№ 356
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430202217 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Н. ХР. ИВ., ЕГН: ********** от ***
чрез адв. Л.К. от САК против наказателно постановление № 20-0256-000554
от 15.10.2020 г. на *** РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР - Плевен, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 6, т. 1 о ЗДвП, чл. 183, ал.
1, т. 1 пр. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Н. ХР. ИВ., глоба в
размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. ***, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, глоба
в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 3 от
ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и
по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го
отмени изцяло.
1
Наказващият орган *** РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР -
Плевен, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в
съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде
оставена без последствие, като наказателното постановление бъде
потвърдено.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Н. ХР.
ИВ. е ангажирана със съставянето на Акт GА № 260239/19.09.2020 г. за
установяване на административно нарушение на *** - „мл.автоконтрольор“
при ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия.
Според констатациите в същият е видно, че на 19.09.2020 г. в 10:14 часа
в ***, на ул. „*** до номер *** в посока центъра на селото управлява с
технически неизправен десен фар на къси светлини. Не носи СРМП и
документ за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобила.
-нарушение на чл. ***, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП;
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
По пункт първи – нарушение по чл. ***, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
Текстът на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, по който е привлечен
жалбоподателят гласи:
„Наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява превозно средство с
констатирани незначителни технически неизправности .“
Същевременно АУАН-а и обжалваното наказателно постановление,
съгласно чл.42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е отбелязано, че е нарушена
разпоредбата на чл.***, ал.1, т.1 от ЗДвП.
2
Същият текст въвежда изискване движещите се по пътя пътни превозни
средства да бъдат технически изправни, т. е. нормата индиректно предвижда,
че водачът следва да управлява само технически изправно МПС.
Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП,
постановяваща, че се разрешава движението на пътно превозно средство по
пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл.8, ал.3 и чл.36, ал.3 от
Закона за движението по пътищата.
В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното
превозно средство се определя като технически неизправно- съгласно т. 6, б.
"в" такова е и това, което има счупени или повредени външни стъкла или
стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи.
В случая е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
бил с неработещ десен фар на къса светлина, поради което актосъставителят е
преценил, че автомобилът е технически неизправен.
В случая административно-наказващият орган не само, че е употребил
законовата дефиниция "технически неизправен", но е описал и в какво се
изразява неизправността и е посочил прецизно нарушената разпоредба.
Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в
това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен,
систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9,
10 и 11 ППЗДвП.
От редакцията на чл.***, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 9 от ППЗДвП се
установява, че придвижването с технически неизправно средство принципно
е забранено и осъществяването му представлява нарушение.
Действително по делото липсват доказателства, които да оборват
единстсвено възможната теза, че жалбоподателят е управлявал роцесното
МПС с техническа неизправност.
Както актосъставителят, така и свидетелят по АУАН-на, че именно това
е била причината за спиране на процесния автомобил.
Това нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин и не е
оспорено в съдебно заседание от страна на жалбоподателя и неговия
3
процесуален представител.
На следващо място, административно-наказващият орган е приел също,
че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява.
Установи се, че при процесното управляване на МПС жалбоподателят,
като водач на МПС, не носел свидетелството за регистрация на лек автомобил
„***“.
Ето защо, съдът приема за надлежно установено от административно-
наказващия орган и доказано в съдебното производство, че нарушителят
извършил от обективна и субективна страна това вменено му
административно нарушение.
Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от обективна
и субективна страна административното нарушение по така цитирания текст
от ЗДвП.
На следващо място, административно-наказващият орган е приел
също, че жалбоподателят осъществил и състава на нарушение по чл. 183, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно
средство, което управлява.
Установи се, че при процесното управляване на МПС жалбоподателят,
като водач на МПС, не носел договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”.
Ето защо, съдът приема за надлежно установено от административно-
наказващия орган и доказано в съдебното производство, че нарушителят
извършил от обективна и субективна страна и това вменено му
административно нарушение.
Поради това, съдът намира, че жалбоподателят извършил от обективна
и субективна страна административното нарушение по така цитирания текст
4
от ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0256-000554 от
15.10.2020 г. на *** Сектор “ПП” към ОДМВР – Плевен, наказателно
постановление № 20-0256-000554 от 15.10.2020 г. на *** РУ – Долна
Митрополия към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 179, ал. 6, т. 1 о ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложил на Н. ХР. ИВ., глоба в размер на 50 лв. за извършено
нарушение по чл. ***, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв., за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10
лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от адв. Л.К. от САК за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 400 лв., с оглед
изхода на делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5