Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично
заседание на шестнадесети юни 2021г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла
Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна
Ширванян
адм. дело № 2365 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.292 вр. чл.293, чл.294
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Б.Х.
- ВАК срещу действие/акт на Община Варна по изпълнително производство №
РД18006441ВН/30.03.2018г., извършено на неизвестна за жалбоподателите дата, за
което твърдят, че са узнали на 17.10.2020г., състоящо се в
премахване/унищожаване на входна врата на имот с идентификатор 10135.2723.783,
както и на метална оградна мрежа, с които имотът е
бил заграден откъм улицата и предявен отрицателен установителен иск за
несъществуването на задължение – предмет на изпълнението по изпълнително
производство № РД18006441ВН/30.03.2018г. против Община Варна.
В
жалбоподателите и ищци са развили подробно твърдения за начина на придобиване
на имот с идентификатор 10135.2723.783, за отношенията им със собственикът на
съседния имот г-жа А. Ц. и за издадените във връзка с тези спорове
административни актове и водените съдебни процеси.
Жалбоподателите
и ищци в частта:
1.
На жалбата срещу действие/акт на
Община Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/30.03.2018г. молят на
основание чл.298, ал.1, вр. ал.2 от АПК съдът да отмени извършеното от Община
Варна действие и да задължи Община -Варна да възстанови положението, съществувало
преди извършеното действие, а именно – да възстанови входната врата, оградната мрежа и веригите с катинари, ограждащи
собственият им имот, в положението, в което са били. Правят възражения за
изтекла погасителна давност на основание чл.285, ал.1 от АПК и за липса на
пасивна процесуална легитимация по отношение на тях, като сочат че не са
адресати на акта, нито са наследници на адресат. Намират, че след като
съдебното решение, въз основа на което е образувано изпълнителното производство
няма изпълнителна сила и не съдържа ясна точна и пълна индивидуализация на
имотите, която да дава възможност за съотнасянето им по действащата кадастрална
карта, нито от заповед № 19/14.01.1982г., която нямала графична част, не можело
с точност да се установи откъде преминава трасето на определеното с нея право
на преминаване и правят извод, че претенцията по отношение на жалбоподателите и
на техния имот се явявала неоснователна и недоказана. Направени
са следните искания до съда: 1. Да прогласи за нищожно извършеното от Община
Варна действие на основание чл.177, ал.2 от АПК.; 2. На основание чл.298, ал.1,
вр. ал.2 от АПК да отмени извършеното от Община Варна действие, както и да
задължи Община – Варна да възстанови положението, съществувало преди
извършването.; 3. Да задължи Община – Варна да прекрати изпълнителното
производство по отношение на жалбоподателите, поради недоказаност на
претенцията.; 4. Да бъда спряно изпълнението до произнасянето по делото.
2.
На отрицателния установителен иск на
основание решение № 831/22.04.2019г. на АС Варна ХV състав по адм.д. № 163/2018г., твърдят, че съдебното решение въз
основа, на което е образувано изпълнителното производство няма изпълнителна
сила и не съдържа ясна, точна и пълна индивидуализация на имотите (служещ и
господстващи), която сама по себе си да дава възможност за съотнасянето им по
действащата кадастрална карта, нито от заповед № 19/14.01.1982г., която нямала
графична част, не можело с точност да се установи откъде преминава трасето на
определеното с нея право на преминаване, то тогава претенцията по отношение на
ищците и имота им се явявала неоснователна и недоказана. Твърдят, че на
основание Решение № 14507/03.12.2014г. на ВАС на Р България по адм.д. № 2173/2014г.; Разпореждане №3 от 07.11.2016г. на
Председателя на Второ отделение на ВАС на РБ и Решение № 155/09.01.2017г. на
ВАС на Р България по адм.д. № 13990/2016г. не те, а
Община Варна имала задължението да осигури достъп до имота на г-жа Ц.. 3.На основание
ПУП – ПЗР за УПИ № ХVІ 3342 в кв. 98 по плана на „Траката“
– Варна, одобрен със Заповед № Г-384 от 03.07.2003г., влязла в законна сила на
11.08.2004г., твърдят че за имота на г-жа Ц. *** влизането в сила на цитирания
регулационен план и от този момент нататък дори и да е съществувало
административно установени посочен начин на преминаване ( „право на
преминаване“), то е погасено по силата на регулацията. Направено е искане до
съда да признае за установено, че по отношение на ищците не съществува годно за
изпълнение изпълнително основание както поради недоказаност на претенцията,
така и поради наличието на достъп до имота на г-жа Ц., определен с влязъл в
сила и действащ и към настоящия момент регулационен план, който достъп тя
ползвала вече години наред.
В Уточнителна
молба г-жа Т. и г-н Т. сочат, че обжалват Заповед № 2733/08.07.2017г. на
Заместник кмета на Община Варна, както и конкретно извършено действие по
нейното изпълнение, изразяващо се в премахване/ унищожаване на входната врата и
част от металната ограда на имотът им с идентификатор 10135.2723.783, с които
имотът им е бил заграден откъм улицата.
В открито съдебно заседание лично и
чрез процесуален представител и в писмени бележки поддържат жалбите и
предявения иск.
Ответникът, чрез процесуален
представител поддържа становище за неоснователност на жалбата срещу действията
по изпълнение на Заповед № 2733/08.07.2019г. на Заместник кмета на Община Варна
и на иска по чл.292 от АПК.
Заинтересованата страна г-жа Ц.
лично и чрез процесуален представител поддържа в публично съдебно заседание и в
писмени бележка становище за недопустимост на жалбата, по съображение, че
изпълнението на заповедта е извършено в имот, който не е собствен на
жалбоподателите и ищци и в алтернативност за
неоснователност на жалбата и иска.
Предмет на настоящото производство
съгласно Определение № 15873/21.12.2020г. постановено от състав на Върховният
административен съд на РБългария по адм.д.
13200/2020г. са действия/акт на община Варна по изпълнително производство №
РД18006441ВН/30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с
идентификатор № 10135.2723.783 и отрицателен установителен иск от двамата
жалбоподатели срещу Община Варна за несъществуване на задължението, предмет на
изпълнението по изпълнително производство № РД18006441ВН/30.03.2018г.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата и
твърденията релевирани в частта на исковата молба, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата по чл.294 и сл. от АПК и иска
по чл.292-293 от АПК са подадени от лица с активна процесуална легитимация.
Съгласно чл. 296, ал.1 от АПК, жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по
мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. Съдът констатира, че
жалбоподателите не са присъствали при изпълнението на заповедта и не им е било
съобщено кога ще бъде извършено действието по принудително премахване на
строежа ограда и врата, поради което за тях срока да оспорят действието по
изпълнението не е изтекъл. За подаване на иск по чл.292 от АПК не е предвиден
срок, поради което жалбата и искът са подадени в срок
и в предвидената форма и са допустими.
По основателността:
1.По жалбата по чл.294 и сл. от АПК
Изпълнително производство №
РД18006441ВН/30.03.2018г. е образувано във връзка със спор за поставяне на
ограда и врата от г-жа Т. и г-н Т. на имот с идентификатор № 10135.2723.783.
Във връзка с този спор са водени
множество дела, образувани са прокурорски преписки и са издавани
административни актове.
Конкретния
спор по настоящото производство е изпълнението на Заповед № 2733/08.07.2019г.
на заместник-кмета на Община Варна.
В
Заповед № 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна е наредено в
срок от 7-дни от получаването й, като неподходящи по местоположение,
разположение и вид, да се премахнат “Ограда и врата, изградени от метални
профили и телена мрежа“, находящи се върху второстепенна улица, представляващо
общинска частна собственост с идентификатор 10135.2723.9534, ситуиран между ПИ
10135.2723.597 и ПИ 10135.2723.596, СО „Траката“, гр.Варна. В заповедта е посочено, че при неспазване на
срока за доброволно изпълнение, същата ще се изпълни принудително, по възлагане
на община Варна.
Преди
издаване на заповедта е поставено съобщение на информационното табло на Община
Варна до Е.П.Т.,*** и И.А.Т.,***, в което е указано за започнатото
административно производство.
След
издаване на заповедта е изпратена покана с рег.№ ЗК19002124ВН/16.10.2019г. за
доброволното й изпълнение на Е.П.Т.,*** и И.А.Т.,***, като за И.А.Т. е вписан и
адрес ***.
Постъпило
е заявление от г-жа Т. и г-н Т. рег.№ РД18006441ВН_040ВН/14.04.2020г.,
в което сочат, че са получили покана за доброволно изпълнение, направени са
възражения във връзка с твърдения на г-жа Ц. и след излагане на твърдения са
направили искане да бъде оставено без уважение искането на г-жа Ц., поради
несъществуващо право на преминаване и да бъде прекратено производството по
искане с вх.№ РД18006441ВН/30.03.2018г. на г-жа Ц.. Към заявлението са
приложени доказателства. В титулната част на заявлението е посочен пълномощник
– адв. Б.Х. и адрес ***. Към заявлението не е приложено пълномощно на посочения
като пълномощник адв. Х., а и не е посочено в съдържанието му, че към него се
прилага пълномощно на адв.Х..
Представени
са доказателства за съобщаването на заповедта чрез поставянето й на
информационното табло на Община Варна с дата 26.04.21г., както и доказателства
за връщане на пощенската пратка, съдържаща Заповед № 2733/08.07.2019г. на
заместник-кмета на Община Варна, изпратена до адресите на г-жа Т. и г-н Т.,
като непотърсени.
Постъпили
са доказателства относно изпълнението на Заповед № 2733/08.07.2019г. на
заместник-кмета на Община Варна –възлагателно
писмо 06.10.2020г., протокол обр.19/05.10.2020г. за установяване
завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи,
тристранен протокол за установяване качеството на изпълнените дейности,
протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след
приключване на принудителното изпълнение и протокол за установяване на
състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на
принудителното изпълнение.
Съдът
констатира, че са представени множество нотариални, съдебни и прокурорски актове,
както и заповеди и доказателства за връчването им, които са неотносими
към спора по настоящото дело, съгласно формулирането му с Определение № 15873/21.12.2020г. постановено от състав на
Върховният административен съд на РБългария по адм.д. 13200/2020г..
Поради неотносимостта им съдът не следва да ги
обсъжда и да съобразява съдържанието им при решаването на настоящия спор.
Неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателите по отношение на спора им с г-жа Ц.. Съгласно заповедта предмет
на изпълнение с оспорените от г-н и г-жа Т. действия на органа по изпълнението,
имота върху който се е намирал премахнатия строеж е частна общинска
собственост. От съдържанието на заповедта се констатира, че спорът, които
следва да бъде решен е за собствеността на имота, в който е била поставена
оградата и врата – дали е частна общенска собственост
или е собствен на жалбоподателите. Решаването на този вид спорове е от
компетентността на гражданските съдилища, поради което настоящият състав на
Административен съд Варна не дължи произнасяне по този въпрос.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателите относно неуведомяването им за
издадената заповед и предприетите срещу тях действия по изпълнението им на
посочен от тях адрес и по-конкретно на адреса на адв.Х..
В административната преписка се съдържа молбата им с твърдения относно
отношенията им с г-жа Ц. и посочен в нея адрес за кореспонденция – адреса на
адв. Х., но не е представено пълномощно, в което те да упълномощават, а адв.Х. да е приел да ги представлява пред Община Варна във
връзка с получаване на заповеди и други актове издавани в изпълнителното
производство или други производства относими към имотът им находящ се в
местност „Траката“, Община Варна. Предвид липсата на
данни за упълномощаване на адв.Х. *** във връзка с
посочения имот в съответствие с разпоредбите на чл.18а, ал.8 и ал.10 от АПК,
жалбоподателите са уведомявани на адреса, на който вече са получавали
съобщения, както и чрез поставяне на съобщение на таблото на Община Варна.
Съгласно цитираното по - горе определение
на ВАС предмет на проверка в настоящото производство са действия/акт на община
Варна по изпълнително производство № РД18006441ВН/30.03.2018г., състоящо се в
премахване на входна врата на имот с идентификатор № 10135.2723.783 и
отрицателен установителен иск от двамата жалбоподатели срещу Община Варна за
несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по изпълнително
производство № РД18006441ВН/30.03.2018г.
Съгласно чл.268 от АПК, изпълнителни
основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително
изпълнение индивидуалните
или общи административни актове.
От съдържанието на заявлението на
г-н и г-жа Т. до Община Варна рег.№РД18006441ВН_040ВН/14.04.2020г., следва че
са получили поканата за доброволно изпълнение и са запознати с текста на Заповед №
2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна. Не са налице
доказателства за оспорването на тази заповед, поради което се налага извод, че
същата е влязла в сила и е акт подлежащ на принудително изпълнение.
Страните не спорят, че г-н и г-жа Т.
не са изпълнили заповедта доброволно и, че са получили поканата за доброволно
изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение от длъжника по арг.
от чл. 286 от АПК, при условие, че действието може да бъде извършено от друго
лице, оправомощава органа по изпълнението да извърши действието за сметка на
длъжника. Именно това е и направил органа по изпълнението в конкретния случай –
изпълнил е Заповед
№ 2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна, като е съставил в
съответствие с чл.284 от АПК протоколи за предприетите действия.
Налага
се извод за законосъобразност на действията по изпълнение на Заповед №
2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна – заповедта е съобщена на
жалбоподателите и им е връчена покана за доброволно изпълнение. Законът не
поставя изискване към органа по изпълнението да уведомява за всяко предприето
след връчването на поканата за доброволно изпълнение действие по изпълнението,
поради това липсата на доказателства за уведомяването на г-н и г-жа Т. за
датата на принудителното й изпълнение не е процесуално нарушение обуславящо
незаконосъобразност на действието по изпълнението.
Жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
2.По
иска с правно основание чл.292, ал.1 от АПК:
За
да се произнесе в тази част на спора, съдът съобрази, предмет на иска с правно
основание чл. 292, ал. 1 от АПК
е установяването, че въпреки наличието на възникнало изпълнително основание, то
е престанало да съществува или е станало неизискуемо, поради наличието на факти
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание.
Ищците
не сочат факти, които да са възникнали след влизане в сила на Заповед №
2733/08.07.2019г. на заместник-кмета на Община Варна. Не се сочи изтекла
погасителна давност от влизане в сила на изпълнителното основание. Твърденията
и доводите им са във връзка с изначална липса на задължение на осигуряване на
достъп на съседния имот до път и в тази връзка са представени множество
доказателства.
В
разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК е предвидено, че
ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се
привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. В ал. 2
на законовия текст изрично се сочи, че давността не се прилага служебно. В
случая с исковата молба не е направено възражение за изтекла давност. Не са
направени и други възражения относно факти, които да са настъпили след издаване
на изпълнителното основание, поради което искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Направени
са искания за присъждане на разноски по спора и възнаграждения на адвокати от жалбоподателите
и ищци и от заинтересованата страна в производството и са представени списъци
по чл.80 от ГПК преди приключването на съдебните прения.
С
оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски направено от
процесуалния представител на жалбоподателите и ищци е неоснователно.
Искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на
заинтересованата страна е неоснователно поради липсата на доказателства за
извършено заплащане на размера на адвокатското възнаграждение до приключване на
устните прения по делото. Представения договор за правна защита и съдействие не
е надлежно доказателство за извършено плащане на договорената сума, поради неоформянето му в бланка от кочан, с включени данни за № на
договора и кочана, т.е. поради несъответствието му с изискванията за реквизити
на Наредба № Н-18 на Министъра на финансите.
Така
мотивиран, Административен съд Варна
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.П.Т., ЕГН ********** и И.А.Т., ЕГН
**********,***, чрез адв. Б.Х. - ВАК жалба срещу
действия/акт на община Варна по изпълнително производство №
РД18006441ВН/30.03.2018г., състоящо се в премахване на входна врата на имот с
идентификатор № 10135.2723.783 и отрицателен установителен иск срещу Община
Варна за несъществуване на задължението, предмет на изпълнението по
изпълнително производство № РД18006441ВН/30.03.2018г.
Решението
в частта на отрицателния установителен иск подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за неговото постановяване.
В
останалата част решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: