Р Е Ш Е Н И Е №235/27.4.2018г.
гр. Ямбол, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
СПАСОВА
с участието на
секретаря М. Й. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4241/
Подадена
е искова молба от Д.С.С. *** със съгласието на баща си С.Д.С. срещу В.Г.А. ***, в която се твърди, че ответницата
е майка на непълнолетния Г. И. Б.- съученик на ищеца в СУ „***”, който на
03.02.2017 г., му е нанесъл по време на учебен час удари в областта на лицето,
с което му е причинил контузия на главата, сътресение на мозъка, множество
хематоми в областта на дясното око и дясната част на главата, които увреждания
са причинили продължителни физически и психически болки и страдания, стрес и
депресивни състояния. Проведено е било и болнично лечение. Освен това през юли
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответницата
оспорва иска като неоснователен. Признава, че е майка на посоченото в ИМ лице,
че то е ударило ищеца веднъж, че му е причинена лека телесна повреда, че е
претърпял болка. Възраженията `и се основават на фактите, че деянието не е
резултат от неполагане на грижи за правилното му възпитание и неосъществен непосредствен
и ефективен родителски контрол. Твърди се и че ищецът е провокирал сина на
ответницата с отправяне на обидни думи по адрес на майка му.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че синът на
ответницата е ударил в областта на лицето (дясната част) ищеца по време на
учебен час в СУ „***”-гр.Я, на посочената в исковата молба дата. В тази насока
са и гласните доказателства на свидетели очевидци Г., О., Б.-дъщеря на
ответницата, вкл. на сина на ответницата –св. Г. Б.. С Постановление от 23.10.2017
г. по ДП № *** г. на РУ –Я., преписка вх.№
*** г. на ЯРП е прекратено наказателното производство срещу последния за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 от НК, като е постановено изпращането му на председателя на МКППМН при Община
Ямбол за прилагане на възпитателни мерки срещу непълнолетния извършител.
От показанията на свидетелите Г., О.
и Б. се установява, че преди последният да удари ищеца в лицето, е смачкал
теста му по физика и го е натиснал върху лицето му. Още преди започването на
учебния час пък Г.Б. е скрил раницата на ищеца в стаята (в шкаф), по-късно му
нанася три удара с крак в бедрената му област (съгласно заключението по видеотехническата експертиза, направено след запознаване на
вещото лице със записа от камерата в учебната стая). След това Г.Б. е нанесъл с
раница два последователни удара в
областта на главата на ищеца (същото заключение). Свидетелите Г. и О. сочат, че
преди да го удари с юмрук в лицето, го е ударил в областта на гърдите. Св.Б.
заявява, че е нанесъл удара в лицето, след като е чул зад себе си думите „майка
ти” и е получил потвърждение от съученика си Р., седящ до ищеца, че последният
го е напсувал. Св. Г. и О. отричат ищецът да е направил това, което Р. е казал.
Св. Б. също не е чула такива думи от ищеца.
Вследствие на удара в лицето,
според свидетелите, ищецът е залитнал назад, а след това се е проснал на чина и
е останал легнал върху него няколко секунди (св.Г. и О.). После е станал и се е
оплакал, че окото го боли, че не вижда. Окото му е сълзяло, било е подуто и
посиняло. Медицинската сестра в училището-св.Й., при която го е завел съученик,
също е видяла оток и хематом, като заявява, че ищецът се е оплакал от болка на
това място. Не й е отговорил на въпроса,
какво се е случило с него. Впоследствие от други лица е разбрала, че хематомът
е в резултат от удар от съученик. Завела е ищеца при директора. На дошлите
по-късно родители е препоръчала да го заведат в Спешно отделение. Св. С.-майка
на ищеца-дава показания, че медицинската сестра й е заявила, че синът й не си спомня за
инцидента; че сам не е можел да върви и тя го е качила по стълбите; че го е
боляла главата и му се е гадило. Изчакала го е малко, преди да му сложи лед на отока,
защото не е виждал нищо и се е притеснявал, да не ослепее.
Не е спорно, че ищецът е лекуван в
Хирургично отделение на МБАЛ „***” АД-Я, като в Епикриза
от 06.02.2017 г. е посочено, че е постъпил на 03.02.2017 г. с оплаквания от
главоболие, лек световъртеж и гадене, като „няма добър спомен за случилото се”
и е в средно-тежко общо състояние. Изписан е на 06.02.2017 г. Поставена е
диагноза „***”. При описание на глава
и шия е описано кръвонасядане на десният клепач, малки контузии
в областта на челото. При престоя на пациента
в хирургично отделение е проведена терапия на мозъчното комоцио
и хирургична обработка на раната. Предписано е след изписването аналгетично лечение, „щадящ физ. и нервно-псих.режим”,
определени са контролни прегледи на 13.02. и 20.02.2017 г. Препоръчано е на ОПЛ
да проследява състоянието на пациента и при необходимост –„консултация с
хирург, неврохирург от СИМП след 06.03.2017 г.”.
На 08.02.2017 г. ищецът е посетил
д-р Т.Ч. –гр.С., издал Съдебномедицинско удостоверение № *** г., в което сочи,
че детето няма спомен за случилото се преди инцидента за срок от около пет
часа. Лекарят е установил десностранен периорбитален хематом с болезнен травматичен оток на
тъканите, кръвоизлив в областта на слепоочната половина на дясната очна ябълка
и сътресение на мозъка, протекло със загуба на съзнание за неопределено време.
Св. С. сочи, че след изписването на
сина й от хирургичното отделение е бил две седмици на легло вкъщи, на тъмно по
лекарска препоръка. Забранени са му били телефон и телевизор. Окото му е било
пълно с кръв и се е изчистило след месец. Имал е силно главоболие. Не е спял, бълнувал е. Бил е „кълбо от нерви”.
Започнал е да спи от Нова година насам. Променил се е, станал е подтиснат, не
се е радвал на нищо, и на дребните неща, на които се е радвал преди. Плачел е
често. Станал е затворен, не е излизал от къщи, изгубил е доверието в хората.
Не е искал да е в същия клас. Разочаровал се е, че никой не го е защитил и
когато е разбрал в полицията, че съученик е застанал след удара между него и Г.,
се е разплакал. Преди инцидента е бил здраво дете, не е боледувал. Състоянието
му е подтикнало родителите да търсят психологична помощ.
На ищеца е издадена Медицинска бележка ЛКК №
*** г. от МБАЛ „***” АД-Я ., в която е посочено, че се нуждае от стационарно и
домашно-амбулаторно лечение за периода 03.02.2017 г.-17.02.2017 г. и от
освобождаване от физкултура до 31.03.2017 г. Свидетелите Г. и О. сочат, че
ищецът е отсъствал от училище в този период, като след завръщането си не е
участвал в часа по физкултура. Оплаквал се е от главоболие. Според св.О. не е
бил „адекватен в час” за около седмица. Не е бил активен в час, както преди-не
е излизал на дъската, по-бавно е взимал решенията. Забранено му е било да говори
по телефон, да гледа телевизия (св.Г.). Страхувал се е да не срещне Г. Б.. Последният
е бил преместен в друго училище по настояване на ръководството, което е дало на
ответницата да попълни такава молба (св.Б.).
По делото
е представена Епикриза от Клиника по педиатрия и
генетични болести към УМБАЛ ЕАД „***" -гр.
П, според която ищецът е постъпил на лечение на 17.07.2017 г. и е изписан
на 24.07.2017 г. В анамнезата се сочи, че на 11.07.2017 г. е получил
болка в областта на лявото ухо. Няколко дни след това е започнал
по-
трудно да затваря лявото
око и се е изкривила лявата лицева половина. Проведено е амбулаторно лечение, след което е
насочен за хоспитализация. Диагнозата
е „***”. Вещото лице по медицинската експертиза сочи, че се касае за периферна пареза
на левия лицев нерв. Сочи, че в описания
в епикризата неврологичен статус
не е отразено наличието на неврологична
симптоматика,
говореща за централна увреда на ЦНС,
с изключение на периферната увреда на левия лицев
нерв.
При прегледа на ищеца на 17.01.2018 г. вещото лице
е установило, че се оплаква от периодично главоболие и периодична лека
нестабилност в изправено положение; силно сълзотечение,
появяващо се по време на хранене. Продължават да
му липсват спомени за самата травма и за времето преди и след това. Времето, от което си спомня, е моментът, в който е лежал на дивана
в коридора на училището. На въпроса
дали пациентът е бил в безсъзнание непосредствено след травмата, вещото лице
отговаря, че е възможно да е получил краткотрайна загуба на
съзнанието. Поради приетата
диагноза- Комоцио церебри е имало количествено нарушение на съзнанието, но не е изпадал
в повърхностна или дълбока кома, а
е имал краткотрайно обнубилацио
до сомнолетност. Налице е трайна загуба
на паметта преди, по време и
няколко часа след травмата. Налице са и вегетативните
симптоми и главоболието, които влизат в пълния симптомокомплекс на заболяването. Вещото лице
сочи, че лечението на комоцио на мозъка включва 3–4 дена терапия с противооточни вливания, колкото са направили в
болницата. След това се преминава към
щадящия режим -тъмната стая, без телевизор, компютри, като целта е да се
избегне натоварване на мозъка- минимум
около месец, като една година след претърпяна
черепно- мозъчна травма,
дори комоцио
в лека форма, се препоръчва щадящ режим.
Мозъкът трябва да почива, за да се избегнат усложненията на комоциото.
Вещото лице е наблюдавало дискретна асиметрия при затваряне на двете очи на ищеца с впечателние за по- инсуфициентно затваряне на лявото око. Парези липсват. Експертът счита, че проявилата се „***” не е свързана с предходната травма на главата. Сочи, че при проведените изследвания и консултации в Хирургично отделение на МБАЛ „Св.***” и проведен КАТ на главен мозък не са установени морфологични увреждания на мозъка и черепни фрактури, които биха довели до вторично увреждане на лицевия нерв вляво. Травмата е била в дясната половина на главата, а парезата на нерва -вляво. При пролежаването в Детска клиника в гр. П. в диференциално диагностичен план са обсъждани евентуални причини за вторична увреда на лицевия нерв, но такива са отхвърлени. Изводът за липса на връзка с деянието е категоричен.
Не е спорно и че ответницата и
синът `и живеят заедно, като свидетелят Б. сочи, че децата й са три.
От показанията на свидетеля Б. и О.
се установява, че в училището, където е учат заедно, първият е удрял и други
съученици, вкл. в учебни часове.
Св.Б. сочи, че ответница му е казала,
че не е постъпил правилно и не иска да повтаря деянието си, както и че иска да
отиде да се извини на пострадалия.
Приложените по делото
характеристики от класния ръководител на Г.Б. в друго училище –ОУ „***” и от
домоуправителя, имат характер на свидетелски показания в писмен вид и не
установяват при това правнорелевантни факти по спора.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 48 ал.1 от ЗЗД. Същият е частично основателен.
Не е спорно, че синът на ответницата,
с когото живеят заедно, е извършил противоправно деяние. От него са настъпили
вреди за ищеца, като съществува причинна връзка между деянието и вредите, която
е пряка и непосредствена, щом като първото се явява фактор, без проявлението на
който вторите не биха настъпили. Т.е. по делото действително се установи
фактическият състав на непозволеното увреждане, включително и противоправния характер на деянието, квалифицирано в
постановлението на прокуратурата като престъпление, за което е предвидено
наказание в НК, макар такова да не е наложено. Деянието на Г.Б. е извършено
виновно и презумпцията по чл. 45 ал.2 от ЗЗД не е оборена.
Спорни са вида и обема на
претърпените вреди. По делото се установи, че част от описаните в исковата
молба вреди са настъпили. Ищецът е получил физиологични увреждания: травма на
окото (което се е изчистило от кръвонасядането след
месец), повърхностна рана на челото, сътресение на мозъка, макар и в лека форма.
Веднага след удара е търпял силни болки в окото и не е виждал, като се е
страхувал да не ослепее (св.Й.). Претърпял е непосредствено след удара, според
вещото лице, краткотрайно обнубилацио- кратка загуба
на съзнание. Наложило се е болнично лечение, след което е търпял „щадящ режим”
–оставане в тъмна стая две седмици, лишаване от телефон, телевизор, компютър,
т.е. лишен е бил от нормално ежедневие, поставен в изолация от външния свят.
Търпял е болки в главата, лек световъртеж и гадене. Според вещото лице щадящият
режим следва да продължи минимум около месец, за да се предотвратят
усложненията на комоциото, а даже и една година след
претърпяна черепно- мозъчна травма. Самият
ищец се е оплаквал от главоболие и при прегледа от експерта. За дълъг период от
време е бил нарушен сънят му и душевния му покой. Болките са се проявявали и на
училище, където ищецът се е оплаквал от главоболие на съучениците си Г. и О.. Споделял
е с тях и страха си от насилника. Освен това е било затруднено обучението му,
като според св.О. съученикът му не е бил адекватен в учебните часове през първата
седмица след завръщането си. Лишен е бил от физическо обучение. Майката на
ищеца свидетелства и за моралните болки и страдания, търпени от сина й като
стрес, страх от бъдещ инцидент с насилника, разочарование от хората и затваряне
в себе си, емоционално разстройство и безпокойство. Т.е. налице са освен
телесни и психични травми. Показанията на свидетелката С. са в пълно
съответствие с тези на св. Г. и О., и със заключението по медицинската
експертиза, поради което съдът ги кредитира. Освен това майката на детето е
пряк очевидец на състоянието му вкъщи и може да даде най-пълни показания. За
преценка на интензитета на търпените страдания следва да се изходи от факта, че
пострадалият е дете. Същото е във възраст, когато се формира освен организмът
му, и светогледът му, като насилието е повлияло на възприемането на света около
него, на самия себе си. Още повече, че не се касае за единствен удар, както
твърди ответникът, а за поредица от насилствени действия, започнали от
скриването на раницата и продължили с удари с раница, с крак, смачкване на
теста по физика и натискане с него на лицето на ищеца. Т.е. тези действия се
отличават с бруталност, явно незачитане на личността на ищеца и унижаването му
пред съучениците. Накърнени са били честта и достойнството му.
Не се установи обаче претърпяната
по-късно „***” да е в
причинно-следствена връзка с деянието на Г. Б. Вещото лице по медицинската
експертиза отрича такава връзка категорично. Поради това съдът счита, че не е
проведено пълно доказване на твърдения в исковата молба факт по реда на чл. 154
ал.1 от ГПК. Макар да е налице по-продължително от предходното болнично
лечение и да са останали последици от
това заболяване според вещото лице медик, като дискретна асиметрия
при затваряне на двете очи, същите не
влизат в кръга на вредите, подлежащи на обезщетение.
Спорни факти по делото са и
наличието на добро възпитание и
упражняван достатъчен контрол на ответницата над сина `и, които тя не доказа. Не
се установи, че не е била обективно в състояние да предотврати поведението на
сина си, въпреки
положените грижи (Решение № 223/12.07.2011 г. по гр.д.№ 900/2010
г., ІІІ г.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК). ВКС сочи, че отговорността на прекия причинител на вредата /непълнолетния
делинквент/ на основание чл. 45 ЗЗД и на родителите му на основание чл. 48 от ЗЗД е солидарна и произтича
от закона. Същата следва да бъде ангажирана в случая, тъй
като майката не е упражнила достатъчен контрол, за да предотврати вредоносното
му поведение. Свидетелите О., Г. и самият Б. сочат, че агресивното поведение на
последния е типично за него, както и незачитането на авторитета на учителите и
нарушаването на реда по време на учебен час. Независимо от отговорността на
учителя за упражнявания от него надзор над учениците, родителите носят
отговорност за възпитанието на децата си, което формира техните личностни
прояви и извън семейната среда. Доводите на ищеца в този смисъл са основателни.
За неспособността на ответницата да се справи с поведението на сина си
свидетелства и фактът, че е приела той да бъде преместен в друго училище по
натиск от ръководството.
Съдът счита, че съобразно с чл. 52 от ЗЗД следва дължимото от ответницата
обезщетение да бъде определено на сумата от 2000 лв. Липсват основания за
намаляването му, квалифицирани от ответната страна като „съпричиняване”
на вредите. От една страна не се твърдят действия на ищеца, имащи закономерно
следствие пораждане на претърпените вреди. Изказването на думи, дори обидни, не
е от естество да причини травмата. От друга страна, не се и установи да е
извършено твърдяното от ответницата действие. Провокативно е било по-скоро
поведението на деликвента (с раницата, теста и др.),
а не това на пострадалия. Свидетелите очевидци, включително и дъщерята на
ответницата, отричат ищецът да е напсувал св.Б., който самият не е чул това, а
е предположил, че думите, които твърди, че е чул зад себе си: „майка ти”, са
изречени в този смисъл и то от ищеца. Източник на информацията за изказване на
обидни думи е само другият съученик. Никой не е възприел лично от ищеца същите.
Поради това искането на ответницата за намаляне на
обезщетението е неоснователно. С оглед на изложеното искът следва да се уважи
за сумата от 2000 лв., а за разликата до предявения размер- да се отхвърли като
неоснователен. Ищецът не е предприел намаляване на размера на иска или
оттеглянето му с оглед категоричните изводи на вещото лице-медик.
Следва да се присъди и законната
лихва за забава, която съгласно разпоредбата на чл. 84 ал.3 от ЗЗД се дължи от
увреждането, тъй като длъжникът се счита в забава и без покана.
При този изход от делото
искането на ищеца за присъждане
на направените разноски, на основание
чл. 78
ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е внесъл в повече сумата от 150 лв. за
вещо лице, която не е изплатена, а подлежи на връщане на вносителя, съответно
не следва да бъде присъждана.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 48 от ЗЗД В.Г.А., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.С.С. ЕГН
********** със съгласието на баща си С.Д.С. ЕГН
**********,***, к-с ***, сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 03.02.2017 г. до окончателното `и изплащане, и направените по делото
разноски в размер на 484 лв., а искът за разликата над сумата от 2000 лв. до
5000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: