РЕШЕНИЕ
№ 16326
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110154977 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „Сити Кеш“ ООД /ищец/ срещу Н. Д. Ш. /ответник/
установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 903.62 лева - непогасена
главница, дължима по договор за потребителски креди № 475259/04.12.2020 г,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
25.03.2022г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 40.58 лева – договорна лихва за
периода 04.12.2020г. – 14.05.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 120.12 лева – мораторна лихва
за периода 01.03.2021г. – 01.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на кредитор съгласно сключения между страните
договор за потребителски креди № 475259/04.12.2020 г. Заявява, че по силата на този
договор на ответника е предоставена в заем сумата от 1000.00 лева със задължението
да я върне съобразно погасителния план с последна месечна вноска на 14.05.2021 г.
1
Твърди, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 492.31 лева. Обосновава
правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15941/2022г.
на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства и
прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендира разноски.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава писмен отговор. В него
релевира възражение за нищожност на договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПК поради
съдържащите се в него клаузи, а именно: за неустойка при непредоставяне на
обезпечение /т.6/. Възразява се срещу действителността на договора и с довод, че ГПР
не съдържа като компонент тази неустойка, поради което скрито се оскъпява кредита и
с включването размерът му би бил над допустимата по закон стойност. Възразява се
срещу размера на ГЛП с довод, че същият надхвърля трикратния размер на законната
лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства и прави искания.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит 475259/04.12.2020г., от
който се установява, че „Сити Кеш“ ООД и Н. Д. Ш. са били обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на
ответника парична сума в размер на 1000.00 лева срещу насрещното му задължение да
върне същата на двадесет и три месечни вноски, считано от 11.12.2020г., както и да
заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 103.38 лева. Последната вноска
по кредита е уговорена на 14.05.2021г. Предвидено било, че ако в срок до три дни след
подписване на договора /чл.8 от договора/, заемополучателят не предостави
договореното в чл. 6 обезпечение /според чл. 6 заемополучателят се задължавал да
обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция/ дължи
неустойка в изначално определен размер от 575.62 лева, платима разсрочено на
двадесет и три равни вноски и на падежа на вноската за погасяване на главницата и
договорната лихва.
Спорен е размера на дълга с оглед възражението на ответната страна, че същият и
отделни негови клаузи се явяват нищожни, в частност клаузата за неустойка за
обезпечаване на заема.
Заемната сума е предоставена на ищеца с подписването на договора /чл. 1 от
договора, в която част служи като разписка/ и това обстоятелство не е спорно между
страните.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
2
заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер от 438.00 лева;
така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения
по следните пера: неустойка в общ размер на погашението от 278.82 лева,
договорна лихва в общ размер на погашението от 62.80 лева и главница в общ
размер на погашенията 96.38 лева;
непогасен остатък от заема възлиза на 903.63 лева главница, 40.58 лева договорна
лихва, 296.80 лева остатък от неустойка;
изчислена е възнаградителната лихва в размер на законната за процесния период
върху главницата от 1000.00 лева в размер на 23.24 лева;
ГПР по договора възлиза на 49.8137%, а при включен в него разход по договора
под формата на неустойка ГПР би бил 1073.89%;
при неотнасяне на постъпилите плащания към неустойката, вземанията възлизат
на 635.10 лева главница и 30.28 лева лихва.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Н. Д. Ш. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на
неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на
заема. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски
договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната
сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства
/така чл. 3 ЗКИ/. Лиценз за банкова дейност не е необходим, защото заемодателят е
финансова институция, а не банкова. При все това, заемодателят е вписан в публичния
регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер
от 438.00 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената
договорна лихва.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил крайният срок за
издължаване на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно
3
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
/в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада
си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че
служебно ще следи за действителността на договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от 04.12.2020г. е недействителен
по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция от 26.02.2019
г./.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо
дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното
заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената
граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18
на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14
– вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от
проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
4
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Предвид изложеното и позовавайки се на експертното заключение, съдът намира,
че в ГПР не е включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено
обезпечение. Въз основа ангажираните доказателства съдът приема, че уговорената
неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК и от начина, по който тази клауза е
уговорена между страните. При цялостния анализ на договора за кредит е видно, че
неговото сключване и получаването от ищцата на сумата по кредита е било обвързано
с очакване от страна на кредитора, че изискването за предоставяне от
кредитополучателя на обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител/банкова
гаранция няма да бъде изпълнено предвид краткия срок /само 3 дни/ и поставените
изисквания към поръчителя, като тези очаквания са намерили израз в обстоятелството,
че е изготвен погасителен план в един вариант, изначално включващ в погасителната
вноска по кредита и неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчител/банкова гаранция. Изложеното дава основание да се приеме, че
предоставянето на кредита в случая е резултат от преценката на кредитора, че наред с
уговорената възнаградителна лихва той ще получи и неустойката по чл. 8 от договора,
респ. последната има значението на "скрита възнаградителна лихва", която обаче не е
включена в посочения в договора годишен процент на разходите. Установява се от
заключението по ССчЕ, че при включването на неустойката в годишния процент на
разходите е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че не може да надхвърля 50 % от взетата сума по
кредита. В настоящия случай привидно годишният процент на разходите по договора е
в рамките на максимално допустимия размер, но при съпоставка между размера на
отпуснатия кредит и размера на възнаградителната лихва и неустойката по чл. 8 е
очевидно, че годишният процент на разходите надхвърля 50 % от главницата.
Следователно в случая е нарушено изискването в годишния процент на разходите по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
5
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
неустойката /отразена в погасителния план като падежно вземане по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на
годишния процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил
сключен, ако в него не са включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от обстоятелството, че включването на такива клаузи е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Следователно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и нищожността на
посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на целия договор
поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявеният иск се явява основателен само за част от търсената главница
– за сумата от 562.00 лева /разликата между заемната сума и направеното плащане от
438.00 лева/, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 25.03.2022г., до окончателното плащане. За разликата над тази сума
до пълния искан размер на главница от 903.62.00 лева, за сумата 40.58 лева –
договорна лихва за периода 04.12.2020г. – 14.05.2021 г., сумата 120.12 лева –
мораторна лихва за периода 01.03.2021г. – 01.03.2022г., предявените искове следва да
се отхвърлят.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Сторените
от него разходи по водене на делото са в общ размер от 583.72 лева, от които 54.81
6
лева в заповедното производство и 528.72 лева по настоящото дело – 28.72 лева
държавна такса, 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 400.00 лева депозит за
вещо лице. От тях в тежест на ответника се възлага сумата от 308.12 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция, от които 28.94 лева по ч.гр.д.№ 15941/2022г. на
СРС, 55 състав, и 279.18 лева – в настоящото производство. Разноските в заповедното
производство следва да се присъдят, независимо, че има доказателства за плащането
им, тъй като според т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено
по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Плащането им следва да бъде съобразено от кредитора при погасяване на вземането.
Право на разноски има също ответника, но такива не са претендирани, не са
представени и доказателства за плащането на такива, поради което не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „П.“ № ...., дължи на „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК ...., следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .../15.04.2022г. по ч.гр.д. №
15941/2022г. по описа на СРС, 55 състав:
на основание чл. 422 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 562.00 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № ..../04.12.2020г., сключен със „Сити Кеш“
ООД, ведно със законната лихва от 25.03.2022г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до
пълния търсен размер на главница от 903.62 лева;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК ....,
срещу Н. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „П.“ № ....., искове, както
следва:
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 40.58 лева – договорна лихва за
периода 04.12.2020г. – 14.05.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 120.12 лева – мораторна лихва
за периода 01.03.2021г. – 01.03.2022г.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. ГПК, Н. Д. Ш., ЕГН **********, да заплати на
„Сити кеш“ ЕООД, ЕИК ..., сумата от 308.12 лева – разноски, от които 28.94 лева по
ч.гр.д. № 15941/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8