Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24 25.07.2014 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар: Д.И.
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
Гражданско дело номер 94
по описа за 2013
година
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба на *** Със седалище и адрес на управление Гр.Бургас
, ***, представлявано от Т. С. Т. Чрез пълномощника си Адв.А.Д. *** против
„***, със селище и адрес на управление с.***, Община Болярово, Област
Ямбол представляван от М.Й.И.
Ищецът твърди в исковата си молба,
че за претендираното вземане е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 652/2012г. на ЕРС срещу ответника - длъжник против която длъжникът е
възразил. Излага се, че ответното
дружество дължи на ищцовото сумата от 20154.42 лв., за която сума са били изготвени
фактура *********/13.12.2007г. за сумата
12996.00лв. с ДДС за получена стока -
38 тона амониев нитрат и фактура № *********/19.12.2007г., за сумата 7185.42лв. с ДДС - за
получена стока - семе
пшеница - 215000кг. и семе ечемик - 13000 кг
Във фактурите са били посочени
датите на издаване , както и че сумата, представляващи стойността на
продадените стоки на *** ще бъде изплатена на „*** по посочената във фактурите
банкова сметка.
***лжението си да
заплати посочените по фактурите суми, като към момента на депозиране на
заявлението, така и към момента на предявяване на иска.
Във връзка с изложеното , моля, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ***
, че дължи на „*** сумата в размер на общо на 20 154.42лв. с ДДС, от които 12996лв. с ДДС по фактура
**********/13.12.2007г. и 7 158.42лв. с ДДС по фактура №
**********/19.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от 20
154.42лв от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
-15.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Заявена е и
претенция за присъждане на направени в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Съдът като взе предвид наведените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се обосновава исковата претенция и
формулирания петитум квалифицира правно предявения иск по чл. 415 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ - търси се заплащане на главница
между търговци по договори за продажба на стоки.
Ответното дружество, в предоставения му едномесечен срок е депозирало отговор по предявения иск
чрез процесуален пълномощник – адв. Д.А.А..
Предявеният иск се преценя за допустим и частично основателен. Задължението в размер на 7158.42 лв. по
фактура №*********/19.12.2007г. според заявеното в отговора е дължимо и не се оспорва,
задължението по фактура *********/13.12.2007г . за сумата 12996 лв. се
оспорва с твърдения за погасяването му по давност, предявено било след изтичане на законоустановения срок. Моли съда
да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен. Претендира за направените
по делото разноски.
В. с.з. ищовото
дружество се представлява от процесуален
пълномощник - адв.Д.. Исковата претенция се поддържа на
изложените в исковата молба основания. С
писмено становище моли съдът да
постанови решение , с което да уважи предявения иск и им се присъдят направените по делото
разноски. Представя списък на разноските.
Ответното дружество в с.з. не
изпраща представител, депозирало е писмено становище чрез процесуален пълномощник. В същото заява,
че изцяло оспорва иска. Предмет на горните фактури са били горива, на
посочените във фактурите стойности,
които никога не са били доставяни на ответника, както и не са му били доставяни други стоки. Излага становище
за недоказаност на предявения иск. Фактурите , макари и да са били подписани
от представляващия ответното дружество
не били придружени с документи - експедиционни бележки, износни бележки или
пътно - прехвърлителни
разписки, от които да се установява, че
стоката е била доставена. Липсвали доказателства за измерване и
предаване на стоката. Не се доказвало и спазването на изискуемата от закона форма на сделката с
предмет семена, която е следвало да се сключи на основание чл.28 от ЗСТЗ в
писмена форма. Иска се искът като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
Претендира и направени по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От приложеното гр. д. № 652/2012
година на ЕРС се установява, че
процесните вземания са били заявени със заявление по реда на чл. 410 от ГПК входирано на 15.12.2012 година,
постъпило по пощата, като пощенския плик носи клеймо от дата 13.12.2013 година.
По посоченото дело Районен съд гр.Елхово, на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1521/18.12.2012 г., по силата на
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20 154.42 лева,
съставляваща главница по фактури
№**********/13.12.2007г. и №**********/19.12.2007г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.12.2012г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер
на 903.10 лева, включващи – сумата от 403.10 лева, представляваща заплатена
държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и сумата от
500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от длъжника – бланкетно, в което е
заявил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с възражението е
предявена исковата молба по настоящото дело.
По делото са представени в
заверени копия от фактура № **********/13.12.2007г. и фактура
№**********/19.12.2007г. с доставчик по тях ищцовото дружество и клиент –
ответното. И по двете фактури фигурира
подпис на представляващия клиента –
ответник М.И., същата е положила подпис срещу получател. С фактура *********/13.12.2007г. е
фактурирана стока 38 тона
амониев нитрат за сумата 12996.00лв. с ДДС. С фактура
№ *********/19.12.2007г. е фактурирана стока семе
пшеница - 215000кг. и семе ечемик - 13000 кг на обща стойност 7185.42лв. с ДДС. В същите е посочен начин
на плащане - с платежно нареждане.
От заключението на назначената по
делото съдебно - икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът възприема като изготвено добросъвестно и компетентно, се установява,
че фактури с № **********/13.12.2007г. и
фактура №**********/19.12.2007г. при ищеца - ”ТИТАН - 2002”ЕООД, са осчетоводени
и включени в дневниците по ДДС за продажби за съответният период месец 12.2007
година, видно от копията на дневниците, както и от подадена на 14.01.2008г. в
ТД на НАП - Бургас - Справка - декларация за данъка върху добавена стойност. От
прегледаните счетоводни документи и записвания вещото лице е установило, че
Салдата по сметка 411- Вземания от клиенти , аналитично ниво - партида Катим
ЕООД към 31.12.2007 година и към дата
31.07.2013г. са едни и същи и показват задължения в размер общо на 20 154.42лв.
От счетоводните документи и записвания във Фирма „ТИАН - 2002" ЕООД се
виждат неизплатени задължения към тях от *** - с.Камен връх в размер на 20
154.42 лв. възникнали като вземане от осъществена продажба.
При ответника - *** - с. Камен връх
двете фактури са осчетоводени на база на несъстояла се търговска сделка, според
счетоводните документи няма получени доставки на активи или услуги, и съответно
*** - с. Камен връх няма задължения към „ТИАН 2002" ЕООД. При ответника не
са съставяни Дневник на покупки и Протокол за приемане на декларации и дневници
по ЗДДС за м. 12.2007 г., тъй като през посочения период *** няма регистрация
по ЗДДС. Дружеството е регистрирано в системата на НАП на 01.07.2010 г. и няма
предходни регистрации по ЗДДС.
Видно от заключението салдото по
сметка 401-доставчици на *** към 31.12.2007 г. е в размер на 0.00 лв. видно от
Баланс на дружеството, публикуван на страницата на Търговския регистър, където
е обявен годишния отчет на дружеството за 2007г., в пасива на Баланса
задължения към доставчици е в размер на 0 /нула/ хил. лв. Няма отразени
задължения към „ТИАН 2002" ЕООД, както и към други доставчици.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
В производството по чл. 422 ГПК
заявителят, ищец в настоящото
производство следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Търси се установяване на
съществуването на вземане на ищеца, породено от забавено изпълнение на парично
задължение от страна на ответника, представляващо задължение за заплащане на
цена по договори за продажба на стоки.
Предявеният установителен иск е
допустим, като се има предвид разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, която има
предвид именно този ред за защита на оспорените права на заявителя в
заповедното производство - неудовлетворен кредитор.
По същество предявения иск е
основателен.
Ищецът извлича правата си в процеса
от съществуването на договор за продажба между страните, като твърди, че той е
бил продавач, а дружеството ответник - купувач. Съгласно нормативното
определение на чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът поема
задължение да прехвърли на купувачът собствеността на една определена вещ /при
търговската продажба - стока/ и да предаде владението, а купувачът - да заплати
договорена цена и да получи вещта /стоката/. Съгласно даденото определение
договорът за продажба се характеризира като двустранен, възмезден и консенсуален. За да се счита, че договорът е сключен е
достатъчно страните да са постигнали съгласие относно предмета на
продажбата-стоката, както и да се постигне съгласие относно цената, която се
дължи от купувача. Писмената форма не е
условие за неговата действителност Времето за плащане на цената е посочено в
чл. 327 от ТЗ. Според разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства се установи възникване на договорни отношения между
страните. Представените фактури са
двустранно подписана, същевременно с отговора си ответното дружество не
е заявило да не дължи посочените в тях
суми, възражението му по
отношение на едната фактура за доставен амониев нитрат е че задължението му по
същата е погасено по давност, а по отношение на втората прави признание, че
задължението е дължимо. Фактурите са били осчетоводени в счетоводствата и на
двете дружества. Осчетоводяването на фактурите в дружеството – ответника,
независимо, че е направено на база на несъстояла се търговска сделка
свидетелства за съществуването на договорни отношения между страните. Поради това и съдът приема, че сочените
писмени документи доказват постигането на съгласие между страните по сделките,
удостоверяват предмета на сделките и договорената цена.
Съдът прие и че прцесните
стоки са били доставени от ищеца на ответника. Подписа на получател на стоката
удостоверява и изпълнение на задължението от страна на продавача и приемане на
изпълнението от страна на купувача.
Релеватнто по делото оспорване стоките да не
са били доставени по делото липсва. В конкретния случай ответната страна с писмения си отговор не е направила
възражения, стоките посочени в горните
фактури да не са й били доставени.
В хода на производството, едва след
насрочване на с.з.,преди пъррвото о.с.з. с писмено становище ответникът е
заявил нови фактически твърдения,
посочените фактури да са имали за
предмет покупко - продажба на гориво и
същото да не е било доставено, както и ищецът
никога да не му е доставял
никакви стоки.
По силата на изричната разпоредба на
чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор
се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По отношение на тези възражения е
настъпилата преклузия, с изтичането на срока
за отговор, съгласно чл. 133 ГПК.
Осчетоводяването на стоките при
ответника като несъстояла се търговска
сделка не е доказателство, че стоките не
са били доставени, тъй като това е
едностранно негово действие от което той черпи права.
Поради това и при наличие на
надлежно двустранно подписани фактури съдът прие, че стоките са били доставени
от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. Задължението трябва да бъде изпълнено според
уговореното. Цената на същите не са били заплатени.
С писменият отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност
на вземането по главницата в размер на 12996.00 лв. по фактура №
*********/13.12.2007г. Съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
установяване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението.
Заявлението е депозирано по пощата, като пощенският плик, с който
е постъпило в ЕРС носи пощенско клеймо от дата 13.12.2013 година.
Задължението по горната фактура е възникнало на 13.12.2017 година. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С оглед горното
петгодишния срок изтича на 13.12.2012
година, на тази дата заявлението е било
изпратено по пощата. Нормата на
чл.62,ал.2 от ГПК регламентира, че срокът не се смята за пропускат, ако
изпращането на молбата е станала по пощата, или в случая изпратеното по пощата заявление е прекъснало давността. В случая е налице
последната хипотеза. Ето защо съдът приема,
че по отношение на вземането не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
В контекста на изложените доводи,
съдът следва да призна е за установено съществуване на вземането на ищеца.
Предвид паричния характер на
задължението, дължи се и законната лихва върху установения размер главница,
считано от предявяване на вземането по реда на заповедното производство, в
което изрично е претендирана и присъдена, до
окончателното й плащане.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 1353,10лв, от които 403.10 лева - заплатена държавна
такса, 150.00 лв. за възнаграждение на
вещо лице и 800.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения от него списък на
разноските и с оглед на представените доказателствата за направени такива
разходи.
Ищецът е останал задължен по делото
за сумата 160.00 лв. за възнаграждение на вещо лице, поради което и на
основание чл. 77 ГПК тази сума следва да бъде събрана принудително.
Воден от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Елховският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр.с чл. 415, ал. 1, вр. с чл.79 от ЗЗД и вр. чл. 327 от ТЗ по отношение на
ответника ***, с ЕИК/Код по Булстат ********,
със седалище и адрес на управление: - с.******** представлявано от М.Й.И., че
към дата 13.12.2012 година същият дължи на ищеца - " ********, с ЕИК/Код по Булстат ********, със седалище и адрес на
управление: - гр.********, представлявано от Т. С. Т., чрез пълномощника – адв.А.Н.Д.
***, тел.: ********, съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ********
сумата от 20 154.42 /двадесет хиляди сто петдесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки/ лева, съставляваща главница по фактури №**********/13.12.2007г. и
№**********/19.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 15.12.2012г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото в общ размер на 903.10 /деветстотин и три
лева и десет стотинки/ лева, включващи – сумата от 403.10 лева,
представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно
производство и сумата от 500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 1521 от 18.12.2012 година за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 652/2012
г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК/Код по Булстат ********, със
седалище и адрес на управление: - с.******** представлявано от М.Й.И. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца ********, с ЕИК/Код по Булстат ********, със седалище и адрес на
управление: - гр.********, представлявано от Т. С. Т., чрез пълномощника – адв.А.Н.Д.
***, тел.: ********, съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ******** направените по настоящото дело разноски в общ
размер 1353,10лв, от които 403.10 лева - заплатена държавна такса, 150.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и
800.00 лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.77 от ГПК ********, с ЕИК/Код по Булстат ********, със седалище и адрес на
управление: - гр.********, представлявано от Т. С. Т., чрез пълномощника – адв.А.Н.Д.
***, тел.: ********, съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ********
ДА ЗАПЛАТИ по депозитната сметка за
вещи лица на Районен съд - Елхово, сумата 90.00 лв., невнесен завишен размер на
възнаграждението за вещото лице, за изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................