О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 412
гр.
Кюстендил, 16.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на
шестнадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Любка Николова
с участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 332
по описа за 2019 г. на КОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І- „Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на
осъдения И.М.П. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на Затвора- Ззам.началника
В.К., упълномощена със заповед №Л- 620/
04.07.2019 г. на Началника на Затвора изразява становище за неоснователност на
молбата.
Прокурорът изразява становище за неоснователност
на предявената молба за допускане на УПО.
Лишеният от свобода И.М.П. поддържа молбата си. Твърди, че се е
превъзпитал, изтъква като причина за освобождаването си необходимостта от
полагане на грижи за семейството си.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна
страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода И.М.П. е постъпил в
затвора на 28.10.2013 г. Задържан е по
ЧНД № 1018/2013 г. на БлРС с МН „задържане под стража“ за престъпление по чл. 199, ал.1, т.1 във вр.
чл. 198, ал.1 НК, преобразувано в НОХД № 438/2013 г. на БлОС.
Понастоящем изтърпява едно общо най-тежко наказание едно общо най-тежко
наказание ЛС в размер на 7 години при първоначален „строг“ режим, определено по реда на чл. 25 НК с определение № 98/13.01.2016 г. по НЧД №
1376/2015 г. на ДнРС, определено измежду наказанията наложени му с влезли в
сила присъди, както следва: по НОХД № 2215/2013 г. наБлРС, с което е осъден на 1 година и 3 месеца ЛС, при
първоначален „строг“ режим за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4,
пр.2 НК, в сила от 14.07.2014 г. и
по НОХД № 438/2013 г. на БлОС, с която е осъден на ЛС за срок от 7 години при първоначален „строг“
режим, за престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал.1 НК, в сила от 05.06.2015 г.
Налице е
зачитане на времето на предварително задържане по мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по НОХД № 438/2013 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, считано от 20.05.2013 г.
Начало на наказанието:
20.05.2013 г
С решение на
Комисията по чл. 73 ЗИНЗС от 30.03.2016
г. режима му е заменен от първоначален „строг“ на „общ“ режим.
Към датата на произнасяне от
КнОС- 16.07.2019 г. е изтърпял фактически – 6 години 1 месец и 26 дни; от
работа – 7 месеца и 23 дни; всичко – 6 години, 9 месеца и 19 дни; остатък – 2 месеца и 11 дни.
От затворническото досие на
лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е изготвен
скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС; план
за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и психологическо
изследване. Отчетен е първоначален риск
от рецидив в границите на високия – 88 точки. Като дефицитни зони са отчетени:
взаимоотношения- не поддържа връзка с близките си, настоящо отношение към
правонарушението- с утвърдени криминални нагласи, не приема присъдата за
справедлива; управление на финанси и
доходи; склонност към злоупотреба с алкохол;
междуличностни проблеми и умения
за мислене. Ресурсите са наличие на образование, зрялата възраст, и подкрепата
от приятелката му.
Изготвено е и психологическо заключение, в
което са посочени неговите характерови особености, като е посочено, че е
прагматичен, себелюбив, твърде нецеленасочен и разпилян в целите и намеренията за възрастта си; общителен , но
твърде демонстративен, отчетена е склонността му към двойнствено поведение;
ориентиран в пенитенциарните условия и ред, проявява склонност към нарушение на
правилата.
От плана за изпълнение на
присъдата се установява, че съгласно плануваните цели и задачи работата с осъдения
е насочена към преодоляване на
посочените дефицитни зони, като за време на престоя му в затвора са постигнати
положителни промени. Наблюдава се положително и утвърдено поведение към трудовата дейност, като по негова молба е бил включен като „общ работник
в строителството“. В поверената му длъжност е бил изпълнителен и стриктен, като
е проявявал старание в строително-монтажните дейности.
Отчетено е и позитивно
отношение в личностно-поведенчески план. Предпочита да разговаря с ИСДВР преди
да предприеме самостоятелно решение за конкретна ситуация. Подбира правилно
контактите си с останалите лишени от свобода, като на този етап не се поддава
на манипулации, слухове и интриги. Показва дистанцираност към нарушаване на
реда.
През годините в
изолация е наказван със заповед № 850/29.12.2016 г., № 345/28.04.2017 г.
Награждаван е със заповед № 738/17.12.2015 г. № 725/07.12.2016 г.
Последната му наказание е от 09.03.2018 г. с
„писмено предупреждение“.
Със заповед № 306/24.04.2019г. е награден с
удължено свиждане за срок до 3 часа.
Отношението на
л.св. П. към плана за изтърпяване на
присъдата към момента е положително. Полага усилия за включване в реализирането
на поставените задачи и цели. В случаите, когато му е предлагано да участва в
културно-масовите и спортни дейности – организирани в групата, същият проявява
интерес.
Към
пенетенциарния състав проявява необходимото уважение, като не се наблюдава
импулсивност и агресивност.
Постепенно е налице
намаление на първоначалния риск от рецидив от 88 точки- последователно на 82 и
73 точки, като са отчетени положителни промени в дефицитните зони- начин на
живот и обкръжение, отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и
умения за мислене.
Осъществява контакт с близки и приятели
извън затвора. Получава редовна морална и финансова подкрепа. Участвал е в
програма по насърчаване на толерантността. Назначаван е на трудова дейност. Не
се наблюдават враждебни и агресивни нагласи през отчетния период. Овладява
гнева си, като предпочита да разговаря за заобикалящите го проблем в
ежедневието с представител на администрацията, преди да предприеме прибързани
действия.Рискът от вреди остава среден спрямо обществото, имайки предвид
характера и начина на извършеното правонарушение, проявеното агресивно
поведение и тежестта на настъпилите вредни последици. Среден е за
пенитенциарния състав, останалите лишени от свобода и самия него.
Становището на
затворническата администрация е, че с оглед проявеното непоследователно
поведение от страна лишения от свобода е, целите на наказанието не са изпълнени
в достатъчна степен и че настъпилите положителни промени нямат траен
характер..
Предвид гореизложеното,
КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се
остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително
П. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ.
първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче
втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане
на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето следва да
е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези
доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова разпоредба
изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в затворническото заведение.
Настоящият
съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати
основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не
са постигнати целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
поведението и мисленото на лишения от свобода.
Необходимо е да се довършат поставените цели и задачи в посока на
минимизира на последиците от продължителния престой и реинтегриране в
обществото.
Видно от
справката от затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване
от свобода, П. е проявявал непоследователно поведение, свидетелство за което е
и последното му наказание от м. март 2018 г.
От друга страна несъмнено са настъпили положителни промени, особено в
част от дефицитните зони; същият е упражнявал и трудова дейност, с която се е
справял добре, участвал е в различни дейности в затвора- културни и спортни;
съхранен е контакта му с близки лица. В този смисъл е налице баланс между
награди и наказания, което не представлява индикация за наличие на добро
поведение по смисъла на закона. Налице е непоследователност в поведението на осъдения, което означава, че
изминалия фактически период в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е
постигната генералната превенция на наказанието. Действително, налице е очевидно намаляване на
риска от вреди, стремеж съм преодоляване на дефицитните зони, настъпили са
положителни промени у осъдения,
упражнява и общественополезен труд. От друга страна не са изпълнени целите в
изпълнението на присъдата и независимо от снижаването на риска от рецидив,
същият остава във високите граници на средните стойности. Тези обстоятелства
обосновават извода на съда, че процесът на поправително въздействие в насока
промяна на мисленето и повишаване на уменията за адекватно решаване на
проблемите при лицето следва да продължи.
От
една страна е налице са заявени нагласи за законосъобразен начин на живот и
справяне с поставените му задачи, а от друга- наличие на наказание от 2018 г. по
ЗИНЗС, което не може да се отчете като положителна стъпка към поправянето на
осъдения. Това са факти, които, преценени в съвкупност не могат да
представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето по
смисъла на чл.439а от НПК. В този аспект не може да се мотивира извод за
наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му
наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика -
ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което
е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи
работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието на осъдения, характер и
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
В тази връзка следва да се
отчете, че социалната дейност и възпитателната работа по отношение на осъденото
лице за постигане целите на специалната превенция, обхващат целия период на
изтърпяване на наказанието. Неизпълнението на плана на присъдата и високите
стойности на риска от рецидив сочи, че не е постигната съществена промяна в
отношението му към водене на законосъобразен начин на живот, което пък мотивира
извода, че П. не се е поправил до степен, че да се приеме наличие на
завършеност на корекционния процес.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения И.М.П. за допускане на условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И.М.П., ЕГН **********,
роден на *** г. в гр.Благоевград, с постоянен адрес ***, женен, с основно
образование, с българско гражданство, осъждан, категория – ЗТНРЦ за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на
наказанието „лишаване от свобода” в размер на 7 години при първоначален „строг“
режим, определено по реда на чл.25 НК с
определение № 98 от 13.01.2016 г. по НЧД № 1376/2015 г. на РС
Дупница /вкл. НОХД № 2215/2013 г. на БлРС и по НОХД № 438/2013 г. на БлОС/ за
остатък в размер на 2 месеца и 11 дни.
Предложения или нова
молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в
сила на определението.
Определението може да се обжалва
или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда
на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на
определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на
Затвора гр.Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: