№ 408
гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220101702 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът К. К. Ц., лично и в качеството си на ЕТ „Лени-71-К. Ц.“ –
уведомен от предходното с. з. чрез пълномощника си, се явява лично и с адв.
Н. А. от САК и адв. В. П. от САК - надлежно упълномощени от преди.
Ответниците С. А. С. и М. А. С. - редовно призовани, не се явяват. За
тях се явява адв. В. Д. от САК – надлежно упълномощена от днес, представя 2
бр. пълномощни по делото.
Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Д.: Аз ще ви моля да не се дава ход на делото. Поддържам
становището на ответниците от 08.03.2023 г., в което се посочва, че имаме
нередовност на ИМ, не са уточнени обстоятелствата в нея и връзката между
тези обстоятелства и петитума. Имаме неясен предмет на делото, който е
неуточнен с ИМ. Имаме предявени три иска – първоначално един
положителен установителен, един отрицателен установителен и един
установителен за установяване нищожност. Аз до момента не съм чула
оттегля ли се някакъв иск, прави ли се отказ от някакъв иск. Кои са тези
искове, които се поддържат конкретно, кои обстоятелства се свързват с тях и
кои доказателства в крайна сметка се отнасят за всеки един иск, иначе ние не
можем да си подредим защитата.
1
АДВ. П.: С ИМ сме предявили иск за собственост по давностно
владение - положителен установителен иск върху сграда 2 и сграда 3
построени в процесния имот. Правното основание е давностно владение.
Следващия иск е установителен отрицателен иск, с който молим съда да се
произнесе по реда на косвения съдебен контрол за незаконосъобразност на
решението на Поземлената комисия и Решението на съда, с което е
възстановена собствеността върху земята, върху която са построени сградите
поради нереализирано строително мероприятие по смисъла на чл. 10в от
ЗСПЗЗ. Акцесорния иск е по чл. 537, ал. 2 за нотариалния акт, с който са се
сдобили ответниците с титул на собственост на земята и то по пункт 2, нас
този имот ни касае, тъй като пункт 1 касае друг имот, който не е предмет на
делото. Имаме два главни иска и един акцесорен. Не поддържаме иск за
прогласяване на нищожност. Молим съда по линия на косвения съдебен
контрол да се произнесе по законосъобразност или незаконосъобразност на
Решението на Поземлената комисия и на съдебното Решение по ГРД №
640/1999 г. като непротивопоставимо на правата на нашия клиент.
АДВ. Д.: Въобще не ми стана ясно. Предявен е отрицателен
установителен иск, че моите доверители не са собственици на земя. Предявен
е положителен установителен иск, че те са собственици на сгради по
давностно владение, така се твърди и в същото време не се твърди какъв е
правния интерес от тези установителни искове. Единственото нещо, което е
посочено като правен интерес в тая ИМ е че те не можели да си извадят
документи за собственост, нямали титули за собственост и освен това не
можели да си плащат данъците. Това не е правен интерес от иск за
собственост. Когато водиш иск за собственост ти ти трябва да кажеш „Аз съм
собственик“ и имам следните доказателства. Ние такова нещо в тая ИМ не
сме видели. За сградите става въпрос. Те водят положителен установителен
иск за сгради и отрицателен установителен иск за земя. Какво целят с това?
АДВ. П.: Единият интерес е свързан със собствеността върху сградите.
Нашият доверител през 1998 г. е закупил с предварителни договори двете
сгради в процесния имот – сграда 2 и сграда 3, които владее и моли съда да
признае, че той е собственик както по предварителните договори, така и по
давностно владение. Той ги е платил през 1998 г. и ги владее. Какъв е
правният ни интерес. Значи правото на собственост върху сградите е
ограничено вещно право на собственост, така наречената суперфиция. Земята
2
престава да бъде самостоятелно право на собственост, тя има обслужващо
предназначение, в случай, че от незастроената част от парцела не може да се
обособи самостоятелен парцел какъвто е настоящият случай. В тази връзка и
на основание § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и чл. 10р от ЗСПЗЗ земята не подлежи на
реституция, тя е извън обхвата на реституционни претенции, реституционни
правомощия както на съда, така и на Поземлената комисия.
АДВ. Д.: Какво общо има собствеността върху земята със собствеността
върху техните сгради. Ако те наистина са собственици на сградите какво
значение има, че примерно С. и М. са собственици на земята или пък, че
Общината ще е собственик на земята?
АДВ. П.: Обяснявам. С действията си ответниците препятстват правото
на ползването на земята в пълен обем, с оглед обслужването на сградите. Има
незастроена част, което представлява едно вътрешно дворче. Те му пречат, те
не му разрешават да влиза в тази вътрешна част под предтекст, че те са
собственици.
АДВ. Д.: Няма такова нещо. Това е съвсем нов факт.
АДВ. П.: От това вътрешно дворче се влиза в малката постройка, която
е сграда 3. Те препятстват неговото влизане откакто са започнали делата и той
не може да си стигне до сградата като собственик. Той има право да ползва и
терена, който обслужва сградите. На всичкото отгоре са сложили и кучета в
незастроената част от двора и той не може да влезе там.
АДВ. Д.: Това е нередовност на ИМ. Категорично възразявам срещу
допускането на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2. Подробно и точно е
изразено цялото това възражение в становището от 08.03.2023 г. Ама, за да се
допуснат всички тези доказателства, които те искат и за да правим всичко,
което правим в този процес, трябва наистина да се допусне този контрол, а
той не трябва да се допуска, защото е недопустим. Те не представят нито едно
доказателство за потивопоставимо право на собственост на наши права на
собственост, нито едно. Те, за да могат да поискат според Тълкувателното
решение, много са тънки нещата.
АДВ. П.: Госпожо съдия, приключило е още едно дело, с което те са се
отказали от иска си. Това е гр. дело № 1250/2020 г. по описа на РС-
Пазарджик.
3
АДВ. Д.: Моля да не давате ход на делото и да ни дадете възможност за
всички уточнения, които направихме тук да бъдат в писмен вид, за да може и
вие да си направите изводите. Има нужда тази ИМ да се уточни в писмен вид
и ние имаме нужда върху това уточнение и ние да си дадем обяснения
АДВ. П.: Аз ви моля да дадете ход на делото. Няма процесуална пречка
да не се даде.
АДВ. Д.: Тук е приложено като доказателство едно дело пред две
инстанции с обезсилените си решения, аз не знам кои доказателства за кое са
и аз по този начин не мога да си организирам защитата. Посочено е
доказателство, което не е конкретизирано за какво ще се ползва.
АДВ. П.: Отказът от материално право се обективира в отказ на иска.
Отказът от иска е отказ от материално право на собственост върху сграда и
твърдят, че той им дължи наем за нея.
АДВ. Д.: Аз не знам какво ще ползват като доказателства и ви моля,
госпожо съдия да направят опис на доказателствата, които са относими.
АДВ. П.: Ние ще ползваме всички писмени доказателства, които са
приети по дело № 1250/2020 г. по описа на РС-Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че исковата молба е редовна и не е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Във връзка с възражението на ответника аз моля да приемете
молба с писмени доказателства по опис в 7 пункта. Представям препис и на
ответната страна. Моля да приемете за процесуална икономия и писмените
доказателства приети по ГРД № 1250/2020 г. по описа на РС-Пазарджик. Да се
приложи това гражданско дело, ще се ползваме от всички писмени
доказателства. Поддържаме ИМ и молбата за уточнение от 31.01.2023 г., вкл.
и направеното уточнение преди даване ход на делото. Водим допуснатите ни
двама свидетели и да разпитаме вещото лице.
АДВ. Д.: Поддържам ОИМ и Становището от 08.03.2023 г. Оспорвам
исковете на всички основания. Поддържам и становището си по отношение на
4
съдебния контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК. По доказателствата, моля да не
приемате и да не допускате като доказателства двете дела, които току що
посочиха ГРД № 1250/2020 г. на РС-Пазарджик и ВГРД № 572/2021 г. на ОС-
Пазарджик по две причини. Първо, защото не е допустимо доказателства
събрани в един съдебен процес да бъдат използва като доказателства в друг
съдебен процес, без да има преюдициална връзка между двата. И второ
защото не е изяснено значението на тези дела за спора кои точно от тези
документи ще бъдат ползвани по всеки един от конкретните искове, които се
твърди, че са предявени. Аз не зная колко и кои от доказателствата ще бъдат
използвани за доказване на какви обстоятелства и по кой от исковете. Що се
отнася до тези писмени доказателства, които сега се предоставиха, моля да ми
се даде възможност да взема отношение по тях по-късно в даден от вас срок,
тъй като обемът им е голям или да изразя становище общо със това по
приложените дела. Представям писмени доказателства Акт за държавна
собственост за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план и Заповед №
228 от 25.09.2000 г. за поправка на кадастралната основа, от която е видно, че
в процесния имот не е имало такава сграда *527.3 за каквато се твърди, че е
закупена през 1998 г. Ако бъде допуснат косвен съдебен контрол, моля ищеца
да конкретизира точно какво оспорва в двете решения - решение № 640/1999
г. и решението по преписката на Поземлената комисия от 2000 г. Искам да се
конкретизира какво се смята че е порок на тези два съдебни акта и съответно
да ми бъде дадена възможност за доказателствени искания във тази връзка.
Други искания на този етап нямам.
АДВ. П.: В молбата от 31.01.2023 г. сме посочили, че оспорваме
правото на възстановяване на ПИ *527 дотолкова, доколкото към 01.03.1991
г., когато е влязъл в сила закона тези сгради са били съществуващи, което се
доказва и от представения от ответниците Акт за държавна собственост –
хранителен магазин. Те са били застроени и затова не е подлежал на
реституция по чл. 10в от ЗСПЗЗ.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че с ИМ по гр. дело №
1250/2020 г. на Пазарджишки районен съд, ответниците С. А. С. и М. А. С. са
предявили против ищеца иск за премахване на незаконно построена сграда с
идентификатор 55155.508.527.2. построена в поземлен имот с идентификатор
5
55155.508.527 по КККР на гр. Пазарджик. Претендирайки собственост върху
този поземлен имот, с искане ищеца да заплати обезщетение за ползване без
правно основание на собствения им поземлен имот, за период от 5 години,
преди предявяване на исковата претенция. По делото е постановено решение
от 01.07.2021 г., с което PC-гр. Пазарджик отхвърля иска на С. А. С. и М. А.
С., по чл.109 ЗС, за премахване на съществуваща сграда, с идентификатор
55155.508.527.2, със застроена площ от 155 кв.м., с предназначение: сграда за
търговия, построена в ПИ с идентификатор 55155.508.527 по КККР на
гр.Пазарджик. одобрени със заповед № РД-18- 97/28.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.............., с площ от
719 кв.м; трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на
трайно ползване - за търговски обект, комплекс; предишен идентификатор -
няма; номер по предходен план: 7486. квартал 2, парцел XIX-527 - търговия и
услуги, при съседи на имота: 55155.508.485; 55155.508.10; 55155.508.8 и
55155.508.484.
С оглед отхвърляне на иска, с правно основание чл. 109 ЗС и
непризнаване правото на собственост на ищците върху поземлен имот, с
идентификатор 55155.508.527, е отхвърлен и искът, с правно основание чл. 59
ЗЗД, да заплатя на ищците обезщетение за периода 09.06.2015 г. до
09.06.2020г, затова, че настоящият ищец ги лишил от правото да ползват 2
терена под сградата, с идентификатор 55155.508.527.2, разположена в ПИ с
идентификатор 55155.508.527.
Основен аргумент за отхвърляне на исковата претенция по чл.109 ЗС, е
обстоятелството, че съм закупил сградата по силата на предварителен договор
по чл.19 ЗЗД от 13.04.1998 г. от собственика, РПК „Марица“ -гр. Пазарджик,
10-годишно давностно владение, текло в моя полза и затова, че по сила за на
косвения съдебен контрол, съдът констатира, че ищците не са собственици на
имота, в който е построена сградата, тъй като същият, на основание чл. 106,
ал. 1 ЗСПЗЗ, е изключен от обхвата на земеделска реституция, същият се
намира в границите на урбанизирана територия и върху него е проведено
строително мероприятие, което е завършено много преди 01.03.1991 г. и не
позволява възстановяване на собствеността. По тази причина, съдът приема,
че реституционното решение по жалба с правно основание чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ, не е валидно и не може да ми бъде противопоставено и защото, не съм
участвал в това съдебно производство. Тъй като владея имота от датата на
6
заплащане цената на имота по предварителния договор, 01.05.1998г, по
силата на който съм превел в полза на продавача цялата стойност на
продажната цена и съм се позовал на придобивна давност, съдът ме признава
за собственик на сградата по давностно владение.
Твърди се, че с предварителен договор по чл. 19 ЗЗД от 16.07.1998 г.
ищецът е закупил от собственика „Технотекс“ЕООД, гр.Пазарджик (бивша
ТК „Вела Пеева“, съгласно АДС 3119/21.02.1995) втора сграда, с
идентификатор 55155.508.527.3, построена в същия поземлен имот, с площ от
24 кв.м, която съм изплатил напълно на продавача и съм във владение на тази
постройка от датата на заплащането й, 01.07.1998г. и досега. Същата е с
административен адрес: гр.Пазарджик, ул. ................ и същата се ползва като
автосервиз и към настоящия момент. Тази постройка е част от
благоустройственото мероприятие по изграждане на ДТК „Вела Пеева“ със
спомагателни постройки, реализирано преди влизане в сила на Закона за
земеделската реституция. Собствеността върху тази постройка не е предмет
на спора по гр.дело № 1250/2020 г. на РС- гр. Пазарджик.
Твърди се, че по повод въззивна жалба на ищците по гр.дело №
1250/2020 г. на РС-Пазарджик, е образувано гр.дело № 20215200500572 на
Окръжен съд -Пазарджик, чието Решение № 160/19.10.2021г. потвърждава
решението на PC-Пазарджик, признавайки в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на процесния поземлен имот, в който е
построена сградата, с идентификатор 55155.508.527.2, тъй като същата
представлява част от обществено мероприятие, реализирано много, преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ, 01.03.1991 г.
В срока до влизане в сила на съдебното решение на въззивната
инстанция, ответниците С. А. С. и М. А. С., с молба, вх.№ 3679/27.10.2021г.
заявяват, че се отказват изцяло от спорното право, предмет на делото, в т.ч. от
предявения иск по чл. 109 ЗС за осъждането ми да премахна притежаваната
от мен сграда, с идентификатор 55155.508.527.2, построена в ПИ с
идентификатор 55155.508.527 по КККР на гр.Пазарджик и от иска за
обезщетение.
С оглед на така заявения отказ, Съдът постановява Определение №
274/01.11.2021г., с което обезсилва първоинстанционното и въззивното
решения и прекратява производството поделото.
7
Твърди се, че предвид заявеният отказ на ответниците, материалното
право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55155.508.527,
не им принадлежи, но същите продължават да се възползват от правата си по
констативен нот. акт № 148. н.д.№ 140/2015г, издаден на основание Решение
на ПК и съдебно решение по гр.дело № 640/1999г. на PC-Пазарджик,
независимо от така изложените и доказани по делото факти и обстоятелства,
което препятства правото ми да се снабдя с доказателствени актове за
собственост на закупените от мен две постройки в ПИ 55155.508.527 по КККР
на гр.Пазарджик и да заплащам данъците, които дължа.
Моли се съдът, да постановите решение, с което да признаете в
отношенията между ищеца и ответниците, че последните не са собственици
на НИ с идентификатор 55155.508.527 по КККР на гр.Пазарджик. одобрени
със заповед № РД-18- 97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на
имота: гр.Пазарджик, ул.............., с площ от 719 кв.м; трайно предназначение
на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - за търговски
обект, комплекс; предишен идентификатор - няма; номер по предходен план:
7486. квартал 2, парцел XIX-527 - търговия и услуги, при съседи на имота:
55155.508.485; 55155.508.10; 55155.508.8 и 55155.508.484. като отмените
издадения в полза на ответниците нотариален акт № 148, н.д.№ 140/2015г. и
да признаете за нищожно съдебно решение № 147/20.09.1999г. по гр.дело №
640/1999г. на PC-Пазарджик, проведено по реда на чл.14, ал.З ЗСПЗЗ, с което
ответниците продължават да се легитимират като собственици на процесния
имот, независимо от заявения от тях отказ от това им материално право и на
основание предварителен договор от 13.04.1998г, сключен между мен, като
„купувач“ и РГ1К „Марица“ гр.Пазарджик, в качеството й на „продавач“,
заплатена от мен по този договор цена на сделката и придобивна давност,
текла в моя полза от 01.05.1998г. и досега, да ме признаете за собственик на
сграда, с идентификатор 55155.508.527.2, построена в поземлен имот с
идентификатор 55155.508.527 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 155 кв.м,
както и да ме признаете за собственик на сграда, с идентификатор
55155.508.527.3, построена в ПИ с идентификатор 55155.508.527 по КККР на
гр.Пазарджик, с площ от 24 кв.м. по силата на предварителен договор за
покупко-продажба от 16.07.1998 г., сключен между мен, в качеството ми на
„купувач“ и „Технотекс“ ЕООД, като „продавач“, заплатена от мен цена на
сделката и давностно владение, текло в моя полза от 01.08.1998 г. и досега,
8
ведно със законните последици.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който се изразява следното становище по отрицателния установителен иск
(ОУИ): Този иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца.
Твърди се, че според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на
ОСГТК, в производството по предявения отрицателен установителен иск
(ОУИ) за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с
които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от
които то произтича.
ОУИ в настоящия процес е предявен при следната фактическа
обстановка: ищецът твърди, че е собственик на две сгради в ПИ
55155.508.527, като пояснява, че не е собственик на самия поземлен имот,
т.е.-на земята, върху която са построени сградите и която ответниците смятат
за своя по силата на земеделска реституция. Това означава, че според
исковата молба ищецът е собственик на сгради върху чужда земя и това е
неговото правно положение понастоящем.
Ако ОУИ бъде уважен, това правно положение на ищеца по никакъв
начин няма да се промени. Той пак ще се смята за собственик на сгради върху
чужда земя, т.е. няма да се получи никаква промяна в обема и вида на
собственическите му права. Очевидно, чрез ОУИ ищецът цели друго-да
промени собствениците на поземлен имот, който не е негов. Това може да
бъде всякакъв друг интерес, но не и законен (правен) интерес от отрицателен
установителен иск за собственост.
В исковата молба ищецът е опитал да обясни своя ОУИ с две
обстоятелства: първо-заявен отказ на ответниците от правото им на
собственост върху ПИ с идентификатор 55155.508.527 в предходен исков
процес и второ-препятстване правото на ищеца да се снабди с
доказателствени актове за собственост на закупените от него две постройки в
ПИ с идентификатор 55155.508.527 и да заплаща данъците, които дължи. Или
казано накратко, правото, което се цели да бъде защитено чрез ОУИ в
9
настоящия процес, е правото на ищеца да се снабди с доказателствени актове
за собственост на закупените от него сгради и да заплаща данъците, които
дължи.
Това не може да бъде правен интерес от предявения ОУИ, снабдяването
на ищеца с документи за сградите и плащането на данъци за тях, изобщо не са
обусловени от уважаването на този иск.
Освен всичко останало, ищецът греши за последиците от отказа от
исковете на ответниците, заявен пред Окръжен съд Пазарджик с наша молба
вх.№ 3679/27.10.2021 г. в процеса по в.гр.д. 572/21 г. Този отказ е направен по
реда на чл.233 от ТПК и не представлява отказ от материално право на
собственост. Ще цитирам дословно само Тълкувателно решение № 7 от
31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК:
„Отказите от процесуални права са изявления на страната, отправени до съда,
че не поддържат занапред исканията си. Отказът от иска е също така
волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа
занапред иска си. С така направеното волеизявление ищецът се отказва от
търсената искова защита, което има за правна последица окончателно
загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Спрямо
съда възниква като правна последица десезирането му със спора. Тези
особености на отказа от иска определят характеристиката му на процесуално
действие. В този смисъл реализирането му не съставлява отказ от материално
право, т.е. с осъществяването му страната не формира материалноправен
отказ от претендирано материално право. ”
Отказът от иск води до непререшаемост на спора, т.е.до невъзможност
ищецът да предяви отново същия иск срещу същия ответник, тъй като се е
отказал от търсената защита.
В доктрината съществува виждане, че волеизявлението на ищеца за
отказ от иска прикрепва правния ефект на силата на присъдено нещо, а чрез
Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г., ВКС
пояснява този ефект на отказа, като постановява следното: „Разпоредбата на
чл. 233 ГПК не регламентира силата на пресъдено нещо като правна
последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й —
непререшаемост на правния спор /арг. чл. 233, изречение второ ГПК/. ’’
Твърди се, че в нашия случай ответниците повече няма да могат да
10
предявяват искове срещу настоящия ищец с основания чл. 109 от ЗС и чл. 59
от ЗЗД в процес с предмет на спора, аналогичен с този на процеса, в който е
направен отказът от иск. Отказът на ответниците има сила на присъдено
нещо, относно непререшаемост само и единствено на такъв спор. Ето защо,
твърденията на ищеца, че ответниците вече не са собственици на ПИ
55155.508.527, поради отказ от правото им собственост, са изцяло погрешни.
Отказът от право на собственост върху недвижим имот е строго формален акт
и той се извършва само по реда на чл. 100 от ЗС. Такъв отказ не е налице.
Дори и да е допустим, отрицателният установителен иск е изцяло
неоснователен.
За да обоснове този иск, ищецът използва само цитати от две
обезсилени, т.е, несъществуващи съдебни решения-това на Пазарджишкия
районен съд по гр.д. 1250/2020 г. и на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.
572/21 г. Тези решения не са годни доказателства за твърденията на ищеца и
не могат да послужат за правно релевантни изводи в настоящия процес.
Твърди се, че в действителност, ответниците са собственици на
горепосочения имот по силата на наследство и земеделска реституция и за
разлика от ищеца, разполагаме с годни доказателства за собственост:
Решение № ЗВ077/10.08.2000 г. на Поземлена комисия Пазарджик, заедно със
скиците към него и Решение № 147 по гр.д.640/1999 г. на Пазарджишкия
районен съд, по силата на което е издадено възстановителното решение на
поземлената комисия. Процесният ПИ 55155.508.527 включва цялата площ на
възстановения имот по т. 1 от Решение № ЗВ077/10.08.2000 г. на Поземлена
комисия Пазарджик и част от овощната градина от 1.470 дка по т.2 от
Решение № ЗВ077/10.08.2000 г. на Поземлена комисия Пазарджик, като
целият имот е съставлявал ПИ с планоснимачен № 7486 по стар КП на
Пазарджик, одобрен със заповед № 288/25.09.2000 г.
Както и сам признава, ищецът не разполага с права на собственост
върху описания по този начин поземлен имот, които да са ни
противопоставими. Посочените по-горе документи са правно основание,
годно да ни направи собственици, на което ние владеем имота по смисъла на
чл.70, ал.1 от ЗС. Ето защо, за нас е изтекла и придобивна давност върху
имота, по силата на добросъвестно владение, продължило непрекъснато и
необезпокоявано повече от пет години или общо 21 години и 4 месеца,
11
считано от август 2000 г. до 31.05.2022 г. - период, през който е изтекъл и
десетгодишният срок на придобиване чрез недобросъвестно владение.
Твърди се, че изложено до тук означава, че ответното право на
собственост е доказан и обоснован факт.
Изразяват становище относно иска с основание чл.270, ал.2 от ГПК,
като считат, че този иск също е недопустим на следните основания:
Твърди се, че ищецът не е надлежна страна с активна процесуална
легитимация за предявяване на такъв иск. Той не е бил страна в гр.д.640/99 г.,
по което е постановено Решение № 147 по гр.д.640/1999 г. на Пазарджишкия
районен съд. На основание чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закон
случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В
случая не е налице изключение от този основен принцип.
Отново липсва правен интерес за ищеца от този иск. Решението, чиято
нищожност се претендира, трябва да поражда правни последици между
страните в процеса, по който е постановено, за да е налице правен интерес у
някоя от тях да иска прогласяването на нищожността му по исков ред.
Ищецът няма такова качество, правните последици на решение № 147 по
гр.д.640/1999 г. на Пазарджишкия районен съд не засягат неговата правна
сфера. То възстановява само право на собственост върху земя, а ищецът не
претендира право на собственост върху реституирания поземлен имот. Както
се изясни по-горе, ищецът претендира собственост на сгради, построени
върху чужда земя и евентуалната нищожност на съдебното решение няма да
промени това правно положение.
Дори и да е допустим, искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК е неоснователен.
Решение № 147 по гр.д.640/1999 г. на Пазарджишкия районен съд не страда
от нито един порок, водещ до неговата нищожност. То е напълно валиден акт,
успешно породил своите правни последици.
Относно положителния установителен иск (ПУИ) за собственост върху
постройки:
При този установителен иск правният интерес отново е абсолютна
процесуална предпоставка - чл.124, ал.1 от ГПК и отново ищецът не е
обосновал своя интерес от иска с нищо друго, освен с нуждата му да се
снабди с документи за собственост на сградите и с плащането на данъци за
12
тях. Както стана ясно по-горе, това не е правен интерес, а липса на правен
интерес, която води до недопустимост на иска.
Освен това, искът не е подкрепен с никакви доказателства за
собственост, което го прави недоказан и съответно-неоснователен. Самият
ищец признава в своята искова молба, че не разполага „с доказателствени
актове за собственост на закупените две постройки в ПИ 55155.508.527”. При
ПУИ за собственост върху недвижим имот по чл.124, ал.1 от ГПК,
доказването на тази собственост е изцяло в тежест на ищеца чрез всички
необходими документи, установяващи изпълнението на особените изисквания
на закона. В случая такива документи липсват и ние, като ответна страна по
ПУИ, сме в правото си да го оспорим дори и само на това основание.
Подчертаваме, че възражението ни е срещу иска в този процес, поради
липсата на доказателства към него.
Твърди се, че ищецът претендира изтекла придобивна давност върху
две сгради в ПИ 55155.508.527 от 1998 г. до сега. В тази връзка, той би
трябвало да докаже не само непрекъсната фактическа власт върху сградите,
но и намерението му да ги свои, тъй като ги е държал за себе си, като
собственик и за никой друг. Твърдим, че тези изисквания на чл.79 от ЗС не са
обосновани от ищеца.
Под въпрос е най-важната предпоставка, която превръща обикновеното
държане във владение, годно да послужи за придобиване на собственост -
„анимуса”, намерението да се свои. Ищецът не е заявил такова намерение
пред максимално широк кръг от лица и то не е достигнало до знанието им.
Това става ясно от справка в Търговския регистър, доколкото ищецът
води настоящото дело в качеството си на търговец. От тази справка се вижда,
че ЕТ „Лени- 71 - К. Ц.” е публикувал три счетоводни баланса от 2010 г. до
сега. Това са счетоводни баланси за 2007 г., за 2008 г. и за 2009 г. В баланса за
2007 г. липсва запис в графа „сгради и конструкции” за текущата 2007 г. Има
запис за предходна година (2006) в размер на 13 000 лв., следователно тези
активи са били отчуждени през 2007 г. В балансите за 2008 г. и 2009 г.
липсват записи в графа „сгради и конструкции” както за текущата, така и за
предходните години, следователно ЕТ „Лени-71 - К. Ц.” е обявило спрямо
всички трети лица, че не притежава сгради и конструкции след 2006 г.
Очевидно, ищецът не смята за свои двете процесии сгради и поради това не
13
ги е включил в баланса си. Само това обстоятелство е достатъчно, за да бъде
отхвърлена претенцията за изтекла повече от десетгодишна придобивна
давност в полза ищеца- търговец. Нещо повече-той признава и факта, че не
плаща данъци за двете сгради, т.е,- не ги е декларирал и по реда на ЗМДТ
като свои имоти.
На място в поземления имот, сградите не съществуват във вида, в който
са описани в исковата молба и дори не притежават характеристиките на
недвижими вещи, съгласно ЗС. Това е особено ясно за сградата с
идентификатор 55155.508.527.3, каквато напълно липсва в имота, а на това
място има навес, под който се съхраняват непотребни вещи на наши роднини.
Такава сграда липсва и в документите към 1998 г. - 2005 г. и се появява като
„сграда” едва в кадастралната карта, но това е очевидна грешка. „Сграда с
промишлено предназначение” и то на адрес ул......................, при положение,
че ПИ 55155.508.527 е на ул.’’Искра”, в ответния имот няма.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като
правното основание е давностно владение - начален момент за голямата
сграда м. 06.1998 г. и настоящия момент, а за по-малката сграда м. юли 1998
г. – до започване на гр. дело № 1250/2000 г.
ОТРИЦАТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за собственост с правон
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - земя с идентификатор 55155.508.527, с площ
от 719 кв. м.
Акцесорен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
нотариален акт в частта досежно пункт 2.
ИНЦИДЕНТЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за незаконосъобразност на
решение № 640/1999 г. на РС-Пазарджик и решение на Поземлената комисия
Пазарджик с № 3В077/10.08.2000 г., издаден въз основа на решение №
147/20.09.1999 г. на РС-Пазарджик.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА …….
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
14
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. З. Г. – на 61 години, българин, български гражданин, женен, висше
образование, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Г.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. Д.: На стр. 3, абз предпоследен, който започва по следния начин:
„Същата е въведена в експлоатация с издадено Разрешение за ползване №
107…“. За коя сграда се отнася това?
В.Л. Г.: Уточнявам, че същата се отнася за сграда № 1.
АДВ. Д.: На същата страница, в последния абзац, т. 3 – „Гореописаните
сгради представляват част …“. Имате предвид сграда № 1 и сграда № 2?
В.Л. Г.: Към 1963 г. с изменението й през 1998 г. – сграда № 1 и сграда
№ 2. Към този момент сграда № 3 не е отразена и нанесена в кадастралната
карта. Сграда № 3 е функционално свързана със сграда № 1 към настоящия
момент, когато изготвям експертизата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси. Оспорвам заключението единствено
на стр. 3, където е посочено от вещото лице, че с договор за покупко-
продажба от 13.04.1998 г. К. Ц. е собственик на сградата. Това е правен извод.
Оставам на съда да реши дали да приеме експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Б. З. Г. съдебно-техническа
експертиза.
На вещото лице Б. З. Г. да се изплати възнаграждение в размер на 350
15
лв., съгласно справка-декларация по внесения депозит.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Госпожо съдия, нека да разпитаме
свидетелите в следващото с. з., тъй като много напредна времето.
Съдът по доказателствата и направените доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства днес представените преписи на
писмени документи, депозирани от адв. П. в нарочна молба, под опис в 7
пункта, както и представените 2 бр. заверени преписи от адв. Д. - Акт за
държавна собственост за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план и
Заповед № 228 от 25.09.2000 г. за поправка на кадастралната основа.
ДАВА възможност на ответната стана да изрази становище по същите
до датата на следващото с. з.
ПРИЛАГА като доказателство по делото ГРД № 1250/2020 г. по описа
на РС-Пазарджик.
УКАЗВА на ищцовата страна с нарочна писмена молба да посочи кои
писмени доказателства ще ползва за нуждите на настоящото производство и
съответно за установяване на какви обстоятелства. След постъпване на
молбата от ищцовата страна в горепосочения смисъл препис от същата следва
да се изпрати на ответната страна за изразяване на становище до датата на
следващото с. з.
ДАВА възможност на ответната до датата на следващото с. з. да
направи доказателствени искания във връзка с искането на другата страна за
косвен съдебен контрол.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.05.2023 г.
АДВ. Д.: Имам дело във ВКС на тази дата, ако може друга.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.05.2023 г. от 11:00 часа, за която
дата и час ищецът – уведомен лично от днес, ответниците – уведомени чрез
процесуалния си представител. Свидетелите при режим на довеждане от
страните.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 15:00 часа.
16
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17