, кой от трите печата се полага. Така печат № 2 /който е положен върху процесния
Договор от *** г./ следвало да се съхранява от служител П. Е. и следвало да се поставя върху
следните документи: писма, доклади, заповеди, удостоверения, свидетелства и др., когато
тези документи са подписани от Директор и Зам. ***.
В конкретния случай, Договорът със *** е подписан от ищеца Д., в качеството му на
***, последния като бенефициент по Проект „***“, но по делото няма никакви
доказателства кое лице физически и положило печата на *** върху подписа на Директора.
От показанията на разпитаната в производството св. К. Г.-Т., служител на *** през 2024 г., а
сега Председател на Общото събрание на ***, става ясно, че печата, с който понастоящем
разполага *** е само един, намира се в канцеларията на ***, при секретарките, на адреса на
седалището му в гр. София, ***. Лично свидетелката го е използвала и го е полагала върху
Протоколите от проведените заседания на Общото събрание и върху взетите на тях решения.
По делото е разпитан като свидетел П. Т., служител на СУ, *** към Катедра „***“,
който споделя, че договорът със *** е сключен по спечелил проект на ***, по Програма
„***“ към ***. Според свидетеля, *** е този, който кандидатства с проекта и печели
финансирането. През 2023 г. също са кандидатствали по идентична програма и са спечелили
със същия тип проект. Лично св. Т. се занимавал с тази програма в ***, написал е проекта и
4
движел дейността по изпълнението му. Твърди през 2023 г. Договорът със *** отново да е
бил подписан от проф. Д., като е нямало никакви проблеми с изпълнението му. За 2024 г.
посочва, че срокът за подписване на договор бил много кратък, обадили се от ***, че е готов
проекта и следва да се подпише, а той уведомил колегите си от *** за това. Твърди, че
печата стои при секретарките, не е сигурен дали и при директора проф. Д. има друг
екземпляр. Не е присъствал лично на разпечатването, подписването и подпечатването на
договора. Проектът бил изпълнен коректно, като за това Университетът получил
финансиране близо 8000 лв. На всички участници в проекта, вкл. ръководителя на ***, били
изплатени и допълнителни възнаграждения, от план-сметката на Проекта за участието им в
него.
По делото не са ангажирани други доказателства, касаещи законосъобразното развитие
на започналото срещу ищеца дисциплинарно производство за налагане на наказание.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Относно иска по чл. 357 КТ:
С процесната Заповед № ***/*** г., на Ректора на СУ – проф. Г. В., е било наложено
дисциплинарното наказание "забележка" на ищеца проф. Д. Д.. По така наведените с
исковата молба доводи за незаконосъобразност на заповедта съдът намира следното:
На първо място, съдът счита, че не е нарушена разп. на чл.194, ал.1 от КТ, в частност,
наказанието да е наложено след двумесечния срок от откриване на нарушението.
Наказващия орган в случая е работодателят проф. Г. В., в качеството му на Ректор на СУ
„Св. Климент Охридски“ и видно от приложената към ОИМ извадка от деловодната система
на Университета /на л.47 и сл./ депозираната на *** г. докладна записка вх. № ***/*** г. от
ас. д-р П. Т., след предварителните съгласувания с ПФК /предварителен финансов контрол/ и
дадените положителни становища, едва на *** г. искането за извършване на разход по
проекта е изпратено за съгласуване с главен мениджър, в случая това е Ректора на СУ. Тоест,
работодателят е узнал за извършеното нарушение на *** г., когато се е запознал с
приложените към Докладната записка документи, включващи Договор № ***/*** от *** г.,
Финансова-план сметка към него и проформа – фактура от *** г. Едва, след постъпване на
докладната от *** г. при Ректора, т.е. след *** г., е започната процедура по изискване на
допълнителни документи, в частност представяне на пълномощно от проф. Д. да подпише
договора със ***, от името на СУ. Описаната по-горе хронология, идва да покаже, че
дисциплинарно-наказващия орган е спазил срока по чл.194, ал.1 от КТ и наказанието е
наложено в посочения в разп. двумесечен срок от откриване на нарушението.
По същество на спора:
Твърденията за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, очертаващи
основанието на предявения иск, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с твърденията, че
ищецът не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 и т.10
от КТ, нещо повече, че извършеното от него не съставлява дисциплинарно нарушение, тъй
като не е запознат и не му е била сведена до знанието посочената в заповедта за наказание,
Заповед № ***/*** г., указваща реда за боравене с печати на Университета и в частност на
***, поради което няма как виновно да е нарушил законно разпореждане на работодателя.
Отделно от горното, ищецът счита, че не е нарушил и задълженията си по длъжностна
характеристика, тъй като е подписал договора със *** от името на представлявания от него
***, а не като представляващ Софийския университет, поради което не му е било
необходимо пълномощно за да положи подпис под Договора. Още повече, че страна по
договора е самия ***, а не Софийския университет, което било видно от всички реквизити
на договора, вкл. с посочения адрес на седалището на ***.
5
На първо място, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и
да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от
друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за
наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по
същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което
следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ ( в
този смисъл решение № 1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от
13.04.2001 г., ВКС, III г. о. и др.). Особено съществено изискване към мотивирането на
заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му.
Съдът намира, че процесната Заповед отговаря на минималните изисквания по см. на
чл.195 от КТ, за да се счита за мотивирана.
По делото не се спори, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ, съгласно която
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като събере и оцени
посочените доказателства.
По същество обаче, съдът намира, че ищеца не е извършил вменените му с процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина.
Това е така, на първо място, защото в приетия по делото като доказателство Договор №
***/***от *** г., като финансирана страна е посочен *** към Софийския университет „Св.
Климент Охридски“, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, представляван от
*** си проф. д.н. Д. В. Д.. Върху процесния договор, за финансирана страна безспорно е
положен подпис на * ***, и върху подписа на същия е положен печат № *** на ***. Не се
установява по делото кой физически е положил печата на *** върху договора, но безспорно
се установява по делото, че същия е положен в унисон с разпореденото в Регистрационен
лист № ***, а именно, че печат № *** се полага върху документи, подписани от Директора
или зам. * ***. Установява се по делото безспорно, че съхранението на печатите на *** също
не е в разрез с посочената от ответника Заповед № ***/*** г., указваща реда за боравене с
печати на Университета, като същите се съхраняват в канцеларията на *** и се държат от
секретарките, т.е. *** не разполага със самостоятелен печат, с който да борави в нарушение
на разпорежданията на работодателя /така сп. св. Г./.
На следващо място съдът счита, че ищеца не е нарушил и задълженията си по
длъжностна характеристика, тъй като съгл. т.5 от раздел „Задължения“ по длъжностната му
характеристика /приета по делото, на л.70/ * *** осъществява постоянно ръководство на ***
и го представлява. С т.19 на ДХ са му вменени и други задължения, като „да изпълнява
други функции, предвидени в закон, в Правилника на Университета и в други вътрешни
актове и да решава въпроси относно управлението на ***, извън изключителната
компетентност на Общото събрание и на Съвета на ***.
Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово
правоотношение се определя от това, което работникът, респ. служителят е бил длъжен да
извърши, съгласно сключения трудов договор, респ. отредените за съответната длъжност
трудови функции, съгласно длъжностна характеристика. Длъжностната характеристика е акт
6
на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ
съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед
необходимостта от постигането на трудовия резултат. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на
работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното
трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика - това,
което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.
По делото не се установи за ищецът, по силата на заеманата от него длъжност, да е
установено задължение във всеки случай, в който се ангажира дейността на ***,
представляващия го ***, да следва да иска разрешение и да търси съдействие от Ректора на
СУ или негов заместник. Напротив, същия е задължен при изпълнение на преките си
задължения да взема самостоятелно оперативни решения, да представлява и ръководи ***,
като в тази си дейност работи под ръководството на Ректора и в тясно взаимодействие със
заместник директорите, членовете на Съвета на ***, членовете на *** и др., както и да
поддържа контакти и отношения с държавни и общински институции, имащи отношение
към дейността на ***.
В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и Г., които съдът
изцяло кредитира, като обективни и незаинтересовани, кореспондиращи и с писмените
доказателства.
Що се касае до отказа на Ректора на СУ да поднови пълномощното на * ***, дадено му
от предходния Ректор /проф. Ан. Г./, следва да се отбележи, че то касае подписване на
съвсем друг видове договори, такива за обучение в *** (краткосрочни курсове и
дългосрочни курсове и специализации), сключвани от името на Софийския университет,
както и за участие за учредяване на сдружения с нестопанска цел, каквото е ***, което
също е било по решение на Академичния съвет към СУ за участие на самия Университет в
тази Асоциация. Тоест, за договорите, в които *** встъпва като самостоятелен субект на
права и задължения, какъвто се явява процесния Договор със ***, който е сключен за
получаване на проектни финансови средства, където *** участва самостоятелно, за
представляващия *** ***, не е необходимо изрично упълномощаване за подписване на
конкретния договор, а то следва от длъжностната характеристика на длъжността „***на
***“.
Като допълнителен аргумент за липса на извършено нарушение от страна на ищеца
следва да се приеме и съществуването на други подобни договори със ***, от предходни
участия на *** в проекти на *** за 2023 г., които също са подписвани и подпечатвани от *
***, без изрично пълномощно от Ректора на СУ и със съхранявания в *** печат, по които
изпълнението е приключило, а финансовите средства са усвоени /сп. показанията на св. Т.,
които съдът кредитира, а ответника не оспори/.
Не на последно място следва да се отбележи, че от извършването на т.нар. от ответника
„нарушение на трудовата дисциплина“ за работодателя не са произлезли никакви вреди –
нито финансови, нито репутационни. Усвоявайки изцяло средствата по Проекта /към днешна
дата това е безспорно между страните/, независимо от наложеното наказание на * ***,
Ректора на Софийския университет е признал валидността на сключения Договор №***/***
от *** г., което пък води до извод, че работодателят дори да е считал, че ищеца е извършил
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, с оглед реализираните крайни резултата
от Проекта, не е извършил необходимата фактическа и правна оценка на деянието, с оглед
определяне на тежестта на нарушението и кореспондира ли същото с наложеното наказание.
По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на
нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ е налице трайно установена
практика на ВКС, която е и уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК /с реш. № 112/7.05.15 по г. д.
№ 5348/14, ІІІ ГО, реш. № 293/21.11.11 по г. д. № 238/11, ІІІ ГО, реш. № 227/29.06.12 по г. д.
7
№ 1417/11, ІІІ ГО, реш. № 163/13.06.12 по г. д. № 564/11, ІV ГО и др. /. Преценката на
критерия "тежест на допуснатото нарушение" по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За
тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя
по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения, с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици
са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е
осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението. В конкретния случай, ищецът изобщо е нямал съзнанието, че подписвайки
процесния договор извършва нарушение на законни разпореждания на работодателя или
превишава правомощията си. Тоест в случая липсва и виновно поведение у ищеца.
Задължението на работодателя да извърши оценка на доказателствата събрани в хода
на дисциплинарното производство, както и формата на вината на служителя и цялостното
му поведение при извършване на нарушението, включва и преценката дали крайния резултат
от действията на служителя са довели действително да накърняване нечий интерес, в т.ч.
обществен, дали има негативни последици за институцията, която представлява или трето
лице, в т.ч. какъв би бил крайния резултат, ако договорът бе подписан от Ректора на СУ или
от * ***, но с изрично пълномощно от Ректора на СУ?
Ищецът е нямал съзнанието, че подписва договора от името на Софийския
университет, в който случай би трябвало да знае, че ще му е необходимо изрично
пълномощно от Ректора на Университета. Но след като ищеца изпълнява длъжността
Директор на ***, който е страна по договора със ***, няма как да се изисква от него да
осъществява ежедневните си функции по управление и представителство на ***, ако за
всяко действие ще му трябва изрично пълномощно от Ректора на СУ, в т.ч. за сключването
на договори, с предмет извън същинската дейност на ***. Аргумент в подкрепа на
изложеното е и посоченото по-горе съществуване на предходни договори, по други проекти
и програми на ***, които също са подписани от * ***, но за тях същия не е наказан.
Съгл. чл.186 от КТ само „виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина“ /в т.см. Решение № 246 от 18.01.2021 г. на ВКС по
г.р. д. № 1156/2020 г., IV г. о., г.К, докладчик съдията Любка Андонова; Решение № 81 от
22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла
Цачева/. Тоест само виновното неизпълнение на трудовите задължения съставлява
дисциплинарно нарушение, което подлежи на дисциплинарно наказание.
По делото не се установява такова виновно поведение на ищеца. Последният не е бил
длъжен, нито е могъл да предположи, че за подписване на процесния договор от 2024 г.
следва да има изрично пълномощно от ректора на СУ, след като вече е подписвал идентичен
договор за 2023 г., без такова пълномощно.
В заключение, съдът счита, че действията на ищеца Д. по подписване на Договор №
***/*** от *** г. и полагането на печата на *** върху подписа на ***, дори формално не
осъществяват състав на дисциплинарно нарушение, в частност някое от вида на посочените
в процесната Заповед № ***/*** г. на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, нарушения
на по чл.187, ал.1, т.7 и т.10 от КТ.
В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че ищецът проф. Д. Д., не е извършил виновно
нарушение на трудовите си задължения, установени с цитираните в заповедта за налагане на
наказание, разпоредби от ЗВО, Вътрешните актове на Софийския университет, Заповед №
***/*** г., Указ № 612/26.08.1965 г. или длъжностната характеристика.
Като краен извод и при съвкупния анализ на всички приети по делото доказателства,
8
съдът намира наложеното със Заповед № ***/*** г. на Ректора на СУ „Св. Климент
Охридски“ наказание за незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна от
съда.
При така изложените съображения, предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. с чл. 188, т. 1 от КТ е основателен, а наложеното на ищеца Д. Д., дисциплинарно
наказание "забележка" следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Същият претендира
такива, представя Списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално извършени разноски,
представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв. На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважаването на иска, на ищеца се следват изцяло сторените от
него съдебни разноски, в установения размер от 500 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лв.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ***/*** г. на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, с която
на проф. д.н. Д. В. Д., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за
извършени нарушения на трудовата дисциплина, в частност посочените в чл. 187, т. 7 и т.
10 КТ - че е подписал Договор за обществена поръчка рег. № ***/*** г. от името на
ответника, без учредена представителна власт и че е използвал неправомерно печат на
Софийски университет, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, с Булстат 000670680представляван от Ректора проф. д-р Г. В. да заплати на
проф. д.н. Д. В. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лв. (Петстотин лева) представляваща
сторените от ищеца в производството съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, с Булстат 000670680представляван от Ректора проф. д-р Г. В. да заплати по
сметка на Софийския районен съд, дължимата за производството държавна такса в размер
на 50 (Петдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9