Решение по дело №135/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 173/02.12.2010г., постановено по гр.д. N 1572/2010г., Кърджалийският районен съд е осъдил"У." Е., Г., да заплати на И. Г. В. от с.гр., сумата в размер на 1.08 лв., ведно законната лихва, считано от 24.11.2010г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатена част на обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ за периода от 23.12.2009г. до 23.01.2010г, както и законната лихва върху сумата 585.27 лв. за периода от 21.09.2010г. до 23.11.2010г., като е отхвърлил предявения иск по чл.222, ал.1 от КТ за разликата над сумата 1.08 лв. до пълния му предявен размер от 700 лв. поради частично плащане на обезщетението по чл.222, ал.1 в хода на делото, както и предявения иск по чл.86, ал.1 изр.1-во от ГПК за сумата 53.86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.12.2009г. до 20.09.2010г. върху обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ. С решението си съдът е осъдилИ. Г. В. да заплати на У." Е., сумата 72.50 лв., представляваща разноски по делото; както и е осъдил"У." Е., да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 57.68 лв., представляваща разноски по делото, от която 50 лв. за държавна такса по делото и 7.68 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят И. Г. В., който чрез пълномощника си го атакува в отхвърлителните му части като неправилно. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмениатакуваното решение в частите, с които е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ за разликата от уважения размер до пълния предявен размер, както и в частта, с която И. В. е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски в размер на 72,50лв., вместо което да постанови друго, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер на 114,73лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане; претендира деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - "У." Е., Г., чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е частично основателна.

Доколкото атакуваното решение се обжалва само в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за разликата от 585,27лв. до пълния му предявен размер от 700лв., и в частта му , с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски, в останалата му част решението е влязло в сила и не следва да се обсъжда.

От данните по делото се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. В., в която ищецът сочи, че работил по безсрочен трудов договор при ответника „У.С." Е. Г. на длъжност "т. р.", който договор бил прекратен, считано от 23.12.2009г, на основание чл.328, ал.1 т.З от КТ, като към прекратяване на трудовия договор ответникът не му изплатил полагащото му се обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради съкращаване на щата и намаляване на обема на работа в размер 630 лв., представляващи стойността на последното му брутно трудово възнаграждение. Твърди, че многократно канил ответника да заплати търсеното обезщетение, но изплащане не последвало, поради което и ответникът изпаднал в забава от 24.12.2009г., с оглед на което претендира на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение, в размер на 48.48 лв. за периода от 24.12.2009г. до 20.09.2010г, както и законна лихва, считано от подаване на исковата молба - 21.09.2010г., до окончателното изплащане на обезщетението. В съдебно заседание поддържа предявените искове. На основание чл.214, ал.1 изр.2-ро от ГПК изменя размера им както следва: увеличава иска по чл.222, ал.1 от КТ от сумата 630 лв. на сумата 700 лв., и увеличава иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава от сумата 48.48 лв. на сумата 53.86 лв.

Безспорно по делото е наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено със заповед, считано от 23.12.2009г., на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд е представено доказателство - разписка за пощенски запис в полза на ответника, с дата 22.11.2010г., за сумата 584.19 лв., при посочено основание за плащане чл.222, ал.1 от КТ.

Пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства от които се установява, че ищецът многократно ходил при ответника да търси обезщетението си; св.Я. си спомня за такова събитие през м.януари 2010г., а също и 3-4 пъти след това.

1. При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение – по отношение на иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.

Съгласно чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради съкращаване в щата и намаляване обема на работа, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, освен ако с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор е предвидено обезщетение за по-дълъг срок.

От доказателствата по делото се установява, че за периода от 24.12.2009г. до 24.01.2010г. ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение, респективно, за посочения период е останал без работа. С оглед на това, ищецът има право да претендира плащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение, определено по реда на чл.228 от КТ. Не се спори между страните, че размерът на последно полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата 700 лв. Константната практика на съдилищата при разрешаване на спорове за трудово възнаграждение и обезщетение е в смисъл, че по искове за трудово възнаграждение в решението си съдът присъжда дължимото брутно трудово възнаграждение, а едва при изплащането на това трудово възнаграждение се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО и др. /вижОпределение № 11 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5010/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева/.

Предвид на това, и с оглед извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника, настоящата инстанция споделя напълно съображенията на районния съд, изложени в атакуваното решение, досежно размера на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, и са установени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010г. Т.е., правилно първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.222, ал.1 от КТ е основателен и доказан до размера на 585.27 лв., поради което е осъдил ответника да заплати разликата от 1.08 лв.

2. Що се касае до възражението на въззивника по отношение на възложените с атакуваното решение в негова тежест разноски в полза на ответника по иска, въззивният съд намира, че жалбата в тази й част е основателна.

За да стигне до този извод, въззивният съд съобрази, че отговорността по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски. Противната страна, която с поведението си е предизвикала ´редявяване на иска, следва да бъде задължена да репарира направените от другата страна разноски /Определение № 455 от 27.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2009 г., IV г. о., ГК/.

Сам районният съд с решението си сочи, „че ако не беше настъпило плащане в хода на процеса, искът по чл.222, ал.1 от КТ следваше да бъде уважен в пълен размер”.

Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за освобождаване на ответника от разноски: 1/ с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото; 2/ признание на иска.

В конкретния случай, с оглед събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства, съдът намира, че и преди предявяването на иска ответникът е бил поканен от ищеца да му заплати дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ; нито до датата на предявяването на иска, нито с отговора по реда на чл.131 от ГПК ответникът го признава. Едва един ден преди първото по делото заседание извършва плащане, с което на практика признава основателността на иска в размера, за който е платил. Т.е., ответникът е станал причина за завеждане на делото, и с извършеното плащане е признал иска. Само поради това, че плащането на дължимата сума е извършено преди постановяването на съдебното решение, води до резултат искът да бъде отхвърлен в частта над 1,08лв. - предвид на това, че при изплащането на обезщетението са направени и дължимите удръжки за ДОД, ДОО и др.

Ето защо, решението в частта му, с която въззивникът И. Г. В. е осъден да заплати на „У. – С.” Е., Г. деловодни разноски в размер на 72,50лв. като неправилно следва да бъде отменено. Вместо това, и с оглед претенцията на ищеца за деловодни разноски, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на И. Г. В. адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение N 173/02.12.2010г., постановено по гр.д.N 1572/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която И. Г. В. е осъден да заплати на „У. – С.” Е., Г. деловодни разноски в размер на 72,50лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА "У." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., ул. „С. С.” N*, да заплати на И. Г. В. от Г., с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 300лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 173/02.12.2010г., постановено по гр.д.N 1572/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му атакувана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.